златни резерви, Федерален резерж на Ню Йорк

В статия, публикувана на 23 юни 2025 г., “Файненшъл Таймс” разкрива, че има нарастващ политически натиск върху централните банки на Германия и Италия да пристъпят към репатриране на златните си резерви, съхранявани под попечителството на Федералния резерв на Ню Йорк.

Въпреки че това далеч не е първото събитие на века, то допълнително намалява доверието в надеждността на Съединените щати за опазването на златните резерви на други развити страни. Особено, когато вземем предвид, че в момента Германия и Италия имат официално най-големите златни резерви след Съединените щати.

В момента в Ню Йорк се съхраняват около 1 930 тона злато, принадлежащи на тези две страни. Това представлява около 30,5% от общото злато, съхранявано във Федералния резерв на Ню Йорк, което възлиза на 6.331 тона от 2024.

Нека да разгледаме подробно причините за този нарастващ политически натиск и какви биха могли да бъдат последствията от него.

Десетилетната история на репатрирането на златото

През последните години обхванахме доста широко темата за репатрирането на злато от централните банки.

Повече по темата, тук: Проучване: Централните банки връщат своите златни резерви у дома

Изглежда, че поне откакто резервите на Руската национална банка в долари и евро са замразени в началото на руската инвазия в Украйна, много централни банки решават да приберат поне част от златните си резерви у дома. Най-новите събития се наблюдават в Резервната банка на Индия.

Повече по темата, тук: Индия премества златните си резерви у дома

И все пак тенденцията към връщане на златото в родината съществува поне от началото на този век. След като американският конгресмен Рон Пол призовава за одит на златото, съхранявано във Форт Нокс – най-сигурната база в света по отношение на резервите – през 2011 г., централните банки започват да търсят алтернативи.

Особено като се има предвид, че последният пълен и прозрачен одит на златните резерви във Форт Нокс е през 1953 г.

Тъй като искането на Рон Пол никога не получава сериозен отговор, Германия решава да действа.

Историята на репатрирането на златото на Германия

Между 2013 и 2017 г. Германия репатрира общо 674 тона злато, което държи под попечителство на Федералния резерв на Ню Йорк и “Банк дьо Франс”. Операцията е строго секретна, със защитени самолети, превозващи златото от Ню Йорк и Париж до Франкфурт.

Всеки самолет превозва между 20 и 30 тона злато. По днешните цени това означава товар на стойност между два и три милиарда долара.

Въпреки това, както посочва Петер Бьорингер, настоящ член на германския парламент (известен като Бундестаг) и силен привърженик на репатрирането на златото на Германия, златните кюлчета, които Германия получава през 2013 г., са прясно изляти кюлчета. Те не са тези, които Германия оставя в ръцете на САЩ през 60-те.

Освен това, въпроси са повдигнати от факта, че Федералният резерв на Ню Йорк дори не позволява на служители на други централни банки да погледнат в трезорите. Не за да проверят цялото имущество, а просто да проверят дали в трезора има златни кюлчета.

Защо Германия и Италия носят златото си у дома?

Преди да встъпи в длъжност, Доналд Тръмп продължава да оказва натиск върху председателя на Федералния резерв, Джеръм Пауъл, да намали лихвените проценти. Ако Фед направи това, доларът ще загуби по-голяма стойност спрямо други валути, включително златото, защото американските държавни облигации вече няма да плащат толкова много лихва.

Въпреки това, откакто Доналд Тръмп встъпва в длъжност през януари 2025 г., в Съединените щати няма намаляване на лихвените проценти.

Това кара Тръмп да се противопостави на решенията на Пауъл за паричната политика. При непрекъснатия натиск върху Пауъл, председателят на Асоциацията на данъкоплатците в Европа, Михаел Йегер казва пред “Файненшъл Таймс”:

Много сме загрижени за намесата на Тръмп в независимостта на Федералната резервна банка. […] Нашата препоръка е да приберем златото у дома, за да гарантираме, че европейските централни банки имат неограничен контрол върху него във всеки даден момент.

Същият въпрос обаче не е повдигнат от Петер Бьорингер, депутат от Бундестага. В интервю за “Китко Нюз” той казва:

В един свят, пълен с дългове, трябва да имате безкомпромисен резервен актив – и това е златото.

Бьорингер продължава да подчертава, че въпреки че иска да види златото във Франкфурт (където се съхраняват 50% от германските 3.351,3 тона злато), проблемът не е Доналд Тръмп. Основната му загриженост е, че еврото е фиатна валута, която загуби 93% от стойността си спрямо златото от създаването си през 1999 г.

От друга страна, италианският премиер Джорджа Мелони, провежда кампания около факта, че иска да донесе резервите на страната в Рим. Въпреки това, с настоящите търговски напрежения между САЩ и като цяло всяка друга страна в света, тя едва споменава репатрирането на златните резерви на страната от САЩ. Най-вероятно нейната стратегия е да поддържа близки отношения със САЩ по икономически и отбранителни причини.

Какво би означавало репатрирането за Съединените щати?

Както споменах по-горе, вече има случаи, когато страните, които искат златото си обратно, получават напълно различни златни кюлчета от тези, които са оставили в трезорите на САЩ.

Това поведение повдига въпроса дали САЩ наистина държат златото на други страни или го дават на заем. Като заемат златото на други държави, САЩ получават лихва от златото на кредитополучателя.

Такива кредитополучатели могат да бъдат мениджъри на борсово търгувани фондове (ETF), банки, стокови борси или други попечители в недостиг на физическо злато.

Като се има предвид, че дори Доналд Тръмп и Илон Мъск да настояват за прозрачен и пълен одит на Форт Нокс, все още не сме видели развитие в това отношение. Бьорингер вярва, че Тръмп обяви предварително одита на златото, за да даде време на Министерството на финансите на САЩ да натрупа златото, което се предполага, че е в американските трезори.

Ако тези трезори бъдат празни, Съединените щати със сигурност биха загубили надеждността си и кредитният им рейтинг би се сринал, изпращайки САЩ в дългова спирала, където, за да платят съществуващия дълг, ще трябва да заемат още повече.