Какво е кредит и какво трябва да знаем за него?

Вече знаем какво са парите и как функционират депозитите и лихвите. За да съберем още по-голяма част от пъзела, представляващ начина на опериране на съвременната банкова система, в настоящата статия ще разгледаме и какво представляват още един икономичеки феномен – кредитът.

В представите на много хора кредитите представляват средства, които те заемат, обикновено от банка, но кредитът е много повече и има различни компоненти, които –макар спирайки се именно на банковия кредит – ще разгледаме сега.

Какво е кредит

Кредитът е вид договор, при който кредитополучателят получава от кредитодателят стоки или актив в настоящето, които се задължава да върне в определен бъдещ период, като към главницата, която представлява самата сума по кредита, се добавят лихва и други такси.

Когато двете страни по една сделка, например покупко-продажбата на автомобил, изпълнят едновременно задълженията си, говорим за транзакция. Когато обаче едната страна, обикновено купувачът, изпълни задълженията си в бъдещ момент на времето, говорим за кредитна транзакция.

Понятието кредит не обхваща единствено дейността на търговските банки. Много други видове институции също отпускат кредити, но в настоящата статия ще се спрем само върху банковия. Съществуват различни видове дългови инструменти, които не са кредити. В тази категория попадат акциите и облигациите, които ще разгледаме в бъдеще.

Заплахата длъжникът да спре да обслужва задълженията си в икономиката и финансите се нарича кредитен риск.

Видове кредит

В зависимост от получателя и от целта, за която се използват кредитите, те могат да се разделят на няколко вида:

Потребителски кредит

Потребителският кредит обикновено се представя като средства за текущо потребление и се използва за придобиване на дълготрайни потребителски стоки. Те може да са както обезпечени, така и необезпечени и в някои случаи изискват да има гарант.

Ипотечен кредит

Ипотечните кредити, както името им показва, са свързани със закупуването на имот. Затова те са по-дългосрочни – с матуритет от над няколко години. По своята същност по правило те имат обезпечение по задължението, което е самото недвижимо имущество.

За разлика от други видове кредити, при ипотечните често таксата за разглеждане и одобряване на заема възлиза на процент от общата му сума.

Корпоративен кредит

Корпоративните кредити се използват от бизнеси, обикновено за придобиване на дълготрайни материални активи. Те са алтернатива на малките и средни компании, които обикновено нямат достъп до форми на финансиране като емитирането на акции и облигации.

Кредитна линия

Кредитната линия е крайният размер на кредита, който може да бъде изтеглен за определен период от време. При този вид контракт кредитополучателят може многократно да изтегля и да изплаща средства в рамките на периода на договора си с финансовата институция.

Дължимият лихвен процент се начислява само върху използвания размер на кредита, а не върху максимално допустимия размер на кредитната линия. Същевременно обаче за откриването и поддръжката на кредитната линия през периода на контракта се изплаща такса. Често при договаряне на кредитна линия на потребителя се предоставя кредитна карта, с която да извършва разплащанията си.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 180,00 лв. 164 164,00 180 180,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Обезпечение по кредит

Обезпечението по кредит е актив, който кредитополучателят предоставя като залог пред финансовата институция в случай, че спре да обслужва задълженията си. По този начин платецът понижава риска пред финансовата институция, респективно и лихвата по кредита.

По-долу ще разгледаме спреда между кредитите и депозитите в Германия. Но ако използваме примера със същата страна, данните на Европейската централна банка показват, че ипотечните кредити винаги са с по-ниска лихва от потребителските, като причината е именно тази – за банката те представляват по-малко рисков вид кредит, тъй като ако платецът преустанови обслужването на вноските си, залогът по заема е имота му. Например през декември 2020 г. лихвата по ипотечния кредит е била 1,29%, а по потребителския – 6,05%.

Кредитен рейтинг

Всяка институция или индивид, които теглят кредит, имат кредитен рейтинг. Това е показател, който показва доколко те са способни да обслужват изтеглената сума. По отношение на индивидите, рейтингът се базира на месечните доходи и, ако има такава, на предишната история по обслужването на кредити.

При равни други условия, колкото по-ниски са доходите на едно лице или колкото по-ненадежден платец е било то в миналото, толкова по-рисков клиент става за една банкова институция. Този риск се отразява под формата на по-високата лихва по кредита, отколкото би била иначе.

