На 8 август вестник „Файненшъл Таймс“ предизвика шок на световния пазар на злато, като публикува статия, озаглавена „САЩ налагат мита върху килограмовите златни кюлчета, което е удар за Швейцария като център за рафиниране на злато“.

Според статията FT са видели решение на Митническата и гранична защита на Съединените щати, в което се казва, че еднокилограмовите и 100-унциевите златни кюлчета, внесени от Швейцария, ще бъдат обект на мито от 39%, което Доналд Тръмп е решил да наложи върху страната.

След като новината се разпространи, цената на златото в Ню Йорк скочи до 3 534 долара за трой унция, което е с повече от 100 долара над цената в Лондон.

Въпреки това в понеделник, 11 август, Доналд Тръмп публикува в социалната си медийна платформа Truth Social, че вносът на злато в САЩ няма да бъде обложен с мита. След публикацията му цената на златото се срина с 1,7%, падайки от 3 400 долара на 3 342 долара за трой унция.

Нека разгледаме тези събития по-подробно.

Източникът на новини за тарифите за внос на злато

В своята статия Financial Times твърди, че разполага с информация относно решението на CBP от документ, който само те са видели. Документът изглежда е бил толкова секретен, че дори Bloomberg не го е видял и цитира FT в своята версия на статията.

В крайна сметка документът излезе наяве. Той представляваше имейл отговор от Митническата и гранична защита (CBP) до адвокатска кантора, която беше попитала американската държавна агенция дали еднокилограмовите и 100-унциевите златни кюлчета, внесени от Швейцария, трябва да бъдат класифицирани като „необработени немонетарни златни кюлчета“.

Този вид класификация не подлежеше на облагане с мито според Изпълнителната заповед на Тръмп относно тарифните квоти.

Въпреки това отговорът на CBP беше, че гореспоменатите златни кюлчета следва да бъдат класифицирани като „Злато (включително позлатена платина), необработено или в полупреработен вид, или на прах: немонетарно“. Според Изпълнителната заповед на Тръмп за „Реципрочни мита“ този тип продукти подлежат на облагане с мита.

Това би могло да означава, че златото, внесено в САЩ от Швейцария, щеше да се облага с 39% мито. При международна цена на златото от 3 400 долара за трой унция, 39% мито би означавало цена от 4 726 долара за тройунция злато в САЩ.

Какво би означавало 39% мито за рафинериите на злато в Швейцария?

Швейцария е най-голямата държава за рафиниране на злато. Рафинериите ѝ обработват 70% от световното злато. Най-големите имена са:

Valcambi
Metalor
PAMP Suisse
Argor-Heraeus

Заедно тези четири компании рафинират повече от 2 800 тона злато годишно. За да се постави това в перспектива, това представлява повече от половината от световното производство на злато.

От цялото злато, което Швейцария рафинира, над 250 тона се изпращат в Съединените щати. Темпото обаче се увеличи значително след ноември миналата година, когато Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ.

Причината беше свързана със страховете, че ще бъдат наложени мита върху вноса на злато. През последните 12 месеца вносът на злато в САЩ от Швейцария достигна стойност над 61 милиарда долара. Разделено на средната цена от 2 925 долара за трой унция през изминалата година, това означава почти 650 тона злато – близо три пъти повече от обичайния годишен обем.

Повече по темата, тук: Топ 10 на най-големите рафинерии за злато в света

Въпреки че това ускорено темпо помогна на швейцарските рафинерии по отношение на печалбите им, 39% мито вероятно нямаше да бъде толкова силен удар за тези компании. Причината е, че Съединените щати нямат капацитет да рафинират златото, от което се нуждаят. Макар да произвеждат повече злато, отколкото консумират, те трябва да изнасят злато към страна с рафиниращи мощности – като Швейцария, Австралия, Япония или Сингапур – и след това да внасят обратно рафинираното злато.

На практика САЩ пак биха имали нужда от помощта на швейцарските рафинерии. Биха могли да използват повече услуги за рафиниране от другите три споменати държави, но със сигурност щеше да отнеме години, за да ускорят процеса на рафиниране в собствените си граници.

Затруднения на световния пазар на злато

Облагането с мита на еднокилограмовите и 100-унциевите златни кюлчета обаче би било сериозен проблем за американските клиенти. Тези типове кюлчета са стандартът за доставка на борсата COMEX. Както стандартът в Лондон са 400-унциевите златни кюлчета, така в Ню Йорк стандартът е основно килограмовото кюлче.

Тази разлика в теглото създава затруднение на световния пазар на злато. За да бъде внесено злато в САЩ от Лондон, първо трябва да премине през Швейцария. 400-унциевите златни кюлчета трябва да се претопят в еднокилограмови и 100-унциеви кюлчета, които след това се изнасят в САЩ.

Целият този процес отнема много време. В периоди на повишено търсене може да отнеме дори няколко седмици. Този „bottleneck“ е сериозен проблем, тъй като няма сигурност колко от фючърсните договори за злато при изтичане ще изискват физическа доставка, а липсата на гладък процес може да доведе до забавяния в доставките.

Видяхме това в Лондон в началото на годината, когато спот договори се изпълняваха с до осем седмици закъснение.

Повече по темата, тук: Цената на златото надхвърля 3 000 долара за унция

Решението на този проблем би било въвеждането на единен стандарт в целия свят. Вярно е, че Лондон е пазителят на златото на централните банки (които притежават големи количества злато, така че по-малките кюлчета биха били логистично предизвикателство), но трябва да се вземе предвид нарастващото значение на частните инвеститори.

През първата половина на тази година инвестиционното злато търсене – от дребни и институционални инвеститори – беше най-големият източник на търсене на злато. Само инвестиционното търсене беше почти равно на общото търсене от бижутерията и централните банки, взети заедно – много рядък случай.

Заключения

Златото се разглежда като инвестиция убежище, когато другите активи се провалят. Въпреки това през последните няколко месеца то изглежда е било обект на засилена волатилност.

Така възниква следният въпрос:

Остава ли златото сигурна инвестиция?

За онези, които търсят бързи печалби, вероятно вече не. Но за тези, които се интересуват от дългосрочното представяне на портфейла си – да. Златото е и ще остане сигурен избор за онези, които искат да защитят покупателната способност на парите си пред лицето на инфлацията.