Централните банки изкупуват злато - влияе ли на цената му?

Покупките на злато от централните банки се ускориха рязко през последните години. Според Световния съвет по златото средният им обем за периода 2022-2025 г. е около 1000 тона годишно, приблизително двойно повече спрямо средното за предходното десетилетие.

Това обаче не означава, че всяка централна банка купува постоянно или че общият обем расте без прекъсване. През първата половина на 2026 г. имаше едновременно големи покупки, значителни продажби и сериозна ревизия на първоначално публикуваните данни. 

Затова нагласите, обявените цели и реално отчетените сделки трябва да се разглеждат отделно.

Какво показват последните проучвания сред централните банки?

Проучването на Световния съвет по златото за 2026 г. включва 76 централни банки и показва силно, но не единодушно положително отношение към златото:

• 89% очакват общите златни резерви на централните банки да нараснат през следващите 12 месеца;
• 45% очакват собствената им институция да увеличи резервите си, което е най-високият дял в историята на проучването;
• 1% предвиждат намаление на собствените си наличности;
• 74% очакват делът на щатския долар в световните резерви да бъде умерено или значително по-нисък след пет години.

Важно уточнение е, че това са заявени очаквания, а не гарантирани бъдещи покупки. Анкетата показва посоката на мислене, но не позволява да се изчисли предварително колко тона ще бъдат купени и на каква цена.

Сред най-често посочваните причини за притежание на злато от централните банки са поведението му при кризи, ролята му като дългосрочен резерв на стойност и диверсификацията. Лихвените нива, геополитическата нестабилност и инфлацията също остават важни фактори при управлението на резервите.

Защо централните банки планират да купуват повече злато?

Централните банки не управляват резервите си като индивидуален инвестиционен портфейл. Основните им цели са ликвидност, сигурност и възможност за действие при валутна или финансова криза.

Златото има няколко характеристики, които го правят полезно в тази роля:

• Не е задължение на друга държава, банка или компания;
• Може да се държи пряко в собствен или външен трезор;
• Търгува се на голям международен пазар;
• Може да диверсифицира резерви, концентрирани в ограничен брой валути и държавни облигации;
• Ме може да бъде създадено чрез решение на отделна централна банка.

Тези предимства имат цена. Златото не носи дивидент или лихва, стойността му се колебае, а съхранението и преместването изискват специализирана инфраструктура. 

Следователно решението за покупка е баланс между сигурност, ликвидност, доходност и оперативни разходи, а не просто залог за по-висока цена.

Кои централни банки публично обявиха цели за изкупуване на злато?

Публично обявените количествени цели са по-скоро изключение. Повечето централни банки не съобщават предварително точния размер, графика или ценовите нива на бъдещите си операции.

Народна банка на Полша (Narodowy Bank Polski)

Полша е най-ясният пример за централна банка с публична количествена цел. Към края на юни 2026 г. Народната банка на Полша притежава 632 тона злато, след като добавя 82 тона през първото полугодие. Обявената цел е резервът да достигне 700 тона.

Това прави Полша най-големия публично отчетен купувач през първата половина на 2026 г. Целта е конкретна, но темпът на достигането й може да се променя според пазарните условия и общата структура на резервите.

Народна банка на Китай (People’s Bank of China)

Китайската народна банка не е обявила публична крайна цел за дела или количеството злато. Поради това числа като 10% от резервите или определен брой допълнителни тонове не трябва да се представят като официална стратегия.

По отчетени данни банката добавя 40 тона през първата половина на 2026 г., с което наличностите достигат 2346 тона. Покупките показват продължаващо натрупване, но не доказват предварително фиксирана скорост за следващите години.

Централна банка на Република Турция (TCMB)

Турция показва защо не всяка промяна в златните резерви може да се описва като трайна покупателна програма. През първата половина на 2026 г. тя е най-големият публично отчетен нетен продавач с намаление от около 83 тона, концентрирано основно през първото тримесечие. Част от движението е свързано и с промени в златни суапове.

Това не означава, че Турция се отказва от златото като резервен актив. По-скоро показва, че златните наличности могат да бъдат използвани активно при нужда от ликвидност и управление на вътрешния пазар, за каквато цел и се натрупват.

Какво показва реалното изкупуване от централните банки през 2026 г.?

Последните данни показват не равномерен ръст, а силно променлива картина. 

В Gold Demand Trends за второто тримесечие на 2026 г., Световният съвет по златото ревизира оценката си за първото тримесечие от 244 на 57 тона. През второто тримесечие нетното търсене достига рекордните за този период 289 тона.

Така общото нетно търсене през първото полугодие е около 346 тона, най-ниското за първа половина на година от 2022 г. насам. Това е значително по-различна картина от първоначалното твърдение, че покупките се движат с постоянен темп от 60-80 тона всеки месец.

Сред публично отчетените промени до края на юни са:

• Полша: +82 тона;
• Узбекистан: +41 тона;
• Китай: +40 тона;
• Казахстан: +27 тона;
• Турция: -83 тона;
• Русия: -44 тона.