Публичните компании и държавите също имат кредитен рейтинг, който работи на същия принцип – колкото по-надежден длъжник е била една страна, при равни други условия, толкова по-ниска е лихвата по дълга, който тя емитира. Водещите агенции за оценка на кредитния риск глобално са Fitch, Standard & Poor’s и Moody’s, a самите рейтинги, които те дават, изглеждат по този начин:

Таблица: Кредитни рейтинги, давани от различните институции

Източник: Corporate Finance Institute

За жалост, в реалния живот има различни начини, по които кредитният рейтинг на една страна да се манипулира – нещо, което е много по-трудно да се постигне при корпоративния и индивидуалния кредитен рейтинг.

Например към началото на 2009 г. съотношението дълг към БВП на Гърция възлизаше на 126%, а същевременно рейтинговите агенции даваха висока оценка на страната, като в случая на Fitch тя възлизаше на A-, което обаче все пак правеше облигациите ѝ привлекателен актив. Едва когато вече беше ясно, че тя ще има сериозни затруднения в обслужването им, кредитният ѝ рейтинг беше повишен до BBB+.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Причината за това е, че Гърция беше част от еврозоната, респективно в очите на инвеститорите тя много трудно можеше да фалира, което де факто ѝ се случи. Така единната валута успя да прикрие ситуация, при която една страна е неплатежоспособна, т.е. докато не е твърде късно – нещо, което много по-трудно можеше да се случи с държава, която не е част от единната валута.

Кредит в реалния живот

Тук ще представя още няколко аспекта на кредитирането, пред които се сблъскват потребителите на кредити в реалния свят и които не бяха покрити до момента.

Референтен лихвен процент по кредит

Референтният лихвен процент, който беше разгледан подробно и в статията за лихвата, представлява стойност, спрямо която се коригира плаващият лихвен процент в хода на обслужване на кредитите. Ето как е дефиниран той от Европейската централна банка:

Бенчмарковете за лихвени проценти – известни също като референтни лихвени проценти или просто лихвен бенчмарк – са подлежащи на редовна актуализация лихвени проценти, които са публично достъпни. Те са полезна основа за всички видове финансови договори като ипотеки, банкови овърдрафти и други по-сложни финансови сделки.

Референтните лихвени проценти се изчисляват от независим орган, най-често за да отразят разходите по заемите на различни пазари. Например те могат да отразяват колко струва на банките да заемат една от друга. Като алтернатива могат да отразяват колко струва банките да получат средства от други източници, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и фондове на паричния пазар.

Годишен процент на разходите

До момента става въпрос единствено за лихви по кредитите, но в действителност кредитополучателите плащат повече от само лихвата, тъй като обикновено по банковите кредити има различни такси. Такива могат да се добавят и в резултат на закупуване на допълнителни продукти към кредита, например застраховка „Живот“ или „Имущество“.

В резултат на това, към лихвата се добавя допълнителна сума, която обикновено е фиксирана. Всички такси и комисионни плюс лихвата се наричат събирателно годишен процент на разходите (ГПР) и банките в повечето страни са длъжни да го обявяват.

Точно както и лихвата обаче, ГПР се изразява като годишен процент спрямо главницата. По този начин кредитополучателите могат да направят по-информиран избор при взимането на решение за кредитен продукт.

Гарант по кредита

Гарантът по кредита е лице, с което финансовата институция сключва договор паралелно с титуляря по кредита, което продължава обслужването на средствата, ако кредитополучателят не е в състояние да го прави. Не всички кредити изискват гарант, но обикновено такъв е необходим за по-дългосрочните задължения.

Кредит, депозит и печалбата на банките

Банките реализират печалба като получават депозити, срещу които дават по-ниска лихва от тази, на която отпускат кредити. Терминът, определящ разликата между двете, е спред.

Това е и причината лихвите по влоговете винаги да са по-ниски от тези по кредитите, независимо от икономическата конюнктура. Можем например да разгледаме Германия като най-голяма икономика в Европа и да сравним лихвите по потребителските кредити и депозитите по срочните влогове.

Графика: Лихви по потребителските кредити и депозити в Германия

Източник: Европейската централна банка

Както се вижда, спредът между двете стойности позволява на банките да трупат стабилна доходност. Същевременно не бива да забравяме, че самата лихва се формира както от склонността на хората в една страна към спестяване, което е пазарния принцип за определянето ѝ, така и от централните банки, което е на практика плановият принцип за определянето ѝ.

