Какво е безработица и как се измерва?

След инфлацията, безработицата е може би най-важната икономическа тема, която трябва да се разбере от обикновените хора. Трябва да знаем какво я причинява, какво я прави продължителна и как да я избегнем в дългосрочен план. 

Може да ви се стори изненадващо, но не всяка безработица е една и съща, има различни видове. Имайки предвид всичко това, нека видим какво представлява безработицата като икономическо явление.

Определение за безработица: Какво означава?

Може да изглежда логично какво представлява безработицата – общият брой на хората в дадена страна, които не работят. Но това не е вярно – в икономиката безработицата се измерва и определя по малко по-различен начин.

Определението за безработица е:

Ситуация, в която човек търси работа, но не може да си намери такава.

Безработицата като състояние в икономиката се определя от това, че работниците търсят работа, но няма работа, която да се намери. Предлагането на работна сила е по-голямо от търсенето на работна сила. Именно тогава този проблем преминава в икономически въпрос.

Когато става въпрос за индивидуални обстоятелства, някои работници може да са зле подготвени или слабо квалифицирани или да имат някакви лични проблеми, поради които не могат да си намерят работа. Освен това е възможно работниците да сменят работата си и да останат без работа, тъй като активно търсят такава.

Тези групи хора принадлежат към т.нар. естествено равнище на безработица.

Това е базовото равнище на безработица в икономиката, което не се счита за обезпокоително. Без значение колко силна е една икономика, винаги ще има определен процент хора, които се намират между две работни места или трудно намират работа.

Сега нека видим как се измерва безработицата.

Как се измерва безработицата в една икономика

Безработицата се измерва като процент на работниците от общата работна сила, които активно търсят работа, но не могат да я намерят. Работната сила включва всички, които работят или активно търсят работа. 

Хората, които не работят и не търсят работа (като пенсионерите, студентите редовно обучение или доброволно безработните), не се включват в работната сила. Коефициентът на безработица е процентът на безработните от работната сила.

Това означава, че изчислението е доста просто – разделя се броят на безработните на общия брой на хората в работната сила.

Безработицата се счита за един от най-важните показатели за цялостното състояние на икономиката. Ако се добавят нови работни места, това означава, че производството и потреблението се увеличават.

Според закона на Окун за всеки 1% намаление на равнището на безработица БВП на дадена страна ще бъде с около 2% по-висок от нейния потенциален или трендов БВП.

Ето защо осигуряването на работни места и увеличаването на бизнес активността са толкова важни. Всеки нов работник допринася за увеличаване на производството, с новите си заплати те харчат повече, а държавните приходи се увеличават чрез данъчното облагане. Всяко кранче на икономиката се възползва от новия работник.

Видове безработица: Текуща, структурна и институционална

В зависимост от причината, съществуват няколко вида безработица, като някои от тях са по-обезпокоителни от други. Важно е да ги разделим, тъй като тогава можем да разберем по-добре какво ги причинява и как да се справим с тях.

Текуща (фрикционна) безработица

Текущата безработица е естествено възникваща и е невъзможно да бъде избегната. За щастие, тя също така е краткотрайна и не е проблематична от икономическа гледна точка.

Фрикционната безработица е налице, когато работниците доброволно сменят работата си, като този процес обикновено трае няколко месеца. Освен това процесът на наемане на работа от страна на компанията може да отнеме известно време, тъй като фирмите търсят кандидати, които най-добре отговарят на техните нужди.

Прясно завършилите студенти, младите хора, които току-що навлизат в работната сила, или лицата, които не са участвали в работната сила и след това се присъединяват към нея, са част от фрикционната безработица. Този процес винаги продължава и винаги ще има работници, които се намират между две работни места.

Пазарните процеси отнемат време, натрупването на информация отнема време, но за щастие, след като този процес приключи, повечето работници намират някаква продуктивна заетост.

Структурна безработица

Структурната безработица се дължи на технологичните иновации и изместването на работната сила. Това означава, че някакъв нов технологичен процес е направил някои работни места ненужни. Исторически примери за това могат да бъдат конските каруци, морално остарели спрямо автомобилния транспорт. Или пък работниците във фабриките, които губят работата си поради автоматизацията.

Когато компаниите въвеждат тази технологична промяна, те често не задържат тези работници, за да намалят разходите си. Тогава те се оказват в положение, в което уменията им са остарели поради новите технологии.

Тази форма на безработица е обезпокоителна както от икономическа, така и от социологическа гледна точка. Тя може да бъде изключително стресираща и да застраши препитанието на тези работници. Преместените работници често остават безработни за дълги периоди от време или напълно напускат работната сила.

В подобни ситуации е необходима преквалификация. Важно е на тези работници да се даде възможност да придобият нови умения, които да използват за намиране на нова работа.

В зависимост от пазарните условия и от това какво ниво на подкрепа получават работниците, структурната безработица може да продължи в дългосрочен план, като намалява общите разходи, понижава качеството на живот и е проблемна за икономиката.

Институционална безработица

Институционалната безработица е най-тревожната форма на безработица. Тя е резултат от дългосрочни държавни политики и лоши стимули в икономиката.

