Роботът моят колега

Споделете тази статия

През 2016 г. индустриалните роботи спечелиха за  Доналд Тръмп президентските избори на най-голямата световна икономика. Не, изкуственият интелект все още не е достигнал такова ниво, че да може съзнателно сам да взима решения (включително и в сферата на политиката), нито пък загрижени активисти са издействали на R2D2[1] или на по-примитивните му днешни събратя някакви граждански права.

Всъщност, Тръмп постигна нещо, което се смяташе за непосилно за Републиканската партия, каквото я познаваме в последните години – отклони голям брой работнически гласове от важни суинг щати, което му донесе нужната подкрепа в електоралния колеж и съответно го заведе до Белия дом.  Тези гласове на “сини якички” отидоха при строителния магнат благодарение на фокусираната му реторика, обещаваща връщане на работни места в производството, защита от чуждестранна конкуренция, нова индустриализация на американския Среден запад.

1 унция американски орел

САЩ · Чистота: 22 карата · ⌀ 32.7 мм

2295 лв.Продайте: 2124 лв.

И как да не им харесат подобни обещания, след като от пика през  1979г., работните места в  американското производство са намалели с над 7 млн., като повече от половината изчезват след 2000г. Тази новосъздадена безработица е сериозен удар и е обяснимо как много общности от избиратели се поддават на обяснение от сорта – свободната търговия, китайците, мексиканците ни взеха поминъка и ние просто можем да си го върнем с Доналд Тръмп.

Не това показват изследванията на икономистите, обаче. Според задълбочено проучване на Ball State University в щата Индиана само 13% от загубите на работни места в сектора идват от чуждестранна конкуренция, огромната част – 85% – са резултат от технологични нововъведения. И въпреки по-малкото работещи човеци, индустриалното производство в Съединените щати от началото на 80-те до днес се е удвоило, достигайки почти 2 трлн. долара. Всъщност това е част от  постоянен тренд на нарастване още от началото на 20-ти век (графика 1).

Повишението на трудовата продуктивност е толкова голямо, че ако през 2010 г. технологичното ниво е било като през 2000-ната, то вместо реално заетите 12,1 млн. индустриални работници, броят им е трябвало да бъде 20,9 млн. В таблица 1 може да се видят повишенията на продуктивността на един работник в различните подсектори за периода.  Да – не китайците взимат работните места на американските сини якички, виновникът са роботите.

И докато американските избиратели са назад с осъзнаването на тези факти, по-информирани групи вече се подготвят за следващите етапи от развитието на технологиите, заместващи човешкия труд. Първият, както го наричат от сп. Economist, “неочакван лудит[2]” е един от кралете на компютърните технологии, самият Бил Гейтс,  който в началото на годината представи своята идея за “данък върху роботите” с експлицитната цел налогът да забави технологичното развитие и по този начин да избегне евентуална социална криза, произлизаща от загубата на работни места.

Проблемите с предложението на г-н Гейтс са многопластови, но е добре да се започне  с това, че макар автоматизацията да довежда до загуба на работни места, в същото време създава условия за нови такива, при това често в същата индустрия. След 2000г. масовото въвеждане на банкомати и електронизацията на разплащанията резултира в годишно увеличение на банковите чиновници в САЩ с около 2%. Контраинтуитивно банкоматите, които на английски език се наричат автоматизиран банков чиновник (ATM), водят до назначаването на повече служители, вместо до съкращения. Причината – за банките става по-евтино да отварят нови клонове, благодарение на повишената продуктивност на всеки един от служителите в тези клонове.

Другият механизъм за създаване на нови места е известен от стопанската история, която ни припомня, че през по-голямата част от съществуването на човечеството над  90% от работещите са се занимавали със земеделие. Благодарение на технологичните скокове, днес в икономически най-развитите страни само 1-3% от работната сила е заета в селското стопанство, в страни като Китай спадът е особено драстичен от 50% през 1994г. до 3% през 2010г. Всички тези хора, които не са на полето през 21-ви век, не са и безработни, просто новосъздаденото богатство е позволило те да се занимават с друг вид дейност. Би ли искал Бил Гейтс да наложи данък върху комбайните или върху автоматичната иглена сеялка?

