Бежанската криза и крахът на социалната държава в Европа

Споделете тази статия

В редица случаи бежанската криза в Европа се разглежда в хуманитарен и културен контекст. Но също така тя е тясно свързана с проблемите на социалната държава и организираната престъпност. През последните няколко години повече от 1 млн. души, търсещи убежище, са преминали нелегално границите на Европа. Нелегалните схеми с бежанци процъфтяват, а политиците на всички нива в Европа не могат да овладеят проблема. Организираната престъпност отчита милиарди евро приходи, европейските данъкоплатци – милиарди евро загуби.

Предисторията

 Европа е топ дестинация за имигрантите от Африка и Близкия изток от години. Но през 2015г. потокът от бежанци скочи драстично, в резултат на гражданската война в Сирия и позицията на канцлера Ангела Меркел, че имигрантите са добре дошли в Германия. Най-често бежанците навлизат в Европа от Гърция и пресичат Балканите в търсене на по-добър живот в Западна или Северна Европа. През 2015г. на гръцките острови настъпи хаос, който бързо се пренесе на целия континент. Бяха създадени множество легални и нелегални бежански лагери, в това число изоставено летище,  олимпийския бейзболен стадион в Атина (Гърция) и парка в близост до централната автогара в Белград (Сърбия). Над 10 хил. имигранти бяха временно настанени в покрайнините на Идомени (Гърция) в близост до гръцко-македонската граница.В отговор на кризата в първите няколко месеца на 2016г. ЕС затвори някои от своите граници и наложи контрол над безвизовото пространство Шенген. Беше сключена сделка

Колко са реално бежанците?

 По данни на Европейската гранична агенция (Frontex) през 2015г. над 1 млн. имигранти влизат в Европа. Около 885 хил. от тях пристигат в Европейския съюз чрез източно-средиземноморския маршрут (виж картата), който включва преминаване с лодка до островите в Гърция, както и влизане в България и Гърция по земя от Турция. През 2016г. близо 382 хил. имигранти от Близкия Изток, Африка и Азия са прекосили границите на Европа, ползвайки източния и централно-средиземноморския маршрут. Гърция и Италия подслоняват по 180 хил. души всяка.
Въпреки че през последните две години Европа е приела повече бежанци от Сирия, в сравнение с която и да е друга държава, кризата далеч не е само “сирийска бежанска криза”. Според данни на Frontex само 33% през 2015г. и 17%  през 2016г. са били лицата, преминали нелегално границите на ЕС, които са твърдели, че са сирийски граждани. През 2015-16г. втори по численост са гражданите от Афганистан. Имигрантите от Ирак, Пакистан и редица африкански държави също представляват значителна част от пристигащите в Европа бежанци.

Какво ги води в Европа?

Голяма част от бежанците бягат от места с военни конфликти, като този в Сирия, както и от постоянния тормоз и репресии от терористични групировки като Ислямска държава или талибаните. Имигрантите виждат в Европа безопасно място за живот. Но не малко (а вероятно мнозинството) от бежанците могат да бъдат определени като икономически имигранти. Някои от тях открито казват, че не бягат от война, а от недоимък, безработица и други сходни проблеми в търсене на по-добър живот в Европа. Общото между двете групи е, че и двете са привлечени от “облагите” на социалната държава. Имигрантите се надяват на субсидирано от държавата жилище и/или образование. Мечтаят в по-късен етап да получат работа и евентуално да започнат собствен бизнес. Някои идват тук с надеждата техните тежко болни близки да получат безплатни грижи от държавното здравеопазване

Пазарът за трафик на хора е индустрия, оценявана на милиарди евро в Европа.

В доклад от 2016г. Европол оценява пазарът за трафик на хора на стойност между €3 и €6 млрд. Трафикантите нямат установена тарифа и действат спрямо ситуацията. Плащат им в кеш, но в последно време зачестяват банковите трансфери. Понякога трафикантите злоупотребяват с доверието на имигрантите и ги изнудват, взимат им парите, но не ги транспортират до желаната дестинация. За да се избегне този проблем, роднините на имигрантите плащат на трафикантите с банков трансфер, чак когато те са изпълнили договорката. Въпреки неволите, имигрантите поемат риска по всяко време да бъдат хванати и депортирани обратно в страната си или в първата европейска държава, от която са влезли.

