ETFs или борсово търгуваните фондове са инвестиционни схеми, чиито акции се търгуват на регулирани борсови пазари. Представете си група инвеститори и инвестиционни мениджъри, които събират средства и закупуват определен тип активи. Тези активи могат да бъдат акции, облигации, стоки, недвижими имоти и какво ли още не.
Следващата стъпка е създаването на фонд, който да пусне акции на пазара. Те се листват на регулирани борсови пазари и могат да бъдат закупени от всеки индивидуален инвеститор, както го правят публичните компании – като Кока Кола, Майкрософт и т.н. Това именно е основната разлика между борсово търгуваните фондове и взаимните фондове – цената на акция, която се търгува постоянно през целия ден. За разлика от корпоративните акции, ETFs акциите включват такси за управление и разходи в зависимост от структурата на фонда.
Цената на акциите на борсово търгуваните фондове би трябвало да се движи в почти пълен синхрон с движението на международните цени на активите във фонда.
Създаване и обратно изкупуване на ETFs
Основна роля в процеса по създаване и обратно изкупуване на акции на борсово търгуваните фондове имат т.нар. оторизирани посредници (authorized participants). Това са регистрирани брокер-дилъри, които могат да направят заявка за фиксиран брой новосъздадени ETF акции в размяна на кошница от активи, които съответстват на наличностите във фонда. На първичния пазар заявките за увеличение на общото количество акции са в блокови партиди от 50, 75, 100, 200 хиляди, които се наричат новосъздадени единици. На графика 1 виждате процесите, както по създаването на нови ETF акции, така и на тяхното обратно изкупуване.

Оторизираните посредници могат да задържат новите ETF акции или да ги продадат на инвеститорите на дребно на вторичния борсов пазар. „Retail“ инвеститорите не могат да закупуват акции директно от фонда (ETF Sponsor).
Размяната е „In-Kind“, т.е. размяна на ценни книжа или активи, без използването на пари. Процесът по обратно изкупуване е огледален. Когато оторизираните посредници искат да продадат притежаваните акции на фонда и да получат т.нар. кошници от активите, обезпечаващи емисията.
Разликата между ETFs и взаимните фондове
На графика 2 може да видим как функционира един традиционен взаимен фонд. Инвеститорите купуват директно дялове от фонда, който от своя страна е конструирал своето портфолио, чрез покупки от капиталовите пазари.

При пазара на ETFs имаме много различна структура на търговията. Както вече бе показано, инвеститорите са изолирани един от друг и участват на вторичния борсов пазар. Първичната емисия се осъществява от оторизираните посредници, на база „In-Kind” размяна (графика 3).

Накратко може да кажем, че структурата на пазара на борсово търгуваните фондове е обединение на две инвестиционни идеи в една (графика 4).