Същевременно, както знаем от статията за лихвения процент, той определя и инвестиционната дейност на домакинствата и компаниите. Точно затова е важно той да е колкото се може по-децентрализиран и независим, а не да се определя от централните банки. В действителност обаче се наблюдава обратното, а последиците от това ще научим в следващите статии.

Кредит, предприемачество и икономическият растеж

След като стана ясно, че финансовите институции като цяло и банките в частност печелят от спреда или разликата между лихвите, по които съхраняват депозити, и лихвите, на които отпускат кредити, някои може да каже, че дейността им е безполезна, те трупат печалба на чужд гръб и не изпълняват никакви функции, носещи добавена стойност. В действителния живот това не е вярно.

Причината е, че финансовите институции събират на едно място огромно познание, което иначе е разпръснато в цялата икономика, тъй като основната им работа е да насочват капитала там, накъдето има нужда от него. Това е мисловен експеримент, който всеки човек може да направи – да помисли колко хора, които познава, имат нужда от кредит и да съчетае техния брой с всички кредитополучатели в една икономика. Тази втора стойност винаги ще е огромна. В същия момент много малко хора ще са запознати колко други имат нужда да съхраняват парите си и при какви условия.

Точно тук идва ролята на банките – те са посредникът между спестяващите и търсещите кредит и тази роля има решаваща роля за икономическия растеж, защото без подобни институции финансовите ресурси щяха да са много по-трудни за откриване и много по-скъпи.

Така съществуването и дейността на банките (на един нерегулиран и изцяло частен пазар) се явява катализатор на икономическия растеж, тъй като те свързват предлагащите средства с търсещите такива, макар че трябва да имаме едно наум, както ще видим по-долу.

Циркулационен кредит

Не всички кредити, които банките отпускат, са обезпечени. Всъщност съвременните банки оперират с частични резерви, т.е. запазват само част от депозитите, направени при тях, а по-големия дял от тях отпускат като кредити. В еврозоната размерът на резервите, които те са длъжни да съхраняват, е 1%, а в България например – 10%. Останалите суми могат да бъдат представени като кредити.

Докато при банкирането с пълни резерви финансовите институции могат във всеки един момент да задоволят исканията на потребителите си, при банкирането с частични резерви това трудно може да се случи, тъй като депозитите са дължими в момента, но голяма част от сумите по тях се отпускат като дългосрочни кредити, т.е. те не са налични на банката в момента.

Така се създава правен прецедент, тъй като едновременно две различни лица имат претенции към един и същ актив. Както става ясно, това е определяща функция на съвременните банкови системи по целия свят и тя нарушава естествената роля на банките като посредник между спестителите и кредитополучателите, защото води до отпускането на необезпечени средства – циркулационен кредит, описан за пръв път от Лудвиг фон Мизес в книгата Theory of Money and Credit (“Теория на парите и кредита“).

Нещо повече, на практика той не е обезпечен от действителни средства и спестявания в банковата система и води до създаване на пари в общата финансова система от нищото, т.е. да инфлират валутата, подобно на централните банки, макар и не чрез печатане, а чрез кредита. Това е ключов компонент на съвременните финанси, който ще е от решаващо значение за разбирането не само на системата като цяло, но и на циклите на бумове и рецесии.

Заключение

Лихвите по кредитите са от решаващо значение за представянето на икономиката, тъй като те показват колко хората са склонни да спестяват, от една страна, и колко средства може да получи бизнесът, от друга. Така те играят ролята на светофар. Когато лихвата се понижи до ниско равнище, светва зелената светлина, т.е. съответният инвестиционен проект има икономически смисъл да се реализира.

“Икономически смисъл“ означава, че когато от приходите се извадят разходите за обслужването по кредита, лихвата и другите оперативни разходи, бизнесът може да постигне печалба.

Същевременно когато лихвата е твърде висока, един бизнес не може да заеме средства, без да излезе на загуба. Точно затова е жизненоважно лихвата да не бъде манипулирана от централните банки – защото противното води до неустойчиви изкривявания в производството (капиталовата структура) и потреблението, т.е. до цикъла на бумове и кризи, както ще разберем в бъдещите статии.