Видове икономически показатели, които имат значение за инвестициите ви

Икономическите показатели са данни, които показват състоянието и посоката на развитие на една икономика. Те помагат на инвеститорите да разберат дали пазарната среда е благоприятна за растеж, дали инфлацията оказва натиск върху доходността и как решенията на централните банки могат да повлияят върху цената на капитала.

За всеки инвеститор тези показатели имат практическо значение, защото дават контекст на движението на акциите, облигациите, валутите, суровините и други финансови активи. 

Когато например инфлацията се ускорява, лихвените проценти често се повишават, което може да намали оценките на компаниите и да промени поведението на капиталовите пазари. При забавяне на икономическия растеж пък инвеститорите обикновено търсят по-ниско рискови активи или пренасочват капитала си към по-стабилни сектори.

Макроикономическите индикатори обикновено се разделят на три основни групи: изпреварващи, съвпадащи и изоставащи. Изпреварващите показатели дават сигнали за бъдещи икономически тенденции, съвпадащите описват текущото състояние на икономиката, а изоставащите потвърждават вече настъпили промени.

Разбирането на тези данни не е важно само за професионалните анализатори. То помага и на индивидуалните инвеститори да вземат по-информирани решения, да оценяват по-добре риска и да предпазват портфейла си от резки пазарни колебания, спад в покупателната способност и промени в глобалната финансова среда.

В следващите редове разглеждаме отделните групи икономически показатели, какво представляват, как се измерват, и какво означават за вас и вашите инвестиции. 

Производство, растеж и обща икономическа активност

Показателите за производство, растеж и икономическа активност показват с какъв темп икономиката създава стойност и дават основа за оценка на корпоративните приходи, пазарните оценки и фазата на икономическия цикъл. 

Брутен вътрешен продукт (БВП)

Брутен вътрешен продукт (БВП) е крайната пазарна стойност на всички стоки и услуги, произведени в рамките на една държава за определен период. 

За повечето хора номиналният ръст е по-малко важен от реалния БВП, който е коригиран с темпа на инфлация. 

Така например, когато икономическият растеж показва признаци на забавяне – например спад от стабилните 2.5% до 0.4% на годишна база – е необходимо да преразгледаме сметките.

По-слабият икономически растеж обикновено означава по-ниски приходи за компаниите и по-слабо потребление. Това може да направи акциите по-скъпи спрямо очакваните им печалби, особено ако пазарните цени останат високи. 

Индустриално производство

Като икономически показател, индустриалното производство измерва реалния обем на производството във фабриките, минната промишленост и комуналните услуги. 

Този показател е важен, защото реагира сравнително бързо на промени в икономическата среда, включително на по-високи лихви и по-скъпо финансиране. Когато разходите за кредити растат, компаниите в тежката промишленост често ограничават инвестициите, производството и разширяването на капацитета.

Ефектът обикновено се вижда първо при по-цикличните сектори като автомобилостроене, машиностроене и суровини. По-дефанзивните отрасли, като комунални услуги и стоки от първа необходимост, обикновено се влияят по-бавно и по-слабо.

Индекс на мениджърите по поръчките (PMI)

Производственият индекс на мениджърите по поръчките или PMI (Purchasing Managers Index) е базиран на месечни анкети сред частни компании и измерва нивата на нови поръчки, наличности, заетост и доставки. Това е един от най-влиятелните изпреварващи пазарни индикатори. 

Стойност на индекса над 50 пункта сигнализира за увеличаване на икономическата активност, докато ниво под 50 пункта показва свиване.

Пазарите често реагират по-бързо на движението на PMI, отколкото на данните за БВП, защото PMI улавя промени в поръчките, продажбите и производствените нагласи още преди те да се видят в официалната статистика.

Ако производственият PMI спадне от 53 на 48 пункта в рамките на две тримесечия, това вече показва свиване на активността. За инвеститорите такъв сигнал обикновено означава по-висок риск при акциите и нужда от по-внимателна оценка на експозицията към циклични сектори.

Инфлация, реална доходност и парична маса

Инфлацията е един от най-важните макроикономически фактори за инвеститорите, защото директно влияе върху покупателната способност, лихвените проценти и реалната доходност на активите. 

Когато цените растат по-бързо от доходността, номиналната печалба може да изглежда положителна, но реалната възвръщаемост да бъде отрицателна.