Същност и видове златни борсово търгувани фондове
a) Златни борсово търгувани фондове, инвестиращи във физическо злато
Най-големият по активи (38.5 млрд. долара към 31.10.2016) борсово търгуван фонд, обезпечен с физическо злато е SPDR Gold Trust (GLD). Фондът притежава два типа активи – златни кюлчета от приблизително 400 унции (London Good Delivery gold bars) и налични пари. Златото се съхранява в трезор на HSBC в Лондон. Цената на акциите се формира от движението на цената на златото на международните пазари (LBMA Gold Price) минус оперативните разходи на фонда.
В зависимост от изтъргуваните дневни обеми акции, GLD трябва или да купува, или да продава злато, за да запази огледалното движение на цената на акциите и спот цената на златото. За извършването на покупко-продажбите активна роля имат оторизираните посредници, които осигуряват нужната ликвидност. Те (Citi, Goldman Sachs, Morgan Stanley, JPMorgan Chase, Bank of America Merrill Lynch) влизат в споразумение с фонда, което им позволява да депозират злато или акции с цел последваща търговия до завършването на операцията на фонда.
Ценовата структура на една GLD акция представлява 1/10 от пазарната цена на златото. Много инвеститори се заблуждават, че една закупена акция представлява иск за 1/10 унция физическо злато, което в даден момент те могат да поискат. Няма нищо подобно. Фондът не поема какъвто и да е ангажимент за конвертиране на акциите във физическо злато.
Най-големите златни борсово търгувани фондове (по активи), търгувани в САЩ са:
– SPDR Gold Trust (GLD);
– iShares Gold Trust (IAU) (9.4 млрд. долара към 31.10.2016);
– ETFS Physical Swiss Gold Shares ETF (SGOL) (1.1 млрд. долара към 31.10.2016).
б) Синтетични борсово търгувани фондове
Другият основен вид златни борсово търгувани фондове са тези, които не инвестират във физическо злато, а обезпечават своята емисия акции с фючърси и опции. Такива фондове често се наричат синтетични. В повечето случаи ползваните от тях фючърси и опции са без реална доставка на физическо злато. При достигане до датата на „доставка“, те или се продължават, или минават през финансов сетълмент.
Прилики и разлики между златните ETFs и физическото злато
При златните ETFs, инвеститорът притежава издадени от фонда акции, пълно или частично обезпечени със злато, без иск върху физическото злато. За сметка на това, инвеститорите във физическо злато притежават реални унции от него. Тази специфика, поражда редица различия между физическото злато и борсово търгуваните фондове.
Купувайки ETF акции се заплаща определена брокерска комисионна, докато при покупката на физическо злато се дължи премия към дилъра. Вярно е, че при покупка на физическо злато, премиите на дилърите са по-високи от тези на брокерите при инвестиция в ETF. Разбира се, освен цената при определяне на това, в какъв продукт да инвестираме, важна роля играе и оценката за различните видове риск, на които ни излага този продукт.
При инвестиция в ETF акции се дължи годишна такса управление. В момента средният й размер за сектора е 0,40%. Интересно е, че ако се разгледа 5- годишен инвестиционен период, ще се установи, че натрупаната такса управление ще достигне премията при покупката на физическо злато. Подобни разходи при инвестиции във физическо злато не съществуват. Тъй като инвестицията във физическо злато е дългосрочна, липсата на годишни такси управление носи сериозен позитив към агрегираната доходност в края на инвестиционния период. От друга страна на пазара на златни ETF-и разходи за съхранение няма, докато инвестицията във физическо злато предполага годишна такса за съхранение, в случай че ползвате банков трезор.
Оказва се, че физическото злато е еднакво ликвидно в спокойни времена и времена на кризи. Това не може да се каже в случая на борсово търгуваните фондове. Във времена на банкови и финансови турбуленции обаче ликвидността бързо може да се превърне в проблем, най-малкото поради факта, че финансовата борса може да затвори врати за неопределено време при заплаха от системен риск за финансовата система.
Спредовете между покупко-продажба на ETF акциите са пренебрежимо малки. В проспекта на SPDR® Gold Trust обаче може да видим следната клауза: „При форсмажорна променливост на цените и рязко спадане на ликвидността на пазара, цената на акциите на фонда може да се отклони от спот цената на златото“. Това означава, че при финансова криза има риск от номинална загуба на стойност или относителна загуба, отнесена към спот цената на златото.
Спредовете между покупко-продажба на физическо злато също са относително малки (% към номинал). При инвестирането във физическо злато подобен риск не съществува, защото директно притежаваме златото. При форсмажорна ситуация на финансовите пазари цената на златото би отчела по-силен ръст спрямо цената на акциите на ETFs, които от своя страна носят и риска от неплатежоспособност на самия фонд.
При златните ETFs има възможност за влизане на пазара с минимални суми или с относително по-ниски суми, в сравнение с директното инвестиране на пазара на физическо злато. В тази ситуация, участието на пазара на злато е насочено изцяло към възможността за капиталова печалба на притежаваните акции на фонда.
Битува митът, че инвестирането във физическо злато изисква големи по обем средства. На пазара на физическо злато съществуват достатъчно продукти (кюлчета и монети) на конкурентни премии, чиято стойност е по-ниска или близка до цената на една GLD акция. В този случай навлизането на пазара на злато е директно, а не косвено, както е при златните ETF-и.
- Отчетност и поверителност
При закупуването на златен ETF е нужна пълна отчетност пред финансовите органи. В САЩ трябва да се покрият всички изисквания към SEC (Securities and Exchange Commission) и FINRA (Financial Industry Regulatory Authority). В Европа основната регулаторна тежест е в ръцете на ESMA (European Securities and Markets Authority). Освен това, при сключването на договор с финансов посредник, е необходимо да се предоставят лични данни.
Търговията с физическо злато има своите специфики, в зависимост от конкретната юрисдикция. В България, например, всяка покупка на физическо злато до 10 000лв. не се декларира. От друга страна, продажбата на злато при лицензиран търговец на благородни метали, предполага предоставяне на лични данни на клиента. Не е за подценяване фактът, че в кризисни ситуации икономическите агенти могат да прибегнат до директно разплащане в злато, поради недоверие в местната валута.
- Риск от неплатежоспособност при контрагентите
На ETF пазара съществува риск, оторизираните посредници (банкови институции, борсови оператори, трезори и др.) да обявят неплатежоспособност или акциите ви да не бъдат ликвидни в даден момент. Ако желаете да се застраховате от крах на финансовата система, притежанието на ETF акции няма да ви е от полза. Просто, оторизираните посредници са първите, които ще затворят врати при финансов трус и активите ви ще се окажат заключени до неопределено време. Инвестицията в борсово търгуван фонд, носи риск отсрещната страна да не изпълни задължението си, т.е да обяви фалит. За сметка на това, инвестицията във физическо злато не носи този риск, защото притежавате непосредствено инвестиционния продукт. Разбира се, ако ползвате трезор в банка и тя затвори врати, отново няма да използвате инвестицията си в момента, когато ви потрябва. От друга страна, в повечето останали случаи, ако съхранявате златото си някъде другаде, рискът от кражба е относително по-висок. На практика и двете инвестиции носят своите специфични рискове и е най-добре инвеститорът да се запознае с тях преди взимането на инвестиционно решение.
При използването на златни ETFs съществува риск от конфискация на съхраняваните обезпечения, както и от запориране на сметките от страна на регулаторните органи. При физическото злато този риск съществува, но е сведен до минимум. Един от най-известните случаи за конфискация на физическо злато е изземването на златото на американските граждани през 1933г. от администрацията на президента Рузвелт. Държавата може по-лесно да конфискува активите ви, ако те се намират на място с лесен достъп и строга отчетност, каквото е финансовата система. От друга страна притежанието на физическо злато е до голяма степен конфиденциално.
Какво движи пазара на златните борсово търгувани фондове
Настоящата година е доста положителна за златото, в това число и за златните борсово търгувани фондове. До този момент SPDR Gold Trust (GLD) се радва на успешна година, като към края на ноември към фонда са добавени нови 12.3 млрд. долара инвестиции. Почти целият нетен прираст на инвестиции във фонда се акумулира през първото тримесечие – 12.2 млрд. долара (FactSet Research Systems, Inc). През първите три тримесечия на 2016г. борсово търгуваните фондове, покрити с физическо злато, добавиха рекордните 725 тона злато (графика 4).
Обезпечените със злато борсово търгувани фондове са важна част от инвестиционното търсене на злато. До голяма степен те показват какви са настроенията при инвеститорите на едро, чието поведение е най-трудно за анализ, но и най-важно от гледна точка поведение на цената на златото. Статистиката на Световния златен съвет показва, че инвестиционно търсене за първата половина от 2016г. съставлява почти половината от глобалното търсене на злато, което е прецедент в исторически план. При търсенето на златни бижута имаме силен спад от близо 50% до най-ниските нива от 2009г. насам. Спад се наблюдава и при покупките на злато от страна на централните банки. Оказва се, че до голяма степен ръстът в инвестиционното търсене се дължи на търсене на ETF-и покрити с физическо злато.
Един от основните фактори, който влияе върху цените на златото и златните борсово търгувани фондове, е политиката на Федералния резерв в САЩ. Инвеститорите са в много трудна позиция, защото ФЕД е меко казано непоследователен, следователно опасен за финансовата стабилност. Отдавна не сме виждали водещи мениджъри от Wall Street публично да критикуват гуверньора на ФЕД, в случая, Джанет Йелън. Критиките са насочени към липсата на яснота и предвидимост в евентуалната промяна на основните лихви и количествените програми. Тази непредвидимост носи очевидни рискове за по-висока променливост на пазара, т.е. по-силни движения на цените.

