Две години управление на Тръмп част 2 - Икономика и Енергетика

Състоянието на икономиката на САЩ безспорно е един от главните фокуси в политиката на Доналд Тръмп по време на неговия мандат и това не е случайно. Именно чрез събуждането на американската икономика и нейното реиндустриализиране той в своите представи разчита да направи Америка отново велика. Основните действия на американския президент по отношение на икономиката на САЩ са насочени към енергетиката с оглед осигуряване на евтина и сигурна енергия, подобряването на търговската позиция на САЩ в световната икономика и стимулирането на икономическото оживление чрез фискални мерки.

Какво се случи в американската енергетика

Енергетиката е ключов елемент от системата на националната сигурност във всяка държава. Тя е и гръбнакът на всяка икономика. Невъзможно е една национална икономика да бъде силна без тя да притежава силна енергетика и стабилна енергийна система. Поради тази причина енергетиката е приоритетна област на всяко управление и тя изисква ефективна политика по насърчаване на нейното развитие. Президентската изборна кампания показа, че Доналд Тръмп е напълно наясно с този факт. Не случайно една от първите стъпки на неговата администрация бе да премахването на наличните и потенциалните пречки пред развитието на енергетика на страната, поставени от администрацията на президента Обама. Тръмп обяви изтеглянето на страната от Парижкото споразумение за климата. Причината за това оттегляне е, че неговото прилагане щеше да ощети традиционната енергетика в САЩ – нещо, което страната няма как да си позволи.

Въпреки многогодишната политика по насърчаване на възобновяемите енергийни източници, производството на електроенергия от фосилни горива формира гръбнака на американската енергетика с общ дял за 2017 г. от 62.9% (32.1% от електроенергията в САЩ се получава от газови централи и 29.9% – от въглищни централи). Ако към това добавим дела на ядрената енергетика (20% за 2017 г.), се получава наглед стряскащия резултат, че почти 83% от електроенергията в САЩ е дело на традиционната енергетика. Нещо повече, ако от дела на енергията от възобновяеми източници премахнем този на американските водноелектрически централи, то всички останали модерни и обявени за чисти източници на енергия (биомаса, вятърна, слънчева и геотермална енергия) допринасят с едва 9,6% в общия енергиен микс на САЩ.

Други конкретни стъпки, които Тръмп предприе по отношение на своята енергетика, бяха отмяната на лимитите за въглеродни емисии на енергийните централи, въведени по времето на Обама, замразяване на автомобилните стандарти за консумация на гориво, разрешаването на строежа на дългоотлагани петролопроводи като Keystone XL, Dakota и New Burgos, добива на газ и петрол в някои райони на Аляска и Мексиканския залив. Тръмп осъществи и действия към повишаване капацитета на САЩ да произвежда и изнася втеченен природен газ. Към настоящия момент обаче все още е рано да бъде дадена оценка за това, дали енергийната политика на Тръмп е успешна. Добивът на въглища, който е пряко свързан с дейността на топлоелектрическите централи в САЩ, почти е непроменен от началото на неговото управление, а заетите във въгледобива нарастват незабележимо (1,6% растеж през 2017 г.). Въпреки това спокойно може да очакваме, че енергийната политика на текущия американски президент няма да се промени до края на мандата му.

Икономическа и търговска политика на Тръмп

Основната икономическа, а и до голяма степен вътрешнополитическа цел на Доналд Тръмп, чието изпълнение диктува голяма част от действията и плановете на американския президент в областта на икономиката, има за корен процесите в глобалната икономика и политическия живот в света след краха на Източния блок след 1989 г. и разпада на СССР. След 1992 г. и идването на власт в Белия дом на Бил Клинтън САЩ започнаха да водят политика, която чисто икономически, а и политически бе насочена буквално към фаворизиране на либерализацията на световната търговия, икономика и политически живот. И това бе напълно в реда на нещата. САЩ бяха победителите в Студената война и като единствен съществуващ към този момент голям световен икономически, военен и политически лидер получиха възможност да наложат на света своята визия за неговата организация. В чисто политически план това означаваше демокрация и реализиране на политики, които да демократизират света или отделни негови региони. Съществен елемент в това бе икономическата и търговската политика на САЩ. Основната идея бе, страната чрез система от свободна търговия, фаворизираща нейните основни външнотърговски партньори и съседи, да успее да трансферира своето високо икономическо благосъстояние към света, а така по косвен начин да се създаде икономическа основа за неговото демократизиране. Полза от това имаше и САЩ, защото свободната търговия със света означаваше нови пазари за американски стоки и услуги. Наглед честна и равноправна сделка към онзи момент.