През 2015г. пътуване с лодка от Турция до Гърция струва около €1,000 на човек. В момента цената е по-скоро около €2,000. Маршрутът от Либия до Италия струва между $1,000 и $3,000 на човек, като цените от другите северноафрикански държави до Италия са сходни.

След затягането на контрола по границите през 2016г., се появиха нови схеми за трафик на хора. Някои бежанци плащат над €10,000, за да се качат на самолет от Истанбул до който и да е европейски град. Високата цена включва фалшиви паспорти и най-вероятно подкуп за митничарите на летището. Пътуване с кораб от Турция до Италия струва около €5,000.

Настоящем, на имигрант в България му струва между €1,000 и €2,000, за да премине само границата със Сърбия. Озовал се веднъж в Сърбия, той лесно достига Унгария. Преминаването от Унгария до Австрия струва близо €500, от Австрия до Германия цената е малко по-евтина. Повечето афганистанци потвърждават, че пътуването от Афганистан до Германия възлиза на около €8,000.

Колко плащат данъкоплатците?

Бежанската криза излиза солено на европейските данъкоплатци. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само през първата година грижите за един бежанец възлизат на около €10,000. Сметката става по-сериозна, ако имигрантът остане в страната. Дойче Веле публикува статия, че всеки бежанец струва на Германия между €12,000 и €20,000 на година, позовавайки се на различни проучвания.

Според ОИСР Германия е приютила поне 900 хил. бежанци за 2015г. и е похарчила €16 млрд. или 0.5% от БВП на страната. Според Министерството на финансите в Германия, през 2016г. правителството е похарчило €21.7 млрд. за справяне с кризата. Според някои длъжностни лица сумата е дори по-голяма. Прогнозите на министерството са, че през 2017г. ще бъдат похарчени €21.3 млрд., и по €20 млрд. за всяка година до 2020г. Разходите на Германия може би са повече, тъй като местната власт в държавата прави допълнителни разходи покрай кризата с бежанците, които не се възстановяват напълно от централната власт.

Според ОИСР, националните правителства харчат пари за регистрация, процедури по бежански статут, бежански лагери, жилища за временно настаняване, неотложна първа помощ, основно езиково обучение, обучение за гражданска интеграция, както и депортиране на имигранти. В същото време местната власт финансира началното и средно образование на бежанците, програми за социално подпомагане, гарантиране на минимален доход, след-лагерно настаняване и езиково обучение.

Немските закони гарантират на бежанците жилище, храна и обучение за работа. В Швеция законите са подобни. Страната е втора по прием на бежанци за 2015г. и първа по бежанци на глава от населението. Според ОИСР, за 2015г. Швеция е подслонила 163 хил. бежанци или 1.6% от населението й и е изхарчила €6 млрд. или 1.35% от БВП.

За разлика от Германия, в Швеция няма ясен бюджет за справяне с кризата. Редица изследвания го оценяват на около €6 млрд. годишно. В това число влизат разходи по предоставяне на жилище и обучение за работа на имигрантите. Според някои критици разходите са много повече, тъй като не отчитат т.н. “скрити разходи” като нараснала престъпност, например. Шведското правителство от своя страна отрича да има проблем с престъпността при имигрантите.

Бюджетът на ЕС

Разходите за данъкоплатците продължават и на ниво ЕС. По данни на Европейската комисия през 2017г. в бюджета на ЕС са предвидени около €6 млрд. за овладяване на кризата и опазване на външните граници на съюза. В допълнение на това са създадени няколко фонда за справяне с бежанците. €3.14 млрд. са предназначени за Европейския фонд за убежища, миграция и интеграция (AMIF) в периода 2014 – 20г. За същия период са предвидени €3.8 млрд. за Фонда за вътрешна сигурност (ISF). Средствата са за въпроси по имиграцията, прилагане на закони, граничен контрол, визи и др. Съществува специален фонд (EUTF for Syria) за справяне с кризата в Сирия на стойност от близо €1 млрд., който финансира проекти в съседните на Сирия държави. Подобен фонд (EUTF for Africa) на стойност €2.5 млрд. има за овладяване на бежанския поток от Африка. В резултат на сделката между Брюксел и Анкара през 2016г. бе създаден още един фонд (Facility for Refugees in Turkey) на стойност €3 млрд., предназначен за бежански проекти в Турция до края на 2017г.

