В първата част от поредицата научихме как са създадени парите, на какви условия трябва да отговарят, какви функции изпълняват и какви видове пари има. Вече знаем, че в нашето съвремие естествените стокови пари не съществуват, като те са заменени от фиатните пари – средство за размяна, наложено със закон, което обаче не е обезпечено от никакъв материален актив, за разлика от златото и среброто в миналото.
Вижте повече по темата: Какво са парите
Сега ще разгледаме как парите се отнасят не само към настоящите транзакции, а и към тези в бъдеще, както и защо изобщо съществуват лихвите и как ни влияят. Защото даже и да не се замисляме за нея, те оказват огромно въздействие върху цялата икономика.
Какво е лихва и защо съществува?
Лихвата е нормата на оценка на сегашните стоки спрямо бъдещите такива. Тя се проявява при заемане или депозиране на средства, при купуване на акции или облигации и при други транзакции и инструменти.
Всеки един човек предпочита една стока днес, отколкото същата тази стока след една година. В икономиката това се нарича времево предпочитание и именно то води до появата на феномена на лихвата. Тъй като парите също са стока, както вече разбрахме, правилото важи и за тях – хората ще предпочетат 100 лв. днес, отколкото 100 лв. след една година.
Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза
Затова първото нещо, което трябва да разберем за лихвата, е, че тя е съотношение между цената на един и същ актив във времето, а не цена сама по себе си.
Ниско и високо времево предпочитание
Така ако хората в една страна предпочитат задоволяването на настоящите си нужди много повече, отколкото задоволяването на бъдещите (т.е. имат високо времево предпочитание), те ще използват по-голяма част от средствата си в настоящето и ще спестят по-малко от тях за в бъдеще. Понижаването на количеството спестявания води до увеличаване на оскъдността им, респективно до покачване на лихвения процент по кредитите например.
Обратното също е в сила – ако хората имат ниско времево предпочитание и са склонни да заделят относително по-голяма част от средствата си за спестявания, техният обем нараства, с което оскъдността им се понижава леко, респективно лихвата също се понижава.
Естествена лихва
От тук можем да извлечем и друга характеристика на лихвата, описана от Лудвиг фон Мизес в трактата му „Човешкото действие“:
Естествената лихва не е цена, определена на пазара от взаимодействията на търсенето и предлагането на капитал или капиталови стоки. Нейният размер не зависи от обема на търсене и предлагане. По-скоро именно тя определя търсенето и предлагането на капиталови стоки: тя е белегът каква част от наличните количества стоки трябва да бъдат предназначени за потребление в непосредствено бъдеще и колко трябва да бъдат отделени за по-далечни бъдещи периоди.
Това може да звучи сложно, но всъщност е изключително логично. Да си представим, че една икономика е в криза. Служителите биват съкращавани и доходите им падат. В този случай голяма част от хората ще предпочетат да посрещнат настоящите си нужди (т.е. ще имат високо времево предпочитание) със средствата си.
Това ще свие размера на спестяванията в хипотетичната държава, респективно лихвеният процент ще нарасне. Неговото покачване ще покаже на предприемачите, че системата не разполага с достатъчно средства, за да финансира мащабни проекти, които ще се реализират в отдалечен момент от бъдещето, и че потребителите в нея искат да потребяват стоки в момента.
Дотук видяхме раждането на това, което икономистите наричат естествена лихва. Тя е следствие от факта, че хората винаги предпочитат една стока в настоящето, отколкото в бъдещето, т.е. имат времево предпочитание, от което следва самото съществуване лихвата. Вече знаем също, че лихвата не е цена сама по себе си, а е съотношение между цени във времето и че тя се определя от желанията хората в една икономика като цяло.
Но да разгледаме сега и другите ѝ характеристики.
Компоненти на лихвата и видове олихвяване
Рисковата премия и ролята на предприемачеството
От казаното стана ясно какъв е генезисът на лихвата, но сега трябва да внесем и посредника между спестяващите хора, от една страна, и изтеглящите кредити, от друга. Той винаги е предприемач и докато по принцип сме свикнали да разгледаме в тази роля банките, то вместо тях в нея могат да влязат пенсионните дружества, взаимните фондове и други финансови институции.
