Дали все по-активното изкупуване на злато от централните банки влияе върху неговото търсене и цена?

Споделете тази статия

Напоследък има засилено медийно отразяване на възобновените темпове на изкупуване на злато от страна на централните банки, а също и на увеличеното общо количество изкупувано злато, в сравнение с предходните години. Според доклада на Световния златен съвет (World Gold Council) за тенденциите в търсенето на злато за третото тримесечие на 2018 г., нетните покупки на злато от централните банки през третото тримесечие на тази година са с 22% по-високи от същия период на 2017 г., достигайки най-високото си ниво от четвъртото тримесечие на 2015 г. насам.

Вярно е, че наскоро няколко “нови” централни банки обявиха покупки на злато, като индийската, полската и унгарската. Те от доста време насам не бяха купували злато… до днес. Но, както се заявява в доклада на Световния златен съвет за третото тримесечие: “Русия, Турция и Казахстан продължават да отчитат лъвския дял от покупките”.

Интересно е до каква степен това изкупуване на злато от страна на централните банки оказва влияние (ако изобщо оказва) върху цялостния пазар на златото или върху международната му цена? Както отбелязва Световния златен съвет, голяма част от акумулирането на златни запаси се извършва от Русия и Казахстан, които изкупуват собствената си продукция на злато, осъщесвявайки затворен кръг. Друга голяма част от сделките със злато на някои централни банки, например тези на Индия, Унгария и Полша, се извършват чрез търговските им бюра на Лондонския златен пазар, който като цяло е непрозрачен, липсва отчитане на сделките и информация за търговските контрагенти. Тъй като по принцип пазарът на злато на централните банки е свръх-секретен и освободен от всякакъв вид отчетност, често няма информация за нищо, което се случва там и в много от случаите липсват всякакви доказателства, че заявените сделки са били осъществени.

Също така няма и доказателства, че изкупуването на злато от централните банки има някакво въздействие върху международната цена на златото, независимо от това, какво се твърди в някои статии, като “Изупуванията от централните банки и борсово търгуваните фондове тласкат цената на златото нагоре”. Така че ще е полезно да разгледаме някои от тези изкупувания и да се запитаме до каква степен те могат да повлияят на общото търсене на злато и дали могат да имат някакво въздействие върху цената на златото.

Русия – от мините към трезорите

Коментарите на финансовите медии във връзка с изкупуването на злато от централните банки посочват Централната банка на Руската федерация като основен официален купувач на злато. Тя е фактор, който чувствително повишава глобалните нива на нетно изкупуване на злато от централните банки и в същото време се ползва като пример в подкрепа на твърденията, че изкупуването на злато от централните банки ще увеличи неговата цена.
За 9 месеца до края на септември Банката на Русия добави 199.4 тона злато към запасите си и сега твърди, че притежава 2037 тона злато в своите стратегически резерви. А за цялата година до края на 2018 г. Банката на Русия е на път да добави над 230 тона злато. Това ще надхвърли 224-те тона злато, закупени през 2017 г., 199-те тона, закупени през 2016 г. и 208-те тона злато, закупени през 2015 г.
Често пренебрегвани, но важни моменти във връзка със закупуването на злато от руското правителство са, че:
а) това е дългосрочна стратегическа политика в обществената сфера, която руснаците преследват в продължение на няколко години, което означава, че “пазарът” знае за това
б) Централната банка на Русия добива златото си от руските златни мини, като използва руски банки за посредник.
Вторият момент не получава почти никакво внимание от страна на финансовите медии. А той е важен, тъй като руското закупуване на злато съществува повече или по-малко в затворен цикъл – от руските златни мини към златните трезори на Банката на Русия. Накратко, малка част от големите търговски банки в Русия (като ВТБ Банк, банка “Откритие”, Сбербанк, МДМ и Газпромбанк) са лицензирани от правителството като посредници между руските производители на злато (мините) и Централната банка на Русия. Търговските банки изкупуват златото по дългосрочни споразумения за продажба с производителите, а след това го продават на руската централна банка (след като е преработено)[1].
Ако тази система не съществуваше, много от това злато сигурно още щеше да е под земята в районите на златодобив на Руската федерация, а не в трезорите на банката на Русия в Москва и Санкт Петербург. Руската държава иска това злато в своите стратегически златни резерви и е разработила тази система, с която да си осигури собствените национални подземни ресурси като затворена операция – от руските мини към руската централна банка – и като дългосрочна публично обявена политика. Има голяма разлика с централните банки, които внезапно навлизат на пазара на злато и купуват след години бездействие.

Дали купуването на злато от руското правителство изобщо може да повлияе на международната цена на златото?

По-скоро отговорът е не, поради 2 причини. Първо, международната цена на златото не се определя на пазарите на физическо злато. Тя се определя на синтетичния паричен пазар на неразпределено хартиено злато в Лондон и на също така синтетичната и деривативна търговия с фючърси на злато COMEX в Ню Йорк.

