Изненадващо изказване от президента на Бундесбанк – Йоаким Нагел – който изнесе реч в италианския град Соренто, промотирайки тезата за диверсификация на активите на банката в посока повече злато.
Повишаването на лихвите по държавните ценни книжа в последните седмици ги е направило по-привлекателни от гледна точка на доходност, но също така растящите дългови нива са повишили притесненията що се отнася кредитния им риск – заяви Нагел. Нещо повече, президентът на Буднесбанк, която заедно с БНБ е член на Евросистемата, подчерта важността на геополитическите рискове, когато се взимат решения при управлението на резервите на централните банки.
И макар жълтият метал да е особено популярен сред множество централни банки в Азия и Източна Европа, подобна позиция, идваща от Германия, подсказва значителна промяна в политиката на най-важната банка в еврозоната. Не само защото последната покупка на злато за германските централни банкери се е случила преди почти 30 години, но и защото след Втората световна война, дори при излишък на долари, банката е избирала да не придобива злато, съобразявайки се със своя ключов задокеански съюзник.
„С други думи наблюдаваме бавна, но значителна, структурна промяна в световната парична система – обяснява финансовият експерт Макс Баклаян. Нещо по-голямо дори от премахването на Бретънуудската система и затварянето на златния прозорец от Ричард Никсън през 1971 г.”
„По своята същност това представлява постепенно изместване на ДЦК от ролята им на основен резерв на централните банки и завръщането на златото в ролята, която е изпълнявало в продължение на векове“ – завършва Баклаян.
Според проучване на World Gold Council сред 74 централни банки, публикувано през юни тази година, 45% заявяват, че плануват да закупя нови количества злато през следващата година, най-големият дял от създаването на допитването през 2018 г. Само една банка планува да намали своята експозиция към скъпоценния метал.