Инфлацията е тук: Какво означава това и как да предпазим парите си

Голямата новина е, че т.нар. индекс на потребителските цени (ИПЦ) за стоки и услуги, с който се представя инфлацията, в САЩ нарасна с 4,2% през април спрямо същия месец на 2020 г. 

Това е най-високата му стойност от Голямата рецесия през 2008 г. досега. Затова много анализатори обявиха, че инфлацията вече е тук.

Какво означава това и как да предпазим парите си в дългосрочен план? 

Читателите на блога на Tavex отдавна знаят, че изстрелването на инфлацията се наблюдава още от края на зимата на 2020 г. 

Тогава правителствата по света започнаха да увеличават разходите си, а централните банки засилиха печатането на пари, за да финансират новите програми на властите. 

Причината е, че „инфлация“ в икономиката означава „увеличаване на паричното предлагане“ (каквото ще имаме предвид и ние под този термин), а покачването на цените на стоките и услугите е само едно от последствията ѝ.

Повишаване на цените се наблюдава и в много други сектори. При по-висока инфлация има покачване на цените на недвижимите имоти. 

В лексикона на централните банки обаче „инфлация“ означава „увеличаване на общото равнище на цените“. 

Обяснението на това разминаване е много просто.

Първо, ако председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл трябва да излезе и да обяви, че инфлацията от март 2020 г. до момента е 30%, колкото е темпът на нарастване на парите в обращение плюс депозитите, публичното недоволство ще е огромно. 

За сметка на това е много по-приемливо той да им каже, че „инфлацията“, представена като индекс на потребителските цени, е малко над 3%.

Второ, когато „инфлацията“ се скрие зад някакъв индекс, статистиците – защото ИПЦ е статистическа, а не икономическа, величина, могат да го манипулират както пожелаят. 

В поредицата от статии „Подриването на парите“ обясняваме точно защо и как става това.[1]

Защо инфлацията е важна?

Данните на американското Bureau of Labor Statistics са от огромно значение поне по няколко причини. 

Първо, защото даже и официалната статистика регистрира проблем с увеличаването на цените. 

Второ, защото централните банкери трябва да отговарят за действията си. 

Трето, защото подобна стойност изуми много анализатори. 

Четвърто, защото инфлацията се наблюдава и в Европа, не само в САЩ. 

Прогнозата на Евростат за април е ИПЦ да достигне 2%, но разбивката му е доста притеснителна:

Графика 1: Прогнозиран хармонизиран индекс на потребителските цени за април (розова линия – общ ИПЦ; зелена – храни, алкохол, тютюневи изделия; оранжева – енергийни продукти; пунктирана – неиндустриални стоки; синя – услуги)

Източник: Евростат

Даже прогнозата на официалната статистика на Европейския съюз показва, че енергийните продукти ще поскъпнат с над 10% през април 2021 г. 

Те водят и до ценови растеж на всички останали категории. Разбира се, друго важно перо в бюджета на европейците са имотите, образованието, здравеопазването, а нерядко – и автомобилите.

Ако тяхното поскъпване беше показано с действителния си темп, ИЦП на Стария континент щеше да е много над 2% и много по-близо до действителността.

Какви са ефектите от инфлацията?

Инфлацията оказва много последици, както върху икономиката, така и в обществото. Да видим част от тях, един по един.

Инфлацията ни прави по-бедни

В есето „Инфлацията: Нейните ефекти и провали“ четем следното.

Последиците от инфлацията върху обществото са двояки:

1. Ползите от всички отложени плащания се прехвърлят върху кредитополучателя, в ущърб на кредитора;
2. Ценовите промени не се случват едновременно и не засягат в еднакъв мащаб всички отделни стоки и услуги.

Следователно, докато инфлацията не е оказала пълните си ефекти върху цените и заплатите, има групи в обществото, които печелят, и групи, които губят. 

Тези, които печелят от инфлацията, са в позиция да продават стоките и услугите си на по-високи цени, докато все още плащат старите цени за стоките и услугите, които купуват.

От друга страна, тези, които губят, трябва да плащат по-високи цени за стоките, които потребяват, докато все още получават по-ниски цени за собствените си продукти и услуги.

Първите получатели на новонапечатаните пари са печелившите. Колкото по-назад по веригата са рецепиентите им, толкова повече те губят покупателна способност.

Най-силен удар търпят хората с фиксирани доходи – пенсионерите, получаващите различни обезщетения и помощи от правителството и други.

За последните две десетилетия официалната „инфлация“ (измерена чрез ИПЦ) в еврозоната е унищожила 42% от покупателната способност, в САЩ – 57% от нея, в Румъния – 317%, а в България – 118,7%.

Графика 2: Индекс на потребителските цени в еврозоната (червена крива) и в САЩ (синя)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

В текущата ситуация всички, чийто доходи не могат да наваксат на темпа на увеличаване на паричното предлагане, са в силно неизгодно положение, защото покупателната способност на фиатните пари буквално се изпарява.

Въпросните 4,2% ръст са просто относително наваксване от страна на статистиката на реалностите. 

По-притеснителното е, че централните банкери сякаш даже не разбират това. 

Както казва Милтън Фридман през 1972 г.: ”Инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномен”.

В задочен отговор към Фридман, на 23 февруари 2021 г. председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл каза пред Конгреса на САЩ:

“В момента паричното предлагане М2 не води до сериозни последици за инфлацията. Връзката между двете е нещо, което трябва да забравим, предполагам”

Тоест според него трябва да забравим закона за търсенето и предлагането – основен постулат в икономиката.