Второ, руската държава натрупва злато като стратегически резерв, главно защото има късмет да притежава това злато в сравнително големи количества като природен ресурс в рамките на националните си граници. Най-важното е, че Руската държавна система за натрупване на злато е затворена верига, която няма влияние върху търсенето на злато на нито един от международните пазари. Може да се предположи, че ако нямаха свое собствено, добито от местни ресурси злато, руснаците биха могли да купуват на международния пазар, но също така биха могли и да не купуват. Същото важи и за Казахстан, чиято централна банка – Националната банка на Казахстан, сега държи 335 тона злато и която рутинно натрупва значителни количества злато през последните години чрез закупуване на собственото си злато, добито на територията на страната.

Монголия – затворен цикъл

Световният златен съвет споменава и Монголската централна банка като купувач на националните златни резерви. Подобно на Руската федерация, монголското изкупуване на злато се осъществява в затворен цикъл в рамките на националната икономика, където централната банка привлича местно добитото злато чрез инициатива, наречена “Националното злато – фонд на държавната хазна”, която насърчава златните мини и физическите лица да продават злато, добито в страната.


За първите 10 месеца на 2018 г. централната банка на Монголия обяви, че е купила 17.7 тона злато за националната хазна – 7,1 тона, събрани до края на юни и още 10,6 тона, закупени от юли до октомври – период, съвпадащ с пиковия сезон за добив на злато в Монголия. Всичкото това злато е било закупено в рамките на Монголия от “юридически и физически лица”. Преди това през 2017 г. Банката на Монголия купи 20 тона злато, отново от местни производители. Централната банка има годишен таргет да закупи 22 тона злато, което означава, че тя трябва да придобие още 4,3 тона през четвъртото тримесечие. Подобно на случая на Банката на Русия и на Казахстан, банката на Монголия стимулира своя местен златодобивен сектор да извлича и продава злато на централната банка. Това изкупуване не оказва влияние върху търсенето на злато на международните пазари и няма ефект върху международната цена на златото.

Индия – златни транзакции с участието на Банката на Англия и Банката за международни разплащания

Резервната банка на Индия (РБИ) също се очерта като сериозен купувач на злато през 2018 г. Тя закупи 8,1 тона злато през първата половина на годината, най-вече през март и юни, през юли и август обяви още по-значителна покупка от 13,7 тона злато, като заявените покупки на злато за годината към момента (края на август) достигат до 21,8 тона. Последният път преди 2018 г., когато РБИ твърдеше, че е купила злато (с изключение на 0,3-те тона през декември 2017 г.), беше през ноември 2009 г., когато тя съобщи, че е купила 200 тона злато от Международния валутен фонд (МВФ).

Годишният отчет на РБИ от 2018 г. помага да се анализира къде биха могли да бъдат направени последните покупки на злато. Той заявява, че през финансовата година до края на юни 2018 г. РБИ е купила 8,46 тона злато, достигайки общо количество на златните резерви – 566,23 тона. Преди това те са били 557.77 тона. Закупените 8,46 тона през финансовата година до края на юни 2018 г. се държат в чужбина, докато от 557,77-те тона злато, притежавани от 2009 г. насам, 265,49 тона се съхраняват в Банката на Англия и Банката за международни разплащания, а 292,30 тона се съхраняват на местна територия – в златните трезори на РБИ в Нагпур. В последния си годишен доклад РБИ заявява, че тези 292.30 тона злато се “държат като обезпечение за банкнотите, издадени като актив от отдела за емитиране”, докато “салдото от 273.93 метрични тона” (което е 265.49 + 8.46 тона) се ” третира като актив на банковия отрасъл”. Затова добавените от декември 2017 г. до юни 2018 г 8,46 тона злато не са част от 292,30-те тона, а се държат извън Индия, заедно с 265,49-те тона, най-вероятно в златните трезори на Банката на Англия. Това означава, че 13.7-те тона злато, закупени от РБИ през юли и август, най-вероятно също се съхраняват извън Индия, т.е. в Банката на Англия в Лондон.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

77 лв.Продайте: 70 лв.

РБИ не дава никакви подробности относно формата на неотдавнашните покупки на злато, кои са контрагентите по сделката, нито дали златото се съхранява или е било дадено назаем, заменено или вложено в краткосрочни депозити. В такъв случай изобщо не е ясно дали закупуването на злато от страна на РБИ може да има какъвто и да е нетен ефект върху търсенето на злато на пазара.

