Какво представлява „сенчестото банкиране“?

Споделете тази статия

Ако нещо прилича на патица, кряка като патица и се държи като патица, то най-вероятно е патица – се казва в една поговорка. Във финансовия свят може да откриете много примери как дадена институция прилича на банка, действа като банка, но не е припозната от регулаторите като банка. Тези институции са т.н. банки в сянка(shadow banks).

Сенчестото банкиране всъщност символизира един от многото недостатъци на финансовата система, довели до глобалната криза. Терминът “банка в сянка” беше въведен през 2007 г. от икономиста Пол МакКъли в речта му на ежегодния финансов симпозиум, организиран от Федералната резервна банка на Канзас Сити в Джаксън Хоул, Уайоминг. В речта на МакКъли сенчестото банкиране имаше ясно изразен американски фокус с референция главно към небанковите финансови институции, занимаващи се с това, което икономистите наричат “матуритетна трансформация”. Търговските банки се занимават с преобразуване на падежите, когато използват депозити, обикновено краткосрочни, за финансиране на дългосрочни заеми. Банките в сянка правят нещо подобно. Те набират (най-вече заемат) краткосрочни средства на паричните пазари и използват тези средства за закупуване на активи с по-дългосрочен матуритет. Но тъй като те не са обект на традиционното банково регулиране, то в критични ситуации няма да могат да вземат заем от Федералния резерв (централната банка на САЩ), също така нямат и традиционни вложители, чиито средства са застраховани; те са в “сенките”.

Жилищни ипотеки

Сенчестите банки за първи път привлякоха вниманието на много експерти, заради нарастващата си роля в превръщането на жилищни ипотеки в ценни книжа. “Секюритизационната верига” започва с възникването на ипотека, която след това е купена и продадена от една или повече финансови институции, докато не стане част от пакет от ипотечни заеми, използван като обезпечение за ценните книжа, продавани на инвеститорите. Стойността на тези ценни книжа съответства на стойността на ипотечните кредити в пакета, а лихвите по тях се изплащат от лихвите, които собствениците плащат по ипотечните си заеми. Почти всяка стъпка – от създаването на ипотеката до продажбата на ценната книга, се осъществява извън прекия контрол на регулаторите.

Съветът за финансова стабилност (СФС), организация на финансови и надзорни органи от страните с развити икономики и международни финансови институции, въведе по-широко определение за банките в сянка. То включва всички субекти извън регулираната банкова система, които изпълняват основната банкова функция – кредитно посредничество (взимане на пари от спестяващите и даването им назаем на кредитополучателите). Четирите ключови аспекта на посредничеството са:
– трансформация на на падежите: придобиване на краткосрочни средства за инвестиране в дългосрочни активи;
– трансформация на ликвидността: концепция, подобна на трансформацията на падежа, която предполага използването на парични пасиви за закупуване на по-трудни за продажба активи като заеми;
– ливъридж: използване на техники като заемане на средства за закупуване на дълготрайни активи за увеличаване на потенциалните печалби (или намаляване на загуби) от инвестиция;
– трансфер на кредитен риск: поемане на риска от неизпълнение от страна на кредитополучателя и прехвърлянето му към трета страна.
Съгласно това определение банките в сянка включват брокерите-дилъри, които финансират активите си чрез споразумения за обратно изкупуване(репо операции). В споразумението за обратно изкупуване субектът, нуждаещ се от средства, продава ценни книжа и обещава да ги изкупи обратно на определена цена и дата.
Инвестиционните фондове, които обединяват средствата на инвеститорите за закупуване на търговски ценни книжа (корпоративни задължения) или ценни книжа, обезпечени с ипотека, също се считат за сенчести банки. Също такива са и финансовите институции, които продават търговски ценни книжа и използват постъпленията, за да отпускат кредити на домакинствата (наречени финансови компании в много страни).

Защо има проблем?