<div style=“position: relative; width: 100%; height: 0px; padding: 93.33% 0px 0px; overflow: hidden; will-change: transform;“><iframe loading=“lazy“ src=“https://e.infogram.com/aa99b84b-8cb5-42c8-90d1-85e1b44f7043?src=embed&amp;embed_type=responsive_iframe“ title=“Gold Production Increase“ allowfullscreen=““ allow=“fullscreen“ style=“position: absolute; width: 100%; height: 100%; top: 0px; left: 0px; border: medium; padding: 0px; margin: 0px;“></iframe></div>

Infogram Chart

Данните за централните банки често се публикуват със закъснение и подлежат на ревизии. Освен отчетените сделки Световният съвет по златото изчислява и неразкрита активност, поради което агрегираното търсене не е равно на простия сбор от публичните промени по държави.

Как централните банки планират да финансират и изпълняват покупките?

Проучването за 2026 г. дава по-конкретна информация за финансирането. Половината от респондентите посочват програми за покупка на местно произведено злато срещу национална валута. Други 38% биха финансирали покупките чрез продажба или преструктуриране на съществуващи резервни активи.

На практика се използват няколко канала:

• Директни покупки от местни производители при наличие на национален добив;
• Сделки на международния извънборсов пазар;
• Операции чрез други централни банки или Банката за международни разплащания;
• Суапове, депозити и други инструменти за временно управление на ликвидността.

Не всяка операция води до физическо преместване на кюлчета в момента на сделката. Централните банки могат да държат злато в различни форми и локации според нуждите си от ликвидност и сигурност.

Променят ли централните банки локациите за съхранение на златото си?

Има тенденция към по-голяма диверсификация на местата за съхранение, но данните не подкрепят твърдение за масово изтегляне на всички резерви към национални трезори.

В проучването за 2026 г. Bank of England остава най-предпочитаната външна локация и е посочена от 57% от анкетираните. Съхранение в собствената държава посочват 49%, а Банката за международни разплащания – 16%. Отговорите не са взаимно изключващи, защото една централна банка може да използва няколко локации.

През следващите 12 месеца 7% планират да увеличат вътрешното съхранение, а 9% възнамеряват да диверсифицират задграничните си локации. Това показва по-скоро разпределение на риска, отколкото единна глобална посока към репатриране.

Какво би могло да забави или намали планираните покупки?

Положителните нагласи не гарантират постоянен поток от покупки. 

Темпът може да се забави по няколко причини:

• Рязкото поскъпване на златото автоматично увеличава дела му в резервите;
• Валутна или финансова криза може да създаде нужда от доларова или еврова ликвидност;
• По-високите реални лихви увеличават алтернативната цена на актив без текущ доход;
• Промяна в правителство, управление или резервна политика може да отложи операции;
• Технически фактори като суапове и промени в мястото на съхранение могат временно да изглеждат като покупка или продажба.

Турция и Русия през първата половина на 2026 г. са конкретен пример, че централните банки могат да продават дори когато общата дългосрочна нагласа към златото остава положителна.

Как продължаващото изкупуване от централните банки може да повлияе на пазара на злато?

Покупките на централните банки са важен компонент на търсенето и могат да подкрепят пазара, особено когато се извършват последователно в продължение на години. Те обаче не създават гарантиран ценови под и не премахват риска от корекции.

Златото има голям надземен запас и се търгува активно между инвеститори, фондове, банки, производители и потребители. Централните банки също могат да продават, да сключват суапове или да променят алокацията си. Затова влиянието им трябва да се разглежда заедно с инвестиционното търсене, лихвените очаквания, движението на долара, рециклирането и предлагането от мините.

През първата половина на 2026 г. световният минен добив е 1867 тона, а нетното търсене от централните банки е около 345 тона. Съпоставката показва значимостта на официалния сектор, но не означава, че същото количество е окончателно извадено от пазара.

Какви са плановете за купуване на злато на Българската народна банка?

През октомври 2025 г. БНБ обяви, че е закупила 66 000 тройунции злато, малко над 2 тона. Целта е била да осигури златната част от приноса си към валутните резерви на ЕЦБ, без да намалява съществуващите си златни резерви.

Световният съвет по златото отбелязва трансфер на около 2 тона от БНБ към ЕЦБ във връзка с приемането на еврото. Трансферът не трябва да се представя като пазарна продажба. Срещу предоставените резервни активи БНБ има вземане от ЕЦБ и участва в дохода на Евросистемата.

Към момента няма обявена нова публична количествена цел за системни покупки на злато от БНБ след присъединяването към еврозоната.

Каква е най-вероятната перспектива за идната година?

Данните подкрепят тезата, че централните банки ще останат значим източник на търсене, но не дават основание за точна прогноза от 850 или 1050 тона. Проучването измерва намерения, а реалните покупки зависят от цената, ликвидността, геополитическата среда и решенията на ограничен брой големи участници.

Най-разумният базов сценарий е продължаващо, но неравномерно търсене. Полша има конкретна цел, Китай продължава да натрупва без обявен краен размер, а други държави могат временно да продават. Световният съвет по златото очаква официалното търсене да остане над дългосрочната си средна стойност, макар и вероятно под изключително високите нива от предходните години.

Следователно посоката остава положителна, но месечните и тримесечните данни ще продължат да бъдат волатилни и да подлежат на ревизии.