Полша – злато на кредит

Според данни на централната банка на Полша (НБП) и МВФ, НБП е закупила 13,7 тона злато през последните месеци – 1,9 тона през юли, 7,5 тона през август и още 4,4 тона през септември. След тези покупки НБП твърди, че понастоящем държи в резервите си 116,7 тона злато.
Като се има предвид, че 103-те тона злато, които НБП е притежавала преди тези покупки, са били държани в централната банка на Англия и най-важното – че са били давани назаем като краткосрочни златни депозити, то закупеното злато (т.е. 13.7-те тона) най-вероятно също така е било отпуснато на банки, търгуващи с ценни метали. Т.е. сделките представляват закупуване на злато, което веднага се дава назаем на Лондонския златен пазар, където би могло да бъде продадено отново от заемополучателя. Следователно, в полския случай е възможно наскоро закупеното злато на нетна база да не е допринесло нищо към реалното търсене на физическо злато.

Унгария – връщане на всичко обратно в страната

Едно от най-изненадващите действия в засилилия се напоследък процес по изкупуване на злато от централните банки е това на унгарската централна банка – MNB, която обяви през октомври, че е увеличила своите златни резерви с 1000% или 10 пъти от 3,1 тона до 31,5 тона. В прессъобщение банката заяви, че е закупила златото (28,4 тона) във “физическа форма” (златни кюлчета) и най-интересното е, че е върнала всичкото това новозакупено злато обратно в Унгария.

През март тази година MNB също така е върнала първоначалния си 3,1-тонен златен резерв от банката на Англия в Лондон обратно в Унгария. Можете да видите съобщението на MNB от март на нейния уебсайт тук (на унгарски език). Макар че последното съобщение на MNB през октомври не конкретизира откъде са репатрирани 28,4-те тона новозакупено злато, можем да приемем, че те също така са били репатрирани от Лондон, както и първоначалните 3,1 тона.

По аналогия най-вероятно това означава, че унгарската централна банка е закупила 28,4-те тона златни кюлчета в Лондон, като е използвала услугите на Централната банка на Англия, или някоя базирана в Лондон банка, търгуваща със злато, или и двете. Тази транзакция сама по себе си би могла да създаде ново нетно търсене на физическо злато, освен ако другата страна на сделката не е някоя централна банка, продаваща същото количество злато. Един от вероятните участници в тази транзакция би могла да бъде централната банка на Мароко, която през август продаде 18,8 тона злато и съкрати златните си резерви от 22 тона до едва 3,3 тона.

Част или цялото закупено злато от Унгария би могло да допринесе за нетно увеличаване на търсенето на физическо злато на вторичния пазар и може да е трябвало да бъде осигурено от борсово търгувани фондове, инвентарни запаси на банки, търгуващи с ценни метали или взето назаем от други централни банки. Също така, унгарското злато би могло да бъде осигурено от друга централна банка, продаваща на Банката на Англия – продавач, който досега все още не се е разкрил като такъв. Тъй като пазарът на злато на централните банки е свръх-секретен, е невъзможно да се знае със сигурност точно как са се случили нещата.

Заключение

Централните банки притежават злато като резервен актив по ред причини – за диверсификация на портфейлите, като хеджиране срещу чужди валути, като сигурно убежище или форма на финансова застраховка (стабилност) и като начин за постигане на възвръщаемост чрез активно управление. Настоящият все по-нарастващ интерес на централните банки към златото определено е положително развитие и сигнализира, че много от тях имат все по-малко доверие в сегашната парична система и може би виждат ролята на златото в бъдещата международна парична система.

Но медиите и Световният златен съвет не е редно да групират всички покупки на злато в една и съща кошница, тъй като мотивите на отделните централни банки не са еднакви и начинът, по който те натрупват злато, не е идентичен. Освен това е погрешно твърдението в някои статии в медиите, че изкупуването на злато от централните банки ще увеличи общото търсене на злато в световен мащаб или ще увеличи цената на златото, тъй като в някои случаи натрупването на злато се осъществява директно от мините към централните банки, а в други случаи изобщо не е ясно (поради пазарната тайна) какъв вид транзакции използват централните банки, за да “придобият” своето злато.

Би било много по-ефективно, ако Световният златен съвет и финансовите медии бяха съобщили какъв всъщност е видът на сделките, които много от централните банки осъществяват (като например индийската и полската). Би било добре и да се направят запитвания към Английската централна банка и Лондонската асоциация на търговците на благородни метали (LBMA) във връзка с липсата на подробно и прозрачно отчитане на всички сделки със злато на централните банки на пазара, включително заемите и суаповете със злато, а също така и реалното състояние на притежаваното от централните банки физическо злато.

Източник: https://www.bullionstar.com/blogs/ronan-manly/recent-spate-central-bank-gold-buying-impact-demand-price/

[1]Натрупване на златни резерви от Банката на Русия 2006 – 2018. Източник: www.goldchartsrus.com

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2132.91 BGN/1Oz - 0.25 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.2046 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2132.91 BGN/1Oz - 0.25 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.2046 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