В икономическия речник едва ли има по-важни термини за разбиране от рецесия и инфлация. Често тези явления вървят заедно.

През 2020-те години световната икономика не е изпитвала недостиг на несигурност и нестабилност. Поради тази причина е по-важно от всякога да разберем какво е рецесия, какви са причините за нея и как да я разпознаем, за да можем да се предпазим.

Какво е рецесия?

Всички знаем, че рецесията представлява спад в икономиката – има по-малко работни места, по-ниски доходи, намалено потребление на дребно, спад в разходите за несъществени стоки и услуги, а лихвените проценти може да бъдат високи. Рецесията настъпва в края на икономическия цикъл и представлява неизбежен коригиращ фактор за икономиката.

Обикновено рецесиите продължават по-малко от година, но понякога могат да се разтеглят в продължителен период на икономическа свивка. Най-тежкият такъв случай в историята е Голямата депресия от 1929 г.

През последните години икономистите и правителствата водят дебати относно точната дефиниция на рецесия. Според Международния валутен фонд (МВФ) няма официално определение за това какво точно представлява рецесия.

Често терминологията и статистиките се променят в полза на страната, която представя информацията. Поради тази причина ще разгледаме две основни дефиниции за рецесия.

Техническа рецесия

Дефиницията за техническа рецесия е доста проста:

Два последователни тримесечия на отрицателен растеж на реалния, коригиран с инфлацията БВП.

БВП – Брутният вътрешен продукт измерва общата парична стойност на всички произведени стоки и услуги в една икономика за определен период от време. Този показател ни показва дали произвеждаме повече или по-малко с течение на времето. Той е коригиран с инфлацията, за да не се бърка увеличаването на цените с реалното увеличение на продукцията.

Най-простата дефиниция за рецесия гласи, че ако БВП остава отрицателен последователно, икономиката се намира в техническа рецесия.

Този показател ни помага да разберем цялостното състояние на икономиката и дава сигнал за нейната стабилност. Въпреки това, той има своите недостатъци. Например, ако просто измерваме общия БВП, може да се появи проблем с коригирането спрямо демографските промени.

Хипотетично, БВП на една страна може да нараства поради имиграция, но в същото време БВП на глава от населението може да остане същият или дори леко да намалее.

Освен това данните за БВП са променливи – първоначален доклад може да покаже растеж или свиване, но няколко месеца по-късно, след допълнителни ревизии, може да покаже обратното.

И накрая, възможно е икономиката да отчита положителен ръст на БВП, докато населението усеща намаляване на доходите, свиване на покупателната способност и нарастваща безработица. За много хора може вече да се усеща като рецесия, без да има официален икономически показател, който да го потвърждава.

По-широка дефиниция за рецесия

Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ често се цитира от институции и централни банки по света, когато става въпрос за информация, свързана с рецесиите.

Според NBER:

Рецесията включва значителен спад в икономическата активност, който е разпространен в цялата икономика и продължава повече от няколко месеца.

За да бъде определена една рецесия, икономическият спад трябва да бъде дълбок, широкообхватен и продължителен. Това съответства на критериите на NBER за рецесия – дълбочина, разпространение и продължителност.

NBER следи множество показатели, но според тях трите ключови са:
✔ Процент на безработица
✔ Промишлено производство
✔ Търговия на дребно

Въпреки че този подход е по-задълбочен и комплексен, той има своите недостатъци. Първо, няма официално определение за това кога започва рецесията – тя е изцяло контекстуална и зависи от данните, които NBER счита за релевантни. Самото бюро посочва, че „няма фиксирано правило за това кои показатели допринасят за процеса или как те се претеглят в нашите решения“.

Освен това, тъй като тези индикатори може да не бъдат очевидни веднага, повечето рецесии се обявяват ретроспективно.

И накрая, ако няма фиксирани показатели или ясни дефиниции за рецесия, институциите, които имат интерес от манипулиране на данните, могат да променят показателите, които проследяват, за да представят ситуацията в по-благоприятна светлина. Разбира се, ако икономическият спад е особено тежък, неговото признаване като рецесия става неизбежно.

Други дефиниции за рецесия

Тези две дефиниции – техническа рецесия и дефиницията на NBER – са най-често цитирани, но съществуват и множество други методи за измерване и оценка на рецесиите. Дефинициите варират от прости до изключително сложни, което показва колко разделени са мненията в икономическата общност.

Порочният кръг на рецесията

След като икономиката навлезе в спад, може да се развие негативна низходяща спирала. Първоначалният катализатор за рецесията може да бъде финансова криза, като например срива през 1929 г., който доведе до Голямата депресия, или колапсът на фондовите пазари, който предизвика финансовата криза през 2008 г.

Цикълът протича по следния начин:

📉 Безработицата се увеличава → 📉 Разходите намаляват → 📉 Фирмите фалират → 📉 Още хора губят работата си → 🔄 Цикълът се повтаря

Не всички сектори са в рецесия

Нобеловият лауреат и австрийски икономист Фридрих Хайек твърди, че не всички сектори на икономиката са в рецесия едновременно – някои остават стабилни, докато други изпитват сериозен спад.

Според Австрийската теория за икономическия цикъл, изкуствено ниските лихвени проценти и прекомерното разширяване на кредита изкривяват капиталовата структура на икономиката и водят до икономически спадове.

Корекция на грешните инвестиции (Malinvestment correction)
– Сектори, които са се разширили неустойчиво благодарение на евтин кредит (например пазарът на недвижими имоти през 2008 г. или технологичните акции през 2001 г.), претърпяват тежки спадове и масови съкращения.