Инфлацията увеличава неравенството

Скорошно откритие на Bank of Canada е, че печатането на пари чрез програмите за количествени улеснения всъщност увеличава подоходното неравенство. 

Логиката, изтъкната от гуверньора на централната банка Тиф Маклем в интервю е следната:

“Πpoгpaмaтa зa ĸoличecтвeни yлecнeния yвeличaвa бoгaтcтвoтo нa пo-бoгaтитe xopa, тъй ĸaтo paздyвa cтoйнocттa нa aĸтивитe. Teзи aĸтиви нe ca paзпpeдeлeни paвнoмepнo в oбщecтвoтo. 

Taĸa ĸoличecтвeнитe yлecнeния мoжe дa yвeличaт нepaвeнcтвoтo в бoгaтcтвoтo. Щe paбoтим зa пo-дoбpoтo paзбиpaнe нa тexнитe eфeĸти въpxy дoxoдитe и нepaвeнcтвoтo в бoгaтcтвoтo.”

Инфлацията надува балони

Обедняването на хората е просто една от последиците от инфлацията. Говорейки за поскъпването на активите, именно инфлацията е това, което надува балони в икономиката.

Един от най-значимите сред тях днес е покачването на фондовите пазари, което се случва в контекста на изключително слаба икономика и масирано печатане на пари от страна на Федералния резерв.

Връзката между двете e отбелязанa от автора във Forbes Ричард Хенри Сутмайер.

Това не е единственият балон, който инфлацията надува. Друг пример е правителственият дълг, който Saxo Bank определи като „проблем“ в контекста на прогресивно растящата инфлация.

Инфлацията поражда кризи и изкривява производството

Няма да навлизаме в подробности за това как инфлацията поражда кризите, които са следствие от надуването на балони. 

Механизмът е разгледан в статията „Анатомия на кризите“, част от образователната поредица „Златна школа“.

Във всеки случай си струва да се отбележи, че благодарение на печатането на пари неефективните производители могат да извършват дейност изобщо.

Причината е изкривяването на ценовата структура, която води до създаване на нови, слабоконкурентни отрасли.

Унищожаване на пазара на труда

Инфлацията и раздаването на новонапечатаните пари нанесе сериозен удар върху пазара на труда. Защо да работиш, когато можеш просто да получаваш пари от държавата?

Поради тази причина делът на икономически активното население (хората, които или работят, или официално търсят работа) се срина най-драматично спрямо която и да е криза до момента.

Графика 3: Спад на икономически актив

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

А какво става в с „възстановяването“ на икономиките? Даже и то да се случва номинално, безработицата е на нивата от преди осем години, при това в най-позитивните примери на Германия и САЩ.

Пазарите труда на останалите европейски икономики са в патова ситуация и това не е учудващо – много хора получават повече пари като безработни, отколкото когато работят.

Графика 4: Безработица в САЩ (тъмносиньо), Германия (червено), Италия (зелено), Испания (лилаво), Франция (светлосиньо)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Това са само част от ефектите на инфлацията. Техният пълен анализ е достоен за поредица от книги.

Как да опазим парите си?

Най-добрият спасител на покупателната способност при кризи е златото, въпреки че мнозина са на мнение, че спасението е инвестицията в недвижими имоти. 

Настоящата рецесия е единствената, при която борсите не се сриват, но по-горе видяхме причината за това. Те са зависими от печатането на пари от Федералния резерв. 

Това показва, че те са фундаментално нестабилни в дългосрочен план. А имотите са по-евтини от пика си през 2008 г. в цяла Европа и САЩ.

От друга страна, при всички кризи, с изключение на тези през 1982 г. и 1998 г., се наблюдава нарастваща цена на златото.

В хода на корона кризата и среброто отново заблестя като средство за съхраняване и увеличаване на покупателната способност. 

Неговата цена се покачи с над 60% в хода на последната календарна година.

 Ще разгледаме неговите динамики в подробност в края на седмицата.

Фундаментите както на златото, така и на среброто, са изключително стабилни. Те се търсят не просто като финансов актив, но и като индустриални метали, захранващи дигиталния преход. 

Затова прогнозите са, че и двата ще продължат да поскъпват до края на 2021 г.

Донякъде парадоксално, докато водещите централни банки унищожават покупателната способност на валутите, от началото на 2021 г. по-малките такива се впускат именно в изкупуване на злато като защита против инфлацията. Това е вярно както в Централна и Източна Европа, така и в Русия и Китай.

Заключение

Инфлацията ни прави по-бедни, увеличава разликите между бедни и богати, с което изродява социалната тъкан, надува балони, изкривява цените и поражда кризи. Това са неща, които знаем от икономическата теория и които виждаме и днес.

Смайващото в нарастването на индекса на потребителските цени в САЩ не е, че той се покачва с 4,2% през април, а че не нараства значително повече.

По всичко личи, че това е само началото на период на висока инфлация – феномен, който Федералният резерв или която и да е било централна банка не може да овладее.

В тази среда за пореден път единствените спасители на покупателната способност остават истинските пари – злато и сребро.

Тяхната стойност расте днес, а прогнозите са да продължава да расте и в бъдеще.

[1] С цикъла „Подриването на парите“ можете да се запознаете от следните линкове:

1 )Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

2) Подриването на парите 2: Къде изчезва инфлацията

3) Подриването на парите 3: Как се манипулира инфлацията

4) Подриването на парите 4: Защо се манипулира инфлацията