Докато инвеститорите разбират какво се случва и такива дейности не създават ненужен риск за финансовата система, няма нищо „сенчесто“ по същество в получаването на средства от различни инвеститори, които биха искали да си върнат парите в кратък срок и инвестирането на тези средства в активи с дългосрочни падежи. Проблемите обаче възникнаха по време на неотдавнашната глобална финансова криза, когато инвеститорите се усъмниха в реалната стойност на дългосрочните активи и много от тях решиха да изтеглят средствата си наведнъж. За да изплатят средствата на тези инвеститори, банките в сянка трябваше да продават активи. Такива „продажби на пожар“ обикновено намаляват стойността на активите, принуждавайки други „сенчести“ институции (и някои банки) със сходни активи да намалят тяхната стойност в счетоводните си книги, за да отразят по-ниската пазарна цена, създавайки по-нататъшна несигурност за тяхното здраве. По време на пика на кризата толкова много инвеститори се оттеглиха или отказаха да реинвестират средствата си, че финансовите институции – банки и не-банки – се натъкнаха на сериозни затруднения.

Ако това се беше случило извън банковата система, то процесът можеше да остане изолиран и тези структури да бъдат закрити по съответния ред. Но в сенчестата зона се оказаха и истински банки. Някои банки в сянка бяха контролирани от търговски банки и заради запазване на репутацията, бяха спасени от по-силната банка-майка. В други случаи бяха засегнати някои източници на финансиране за банките, поради необходимостта банките в сянка да се изтеглят от определени пазари, включително тези, на които банките продават търговски ценни книжа и други краткосрочни задължения. И тъй като почти нямаше прозрачност, често не беше ясно кой, какво и на кого дължи (или ще дължи по-късно).

Накратко, структурите в зоната на сенчестото банкиране се характеризират с липса на разкриване и информация за стойността на техните активи (понякога дори и за това какви са тези активи); неясна структура на управление и преплитане на собственост между банките и банките в сянка; малък регулаторен и надзорен контрол в сравнение с традиционните банки; почти никакъв капитал, с който да се поемат евентуални загуби или парични средства за обратно изкупуване; липса на достъп до някаква официална форма за подкрепа на ликвидността, която да помогне за предотвратяване на „продажби на пожар“.

Проблемите продължават

Сенките могат да бъдат плашещи, защото крият формите и размерите на обектите в тях. Същото важи и за банките в сянка. Определянето на размера на банковата система в сянка е особено трудно, тъй като много от нейните субекти не се отчитат пред правителствените регулатори. Сянката в банковата система изглежда е най-голяма в САЩ, но небанковото кредитно посредничество присъства и в други страни – и расте. През май 2010 г. Федералният резерв започна да събира и публикува данни за сенчестата банкова система, която се занимава с някои видове репо сделки. През 2012 г. СФС проведе втория си “глобален” мониторинг за проучване на всички небанкови кредитни посредничества в 25 юрисдикции и Еврозоната, възложен от Групата на 20-те основни развити и нововъзникващи пазарни икономики. Резултатите са приблизителни, защото използваната категория “други финансови институции” е доста всеобхватна, но те показват, че американската банкова система в сянка е все още най-голямата, въпреки че е намаляла от 44% до 35% от общата за включените в проучването страни. В рамките на юрисдикциите, участващи в мониторинга на СФС, глобалната сенчеста система е възлизала на стойност 62 трилиона долара през 2007 г., спаднала е до 59 трилиона долара по време на кризата и отново се е покачила до 67 трилиона долара в края на 2011 г. Делът на сенчестата банкова система спрямо общото финансово посредничество е намалял от 27% през 2007 г. до около 25% през 2009-11 г.

Източник: http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2013/06/basics.htm

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2098.67 BGN/1Oz - 0.21 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.5874 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2098.67 BGN/1Oz - 0.21 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.5874 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Техническа профилактика в офиса на Tavex град Варна – 19.08.2018

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Как се стигна до кризата в Турция?

Препоръчани

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

6 съвета за сигурно съхранение на злато и сребро в дома от Питър Шиф

Ограбват ли златните концесии България?

Ще бъде ли Турция първата паднала плочка от доминото?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