Данните за паричното предлагане в България и Румъния показват, че то е достигнало най-високата си стойност от началото на кризата през август. Тук ще разгледаме какво означава това и какви са разликите между паричните системи на български левове и румънски леи.

Инфографика: Увеличаването на паричното предлагане в България и Румъния

Ситуацията в Румъния

В Румъния местната лея е плаваща валута, т.е. нейният курс не е фиксиран спрямо друга валута или актив като златото, както би било при златния стандарт. Затова ако Румънската национална банка (РНБ) увеличи паричното предлагане, като по този начин извърши инфлация на леята, нейната покупателна стойност спрямо други валути, при равни други условия, ще се понижи. Затова ако през 2005 г. едно евро е струвало 3,6 леи, днес то вече се ранява на 4,95 леи.

Вижте повече по темата: Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

По всичко личи, че в хода на коронакризата Румънската национална банка е ускорила скоростта, с която леята се обезценява. Именно това показват данните за паричното предлагане в страната.

При широките пари или паричния агрегат М3 темпът на нарастване достигна 17,7% спрямо август 2020 г. Това е най-високият темп на растеж от февруари 2009 г., в разгара на Голямата рецесия.

Парите М2 в обращение нарастват със същия темп на годишна основа. При тях това е най-високото повишаване от януари 2009 г. досега.

Увеличаването на паричното предлагане М2 не се отразява моментално в индекса на потребителските цени. Причините за това сме разгледали в поредицата от статии „Подриването на парите“. Все пак трябва да се отбележи, че само от 2007 г. досега цените в Румъния, даже и според официалната статистика, са нараснали почти двойно.

Какво се случва в България

За разлика от румънската лея, българският лев e във валутен борд. Така курсът му е фиксиран спрямо еврото при цена от 1,95583 лева за евро. Същевременно Българската народна банка не е в състояние да увеличава паричното предлагане, без да разполага със съответното количество евро, чрез което да се обезпечават новосъздадените български левове.

Въпреки това паричното предлагане може да се увеличава, ако, БНБ увеличи запасите си от резерви в чужда валута, т.е. в евро. Точно това се вижда от данните (виж инфографиката). Но без да се наблюдава кореспондиращ растеж на икономиката, парите в обращение (паричният агрегат М1) растат с 20,7% на годишна основа. Широките пари М2 и М3 се покачват с 13,6% през август.

Вижте повече по темата: Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Това не може да се отдаде на туристическия сезон или на тегления на пари в брой. Ако се наблюдаваше такъв сценарий, щяхме да сме свидетели на покачване на М1 и свиване на М2. Причината е, че парите се изтеглят от паричния агрегат М2 и се вливат в паричния агрегат М1. Такъв сценарий се наблюдаваше през 2014 г. например. В случая нарастващите спестявания на домакинствата и частния сектор (съответно от 10,9 и 13,6% на годишна основа през август) се вливат в М2.

За да съпоставим България с Румъния, от 2007 г. досега паричният агрегат М2 нараства от 42 млрд. лв. до 122 млрд. лв. (ръст от 190%). През същия период общият индекс на потребителските цени се повишава от 4995 до 7392 пункта (ръст от почти 50%). Трябва да се има предвид обаче, че през 2013 г. НСИ променя методологията на изчисляване на индекса на потребителските цени.

Какво включват различните парични агрегати

Парите в икономиката се разглеждат като различни класове (наричани още агрегати), в зависимост от това колко лесно могат да бъдат обменени срещу други класове активи. Колкото по-висока е тази скорост, толкова по-ликвидни са те.

Затова първата форма на паричен агрегат обикновено е М0. Тя включва банкнотите и монетите в обращение. При М1 към тях се добавят овърнайт депозитите. М2 се равнява на М1 плюс квазипарите. Квазипарите включват депозитите с матуритет до две години и депозитите, които могат да се използват след предизвестие. Когато към М2 се добавят репо сделките, акциите и ценните книжа с матуритет до две години, тогава вече говорим за „широките пари“ М3.

Инфлация ли е увеличаването на паричното предлагане?

Според икономическата теория – да. Терминът означава „раздуване“, като се визира раздуване на паричното предлагане. Покачването на цените е просто едно следствие от увеличаването на паричното предлагане.

Вижте повече по темата: Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

Ето как икономистът Хенри Хазлит описва феномена в есето си „Какво трябва да знаем за инфлацията“, като неговият пример с долари е общовалиден и в случаите на румънската лея и българския лев:

Когато паричното предлагане се увеличава, хората имат повече пари, които могат да предложат, за да си купят стоки. Ако предлагането на стоки не се увеличи – или не се увеличи със степента, с която нараства паричното предлагане, – тогава цените на стоките ще се повишат. Всеки отделен долар става по-малко ценен, тъй като съществуват повече долари. Следователно повече долари ще бъдат разменяни срещу, да кажем, чифт обувки или бушел жито, отколкото преди. Една „цена“ е разменната стойност между един долар и една единица стоки. Когато хората имат повече долари, те ценят всеки отделен долар по-малко. Така цените на стоките нарастват – не защото те са по-оскъдни от преди, а защото парите са по-изобилни.

Връщайки се към инфографиката по-горе, на практика точно това се наблюдава както в България, така и в Румъния. И двете страни имат дълъг и не позитивен опит с увеличаването на паричното предлагане и инфлацията. Не бива да забравяме, че същите тенденции се наблюдават глобално, включително в Германия, целия Европейски съюз и САЩ.