В заключение
Златните ETFs са много полезен инструмент за спекулиране с доларовата цена на златото. Те предлагат лесен и бърз начин за влизане и излизане от позиция, което е важно условие за успешна краткосрочна спекулация. Те са полезен инструмент и за хора, които вече имат желаната тежест от физическо злато в своето портфолио и сега просто искат да търгуват краткосрочните движения в цената на златото.
Инвестицията във физическо злато е дългосрочна, която може да генерира, както добра капиталова печалба, така и да ни предпази от негативните ефекти от банкови и финансови кризи.
Ако си представим подобна ситуация, като тази с фалита на Лемън Брадърс, то какви ще са ефектите върху един инвеститор в златни ETFs и такъв във физическо злато? При притежателя на ETFs съществуват следните рискове:
- Фондът и/или оторизираният посредник да изпадне в неплатежоспособност;
- Налагане на ценови тавани на акциите на фонда, поради силния ръст при спот цената на златото. Това от своя страна означава относителни загуби (алтернативна загуба от ръста на златото и загуба на покупателна сила на валутата).
В една подобна ситуация притежателят на физическо злато има огромно преимущество, защото реално притежава един от най-ликвидните активи в подобен момент. Това означава, че той има покупателната сила да задоволи своите нужди дори и при наличието на банкова ваканция и тежка ликвидна криза в паричната система.
Следователно, ако търсите краткосрочна спекулация с доларовата цена на златото, то златните борсово търгувани фондове са добър избор. Ако търсите защита от евентуални финансови сътресения, банкови кризи, обезценяване на националната валута, то златните ETFs няма да ви бъдат полезни. Един от най-полезните активи за подобна цел си остава притежанието на физическо злато.
Владимир Сиркаров, Brain Workshop Institute
Коментари