Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

Споделете тази статия

Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

За последните 20 години количеството пари в еврозоната е нараснало четири пъти, индексът на потребителските цени се е покачил с 40%, а централните банкери твърдят, че „инфлацията“ не е достатъчна. Ето на какво се дължи това.

 

В повечето статии акцентирам върху факта, че през последните десетилетия и особено от пролетта на 2020 г. досега количеството пари в обращение се увеличава. Това означава, че „инфлацията“ също расте, защото определението за този феномен е „повишаването на количество пари в циркулация“.

Същевременно обаче централните банкери по целия свят твърдят, че инфлацията е твърде ниска и остава под целите, които имат те за нея.

„Докато последната прогноза на нашия екип сочи към постепенно увеличаване на силите, оказващи инфлационен натиск, средносрочната прогноза пред инфлацията – която се очаква да достигне 1,5% през 2021 г., 1,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. – остава непроменена спрямо прогнозите ни от декември 2020 г. и е под нашата целева инфлация“,  каза президентът Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на изслушване на икономическия комитет пред Европейския парламент.

Въпреки думите ѝ и официалните данни, само в периода от една година между март 2020 г. и март 2021 г. паричното предлагане М2 в еврозоната нарасна с цели 16,5%, което e най-бързият темп в историята на централната банка. За сравнение, със същия темп се повишиха и парите в обращение в периода между 2007 и 2010 г., когато ЕЦБ започна с първата си програма за количествени улеснения – политика, която не само продължава и до днес, но и чийто мащаб се увеличи.

Графика 1: Парично предлагане М2 в еврозоната

Източник: Европейска централна банка; Tradingeconomics

Всъщност от 2000 г. паричното предлагане в еврозоната нараства с почти 400%, а през същия период индексът на потребителските цени в еврозоната се покачва „едва“ с 40%. Разбира се, новосъздадените пари няма веднага да се отразят на цените, но подобно разминаване изисква обяснение.

Графика 2: Индекс на потребителските цени в еврозоната

Източник: Евростат; Tradingeconomics

В тази статия ще разгледаме на какво се дължи това драстично разминаване между икономическата теория и усещанията на потребителите, от една страна, и коментарите на централните банкери, от друга, както и какво имат предвид те под инфлация.

Двата свята на „инфлацията“

По-горе дадох икономическата дефиниция на инфлацията. Но централните банкери, някои коментатори и медиите нямат нея предвид. Когато те говорят за „инфлация“ или „дефлация“, те визират промени в индекса на потребителските цени (ИПЦ). От името му е видно, че тази статистическа средна величина измерва промените единствено в по-малкия от двата икономически отрасли – този на крайното потребление, а не цените на производител например. Защо производството е по-мащабно и как то движи икономиката съм обяснил в друга статия.

Ето какво е точното определение на инфлацията, което дават от самата ЕЦБ: „В една пазарна икономика цените на стоките и услугите могат винаги да се променят. Някои се повишават, други се понижават. За инфлация говорим, ако е налице общо увеличение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни от тях. В резултат на това с едно евро можете да купите по-малко. Иначе казано, стойността на еврото е по-малка от преди.“

Централните банки и ЕЦБ в частност използват съвсем неправилно определение за това какво е инфлация. Всъщност те се съсредоточават само върху едно от следствията на реалната инфлация – увеличаването на цените, при това само за пазара на крайни потребителски стоки. Но проблемите не свършват с това. Инструментът, който националните статистики, използват, а именно индексът на потребителските цени, е напълно неудачен измерител на инфлацията. Да видим защо.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

107 лв.Продайте: 98 лв.

Защо индексът на потребителските цени е неправилен измерител на инфлацията

На първо място, ИПЦ се опитва да постигне невъзможното – да обедини огромния брой цени, различните динамики и свързаности между тях и отделните причини за промените в стойността им (които често действат в различна посока за различните стоки) и да ги представи само като една статистическа, а не икономическа, средна величина.

За да изчислят ИПЦ, статистиците съставят „кошници“ от продукти, които според тях се използват от потребителите, в които всяка отделна стока или услуга има тежест, т.е. колко допринася за общия индекс. Така математиката на практика не отразява реалното потребление на нито един човек, а въображаемия свят на статистиците. Нещо повече, цели класове от активи са изключени от изчисляването на „инфлацията“ – нещо, върху което ще се спра по-долу.

Фактът, че „инфлацията“ се измерва със статистическа средна величина също крие много от реалностите, случващи се в икономиката. Например ако имаме потребителска кошница, в която са включени две стоки с една и съща цена и стойността на едната от тях нарасне два пъти, а на другата падне наполовина, статистиците в Евростат ще отчетат „инфлация“ от 50%. Очевидно обаче така инфлацията ни казва само половината от историята. Да си представим колко от нея остава скрита, като се има предвид, че за ИПЦ се използват стотици стоки.

От друга страна, когато „инфлацията“ се измерва чрез ИПЦ, на практика се скрива технологичният напредък и промяната на, тъй като статистиката разглежда стоките като хомогенни, а те не са такива. Докато една тройунция злато от определена чистота съдържа винаги точно определено количество и качество злато, това не важи за неща, като черната и бяла техника. Но от гледна точка на Евростат нов модел телефон или компютър, който ни позволява да вършим по-добре и по-бързо своята работа, но който е на по-висока цена, ни прави „по-бедни“, въпреки че ни спестява време и усилия.

Не на последно място, когато под „инфлация“ се разбират само промените в цените на крайните потребителски стоки, на практика така се прикрива ролята на централните банки и увеличаването на паричното предлагане за динамиките в отделните цени.

В крайна сметка, инфлацията е толкова неточен начин за измерване на ценовите динамики, че икономистът Лудвиг фон Мизес възкликва: „Здравомислещата домакиня знае много повече за измененията в цените, отколкото статистическите средни величини.“

Какво е усещането на самите потребители за инфлацията

Говорейки за потребители, данните на самата ЕЦБ показват, че възприятията на инфлацията от страна на индивидите в еврозоната хронично са значително по-високи от данните, публикувани от официалната статистика.

Графика 3: Средно усещане за инфлацията (червена крива) спрямо хармонизираният индекс на потребителските цени (черна крива)

Източник: Европейска централна банка

Разминаването между официално оповестяваното покачване на потребителските цени и усещанията на самите индивиди се разминават средно с около 6 процентни пункта годишно. Ако те се сравнят с увеличаването на паричното предлагане, става ясно, че Мизес наистина е бил прав да заяви, че здравомислещата домакиня познава по-добре динамиките, отколкото статистиците. Причината за това е, че усещанията на хората се доближават значително повече до нарастването на паричното предлагане от статистическите средни величини.

Заключение

Вече знаем защо „инфлацията“, за която говорят централните банкери и в новините, се разминава с действителната инфлация и какво трябва да имаме предвид, когато чуем за промените в данните.

В следващите статии ще разгледам на къде всъщност изчезва огромното количество новонапечатани от централните банки пари, как и защо „инфлацията“ се манипулира и колко точно би била инфлацията, ако трябваше да измери реалното ѝ изражение.

Автор: Даниел Василев

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2939.82 BGN/1Oz - 0.01 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.3190 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията - Tavex
29.04.2021, 17:50

[…] тях, особено в Централна и Източна Европа, виждат ясно подриването на парите, до които водят политиките на институции като […]

Подриването на парите 2: Къде изчезва инфлацията - Tavex
06.04.2021, 16:10

[…] първата статия от поредицата подриването на парите разгледах защо въпреки рекордното количество фиатни […]

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2939.82 BGN/1Oz - 0.01 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.3190 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