Първото важно проявление на новата политика на САЩ е Северноамериканското споразумение за свободна търговия от 1994 г., известно още като НАФТА. Допълнителен тласък на процеса по установяване на свободна търговия в света и участието на САЩ в нея даде създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г. В края на 2001 година в СТО влезе Китай, а това създаде условия за достъп на американски стоки до широкия китайски пазар и ускори значително търговията между двете държави.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в световния експортен хегемон

Свободната търговия и отварянето на САЩ към света бе истински допинг за световната търговия, продажби и печалби. От теоретична гледна точка всички имат изгода от свободна търговия, защото ограничените икономически ресурси се оползотворяват по-най ефективен начин в страните, участващи в международната търговия.

В наличност

Щатски долар

Продаваме 1,8850 1.864 1,8640 1.885 1,8850

Купуваме 1,8640

Сравнение Известие Добавете към количката

Пряк ефект от това е, че потребителите купуват качествени стоки на ниски цени, а фирмите реализират положителни финансови резултати. При тези условия е напълно възможно, свободната търговия обаче да доведе до изтичането на значим производствен и икономически потенциал към държави, в които себестойността на произведената продукция е по-ниска или прилагат политика по насърчаване на своята икономика. Именно това е случаят със САЩ. Ако оставят процесите в международната търговия, каквито са те в момента, то те в обозримо бъдеще рискуват да допуснат голяма част от стойността в световната икономика да започне да се създава извън САЩ. При един такъв сценарий американската икономика ще има роля само на разпределител и преразпределител на вече създадена на друго място стойност.

Към момента високотехнологичните производства, новаторските услуги и развойната дейност маскират този процес. Трансферът на технологии и интелектуална собственост към Китай обаче е дългосрочна заплаха и за тези сектори. Всяка държава с претенции да е геополитически лидер, не би приела лесно всички посочени по-горе процеси, още повече, че примерът с израстването на САЩ като световен хегемон върху руините на Великобритания, причинено именно от изтичането на производствен и икономически потенциал, е достатъчно пресен, за да бъде забравен лесно.

Вижте повече по темата: Как президентските избори в САЩ влияят върху цената на златото

Именно желанието за запазване на господството на САЩ в света се явява основният мотиватор при формирането на икономическата политика на Доналд Тръмп. Нейното основно ядро е триадата, формирана от протекционизъм, свързан пряко с налагане на мита за вносни стоки от определени държави и предоговаряне на ключови търговски споразумения, данъчна реформа, изразена в понижаване на данъчната тежест и премахването на регулации в областта на икономиката. Основното следствие от това е създаване на работни места при това в производствения сектор. От посочената триада Тръмп досега успя успешно да приложи мерки за ограничаване на регулаторната тежест. Чрез тях той желае да спести на американския бизнес регулаторни разходи, които по различни оценки са в размер на около 2 трилиона долара всяка година. Президентската администрация отдавна надмина установената от Тръмп норма за всяка нова регулация да отпадат две стари. Към настоящия момент тя извърши действия по дерегулиране на 29 сфери от американската икономика, федералните агенции са издали около 100 дерегулативни директиви, Конгресът пък е направил над 50 промени в законодателството в посока дерегулация и е отменил 14 регулации от времето на президента Обама.

Данъчната сфера се характеризира с намаляване на данъчната тежест при облагането на корпоративните печалби, където данъчният размер на най-високия етаж бе намален значително от 35% на 21%. В сферата на облагането на доходите на физическите лица бе реализирана реформа, която цели да остави във физическите лица и икономиката около 1,5 трилиона долара за срок от десет години. Към момента всичко това води до увеличаване на бюджетния дефицит, като за фискалната 2018 г. той нараства до 779 млрд. долара. Въпреки това са налице данни, че администрацията на президента Тръмп планира втора вълна на данъчните реформи, която ще бъде реализирана през фискалната 2019 г., но подробности около нея все още липсват.