Стабилни или печеливши сектори
– Индустриите, които не са били зависими от евтин кредит или които предоставят основни стоки и услуги, могат да останат стабилни или дори да се разширят.

Пренасочване на ресурси
– Докато грешните инвестиции се ликвидират, капиталът и работната сила се пренасочват към по-устойчиви и продуктивни сектори, което спомага за икономическо възстановяване.

Хайек в „Цени и производство“ (1931 г.):

Кризата и последващата депресия не са еднакво вредни за всички сектори на икономиката. Докато някои индустрии, особено тези, които са се разширили неустойчиво под влиянието на евтин кредит, изпитват тежки спадове, други могат да останат относително незасегнати или дори да се възползват, докато ресурсите се преразпределят.

Според Хайек, всички рецесии се причиняват от изкуствено ниски лихвени проценти и кредитна експанзия чрез частично резервно банкиране.

📌 За по-задълбочен анализ на темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Хората усещат икономическия спад

До момента видяхме, че дефинирането на рецесия и показателите, които я определят, са сложна и спорна тема. Когато икономическият спад стане достатъчно тежък, всички страни признават наличието на рецесия.

Въпреки това не е необходимо да следим сложни макроикономически показатели, за да разберем, че:

Цените се покачват
Доходите намаляват
Работата става по-трудна за намиране

Мъри Ротбард, икономист от Австрийската школа, обяснява този феномен така:

“Обикновеният потребител в ежедневието си няма нужда от статистика; чрез реклами, информация от приятели и личния си опит той разбира какво се случва на пазарите.

Същото важи и за бизнеса – предприемачът трябва да оцени своя пазар, да определи цените, които плаща и на които продава, да прави счетоводни изчисления за разходите си и т.н. Но нито една от тези дейности не зависи от събраните статистически факти от правителството.”

Това не означава, че икономическите данни са безполезни – напротив, информираността е ключова за дългосрочни финансови решения.

Но реалността е, че хората усещат икономическите условия преди официалните статистически данни да бъдат публикувани.

Не е нужно институция да ни казва дали икономиката се развива добре или зле – ние можем да разберем това сами, чрез парите в джоба си и ежедневните си разходи.

Примери за големи рецесии

Исторически погледнато, няколко рецесии са достигнали глобален мащаб.

Голямата депресия

Голямата депресия (1929-1941) е продължителна и тежка икономическа рецесия, започнала след срива на фондовата борса в САЩ през 1929 г. Тя продължава до 1941 г. и засяга в различна степен по-голямата част от света.

Периодът се характеризира с няколко тежки икономически сътресения, включително:

Срив на фондовата борса през 1929 г.
Банкови кризи през 1930 и 1931 г.
Смут-Хоули тарифния закон, който довежда до спад в международната търговия

Други събития и икономически политики също допринасят за удължаването на депресията през 30-те години.

Икономисти и историци често посочват Голямата депресия като най-сериозното, а може би и най-катастрофалното икономическо събитие на 20-ти век.

Глобалната финансова криза

Глобалната финансова криза (2007-2008) беше най-тежката световна икономическа криза след Голямата депресия.

Причините за кризата включват:

Агресивно кредитиране чрез високорискови ипотечни заеми (subprime mortgages) за купувачи с ниски доходи, което доведе до имотен балон
Прекомерно поемане на риск от страна на глобалните финансови институции

Тези фактори бяха допълнително засилени от изкуствено ниските лихвени проценти и разширяването на кредитирането. Създаде се и морален риск, тъй като големите финансови институции вярваха, че са “твърде големи, за да фалират” и че правителствата ще ги спасят.

Други рецесии

Рецесията от 2020 г. (COVID кризата) беше предизвикана от глобалната пандемия, която доведе до масови загуби на работни места, сериозни нарушения в търговията и веригите за доставки, както и до значително намаляване на икономическата активност поради медицинските локдауни.

Рецесията в началото на 2000-те засегна предимно развитите западни държави и беше резултат от срив на фондовите пазари, причинен от надценените технологични акции и разрастването на интернет индустрията.

Азиатската финансова криза от 1997 г. започна в Тайланд с рязък спад в стойността на местната валута. Кризата бързо се разпространи и в други азиатски държави, създавайки опасения за потенциална глобална финансова криза. Въпреки това, икономическото възстановяване настъпи сравнително бързо.

В историята има много други рецесии – както локални, така и регионални. Това са само някои от най-известните.

Социалните последици от рецесията

Рецесията не е само икономически проблем, но и социален феномен с дългосрочни последици. Всички сме наясно с икономическите ефекти – нарастваща безработица, загуба на спестявания и високи цени на основни стоки.

В резултат на това могат да се наблюдават увеличаване на психологическите и здравословните проблеми, както и нестабилност сред най-засегнатите семейства.

Заключение

Дебатът за това какво точно представлява рецесията продължава и днес. Мнозина смятат, че няма универсален начин за определянето ѝ, тъй като е контекстуална. Други използват по-прости определения, като например техническата рецесия.

В крайна сметка, рецесията е период, в който икономиката се свива, безработицата е висока, покупателната способност намалява, а инвестициите и спестяванията са ограничени. В ежедневието си всички можем да усетим, когато нещата вървят надолу. За да се защитим предварително, можем да спестяваме и да инвестираме в активи, които ни предпазват от финансова нестабилност, като например инвестиционно злато.