Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

На 8 юли Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) промени своята цел за количеството инфлация, което се опитва да постигне. Както обикновено, това не е добра новина за еврозоната.

В случая обаче тя не е добра и за сателитите на валутния съюз, каквито са например България и Румъния, тъй като целта на двете страни е влизане в него. Докато това се случи обаче, България е в значително по-лошо положение. Причината е, че българският лев е свързан с еврото по фиксиран курс. Затова всяка инфлация, идваща от Европа, подрива директно и покупателната способност в страната.

Но да разгледаме въпросите един по един.

Провалът на политиките на ЕЦБ и ерата на висока инфлация в Европа

Поддържането на ценова стабилност е основният мандат на ЕЦБ. Той превъзхожда останалите две задачи пред банката: поддържането на висока заетост в еврозоната и балансиран икономически растеж. Трите задачи на институцията са вписани в чл. 127, ал. 1 от Договора за функциониране на ЕС.

От създаването си ЕЦБ се проваля напълно и в трите си задачи. Безработицата в еврозоната остава значително по-висока от тази в САЩ, а икономическият растеж във валутния съюз се изпари даже и в „добрите години“. През 2019 г., т.е. преди пандемията от коронавирус, Франция и Германия – двете най-големи икономики във валутния блок, – флиртуваха със стагнацията. Това идва на фона на безкрайното печатане от страна на ЕЦБ и поддържането на лихвите по държавния дълг изкуствено ниски.

Вижте повече по темата: Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

Най-тежкият провал на централната банка обаче е по отношение на „ценовата стабилност“. Единственото, което е „стабилно“ при нея е обезценяването на еврото и унищожаването на покупателната способност.

Графика 1: Хармонизиран индекс на потребителските цени и безработица в еврозоната

Източник: Европейска централна банка, Евростат, собствени изчисления

Както се вижда, безработицата не е спадала под 7% даже и в „добрите години“. Така тя остава далеч над тази в САЩ например. Унищожаването на покупателната способност е още по-тежко. От 1996 г. до днес, т.е. за точно четвърт век, еврото е изгубило почти 60% от покупателната си способност.

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари

Данните категорично доказват, че изобщо не можем да говорим за „ценова стабилност“. Нещо повече, номиналните данни прикриват действителната картина. В реално изражение ерозирането на покупателната способност е още по-голямо. Причините за това сме описали подробно в поредицата от статии „Подриването на парите“.

Вижте повече по темата: Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

Хроника на целевата инфлация на ЕЦБ

Въпреки това валутно фиаско, от централната банка постоянно изтъкваха, че не са постигнали своята цел за инфлация. До преди 8 юли тя беше дефинирана по следния начин: ЕЦБ се опитваше да постигне „инфлация“ от близо до, но под, 2%. В случая „инфлация“ е дефинирана като и измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени. В икономиката обаче инфлация означава увеличаване на паричното предлагане.

Вижте повече по темата: Подриването на парите 2: Къде изчезва инфлацията

Това е причината за фундаменталното разминаване между официалната „инфлация“ и действителната инфлация. Разбира се, когато се използва индикатор като хармонизирания индекс на потребителските цени, който е просто статистическа средна величина, той може да се манипулира много лесно. И въпреки че от началото на 2020 г. досега паричният агрегат М3 (включващ парите в брой, срочните и безсрочните депозити, взаимните фондове, големите срочни депозити, репо сделки и ликвидните активи) е нараснал с 15%, от ЕЦБ официално изтъкват, че не са постигнали целевата инфлация. Разбира се, решението на този тежък финансов проблем е да увеличи още повече печатането на пари.

Графика 2: Парично предлагане М3 (в евро) и хармонизиран индекс на потребителските цени на годишна база (дясна скала, в проценти) в еврозоната

Източник: Европейска централна банка, Евростат, собствени изчисления

Всъщност въпреки колосалното количество новонапечатани пари, с които ЕЦБ залива икономика, централната банка е постигнала целевата си инфлация едва няколко пъти от Голямата рецесия досега. Да повторим – залагането на цели, които се измерват с напълно неточни и подлежащи на манипулиране индикатори, служи просто като параван и оправдание, за да създават новонапечатани пари от нищото.

Новата стойност на инфлацията: Какво се променя в статистиката и реалността

Както стана ясно, досега целевата от ЕЦБ инфлация беше близо до, но под, 2%. Новата обаче е много по-различна. В бюлетина на централната банка, в който е оповестена новата стратегия за паричната политика, четем:

Управителният съвет реши, че ценовата стабилност се поддържа най-добре чрез целева инфлация от 2% в средносрочен план. Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и позитивните отклоненията на инфлацията от целта са еднакво нежелани. Когато икономиката оперира близо до ниската стойност на лихвените равнища, тя изисква особено силни и продължителни действия на паричната политика, за да се избегне превръщането на отклоненията от целевата инфлация в постоянен феномен. Това също може да предполага преходен период, в който инфлацията е над целта [акцент – наш].

Има много за анализиране само в тези няколко изречения.