Фактори, които могат да имат отрицателен ефект и да предизвикат институционална безработица са например:

• Високи данъци върху заетостта и осигуровките;
• Високи тавани на минималната работна заплата, при които по-малките предприятия не могат да се конкурират;
• Рестриктивни политики в областта на труда;
• Лицензионни политики и много други.

Нека се задълбочим в някои от споменатите примери, за да добием по-ясна представа. Нека помислим например за таксиметровите услуги. В много държави има ограничителни политики, които изискват от потенциалните шофьори да се регистрират, да положат изпит и да преминат през бюрократичния процес на получаване на лиценз за таксиметров превоз. Проблемът не е в теста, а в това, че броят на издадените лицензи е изкуствено занижен.

Това се дължи на нещо, наречено „ефект на вътрешните лица“, при което утвърдени групи от хора ограничават достъпа до своята професия, за да поддържат по-високи заплати и обезщетения. 

В примера с таксиметровите шофьори, лицата с подходящ набор от умения не могат да получат квалификация поради политиката и бюрокрацията. Това се случва въпреки че на пазара има търсене на повече транспортни услуги. Увеличаването на достъпа и добавянето на повече шофьори не само би осигурило заетост, но и би намалило разходите за потребителите поради наличието на здравословна конкуренция.

Чудесен пример за този абсурд е таксиметровият медальон в Ню Йорк, който е необходим, за да се управлява такси. През 2017 г. цената на медальона за такси е била от 325 000 до 750 000 долара.

Високите данъци върху предприятията и служителите също могат да намалят броя на работните места. Ако придобиването на нови работници е скъпо за предприятията, те ще изберат алтернативи като автоматизация, аутсорсинг или нови системи за управление, за да повишат производителността. Те ще избягват наемането на нови работници, тъй като разходите може да са по-големи от ползите. Ако данъчната тежест бъде намалена, предприятията могат да си позволят да наемат повече работници като по-лесен метод за повишаване на производителността.

Свръхрегулирането на пазарите също може да бъде проблематично, тъй като често то се подкрепя от групи със специални интереси, които имат ползи от увеличаване на бариерата пред конкуренцията. Ако даден пазар е свръхрегулиран, малките предприятия и новите предприемачи ще имат повече трудности да навлязат на пазара и да започнат своя бизнес, което ще доведе до по-малко нови работни места.

Връзката между безработицата и икономическата стабилност

Както видяхме досега, намаляването на безработицата повишава общото здраве на икономиката и обществото. Важното е, когато се създават работни места, те да са резултат от реален растеж и реално увеличение на производството. Всички подкрепяме стимулите за повече работни места, но е важно те да са резултат от реална стопанска дейност, а не от държавен дълг.

Ако правителствата се опитват да увеличат заетостта чрез повече разходи, повече дълг или по-рестриктивна политика, те могат да създадат обратен на желания ефект.

За да допълним тази тема, можем да се обърнем към един откъс от австрийския икономист Лудвиг фон Мизес.

Институционалната безработица не е резултат от решенията на отделните лица, търсещи работа. Тя е резултат от намеса в пазарните явления с намерение да се наложат чрез принуда и принуждаващи ставки на заплащане, по-високи от тези, които необезпокояваният пазар би определил.

Реалните равнища на заплащане могат да се повишат само дотолкова, доколкото, при равни други условия, капиталът става по-богат. Ако правителството успее да наложи по-високи ставки на заплащане от тези, които би определил необезпокояваният пазар, предлагането на работна сила надвишава търсенето на работна сила и възниква институционална безработица.

Твърдо привързани към принципите на интервенционизма, правителствата се опитват да ограничат този нежелан резултат от своята намеса, като прибягват до мерките, които днес се наричат политика на пълна заетост: помощи за безработица, арбитраж на трудови спорове, обществени работи чрез щедри публични разходи, инфлация и кредитна експанзия. Всички тези средства са по-лоши от злото, което са предназначени да премахнат.

Какво е нивото на безработица в България? 

По данни на Евростат към 2023 г. равнището на безработица в България е 4,4%. Това поставя България в много по-добра позиция от средното ниво на безработица в ЕС, което е 6,1 %.  

По данни на НСИ от 2024, коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през четвъртото тримесечие спада до 3.8%.

Около 26% от българите са заети в малки предприятия с по-малко от 50 служители. Около 20% от българите работят в средни предприятия с 50-250 служители. Големите компании съставляват 25% от работната сила, като това са компании с повече от 250 служители. 

С равнище на безработица от 3.8 % България е в границите на това, което може да се счита за най-близко до пълна заетост. Според Федералния резерв на САЩ естественото ниво на безработица е около 3 до 5%. Това означава, че българският пазар на труда е близо до пълния си капацитет. 

Областите, в които може да се постигне подобрение на равнището на заетост, са в по-малките региони, като например Северозападна България.  

Като се има предвид силното равнище на заетост, много над средното за ЕС, по-вероятният проблем за българските предприятия не е безработицата, а намирането на нови работници.