30 грама златна монета Китайска панда от 2021

Цената и премията на Китайската златна панда

Сравнена с Американския орел, Австрийската филхармония, Канадския кленов лист, както и други добре познати златни инвестиционни монети, които са сечени от въвеждането си в неограничени тиражи, Китайската златна панда има годишен лимит на тиража, макар и подлежащ на промяна. Този факт, съчетан с променящия се мотив на пандата, е допринесъл за това по-старите години да имат значителна премия на вторичния пазар. През 2014 година, в отговор на повишеното търсене, Китайската централна банка повишава годишния тираж на най-популярния едноунциев вариант до един милион монети на година, правейки го най-високият някога. Докато по-голямото предлагане, до известна степен, смекчава премията на Пандите от 2014 година на вторичния пазар, това може да се окаже перфектна възможност за дългосрочни инвеститори, като се има предвид потенциала за увеличение, който носят тези монети.

Бъдещото повишаване на стойността и на премията на Китайската златна панда е подкрепено от няколко убедителни факти. Първият и най-очевиден е те са единствените златни монети в Китай със статут на законно платежно средство. Трябва да се вземе предвид и фактът, че има 1.35 миларда китайци, а максималният тираж на едноунциевата Панда е 1 милион на година, докато САЩ има население от 320 милиона и в момента сече средно по 850,000 едноунциеви Американски орела на година. На второ място, законодателството, което е позволило свободното пазарно ценнобразуване на златото и е позволило на гражданите да инвестират и търгуват метала е в сила от малко повече от десетилетие, давайки допълнително пространство на популярността на златото в Китай на нарастне. Третата причина засяга разпространението на златните Панди в границите на Китай, който до неотдавна се намира под пряк държавен контрол, означавайки че само институции под контрола на държавата могат да продават тези монети, от което следва един крайно неефективен и неликвиден пазар. Това вече е променено и дилърите на инвестиционно злато и търговците са в състояние да улеснят търговията на тези монети. На четвъртно място, китайското правителство прави съгласувани опити да насърчи придобиването на злато, нещо което няма да видите в западните страни. На последно място, Китай в момента е най-големият потребител на злато в света, с търсене, което само ще се увеличава през следващите години, което допълнително ще насърчи ликвидността и прозрачността на китайския пазар на злато, а това само ще благодетелства Китайските златни панди.

Китайските златни панди отбелязват началото на либерализациията на пазара на благородни метали в страната

Противно на повечето големи западни икономики, Китай никога не е използвал злато, а сребро като основна опора на паричната си система. Паричната система осланяща се на сребро служила на страната в продължение на няколко столетия, но началото на Голямата депресия и възхода на комунизма през 30-те години на XX век карат властите да я изоставят в полза на хартиения стандарт. В подкрепа на новата фиатна система се въвежда законодателство, което постановява, че среброто в обръщение трябва да бъде предадено на властите в замяна на новата валута. Въпреки новите сурови правила, търговията със сребро и собствеността на бижута и антики, изработени от злато, все още се допуска, макар и само за кратък период от време. В края на 30-те години нa XX век, с избухването на Китайско-японската война, властите са принудени да обявят забрана над собствеността на ценни метали под всякаква форма.

Тази забрана остава в продължение на пет дълги години преди китайското правителство да направи икономически и философски обрат по отношение на вътрешния си пазар на благородни метали с представянето на златните и сребърните монети Панда през 1982 и 1983 година, респективно. От тогава до сега, китайските власти бавно разхлабват ограниченията поставени преди десетилетия. Освен, че е символ на либерализацията на пазара на благородни метали, както и да на самата икономика на страната, Китайската златна панда отбелязва и началото на дългосрочен план да се постави златото, за пръв път в съвременната история на станата, в основата на паричната система на Китай.

Китайската златна панда

Решението да бъде използвана пандата като основен мотив изиграва важна роля в популяризирането на монетата. Пандата е животно характерно за централните части на Китай и се характеризира с черни петна около очите и ушите му. Въпреки своята очарователна и миролюбива природа и статута си на национален символ, пандите са изключително рядък животински вид. Поради обезлесяването и разрастването на селското стопанство големи части от естествените местообитания на пандите са унищожени и по този начин популацията на живеещите в дивата природа мечки намалява, според някой оценки, до едва 2000 индивида. През последното десетилетие, значителни усилия са направени от китайското правителство да се спре спада на популацията на пандите. Въпреки че още са застрашен вид, изследвания показват, че поопулацията на диви панди е започнала да се възстановява и се смята, че усилията за опазване имат ефект.

Златната Китайска панда е въведена за първи път през 1982 г., а сребърната през 1983 г., като оттогава и двете монети са в непрекъснато производство, с изключение на 1986 г., когато не са издадени сребърни Китайски панди. Монетите Китайска панда се произвеждат на три различни места:  

• Монетния двор на Шанхай през 1982 - 2004 г.  
• Монетния двор на Шенян през 1985-1999 г. и 2003-2004 г.  
• Монетния двор на Шънджън Гуобао през 1999-2002 г. и след 2005 г.  

Монетният двор на Шънджън Гуабао е дъщерно дружество на Китайската народна банка (китайската централна банка).