5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Нищо в света не е сигурно! Особено парите- хартиените пари. В последното столетие човечеството се учи да създава, надскача себе си, пренаписва науката, измисля, твори, фалшифицира.
Трудно е да се определи кое носи повече приходи да се научиш да „прерисуваш“ Мона Лиза или да „прерисуваш“ моста върху 500 евро. И тъй като човек е изобретателен и почти толкова алчен, всеки един от нас е добре да познава парите, с които борави ежедневно. Предлагам ви 5 универсални метода, по които може да познаете дали една банкнота е истинска, или е шедьовър на фалшификатор.

Релеф

Всяка една истинска банкнота, независимо от валутата, има релеф. Хартията, от която е направена, не е равна във всички части, не е гладка. Ако върху банкнотата има изобразен лика на човек, релефа обикновено най- силно се усеща върху ревера. При някои банкноти, като еврото например, липсва човешки образ. Релефът е силно изразен върху централният обект, например сграда, мост, монумент или пък животно. Името на банката, която емитира хартиените пари, също е релефно. Почти винаги някъде върху банкнотата има и релефен номинал. Това е един от най-лесно приложимите техники за проверка. Съветвам ви да го прилагате винаги когато ви се налага да боравите с валута, която е нова за вас.

Воден знак

Следващият най-разпространен признак за истинност е така нареченият воден знак. Той всъщонст представлява изтъняване на хартията под определена форма. Това емисионните печатници постигат с помощта на машина и е почти невъзможно да се направи извън тях. Фалшификаторите добре знаят това и за да „украсят“ произведението си с „воден знак“, те го рисуват. Истинският воден знак прозира, гледайки банкнотата на светлина. Ще ви издам и един трик, който също може да използвате в търсене на знака. Взимате бакнотата и я поставяте над тъмна(черна) повърхонст. Там, където хартията е изтънена, изображението ще се изпълни с черен цвят. Ще го видите много лесно. След това поставяте същата банкнота над светъл фон, изображението отново ще се очартае, но ще бъде в бяло. Бакнотата е истинска! Нарисуваният воден знак винаги ще стои тъмен- дори черен.

Холограма

Централните банки вече се защитават и с друг способ – холограмата. Тя представлява сменяща цвета си сребърна част от банкнотата. При различните валути тя изглежда различно. При лева например е лента, при еврото – правоъгълна форма в долния десен ъгъл, при швейцарския франк пък са геометрични фигури. При накланяне на банкнотата в различни посоки холограмата трябва да сменя цветовете си, както и да се появяват поне три различни изображения. Най-често те са наименованието на валутата, номиналът и някакъв произволно избран символ, свързан с държавата. Тук не е толкова важно какво точно виждате при наклон, а как го виждате. Сменят ли се изображенията изцяло, плавно ли преминават те от обект в обект, цветовете добре разграничими ли са. Този признак също се проверява лесно. Използвайте го ако нещо ви усъмни или в случай че банкнотата е захабена и не може да усетите добре релефа.

Микротекст

Това е сравнително нова защита, но се прилага много масово. Микротекстът представлява вградена в хартията на банкнотата тънка холограмна лента, на която с много малки букви и цифри е изписан текст. Невъзможно е тази лента да бъде на мястото си „вътре“ в бакнотата, ако не е създадена така от печатницата. При фалшивите пари тази лента е рисувана. Това може да установите лесно. Необходимо е да прегънете банкнотата от двете страни по дължина на микротекста. Ако той е вграден, вие ще го усетите на допир и ще видите ясно очертанията, банкнотата няма да се прегъне върху него, а около него. Ако пък е рисунка, то прегъването ще бъде безпроблемно навсякъде по цялата бакнота.

„Вълшебното“ мастило

Върху по-големите номинали на валутата си, банките поставят най-често – номинал, символи, напечатани с мастило, което под наклон сменя цвета си. На 50-100 лева златистото кръгче вдясно става тъмно зеленикаво, или лилаво. При долара зеленият номинал вдясно става тъмен, почти черен. За еврото пък лилавото число на гърба прелива в тъмно зелено. Това е един от най-трудните за фалшификаторите белег. Много често добрите фалшификати успяват да придобият трудни за разпознаване релеф и воден знак, но „вълшебното“ мастило остава неусвоено за „ръчно правените“ банкноти. Накланяйте банкнотите си, това важи особено за 100 долара, 200 и 500 евро.

Трик за познавачи

Чували ли сте, че банкнотите имат звук? За добре тренирания слух, този на човек, който ежедневно работи с пари, истинската банкнота има характерен звук. Той се дължи на хартията. За по-голяма сигурност банкнотите се правят от специална хартия, която при размахване издава много специфичен звук, който например лист хартия не би могъл да произведе. Друг характерен признак на „хартията за пари“ е, че тя не е еднаква от двете страни. Винаги или лицето, или гърбът са по-гладки, дори гланцови. Тези специфики обаче са доста трудни за начинаещи в боравенето с пари. За тях препоръчвам прилагането на предходните 5.

Радка Танкова