Всъщност целта на стопанската система не е да създава “работа”, а да произвежда все повече продукти за консумация. Легендарна е станала историята от посещението на нобеловия лауреат по икономика – Милтън Фрийдман – в Китай, където е заведен да инспектира строежа на плавателен канал. Той пита домакините си защо работниците използват лопати, след като няколко багера биха свършили много по-добра работа. Обяснено му е, че идеята на строежа освен всичко е и да създава работни места за китайските селяни. На това американският икономист отговаря – “Ако целта е просто да има повече работа и заетост, защо не им дадохте лъжици вместо лопати”.

Повишаването на продуктивността чрез натрупване на капитал ни дава възможност да произвеждаме повече с по-малко и отваря допълнителни пространства за специализация на труда и за употребяване на времето за почивка. Днес глобалната развлекателна индустрия се оценява на 1,89 трлн. долара, като се очаква да достигне 2,14 трлн. до 2020г. Като тук се включват неща като телевизия, музика, кино, но не влизат още стотици начини за прекарване на свободното време, които няма как да съществуват, ако по-голямата част от човечеството е заето със събиране на реколтата.

Лошите идеи обаче не идват само от софтуерни милиардери. Европейският съюз, както обикновено, е на първа линия в опитите да удави иновациите, не само чрез данъчно облагане, а и чрез обсъждани вече в Комисията и Парламента, регулации върху използването на роботи и изкуствен интелект. Почти трагикомично е как правителства по целия свят от една страна опитват да измислят начини да “защитят” работниците, но в същото време стимулират инвестирането в капитал, който да замести същите тези “защитени” работници. Този процес е добре  илюстриран от едно скорошно заглавие в Wall Street Journal, което гласи “минимална работна заплата – закон за наемане на роботи”.

Регулации като минимални заплати, синдикални колективни договори, защити от уволнение, правят човешките работници изкуствено по-скъпи за работодателите. Простият икономически принцип, че никой не иска да плаща повече за нещо, отколкото то реално струва, води до млади и неквалифицирани кадри да бъдат сменяни с машини. Големи вериги за бързо хранене като McDonald‘s и Wendy‘s обявиха през 2016 г., че инсталират хиляди електронни конзоли в своите обекти, най-вече в онези градове, които въведоха новата висока минимална заплата от 15 долара на час.

Съвсем регресивни са реакциите на политически движения, които упорито промотират схеми, като безусловен базов доход (ББД) за решаване на социални проблеми, включително и на предполагаемата безработица от роботи. С ББД вече се експериментира в малък мащаб в някои скандинавски страни, но повечето икономисти виждат големите минуси от въвеждането му. Някои от тях включват огромната цена, която трябва да се финансира чрез увеличение на данъци или печатане на нови пари, стимулът за излизане от пазара на труда и социалното разделение на класи (работещи и получаващи).

С развитието на роботите човечеството преминава през поредното технологично подобрение на околния свят. Процес, който в капиталистическите икономики никога не е спирал и, както при предишни случаи в историята, има сили, които искат да сложат прът в колелата на тази промяна . Новото е, че модерните лудити имат сериозен съюзник в лицето на разплути и овластени политико-бюрократични институции, готови да наложат контрол и чрез данъчно облагане и регулации да забавят икономическия и технологичен напредък.

 

[1] Симпатичният малък робот от Междузвездни войни.

[2] Лудитите са социално движение от 19-ти век, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове, обявявайки се срещу промените, предизвикани от промишлената революция.

Стоян Панчев, БЛО

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2135.87 BGN/1Oz - 0.13 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.2344 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2135.87 BGN/1Oz - 0.13 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.2344 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