Бодигардите на Европа

За мнозина споменатите €3 млрд. са цената, която ЕС плаща на Турция, за да опази границите й. През март 2016 Анкара се съгласи да приема обратно имигранти, стигнали до гръцките острови. В замяна Брюксел трябва да приема бежанци от Турция към Европа. Въпреки че броят на бежанците намаля, сделката е крехка и най-малко даде още един политически коз в ръката на турския премиер Реджеп Ердоган, който неколкократно е заплашвал, че ще наводни Европа с имигранти. Често двете страни влизат в спорове, включително и относно парите, които Брюксел плаща на Анкара. Нито ЕС спази ангажимента си да предостави безвизово пътуване в Шенген за турските граждани, нито Турция спази своя ангажимент да реформира антитерористичното си законодателство.

Някои критици виждат в сделката с Турция същата грешка, която Европа направи с бившия либийски лидер Муамар Кадафи. През 2010г. Кадафи заплаши, че ако Италия не му плаща по €5 млрд. на година, ще направи Европа “черна” с  имигранти от Африка. Рим се съгласи с изнудването и направи либийския лидер “пазителя на Европа”. Случайно или не, Кадафи почина през 2011г., когато режимът му бе свален от революция, подкрепяна от Запада. Смъртта на Кадафи беляза край на сделката между двете страни.

Европа е склонна да прави огромни компромиси само и само да опази границите си. Това ясно пролича от сделката с Турция. След нея бежанският поток се премести отново през Либия. В момента технократите в ЕС обмислят нова сделка с една или повече от враждуващите фракции, които се борят за контрол над Либия. Няма да е изненада, ако лидерите в Либия и другите африкански държави се опитат да се възползват от примера на Ердоган и Кадафи и на свой ред изнудват Брюксел.

Крахът на социалната държава

Често се пренебрегва, че парите стоят в основата на бежанската криза в Европа. Без значение дали имигрантите бягат от войната или от немотията по родните си места, те имигрират към по-богати държави с гарантирани социални придобивки. А европейските политици са склонни да харчат милиарди евро от парите на данъкоплатците за пристигащите.

Без значение дали са разточителни или не, имигрантите свикват с държавните помощи. Вместо да бъдат запознати с добродетелите на личната отговорност, която е в основата на едно свободно общество, пристигащите научават, че могат да се обърнат към държавата за храна, подслон, облекло, образование, обучение за работа и т.н. Социалната държава стимулира масова имиграция и поощрява неработенето. На път за Западна Европа, бежанците питат какви помощи ще им предостави държавата – ще получат ли апартамент, месечен приход и т.н.? Веднъж достигнали до крайната си дестинация, те не срещат сериозни последствия, ако не са икономически продуктивни, защото ще получат държавни помощи в името на хуманизма. Но криворазбраният хуманизъм унищожава хората и ги прави зависими от политиците.

Има и друго решение. Оставете бежанците да се справят сами без държавни помощи. Тези, които не са подготвени за работа сигурно ще се замислят дали да рискуват живота си на път за Европа. Тези, които все пак са дошли, ще трябва да си намерят работа или да започнат бизнес. В противен случай без протекцията на политиците и социалните схеми, те сами биха си тръгнали.

Някои политици гледат на пристигащите бежанци като решение на проблема със застаряващото население и социалната система в Европа. Ако това е така, трябва да се предприемат политики, поощряващи работата, а не бездействието. В противен случай все повече ще чакат на готово, вместо да предоставят стоки и услуги на другите. Не на празно навремето икономистът Милтън Фридман предупреждава, че комбинацията от отворени граници и социална държава е опасна.

Джош Фридман, www.freemanpost.com

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