Независимо каква институция обаче действа като кредитор, тя е изправена пред риск средствата да не бъдат върнати. Този риск се добавя към размера на естествената лихва и колкото по-голям е той, толкова повече расте и брутната лихва. Ето пример от действителността.
Вижте повече по темата: Предприемачеството – фундаментът на икономиката
През февруари 2020 г. Ливан, която към този момент преминаваше през най-тежката икономическа, финансова и политическа криза в историята си, не успя да обслужи плащането си по външен дълг в размер на 1,2 млрд. долара.
Преди това рейтинговата агенция Fitch беше понижила кредитния рейтинг на държавните ценни книжа на страната от CC, което означава, че те са високорискови, до C, което означава, че тя вече е на прага на неплатежоспособността. Когато невъзможността на страната да обслужи задълженията си наистина се случи, кредитният ѝ рейтинг се срина до RD, т.е. до фалит.
Отговорът на пазарите не закъсня. Тъй като вече Ливан беше доказано неплатежоспособен, рискът пред облигациите ѝ, падежиращи след март, вече беше огромен, което доведе до рязко изстрелване на лихвата по тях, която достигна 1000% – най-високата в света по това време.
Рисковата премия обхваща всички видове лихви. Именно защото потребителите на бързи кредити се разглеждат като по-високорискови например, тяхната лихва по правило е по-висока, отколкото лихвата на стандартен банков потребителски кредит например.
Ценова премия или референтен лихвен процент
Рискът кредитополучателите да не могат да изплащат задълженията си не е единствената неизвестна, пред която е изправен кредитодателят. В периода на обслужване на кредита могат да настъпят много събития в икономиката, които да променят реалните измерения на заема и да ощетят или отпускащия кредита, или кредитополучателя.
Да вземем например ипотека със срок от 30 години. Ако на третата година заради политиките на централната банка започне да се наблюдава галопираща инфлация, покупателната способност на валутата ще се понижи и в един момент може дори да се окаже, че в реално изражение банката плаща на потребителя за кредита. Това се наблюдаваше в България по време на хиперинфлацията от 1997 г.
Поради тази причина лихвата по по-дългосрочните заеми се индексира спрямо независим индикатор. Ако се върнем към труда на Лудвиг фон Мизес, той нарича тази индексация ценова премия и я описва по следния начин:
При неутрални пари неутрализацията на лихвения процент може да се постигне и чрез друга договорка, стига страните да са в състояние да прогнозират правилно бъдещите изменения в покупателната способност. Те могат да се споразумеят за брутен лихвен процент, който да предвижда такива промени – чрез процент, който да се добавя или отнема от процента на естествената лихва. Можем да наречем подобна договорка положителна или отрицателна ценова премия.
Ако отидете като потребител отидете до банката обаче, там няма да видите „ценова премия“, а референтен лихвен процент. Ето как действа той според Европейската централна банка:
Банката може да се съгласи да отпусне заем на дружество при договорена лихва, определена спрямо конкретен бенчмарк плюс 2%, което означава, че дружеството ще плати лихва от 2% над актуалния референтен лихвен процент. Така че разходите по заема се покачват, ако референтният лихвен процент се покачи, и разходите по заема намаляват, ако спадне референтната лихва. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително проста референтна точка за всички участници.
В България след спирането на индекса СОФИБОР, референтният лихвен процент може да е средният лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства или среднопретегленият лихвен процент по депозитите на домакинства, като някои банки добавят като втори компонент и доходността на държавните ценни книжа. Ето как изглежда референтният лихвен процент у нас за някои банки:
Графика: Средният лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства
Източник: Българската народна банка
Спадът на индиктора, който се използва като референтна стойност, означава, че лихвеният процент, който потребителите плащат, през годините се понижава. Тази тенденция обаче едва ли може да се наблюдава още твърде дълго, защото бенчмаркът е на стойност от 0,5%, т.е. почти равен на 0.