Индекс на потребителските цени (CPI)

Индексът на потребителските цени измерва средната промяна в цените на кошница от стоки и услуги, които домакинствата купуват. Това е един от основните показатели за потребителска инфлация.

CPI е важен показател за инвеститорите, защото показва колко бързо се обезценяват парите и какъв натиск може да има върху централните банки да повишават или задържат лихвените проценти.

Индекс на производителските цени (PPI)

Индексът на производителските цени проследява промяната в цените на едро – тоест цените, които плащат производителите за суровини, материали и междинни стоки.

Индексът на производителските цени често се разглежда като ранен сигнал за бъдещ натиск върху индексът на потребителските цени. Ако производствените разходи се повишават, компаниите обикновено имат два избора: да прехвърлят по-високите цени към крайните потребители или да приемат по-ниски маржове на печалба. И в двата случая ефектът е важен за пазарите – или чрез по-висока инфлация, или чрез по-слаба корпоративна рентабилност.

Реална доходност

За инвеститорите не е достатъчно да гледат само номиналната доходност. По-важно е каква остава доходността след инфлацията.

Пример:

• Номинална доходност по 10-годишни държавни облигации: 4.2%;
• Текуща потребителска инфлация: 5.5%;
• Реална доходност: -1.3%.

При такава ситуация инвеститорът получава положителна номинална доходност, но губи покупателна способност. Това е особено важно при облигации, депозити и други инструменти с фиксирана доходност.

Парично предлагане (M1 и M2)

Паричното предлагане показва колко ликвидност има в икономиката. 

M1 включва най-ликвидните пари – пари в обращение и средства по разплащателни сметки. M2 е по-широк показател, който включва M1 плюс спестовни депозити и други близки до парите инструменти.

Когато паричната маса расте по-бързо от реалното производство, това може да създаде инфлационен натиск и да доведе до обезценяване на валутата. В краткосрочен план повече ликвидност често подкрепя цените на финансовите активи. В по-дългосрочен план обаче прекомерното парично предлагане може да принуди централните банки да затегнат политиката, което обикновено повишава риска от пазарни корекции.

Затова инфлацията и паричната маса трябва да се разглеждат заедно. CPI и PPI показват как се движат цените, реалната доходност показва дали инвестицията запазва покупателната си сила, а M1 и M2 дават контекст за ликвидността в системата.

Монетарна политика и дългови пазари

Монетарната политика определя цената на парите в икономиката и влияе пряко върху доходността на облигациите, достъпа до финансиране и оценките на финансовите активи. 

Лихвени проценти на централните банки

Лихвените проценти (като лихвата по федералните фондове в САЩ или основния лихвен процент на ЕЦБ) представляват една от основно определящите фундаменти на цената на парите. 

Чрез промяна на тези проценти на практика се упражнява основна част от монетарната политика на централната банка.

Повишаването на лихвите има за цел да охлади прегряващата икономика и да ограничи инфлацията, но същевременно увеличава цената на кредитирането за бизнеса и домакинствата.

При рестриктивна политика, компаниите с високо ниво на ливъридж (задлъжнялост) са изложени на сериозен кредитен риск. Причината е, че рефинансирането на техните задължения ще се случва при значително по-тежки условия, освен ако не са договорили фиксирани лихвени условия.

Крива на доходността

Кривата на доходността отразява съотношението между краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти по държавните облигации. Обикновено се сравняват 2-годишните и 10-годишните емисии. 

При нормални икономически условия кривата е възходяща, тъй като инвеститорите изискват по-висока премия за по-дългия период и съпътстващия го времеви риск.

Обръщането на кривата на доходността, при което краткосрочните облигации предлагат по-висока доходност от дългосрочните, е сред по-надеждните пазарни новини за наближаваща рецесия. Тази аномалия може да значи, че пазара очаква рязко икономическо забавяне, което може да принуди централната банка да намали основния лихвен процент.

Държавни бюджетни дефицити и национален дълг

Когато едно правителство поддържа постоянни бюджетни дефицити, то често финансира разликата чрез емитиране на нов държавен дълг. 

Прекомерното нарастване на съотношението държавен дълг към БВП може да повиши дългосрочния риск за икономиката, особено ако дългът расте по-бързо от производителността и бюджетните приходи. 

