Биткойн срещу златото 2: Двигателите зад цената

Биткойн е наричан от някои „дигитално злато“ и полуанонимният му създател Сатоши Накамото наистина е внедрил някои елементи, наблюдаващи се и при златото. От една страна, предлагането на биткойн е ограничено до 21 млн. биткойна. От друга, криптовалутата е безкрайно делима. От трета, както при златото, биткойн също се търгува на различни пазари, включително като фючърси.

Точно както и златото, и биткойн е замислен като алтернатива на фиатните пари. Само че към настоящия момент криптовалутата демонстрира поведение, различно от оригиналната идея, с която е била създадена. И доста по-различно от златото.

Затова тук ще разгледаме кое движи цените на биткойн и златото напоследък, както и по-общия въпрос кой от двата актива се разглежда като средство за съхранение на покупателната способност.

Двигателите зад цената на биткойн

Биткойн: спекулативен актив или пари

Криптовалутата към този момент се използва основно като спекулативен актив и относително рядко за транзакции. Това се вижда и по данните за техния обем.

Графика: Дневен брой транзакции с биткойн

Източник: bitinfocharts.com

Разбира се, за последните седем години среднодневният брой на транзакциите се покачва, приблизително пет пъти. Но трябва да се имат предвид няколко неща. Първо, от средата на 2019 г. техният брой трайно се понижава. Това е в обратнопропорционална зависимост с цената на биткойн. Когато той поскъпва, все по-малко се използва като разменно средство. Тоест те го разглеждат повече като спекулативен актив, отколкото като „пари“.

Ако той се използваше като такива, можехме да очакваме с увеличаване на цената му и съответно на пазарната му капитализация да виждаме повече транзакции. Колкото по-скъп е един актив, способен да служи като платежно средство, толкова повече неща може да купи. Въпреки това, и въпреки че през годините все повече компании приемат плащания с биткойн, когато той беше на върха, броят транзакции с него се свиваше.

Графика 2: Пазарна капитализация на биткойн (синя крива) и долара (оранжева)

Източник: Coinmarketcap

Същевременно биткойн не отговаря на икономическата дефиниция за пари. Тя е: „общоприето средство за размяна“. Независимо дали някой е привърженик или опонент на криптовалутата, категорично е, че към момента тя е много далеч от този статус. Както видяхме в предишната статия от поредицата „Биткойн срещу златото“ е много по-вероятно централните банки да опитат да забранят криптовалутата, отколкото да ѝ позволят да постигне този статус.

Планирана волатилност?

Волатилността не е „планирана“ характеристика на биткойн, за разлика от фиатните пари. Въпреки това, именно поради неговата основно спекулативна към този момент природа, движенията в дигиталния актив са резки и труднопредвидими. Нещо повече, те обикновено са непропорционално големи и в двете посоки.

За разлика от много други активи, включително и златото, цената на биткойн често зависи от коментари на публични личности в социалните мрежи. Симптоматичен пример за нестабилността на криптовалутата е нейното поведение след коментарите на Илън Мъск. През последните години и особено от началото на 2021 г. неговите коментари изглеждат напълно способни да модулират цената ѝ.

Само през последния месец неговите коментари неколкократно оказаха негативно влияние върху биткойн.

Графика 3: Цена на биткойн и постове на Илън Мъск в Twitter

Източник: Coindesk

Това ни отвежда към следния проблем: ако няколко неправилно подбрани думи на един предприемач в Twitter могат да доведат до изменение от 30% в стойността на един актив, то той е негоден да служи като средство за дългосрочно съхраняване на стойност. Волатилността му е твърде висока за подобна цел. За сравнение – нито един пазарен играч не може да промени цената на златото с туит. Oт ценовия пик на биткойн обаче неговите загуби са значително по-големи – 50%.

Илън Мъск не е единственият, който публично оповестява, че компанията му се разделя с биткойн, след като фактът, че Tesla купи биткойн и започна да го приема като форма на плащане през миналата година напомпа стойността на криптоактива. Китовете също разпродават биткойн, което е и сред причините за неговото поевтиняване. Като такива се определят притежателите на над 1 млн. биткойна. Данните на анализаторската компания Glassnode показват, че от февруари тази година, когато биткойн за пръв път надхвърли 41 хил. долара, точно китовете са продали огромни количества от криптовалутата.