Бъдещата висока инфлация на ЕЦБ, която не е „преходна“

На първо място, от ЕЦБ в прав текст посочват, че бъдещата инфлация ще е по-висока даже и от тяхната нова цел. Точно както и Федералния резерв, те използват понятието „преходно“. Идеята е с него да успокоят пазарите, че това, което се случва, е планирано и очаквано.

От централната банка няма как да кажат нещо различно. Ако те признаят, че в бъдеще ще имаме трайно висока инфлация, цялата финансова система на еврозоната ще е заплашена. В крайна сметка, кой инвеститор ще търси евро, което гарантирано ще се срива? Страни като България и Румъния ще искат ли да се присъединят към потъващия кораб на еврозоната?

Същевременно от ЕЦБ не могат да признаят и че са изгубили контрола върху инфлацията. Ако пазарите разберат, че случващото се в икономиката не зависи от централната банка, доверието в нея – респективно и в целия валутен съюз, – ще се срине.

Вижте повече по темата: Инфлацията е тук: Какво означава това и как да предпазим парите си

Инфлацията обаче не може да е „преходна“. Има времеви лаг между момента, в който парите се напечатват, и момента, в който започнат да повишават цените на стоките и услугите. Но когато този процес започне, централните банкери са неспособни да го спрат. Това е особено вярно, когато те всъщност продължават да печатат пари (т.е. инфлират валутата), както ЕЦБ прави.

Да погледнем отново към графика 2. Драстичното изстрелване на паричното предлагане, което се наблюдава от началото на 2020 г. досега, няма как да не се отрази върху цените. Точно поради тази причина реториката за „преходната инфлация“ е просто хвърляне на пясък в очите от страна на централните банки. Но в действителност ни очаква още по-драстично подриване на фиатното евро и стандарта ни на живот и още по-бързо поскъпване на стоките и услугите.

Поредната подмяна на статистиката за инфлацията

Ако казаното дотук е вярно, как тогава от ЕЦБ ще оправдаят продължаващото увеличаване на паричното предлагане? Когато променят статистиката, стояща зад целта им.

Свидетели сме точно на това. На първо място, ЕЦБ вече се стреми да постигне инфлация от не под 2%, а точно 2%. Така самата стойност вече е по-висока, отколкото беше до неотдавна.

От ключово значение е понятието „средносрочен план“. Той не е конкретизиран – може да е шест месеца, но може да е и две години. Разликата между периодите е значителна. Именно това е ключът, който ще развърже ръцете на ЕЦБ да унищожава и за в бъдеще еврото, а заедно с него и покупателната ни способност.

Ето как работи промяната в статистиката. Да си представим, че хармонизираният индекс на потребителските цени расте с темпове, с които и „инфлацията“ в САЩ, и че темпът на покачване е 5% за всеки от следващите шест месеца. Какъв е ходът на ЕЦБ при такава инфлация? Много просто – те ще кажат, че:

1. Са предупредили публиката, че цените ще растат с над 2% (последното изречение от цитирания документ);
2. Ще кажат, че в средносрочен план целта им не е постигната, защото във въпросния „средносрочен план“ могат да бъдат включени бъдещи месеци, през които индексът на потребителските цени расте с под 2%, така че средно аритметично през времевия отрязък темпът на нарастване на инфлацията е по-нисък от 2%.

Вижте повече по темата: Щатският долар се обезценява най-бързо от лятото на 2008 г.

Резултатът ще е двояк. От една страна, с промяната в целевата инфлация, приета на 8 юли, ЕЦБ си развързва ръцете да печата неограничено, независимо от унищожаването на покупателната способност на еврото. От друга, това е гаранция, че стандартът на живот в цяла Европа ще понижава още по-скоростно, защото парите в джоба ни ще могат да ни купят прогресивно по-малко стоки и услуги.

Заключение

Промяната на целевата инфлация на ЕЦБ, случила се на 8 юли, в никой случай не е нещо прозаично. Точно обратното. От централната банка в прав текст ни заявяват, че живеещите в Европа ще стават все по-бедни и все по-бързо. Същевременно институцията промени целта си по толкова хитър начин, че винаги да може да увеличава паричното предлагане, независимо от икономическата конюнктура.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 163 163,00 181 181,00

Купуваме 163,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Жителите на страни като Българи и Румъния сме ставали свидетели на валутни кризи. В еврозоната обаче отдавна не са. Проблемът е, че хората са забравили как се стига до тях – чрез неконтролируемо увеличаване на паричното предлагане. То не просто се извършва днес от ЕЦБ, но и ще се случва в бъдеще. Така валутният блок крачи „смело“ към бездната на галопиращата, а в последствие и на хиперинфлацията.

Вижте повече по темата: Кои активи съхраняват най-добре покупателната способност при кризи

Затова днес е по-важно от всякога да предпазим стойността на активите си. Особено когато хората, в чиито ръце е паричната политика, заявяват в очите ни, че ще увеличават още повече паричното предлагане и че нищо няма да ги спре. Както знаем, най-добрият начин да предпазим покупателната си способност при кризи е чрез инвестиционно злато. Това е вярно, независимо дали въпросните кризи са икономически, или все по-силно вероятната бъдеща финансова криза в Европа.