Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Публикувано от Tavex в категория Анализи на 13.03.2018
Споделете
Цена злато (XAU-BGN)
4643,53 BGN/oz
- 74,68 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
53,81 BGN/oz
- 2,70 BGN
Цената на благородния метал е любима тема за дебат във финансовия свят.
Предлагаме ви един интересен погледна колегите от МonetaryМetals по темата как да не прогнозираме цената на златото през следващата година или като цяло занапред.
Казват, че повишаването на лихвените проценти на централните банки ще доведе до покачване на цените на златото. Вместо да спорим, нека да разгледаме някои графики.
Ето една графика, показваща съотношението между доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ и цената на златото, започваща отпреди позорната отмяна на златния стандарт от Никсън през 1971 г.
Можете да видите периоди, когато лихвеният процент се покачва и цените на златото също се покачват.
Например, през 1981 г., когато лихвеният процент достига екстремно и нефункционално ниво. Но също така има и периоди, в които се наблюдава обратната тенденция.
От 2007 г. до 2011 г. имаме нарастваща цена на златото и понижаващи се лихвени проценти. И по средата между тях има един „неудобен“ 20-годишен период – от около 1981 до 2002 г., когато цената на златото върви в различни посоки, а лихвеният процент спада.
Очевидно, лихвеният процент дори не корелира с цената на златото, още по-малко може да бъде причина за нея. И все пак надеждата, че тази хипотеза е вярна, се оказва вечна.
Една от критиките е, че горната графика показва номиналните проценти, а всъщност реалните лихвени проценти са истинският двигател на цената на златото.
Преди да разгледаме следващата графика, сме длъжни да направим един малко саркастичен коментар.
Графиката по-горе показва действителния лихвен процент, при който реални заеми действително се осъществяват. Хората действително влагат своите пари и реално получават тази лихва.
Въпреки това, монетаристите не ползват номиналния лихвен процент и го пренебрегват за сметка на т.н. реален лихвен процент.
За да разберем защо, трябва да разберем концепцията за инфлация.
За съжаление, има доста полемика около това как да определим и измерим инфлацията.
Всеобщият компромис е, че темпът на инфлация може да се измери с индексът на потребителските цени (ИПЦ), който представлява произволна кошница от потребителски стоки и услуги като ябълки, портокали, бензин и наем.
Монетаристите изваждат темпът на инфлация измерен чрез ИПЦ от номиналния лихвен процент (при който стават реалните сделки), за да определят реалния лихвен процент.
Проблемът тук е, че този т.н. реален лихвен процент изобщо не съществува и няма реално кредитиране, което да се извършва на негова база.
Освен това изчисленията се основават (както казахме) на силно оспорвани критерии, наподобяващи събирането на ябълки и портокали, нещо което ни учат да не правим още в началните класове.
Горната графика показва само номиналния лихвен процент, при който са отпуснати заеми за трилиони.
Но нека (въпреки всичко казано до тук) да разгледаме графиката на съотношението между реалните лихвени проценти и цената на златото.
Не изглежда да има достатъчно добра корелация. Всъщност корелацията е 0.23, което не означава нищо повече от чиста случайност.
Някои хора в „златната общност“ предпочитат защитените от инфлация държавни ценни книжа – Treasury Inflation Protected Securities – TIPS (десетгодишна държавна облигация на САЩ).
Специалното при нея е, че сумата на главницата й се коригира въз основа на индекса на потребителските цени.
Така че, нека да погледнем какво е съотношението на доходността от тези облигации с цената на златото.
Преди това искаме да отбележим, че сайтът за икономически данни на St Louis Fed – Fred (от който получаваме всички данни за лихвените проценти и инфлацията), няма данни от TIPS отпреди 2003 г.
Но дори и в този много по-кратък период, имаме достатъчно данни, за да видим, каквото трябва да се види.
Забравете за причинно-следствена връзка, очевидно няма дори някаква корелация.
В зона I реалният лихвен процент върви нагоре-надолу от януари 2003 г. до април 2006 г., докато цената на златото нараства със 74% от 344 до 597 долара.
В зона II лихвеният процент нараства със 17% от 2.4% до 2.8%, а цената на златото нараства с още петдесет долара за тройунция през 2006.
В зона III лихвеният процент се срива с две трети, а цената на златото се увеличава с още 50% до 949 долара.
В зона IV имаме покачващ се нагоре лихвен процент и падаща надолу цена на златото.
В зона V се повтаря понижаващият се лихвен процент и тенденцията за нарастване на цената на златото.
В зона VI имаме доста голям спад в цената на златото и лихвен процент, клонящ към нула.
И в зона VII лихвеният процент остава горе-долу на едно ниво, докато цената на златото пада.
Покрихме ли всички комбинации? Така нареченият реален лихвен процент може да се движи със или срещу цената на златото. Или пък може да не се движи, докато цената на златото се покачва или спада.
Те не са свързани. Просто не са.
Казва се, че между лихвения процент и златото съществува връзка, но тя не е проста корелация.
Преди това искаме да коментираме две неща, по които доста се шуми напоследък.
Първо: доларът пада. Стойността му не се измерва в злато, а по отношение на еврото, паунда, юана и т.н.
Но тези валути са доларови деривати, което означава, че когато те се покачват, това не означава, че доларът пада.
Това показва бум (или мини бум), при който пазарът заема долари, обменя ги за различни валути, за да купи друг актив. Това може да е или с цел да се възползва от по-висок лихвен процент, или с надежда за капиталови печалби.
Но това не означава, че щом еврото поскъпва спрямо долара и златото ще поскъпне спрямо долара. Тази логика е невярна.
Второ: биткойнът и другите криптовалути. Често се спори дали покупката на биткойни някак си ще измести или отдръпне хората от златото.
Ние не вярваме в това по много проста причина. Към настоящия момент онези, които са купили злато, очаквайки цената му да нарасне с хиляди долари, отдавна са го продали.
Разбира се има търговци, които купуват (и продават), за да печелят от всяко движение на цената. Но вярата, че скоро ще настъпи някакъв космически скок, със сигурност трябва да бъде избита от главите на хората към настоящия момент.
Златото не се конкурира с биткойна като актив, който ще бъде избран за залагания при такива спекулативни движения на цената.
Коментари