По отношение на търговската и митническата политика Тръмп неотклонно следва протекционистична линия при желание да постигне реципрочност в световната търговия. Той анулира и предоговори наново НАФТА, изтегли се от Търговското споразумение за тихоокеанско сътрудничество и от споразумението с Южна Корея, наложи мита върху вноса на стомана и алуминий в САЩ и наложи мита върху вноса на китайски стоки сумарно за 250 млрд. долара. Данните за търговията на САЩ за 2018 г. показват, че търговският дефицит на страната се увеличава и вероятно в края на годината той може надхвърли този от 2017 г.

Въпреки това към момента по-голям интерес от нова търговска сделка със САЩ има именно Китай. Това е така, защото търговската експозиция на азиатската държава към САЩ от гледна точка на износа е в размер на 505.47 млрд. долара за 2017 г., докато тази на САЩ към Китай е едва 25.70% от тази сума. Тоест със своята търговска политика Тръмп теоретично може да ощети и да подложи на риск много по-голямата търговска експозиция на Китай, докато всички възможни мерки на Китай могат да повлияят негативно на търговски обеми само в рамките на около 130 млрд. долара. В действителност обаче Тръмп няма интерес от задълбочаване и изостряне до краен предел на търговската война с Китай. Едно такова действие ще оскъпи живота в САЩ, ще изнерви финансовите пазари и ще влоши перспективите за развитие пред икономиката на САЩ, а американският президент няма интерес от развития в подобна посока. Следователно бързото договаряне на търговска сделка между Китай и САЩ ще бъде от полза и за двете държави. Положителен сигнал в тази посока е временното примирие в търговската война, сключено в Буенос Айрес на срещата на страните от Г-20.

Що се отнася до състоянието на американската икономика, към момента то е изключително добро. Икономическият растеж дори надхвърля прогнозите за 2018 г. и към третото тримесечие е 3.5% на годишна база, като очакванията през следващото полугодие са той да остане в диапазона от 3 до 5%. Безработицата е на рекордно ниски нива за последните четири десетилетия и е в размер на от 3.7%. Значим тренд на нарастване за последните две години бележи и индустриалното производство. Към момента то нараства с 4,1% на годишна база. Разбира се, успехите в икономиката не могат да се причислят изцяло на политиката на Доналд Тръмп. Съществена част от тях се дължат на разхлабената парична политика, провеждана от Федералния резерв през последните няколко години и чието затягане вече започна. Посоченото може да забави скоростта на развитие на американската икономика въпреки реформите на Тръмп, а дори съдържа потенциал да предизвика рецесия. Тя със сигурност ще е неминуема, ако Федералният резерв не може да реши по подходящ начин сложната задача за плавно охлаждане на американската икономика. Със сигурност при един хипотетичен сценарий за изпадане в рецесия допълнителна тежест пред икономическото развитие на САЩ ще бъдат нарастващият бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг на САЩ, който към началото на четвъртото тримесечие на 2018 г. достига до нива от 21.7 трилиона долара или 105.40% от БВП.

Основен извод, който може да бъде направен по отношение икономическата политика на Тръмп, е, че тя не бива да се оценява краткосрочно и от гледна точка само на настоящия момент. Доналд Тръмп има за цел да накара американската икономика да заработи отново, като създаде защитен купол, под който тя да бъде стимулирана, за да израсте до нужния мащаб и вероятно с нужните качествени характеристики. Именно от способността на Тръмп да спре или обърне процеса по изтичане на производствен и икономически потенциал от САЩ, зависи и бъдещето на страната като световна сила и лидер в световните процеси. При неуспех центърът на съвременната цивилизация неумолимо ще се премести на изток, което означава големи като магнитуд трансформации в света.

Може да прочетете третата част от нашия анализ тук : https://tavex.bg/2-godini-trump-vunshna-politika/