Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Публикувано от Tavex в категория Анализи на 02.10.2017
Споделете
Цена злато (XAU-BGN)
4916,03 BGN/oz
+ 21,23 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
55,27 BGN/oz
+ 0,47 BGN
В периодите на парична несигурност инвеститорите често прибягват до закупуване на швейцарски франкове. Историята е красноречива, че това е печеливша стратегия.
Например, през август 2007 г. еврото се продаваше за почти 1,7 по швейцарски курс. Четири години по-късно франкът поскъпна с цели 38% и курсът падна до 1,05 франказа евро.
След като курсът се възстанови до 1,20 в периода 2012 г. – 2014 г., през януари 2015 г. швейцарският франк постави рекорд: 0,99 франка за 1 евро. В този момент, франкът изглеждаше непобедим в Европа.
Разбира се, тези, които залагаха на консервативността и мъдростта на швейцарците, имаха поводи за радост.
През последните две години обаче, инвеститорите, загърбили еврото заради швейцарската валута, не могат да се похвалят със същото.
Вместо да се изравни с еврото и да последва спад на курса, франкът поевтиня и към момента 1 евро се търгува за около 1,13 франка.
Някои сигурно ще оспорят, че нищо не се е случило с швейцарския франк (CHF) и че ситуацията е по-скоро резултат от скорошното поскъпване на еврото, отколкото от обезценяването на франка.
Все пак през последните пет години (включително последните 12 месеца) курсът на франка към долара остана стабилен.
Същото важи и за неговия реален ефективен обменен курс, т.е. средния валутен курс на франка към кошница от основни валути.
В периода 2011 г. до началото на 2017 г. ефективният обменен курс на франка не се променил за разлика от този на долара (неговият ефективен обменен курс се увеличи) и на еврото (чийто ефективен обменен курс се понижи).
Въпреки това, стабилният обменен курс на валутата не винаги е резултат от неутрална парична политика.
Вярно е, че Швейцарската национална банка (SNB) наскоро обяви, че вече няма да заема неутрална позиция. Тази ясна промяна от монетарен неутралитет към насърчаване на растежа е важна крачка.
Нека да проследим какво означава това и какви са възможните сценарии за швейцарската валута.
Дискреционна (активна) политика
През последното десетилетие Швейцарската национална банка, по примера на Федералния резерв в САЩ (ФЕД) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), отпускаше евтини кредити.
Швейцарците не се нуждаеха от твърде гъвкава парична политика, за да се преборят с кризата – безработицата беше ниска, а публичният дълг на страната остана под контрол.
Освен това състоянието на швейцарските фирми беше доста добро.Швейцарската национална банкадори правеше опити да разубеди инвеститорите, които искаха да си купят швейцарски франкове.
Това се правеше с цел да се уравновеси курса, като се предизвика спад по отношение на поскъпналия тогава долар и повишение спрямо обезцененото евро.
Въпреки че инвеститорите останаха доволни от тази намеса, малко наблюдатели все пак разбраха, че за да стабилизира курса, Швейцарската национална банка изостави своята политика на неутралитет и всъщност реагира на действията на Федералния резерв и ЕЦБ.
Резултатът, когато една централна банка реши да използва лихвите като инструмент за постигане на целите си е, че валутният курс се повлиява от това, което говорят политиците (включително и служителите на Централната банка).
Това се случи и с Швейцарската национална банка, когато говерньорът ѝ даде да се разбере, че лихвите ще останат отрицателни независимо от паричната политика на ЕЦБ и ФЕД.
Той не само обяви промяна в стратегията, но и потвърди, че банката и занапред ще води активна монетарната политика.
Натиск от производителите
Но защо на Швейцария ѝ трябва активна парична политика? Темпът на растеж на БВП на страната е малко над нулата.
Много европейски политици биха настояли, че това не изглежда добре, но това важи за страни, където е необходим сравнително бърз ръст, който да тушира безработицата и да задържи съотношението на дълга към БВП в допустими граници.
Слабият прираст не е нищо ново за правителството в Берн – средният темп на растеж на страната за последните 40 години не достига и 1%.
Освен това износът на Швейцария се покачва с 3,6%, вносът намалява, инвестициите също дават добър резултат, а прогнозите за растеж за 2017 г. и 2018 г. се подобряват.