За да намерят купувачи за огромните обеми нови облигации, държавите са принудени да предлагат по-висока доходност, което увеличава разходите за обслужване на дълга и изтласква частните инвестиции от пазара. В краен случай се стига до монетизиране на дълга от страна на централната банка, което води до необратима инфлация.

Пазар на труда и потребителско поведение

Пазарът на труда и потребителското поведение показват доколко домакинствата имат доходи, сигурност и склонност да харчат – фактори, които пряко влияят върху растежа, инфлацията и корпоративните приходи. 

Ниво на безработица

Пазарът на труда е ключов макроикономически стълб. Нивото на безработица често се счита за изоставащ индикатор. Това е така, защото фирмите уволняват служители едва след като спадът в приходите вече е факт, и наемат нови хора, когато икономическото възстановяване е напълно сигурно. 

Въпреки това, неочаквани промени в нивата на заетост оказват мигновено влияние върху пазарната волатилност. 

Продажби на дребно

Тъй като потребителското потребление формира близо две трети от БВП в развитите икономики, продажбите на дребно осигуряват директен поглед върху покупателната способност и склонността на населението да харчи. 

Срив в продажбите на дребно сигнализира, че потребителите ограничават покупките си до стоки от първа необходимост. Това засяга директно акциите в секторите на луксозните стоки, технологиите и развлекателната индустрия.

Индекси на потребителското и бизнес доверието

Индексът на потребителското доверие и съответният индекс за бизнес настроенията се получават след провеждане на мащабни анкети, оценяващи субективните нагласи за заетостта, личните доходи и бизнес условията през следващите шест месеца. Тези показатели отразяват пазарните настроения. 

Ако бизнес доверието пада, то това е индикатор за задаващо се свиване на капиталовите разходи (CapEx) и плановете за разширяване на дейността от страна на фирмите. Това рефлектира върху пазара на труда и бъдещите отчети за приходите на доставчиците на оборудване и технологии.

Недвижими имоти и международна търговия

Недвижимите имоти и международната търговия показват как се движат инвестициите, потреблението и външното търсене. Това са фактори, които влияят върху растежа, инфлацията и устойчивостта на икономиката. 

Жилищно строителство и продажби на имоти

Секторът на недвижимите имоти е силно цикличен и изключително чувствителен към лихвените условия по кредитите. 

Тук се проследяват няколко основни показатели:

• Започнати жилищни строежи: Броят на новите жилищни сгради, чието строителство е стартирало през месеца.
• Разрешителни за строеж: Изпреварващ индикатор за бъдещата строителна активност в страната.
• Продажби на съществуващи и нови жилища: Измерват обема на сключените сделки на имотния пазар.

Свиването на разрешителните за строеж показва предстоящо забавяне не само в строителния сектор, но и в свързаните индустрии – от производство на цимент и стомана до банково кредитиране и търговия с мебели.

Търговски баланс

Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на една страна. 

Продължителният търговски дефицит означава, че страната внася повече стоки и услуги, отколкото изнася. Това може да окаже натиск върху местната валута, защото търсенето на чужда валута за плащане на вноса се увеличава.

Този ефект може да бъде ограничен, ако страната привлича достатъчно чуждестранен капитал – например чрез инвестиции, заеми или покупки на местни финансови активи.

Корпоративни отчети за приходите

Макроикономическите показатели могат да бъдат отчетени на микрониво в тримесечните корпоративни отчети. Представянето на водещите борсови индекси (като S&P 500, DAX или SOFIX) отразява агрегираните очаквания за рентабилността на бизнеса. 

Когато икономическите индикатори показват стагфлация (комбинация от стагнация в растежа и висока инфлация), корпоративните маржове биват притиснати от две страни: растящи производствени разходи и свиващо се потребителско търсене.

Валутни курсове

Валутните курсове отразяват относителната икономическа сила на отделните държави. Те се определят главно от лихвените разлики между две централни банки и търговските потоци. 

Силната местна валута намалява разходите за внос на суровини, но прави износа на местните компании по-скъп и по-неконкурентоспособен на международните пазари. 

Ако притежавате международно диверсифицирани инвестиционни портфейли, резките движения в курсовете могат да заличат номиналната доходност от чуждестранни акции единствено поради валутен риск.