Видове лихва и начини на олихвяване
Инструменти като депозитите и кредитите се олихвяват с проста лихва или сложна лихва. Простата се изчислява по формулата:
Проста лихва = P x i x n
Където P е размерът на главницата, i е лихвеният процент, а n – срокът.
Сложната лихва се изчислява по формулата:
сложна лихва = P[(1+i)n – 1]
Където P е главницата, i е лихвеният процент, а n – броят на периодите годишно.
Основният лихвен процент
По-горе стана ясно, че естествената лихва се заражда заради времевото предпочитание на хората на пазара. За разлика от нея, основният лихвен процент няма нищо общо с тях. Това е лихва, определяна произволно от централните банки, чрез която те задават или лихвата по депозитите на търговските банки при себе си, или лихвата по кредитите, които отпускат на търговските банки.
Така е очевидно, че основният лихвен процент не се заражда на свободния пазар. Той е инструмент за централно планиране, с който правителствата и централните им банкери се опитват да управляват огромна част от финансовата система. Като такъв, основният лихвен процент е най-важната лихва, защото независимо от времевото предпочитание на спестяващите, чрез нея централните банкери могат да манипулират всички други лихви в една икономика.
Затова решенията на институции като Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ и т.н. влияят пряко върху хората, независимо те са в ролята си на потребители, на спестяващи пари или на производители. Ето как:
Лихва, производство и потребление
Лихвата е един от най-важните феномени в икономическата система. Тъй като някои хора ценят получаването на удовлетворение от стоките в бъдеще, те спестяват средства, което позволява на бизнеса да разполага с пул от средства за заемане, с които може да реализира дългосрочни проекти. Колко точно дългосрочни са те и какви проекти могат да се реализират зависи от времевото предпочитание на спестяващите, което определя и размера лихвата.
Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите
По този начин лихвата действа като светофар, който казва на предприемачите: „В този момент има достатъчно спестявания, проектите ви могат да бъдат финансирани“ или, когато лихвата е твърде висока: „Сега хората предпочитат да потребяват стоки на момента, а не създаването на дълготрайни капиталови стоки.“ Това е от решаващо значение, защото позволява на пазарната система да се самокоригира по начин, по който желанията на потребителите винаги са задоволени.
Манипулирането на лихвата
Във водещите съвременни икономики обаче лихвите се манипулират от съвременните алхимици – централните банкери, които не само влияят върху покупателната способност на парите чрез печатането на необезпечени с нищо средства, но и на практика въздействат върху всички финансови активи. Това включва държавните ценни книжа, акциите на борсите, облигациите, лихвите по потребителските, ипотечните и корпоративните кредити, депозитите и изобщо почти всички финансови и изключително много нефинансови активи.
Така на практика централните банкери директно влияят върху живота на хората, защото понижаването на основния лихвен процент понижава лихвата по някои кредити, например по ипотечните такива, но и покачва цената на жилищата. Същото се случва с всички други стоки и услуги – от автомобилите, до университетското образование.
Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика
Ефектите от манипулирането на лихвите са универсални, т.е. те се наблюдават навсякъде по света. Един от последните примери за надуване на имотен балон например са скандинавските страни. Заради всеобхватността на ефектите от лихвата върху живота, за всеки потребител е от решаващо значение да следи решенията на централните банкери и възможностите и предизвикателствата, до които водят те.
Но манипулирането на лихвата чрез основните лихвени проценти води до много повече от промени в стойността на финансовите и нефинансовите активи. Именно то е причинителят на постоянно повтарящите се цикли на бумове и рецесии, механизмите за които ще разгледаме в отделна статия. Защото точно както централните банкери не успяват да заменят стоковите пари – златото и среброто – с по-добър актив, а създават много по-некачествен (фиатните необезпечени пари), така и техните манипулации на лихвите в икономиката водят единствено до негативни ефекти за всички останали.
Коментари