Публичните финанси са под контрол (съотношението на дълга към БВП е под 33%), а швейцарският бизнес не изглежда да изпитва системни затруднения.
От друга страна, най-големият проблем на швейцарския бизнес се явява липсата на кадри (делът на безработните е 3%).
През юни месец президентът на Швейцарската национална банка оправда решението си да следва една твърде щедра парична политика с настоящата инфлация, която е около 0,3% на годишна база.
Но нима това може да се счита за твърде ниска инфлация в страна, която се стреми към ценова стабилност и където инфлацията за последните 20 години е доста под 2%?
Остава въпросът кое всъщност е водещо в политиката на Швейцария и накъде се е запътила страната.
Представяме една хипотеза с два вероятни сценарии.
Нека предположим, че швейцарските производители са поели паричната политика в свои ръце.
Те останаха слисани, след като през 2014 г. и януари 2015 г. Швейцарската национална банка отказа да остави франка да поскъпне в следствие на огромните капиталови потоци в страната. Скоро след това обаче се отказа от намеренията си и цената на франка скочи буквално за часове.
В резултат много фирми се опариха и не желаят отново да бъдат изненадани. Те оказаха натиск на властите по отношение на паричната политика и ги убедиха да поддържат франка относително евтин.
Ако това е вярно, изявленията в подкрепа на по-голям ръст и плашещите истории за дефлация са само една димна завеса.
За да отгатнем тренда на франка, трябва само да се вслушаме в изпълнителните директори на експортно-ориентираните компании в Швейцария. Те ненавиждат внезапни промени във валутния курс и стават все по-недоверчиви към политиците.
Сценарии
Два са възможните сценарии. Ако няма драматични промени в глобален аспект, швейцарските власти биха могли да играят на сигурно и да моделират монетарната си стратегия според действията на ЕС, техния най-голям търговски партньор.
На практика това означава пренебрегване на долара и асиметрично следване тренда на еврото. Тоест, да оставят еврото да поскъпне (а франкът да поевтинее), когато стойността на еврото се покачва, а когато то се обезцени, да оставят франка да го последва.
По този начин постигат няколко цели:
подобряват ценовата конкурентоспособност на Швейцария на основния й експортен пазар;
неутрализират (поне частично) влиянието на завишените разходи за труд в резултат от недостиг на работна ръка;
получават пространство за действие да предизвикат постепенно поскъпване на швейцарския франк в случай, че в Швейцария навлязат внезапни потоци чуждестранни инвестиции;
остават почти изцяло неподатливи към критики от страна на международната общност. (Кой би обвинил Швейцария за поскъпването на еврото?)
Ето какво се случи през последните няколко седмици. В свои скорошни изказвания президентът на ЕЦБ Марио Драги създаде впечатлението, че банката ще остави лихвите по кредитите в евро да се покачат по-рано от очакваното.
Това доведе до поскъпване на еврото, последва и корекция в стойността на франка, чиято цена спадна спрямо еврото и се увеличи спрямо долара. Според този сценарий бъдещето на франка ще се реши от финансовите пазари и вижданията на инвеститорите за следващите стъпки на ЕЦБ.
Друг сценарий може да се реализира, ако нещо неочаквано се случи на национално ниво.
Досега швейцарците се въздържаха да използват допълнителната ликвидност, създадена от Швейцарската национална банка, за да насърчат потреблението, което обяснява ниското ниво на инфлация в момента.
Все пак, ако швейцарците увеличат своето потребление или износът нарасне съществено, възможен е внезапен скок на цените.
Дали тогава централната банка на Швейцария ще бездейства и ще остави инфлацията да се разпали?
Или пък реакцията ѝ ще е да увеличи лихвения процент и да ограничи капиталовите потоци в страната (както и поскъпването на франка) чрез внасяне на рестрикции по отношение на движението на капитал с оглед борбата с инфлацията?
Когато всички централни банки са твърде заети да си играят с лихвите и действат според последните обявени статистики, е невъзможно да се отгатне посоката на валутните курсове.
Но скорошните събития подсказват, че някои важни фигури в Швейцария не са никак доволни с неочакваното поскъпване на франка и че въвеждането на контролни мерки по отношение на инвестициите в страната е възможно да се превърне в алтернатива на завишаване на лихвите в еврозоната.
Коментари