Така ценовите промени в биткойн изглеждат като схема pump-and-dump („напомпай цената и продай“). Разбира се, криптовалутата не е замислена като такава, но това не променя реалността.

Институционалната ненавист към биткойн

Разпродаването от китовете и туитовете на Илън Мъск не са единствените феномени, които влияят върху цената на биткойн през последните месеци. Такива са и решенията в политическата сфера.

Един от важните ходове беше забраната за обработване и транзакции с дигитални валути в Китай, която беше въведена в средата на май. В резултат на това, само в рамките на деня биткойн изгуби 12% от стойността си. След това Поднебесната империя започна офанзива срещу копаенето на и търговията с биткойн. Нелегалните дейности с криптовалути станаха и част от наказателния кодекс в страната.

Китай не е единственият играч, който недолюбва криптовалутите. Много банки в Близкия изток също имат забрани за търговия и операции с тях. Засега в развития свят финансовите институции и регулаторите заемат по-скоро изчаквателна позиция. Рисковете в политическата сфера бяха и фокусът на предишната статия.

Биткойн и инфлацията

Друг индикатор за спекулативната природа на биткойн е липсата на връзка между него и очакваното обезценяване на фиатните валути. Както ще видим по-долу, в момента очакванията за инфлацията от страна на потребителите са на многогодишен връх. Същевременно, както стана ясно, цената на биткойн се срива.

Ако криптовалутата се разглеждаше като средство, което да предпазва покупателната стойност на потребителите си срещу инфлацията, а не като спекулативен актив, можехме да очакваме да се наблюдава обратната динамика.

На какво се дължи растящата цена на златото

Очакванията за инфлация и променящата се цена на златото

Именно очакванията за инфлация са сред основните двигатели на цената на златото, а не „реалната инфлация“, измервана чрез индекса на потребителските цени. Причините за това са много, но сред тях е фактът, че дефинициите за „инфлация“ се манипулират, за да може подриването на парите от централните банкери да продължава.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 175,00 лв. 158 158,00 175 175,00

Купуваме 158,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Затова и индексът на потребителските цени много трудно може да бъде обвързан със златото. Това се вижда и от корелацията между двете, която е едва 31,1%. Вместо това, корелацията между очакванията за инфлация и цената на златото е над 85%. В момента очакваният ръст на цените в САЩ догодина е почти 5%, според изследването от месец май (графиката по-долу обхваща периода само до април) според потребителите. Това е най-високата стойност на индекса от 2012 г. досега. Затова и не е учудващо, че златото в момента поскъпва.

Графика 4 и 5: Очаквано покачване на цените (горе) и цена на златото в долари (долу)

Източник: „Изследване на потребителите“, University of Michigan; World Gold Council

Ако изхождаме единствено от тази корелация, можем да станем свидетели на продължаващо покачване в цената на златото. Причината е, че през 2020 г. очакваното нарастване на цените от потребителите е значително по-ниско, отколкото е днес.

Други фактори зад покачващата се цена на златото

През май се наблюдаваше и ръст на дългите позиции на борсата COMEX, които увеличиха фючърсната цена на златото. Данните на борсата показват, че нетните дълги позиции са достигнали стойността от 44 млрд. долара или 725 тона злато. Това е най-високата им стойност за последните четири месеца, която е и с 50% по-висока от дъното през март.

Освен това и златните борсово търгувани фондове увеличиха потреблението. Така то се върна в позитивна територия през май, което се случва за пръв път от януари досега. Притежаваното от тях злато нарасна с общо 61,3 тона (на стойност 3,4 млрд. долара), най-вече заради Северна Америка и Европа. В тези два региона борсово търгуваните фондове придобиха съответно 34,5 и 31,2 тона злато.

Не на последно място, търсенето на злато през април и май остана силно в Китай и Индия (макар че през последния месец то се сви заради локдауните). След като внесе 111 тона злато през април и позволи на търговските си банки за известно време да внасят благородния метал без ограничения, празниците в началото на май изстреляха търсенето на злато в Китай. Данни на общинската комисия по търговия в Шанхай например показват, че търсенето през първата седмица на май се е изстреляло с 30% спрямо същия период на миналата година.

Това не е изненадващо. Tочно златото е спасител на покупателната способност при кризи и актив, който хората разглеждат като средство за съхранение на финансовите си способности.