Обработка на онлайн поръчки до 2 работни дни
Добавете ценово известие

Какво представлява „сенчестото банкиране“?

Публикувано от Tavex в категория Анализи на 02.08.2018
Цена злато (XAU-BGN)
4195,01 BGN/oz
  
+ 12,85 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
52,57 BGN/oz
  
+ 0,20 BGN
сенчесто банкиране

Когато си мислим за банковата система, често се сещаме за самите банки, като например Пощенска банка, ДСК, ОББ и т.н. Банковата система обаче не се състои само от институции, регулирани от централните банки на държавите, в които оперират.

Повече по темата тук: Какво е кредит и какво трябва да знаем за него?

Значителна част от банковата система е в “сянка”. Английският термин е “shadow banking” (банкиране в сянка), въведен през 2007 г. от Пол Маккъли. Въпреки че операциите и функционалността на тези банки в сянка са подобни на останалите, те не са регулирани от властите в това, което правят.

Какво представлява сенчестото банкиране?

Банкирането в сянка (или “сенчестото” банкиране) всъщност символизира един от многото недостатъци на финансовата система. То спомогна за възникването на голямата финансова криза от 2008 г. (заедно с фактори като прекомерното кредитиране и спекулациите на пазарите на недвижими имоти).

Когато икономистът Пол Маккъли въвежда термина “сенчесто банкиране” и сенчести банкови операции на симпозиума на Федералния резерв в Канзас Сити през 2007 г., той има предвид

Небанковите финансови институции, занимаващи се с преобразуване на падежите.

Търговските банки се занимават с трансформация на падежа, като използват депозити, обикновено краткосрочни, за финансиране на дългосрочни кредити. Банките в сянка правят нещо подобно. Те набират (заемат) краткосрочни средства на паричните пазари и използват тези средства за закупуване на активи с по-дълъг матуритет (предлагат кредити или купуват облигации).

Повече по темата тук: Какво е лихва?

Но тъй като тези институции не са обект на традиционното банково регулиране, в критични ситуации те няма да могат да вземат заем от централната банка (кредитора от последна инстанция). Те не разполагат и с традиционни депозитари, чиито средства са застраховани от институции като Фонда за гарантиране на банковите депозити.

Жилищни ипотеки

Банките в сянка за първи път привлякоха вниманието на много експерти благодарение на нарастващата си роля в превръщането на жилищни ипотеки в ценни книжа.

“Веригата на секюритизацията” започва със създаването на ипотека, която след това се купува и продава от една или повече финансови институции. В крайна сметка тя става част от пакет от ипотечни кредити.

Този пакет се използва като обезпечение за ценни книжа, продавани на инвеститори. Наричат се ценни книжа, обезпечени с ипотека, или ценни книжа, обезпечени с активи.

Почти всяка стъпка – от създаването на ипотеката до продажбата на ценните книжа – се извършва извън прекия контрол на регулаторните органи.

Полурегулиране

Съветът за финансова стабилност (СФС), организация на финансовите и надзорните органи в развитите икономики и международните финансови институции, въведе по-широко определение на сенчестото банкиране:

Сенчестото банкиране е система от финансови посредници, които извършват дейности по трансформиране на падежи, кредити и ликвидност, без да подлежат на банково регулиране и без официален достъп до ликвидност на централната банка или кредитни гаранции от публичния сектор.

Това включва всички субекти извън регулираната банкова система, които изпълняват основната банкова функция – кредитно посредничество.

Четирите основни аспекта на посредничеството са:

  • трансформиране на падежа – набиране на краткосрочни средства за инвестиране в дългосрочни активи;
  • трансформиране на ликвидността – концепция, подобна на трансформирането на падежа, която включва използването на парични задължения за закупуване на по-трудно продаваеми активи, като например кредити;
  • ливъридж – използване на техники като заемане на средства за закупуване на дългосрочни активи с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост (или намаляване на загубите) от дадена инвестиция;
  • прехвърляне на кредитен риск – поемане на риска от неизпълнение от страна на кредитополучателя и прехвърлянето му на трета страна.

Съгласно това определение, банките в сянка включват брокерите-дилъри, които финансират активите си чрез обратни споразумения за обратно изкупуване (репо сделки).

При репо сделките субектът, който се нуждае от средства, продава ценни книжа (акции, облигации и др.) и обещава да ги изкупи обратно на предварително определена цена и дата. Най-често такива трансакции се осъществяват между централната банка и търговските банки, за да се осигури ликвидност на финансовите пазари.

Инвестиционните фондове, които набират средства на инвеститорите за закупуване на ценни книжа (корпоративни облигации) или ценни книжа, обезпечени с ипотеки, също се считат за банки в сянка. Такива са и финансовите институции, които продават търговски ценни книжа и използват постъпленията от тях, за да отпускат заеми на домакинствата (в много страни се наричат финансови компании).

Защо „сенчестото банкиране“ е проблем?

Докато инвеститорите знаят и разбират какво се случва и тези дейности не създават ненужен риск за финансовата система, сенчестото банкиране не представлява опасност. Всъщност няма нищо “сенчесто” в получаването на средства от различни инвеститори, които биха искали да си върнат парите в краткосрочен план, и инвестирането на тези средства в активи с дългосрочен матуритет.

Проблеми обаче възникнаха по време на последната световна финансова криза, когато инвеститорите започнаха да се съмняват в реалната стойност на дългосрочните активи (най-вече на недвижимите имоти) и много от тях решиха да изтеглят средствата си наведнъж. За да върнат средствата на тези инвеститори, банките в сянка трябваше да продават активи.

Амортизационна верига

Такива “разпродажби” обикновено намаляват стойността на активите и създават верига от сривове в техните стойности. Веригата започва с продажби с цел осигуряване на ликвидност, последвани от паника, породена от спада на цените. В разгара на кризата, толкова много инвеститори изтеглиха или отказаха да реинвестират средствата си, че финансовите институции – банки и небанкови институции – се сблъскаха със сериозни ликвидни затруднения.

Всичко това завършва с достигане на балансирана цена на съответните активи.

Ако този процес се беше случил извън банковата система, той можеше да остане изолиран и тези структури да бъдат закрити по подходящ начин. Но в засенчените зони имаше и банкови институции. Някои банки в сянка бяха контролирани от търговски банки и за да запазят репутацията си, бяха спасени от по-силната банка майка.

В други случаи бяха засегнати някои източници на финансиране за банките., поради необходимостта банките в сянка да се оттеглят от определени пазари, включително тези, на които банките продават търговски ценни книжа и други краткосрочни облигации. Тъй като нямаше почти никаква прозрачност, често не беше ясно кой, какво и на кого дължи.

Накратко, структурите в сенчестата банкова сфера се характеризират с:

– липса на прозрачност за стойността на притежаваните активи (понякога дори за това какви са тези активи);

– неясна структура на управление и объркване на собствеността между банките и банките в сянка;

– по-слаби регулации и контрол в сравнение с традиционните банки;

– почти никакъв резерв за покриване на потенциални загуби или средства за обратно изкупуване;

Подобна финансова система, която през 2016 г. по оценка на СФС възлиза на повече от 100 трилиона долара, не може да съществува без строга регулация. И това се видя през 2008 г.

Заключения

Сенките могат да бъдат страшни, защото скриват формите и размерите на обектите в тях. Същото важи и за банките в сянка.

Определянето на размера на сенчестата банкова система е особено трудно, защото много от нейните субекти не се отчитат пред държавните регулатори.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още