Конфискацията от 1933 г.: Началото на нарастващата цена на златото

Преди 88 години президентът Рузвелт подписва документа, заради който почти век по-късно доларът продължава да се срива и да се наблюдава нарастваща цена на златото

В началото на тази седмица се навършиха 88 години откакто президентът на САЩ Франклин Рузвелт на практика конфискува златото на жителите на страната. Този ход е оправдан с много уклончиви икономически съображения и ще се превърне в един от ключовите моменти за последващата цена на златото. По-долу ще разберем какви са истинските причини за него и до какви ефекти води.

Истинските причини за конфискацията на златото

Конфискацията на златото се случва с подписването на изпълнителна заповед 6102 на 5 април 1933 г. Тя забранява притежаването на златни монети, златни кюлчета и златни сертификати от жителите и компаниите на САЩ. Единствените изключения са много ограничени количества за производството на бижута и индустриални цели.

Към този момент златото още не губи статуса си на обезпечение за долара. Затова някои американци първоначално не виждат проблем да го предадат на властите при фиксиран курс от 20,67 долара за тройунция. Както казва Милтън Фридман обаче: „Нищо не е толкова трайно, колкото една временна правителствена програма.“ Жителите на САЩ също ще разберат това от първа ръка.

Изпълнителна заповед 6102, с която се конфискува златото на американците

Източник: Wikipedia

Точно два месеца по-късно, на 5 юни 1933 г., Конгресът на САЩ забранява всички плащания в златни монети или златни кюлчета. Заповедта им също анулира всички договори и сделки, при които се плаща в благородния метал. Това води дори до ситуация, при която американски съкровищни бонове, които трябва да се платят в злато, всъщност не се изплащат.

В наличност

А когато металът е конфискуван от държавата, публиката бързо разбира какви са били краткосрочните цели на правителството, което моментално определя административно нова цена на златото, респективно и на долара. След период на буквално ежедневни и непредвидими промени в стойността, властите в САЩ определят цена от 35 долара за тройунция злато. Така администрацията на Рузвелт ограбва жителите и бизнесите в страната от 70% от покупателната им способност.

Краткосрочни ефекти от конфискацията на златото

На първо място, с този ход американското правителство прави дълговете си, деноминирани в долари, в драстично по-евтини. Причината е, че в номинално изражение стойността на поетите от тях ангажименти не се променят, но реално покупателната способност на хартиените (на практика) долари е значително по-ниска.

На второ, някои може да твърдят, че с подриването на цената на долара, администрацията на Рузвелт подпомага износа, респективно местното производство. Той действително расте с 35% между 1933 и 1935 г., но данните на ООН показват, че вносът нараства още по-драматично – с 59% през същия период и страната постига дори търговски дефицит (т.е. внася повече стоки, отколкото изнася), въпреки че има най-развитата индустрия в света по това време. Казано иначе, властите постигат обратен ефект.

Същевременно дирижираното унищожаване на стойността на долара съвсем очаквано води до обедняване на населението. Не просто в периода 1934-1936 г. заплатите на американците спадат, което е следствие и от Голямата депресия, но и разходите им се увеличават. Данните на Бюрото за трудова статистика показват, че в действителност разходите надхвърлят постъпленията на американците. Тази тенденция ще се обърне едва след Втората световна война, когато много от икономически унищожителните политики от „Новия курс“ на Рузвелт са отменени.

Графика 1: Средни доходи и разходи на домакинствата в САЩ

Източник: Бюро за трудова статистика

Конфискацията на златото няма нито един позитивен краткосрочен ефект – нито за икономиката, нито за индивидите. Точно обратното, икономиката започва да буксува още повече, а индивидите обедняват. Но най-негативният ефект е контролът на властите върху паричното предлагане, който дава много дългосрочно отражение.

Дългосрочни икономически последици

Конфискацията на златото изобщо не е случайна. С нея се целят три неща. Първо, администрацията да може да увеличава паричното предлагане (т.е. инфлацията) по свое усмотрение. Второ, като следствие от предишното, способността на властите да увеличават бюджета, без да зависят от публиката.

На практика се случва точно това не само през този период, а и изобщо след 1933 г. Данните показват, че благодарение на мярката правителството в САЩ успява да изстреля разходите на федералното правителство с впечатляващите 40% само до 1935 г. След като официално доларът е развързан от златото през 1971 г., до днес бюджетът е нараснал с умопомрачителните 3653,9%.

Графика 2: Бюджетни разходи на САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Трето, властите искат да е невъзможно или поне изключително трудно жителите на САЩ да имат достъп до активи, които могат да бъдат алтернатива на долара. Причината за последното е, че никой нормален човек не стои безучастен, когато управляващите унищожават покупателната способност на парите в джоба му. Вместо това, хората осъществяват „бягство към сигурна стойност“, както великият икономист Лудвиг фон Мизес нарича феномена.

Бягството е загърбване на инфлираната валута и придобиването на алтернативни активи. Тъй като златото винаги е било спасител на покупателната способност, е ясно, че американците биха се насочили към него, за да съхранят покупателната си способност. Но това би било лоша новина за политиците, защото тогава доларът ще изпадне в хиперинфлация, тъй като търсенето за него ще се срине. Точно затова те удрят по единственото спасение на жителите на САЩ – златото.

Икономическата история от 1913 г., когато е създаден Федералният резерв, и най-вече след началото на 30-те години на XX в. е изпълнена с постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии, т.е. на кризи. Причината за тях е фактът, че правителствата контролират паричното предлагане и лихвените проценти, а парите вече са развързани от златото.

Нарастващата цена на златото и сривът на долара

От 1933 г. досега доларът е изгубил почти 100% от покупателната си способност, а само от 1959 г. до днес паричното предлагане е нараснало с почти седем пъти. Затова изобщо не е случайно, че, в обратнопропорционална зависимост, се наблюдава нарастваща цена на златото – от общо над 40 пъти от края на 60-те години до днес.

Графика 3: Цена на златото (червено), покупателна способност на долара (синьо) и увеличаване на паричното предлагане (зелено; индекс, 1959 = 100)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Колкото повече фиатни пари има в обращение, толкова повече ще поскъпва и златото, а както съм отбелязвал и другаде, в момента се печата рекордно количество пари.

Заключение

Когато на американците е позволено да притежават отново златни монети, златни кюлчета и инвестиционно злато изобщо през 1974 г., светът вече е твърде различен. Ключова промяна е, че към този момент вече се е случило немислимото – всички държави са преминали от обезпечени в злато валути към фиатни пари. Те са напълно необезпечени и политиците могат да ги създават в неограничени количества.

Една от първите стъпка по този път е именно конфискацията на златото през 1933 г. Тя едновременно развързва ръцете на управляващите да печатат пари, което води до икономическите катаклизми от XX в., продължаващи и до днес, и унищожава паричната свобода на индивидите и фирмите да използват най-стабилния актив в човешката история.

Така събитията от преди почти 90 години изиграват решаваща роля за оформяне на съвременната парична система. Нещо повече, те спомагат за обясняване на света, в който живеем, и за пореден път показват жизненоважните функции на златото за икономиката и индивидите.

Автор: Даниел Василев