10 рубли Николай II Русия

История

Руската монета от 10 рубли с образа на Николай II е исторически символ, който отразява края на Руската империя в разцвет и началото на дълбоки промени. С нейния образ е увековечен последният император - свидетел и участник в прехода от традиционна монархия към епоха на революции и глобални сътресения.

Последният император - Николай II

Николай II, изобразен на лицевата страна на златната монета от 10 рубли, управлява Русия като император и автократ от 1896 до 1917 г. Той носи още титлите Велик княз на Финландия и цар на Полша. Николай II е последният монарх от династията Романови - едно от най-влиятелните, дълго управлявали и могъщи царски семейства в световната история.

Управлението му бележи залеза на имперска Русия. След Болшевишката революция през 1917 г. той и семейството му са жестоко екзекутирани през 1918 г., с което 300-годишното управление на Романови приключва внезапно и безвъзвратно.

Империя, простираща се от Европа до Аляска

В своя апогей, през 1866 г., Руската империя обхваща 22,8 милиона квадратни километра, или около 15% от земната площ на планетата. Териториите ѝ се простират от Източна Европа, през Сибир и Централна Азия, до Аляска - преди тя да бъде продадена на САЩ през 1867 г.

Династията Романови не само властва, но и оформя геополитическия облик на Евразия. Влиянието ѝ се измерва в територии, богатство, военна мощ и дипломатически натиск върху почти всички велики сили на епохата.

Златната рубла - символ на доверие и икономически възход

През 1897 г. се въвежда златният стандарт, което превръща рублата в твърда и доверена валута. Това има незабавен ефект:

• Финансовият свят обръща поглед към Русия - чуждестранни капитали започват да навлизат в страната.
  
  
• Санкт Петербург и Москва се превръщат в индустриални центрове.
  
  
• Инвестициите в тежка индустрия и инфраструктура се ускоряват.
  
  
• Русия влиза в т.нар. „голям спринт“ - икономически подем и индустриален бум около 1900 г.

В този период златната рубла се превръща не просто в платежно средство, а в икономически фундамент и символ на доверие в държавата. Именно от този исторически контекст произхожда и златната монета от 10 рубли с Николай II.

Раждането и пътят на златната монета 10 рубли Николай II

Златната монета 10 рубли Николай II се появява като пряк резултат от паричната реформа на финансовия министър Сергей Витe, с която Русия официално преминава към златен стандарт през 1897 г.. В рамките на тази реформа 10-рублевата златна монета, заедно с 15-рублевия „империал“, е утвърдена като основно златно платежно средство на империята.

Серийното ѝ отсичане започва през 1898 г. и продължава до 1911 г.. Монетата е стандартна обръщателна емисия с номинал 10 рубли, отсечена в злато проба 900/1000, с общо тегло около 8,6 g и 7,74 g чисто злато, диаметър приблизително 22,5 mm и дебелина около 1,5-1,6 mm. Основният монетен двор е Санкт Петербург, който поема масовото производство за вътрешно и външно обръщение.

В периода на златния стандарт монетата е пълноценна разменна единица: златните 10 рубли свободно циркулират заедно с банкнотите и могат да бъдат обменяни една към една в Държавната банка на Руската империя. От 1897 до 1911 г. са отсечени над 40 милиона броя, което прави тази емисия един от гръбнаците на руската златна парична система в началото на XX век.

С избухването на Първата световна война през 1914 г. златното обръщение е прекъснато: обменът на банкноти срещу златни монети е „временно“ спрян и никога не е възстановен, а златните рубли постепенно изчезват от всекидневната циркулация. Част от тях са претопени, а друга част е изнесена или прибрана в частни съкровища.

Интересен исторически детайл е, че в началото на 20-те години Съветска Русия използва именно параметрите на тази монета (8,6 g, проба 900) като основа за златното покритие на новия „червонец“. Тя дори отсича допълнителни 10-рублеви златни монети с портрета на Николай II и стари дати (напр. 1911 г.), предназначени за международни разплащания.

Така монетите 10-те рубли Николай II остават референтен стандарт за стойност дори след края на самата империя.