Плаващи спрямо фиксирани валутни курсове

Една от основните теми през миналия век беше дали правителствата трябва да предпочитат плаващите или фиксираните валутни курсове. Дискусията се развива по-нататък в това, което Робърт Мъндел нарича “оптимална валутна зона” в статия от 1961 г.

Мъндел твърди, че наличието на единна валута за цели географски региони би донесло повече ползи от гледна точка на икономическия растеж. Няма да навлизаме в това дали Мъндел е бил прав или не, но така възниква еврозоната.

Въпреки това, темата за плаващите и фиксираните валутни курсове не изчезва с еврото. В момента според Инвестопедия има 66 държави, които обвързват валутите си с американския долар.

В тази статия ще обясним какви са разликите между плаващия и фиксирания валутен курс, но също така ще разкрием и защо плаващият валутен курс винаги е за предпочитане пред фиксирания.

Какво е валутен курс?

Преди да обясним двата вида валутни курсове, нека дефинираме какво е валутният курс:

Валутният курс е цената на котираната валута по отношение на една единица от базовата валута.

За пример вземете валутната двойка EUR/USD. Еврото е базовата валута. Американският долар е котираната валута. Валутен курс 1,15 EUR/USD означава, че всяко едно евро има стойност 1,15 американски долара.

Плаващи валутни курсове

Можем да дефинираме плаващ валутен курс по следния начин:

Плаващият валутен курс е валутният курс, който не се влияе от сили извън пазарните сили на търсенето и предлагането.

По принцип плаващият валутен курс се определя от търсенето и предлагането на всяка от двете валути в дадена двойка. Казваме, че това е плаващ валутен курс, защото той постоянно се колебае. Като кораб, който не е закотвен за дъното на морето.

Имайте предвид, че в настоящата световна парична система няма “чист” режим на плаващ валутен курс. Просто защото централните банки и правителствата се намесват, макар и не директно, а чрез лихвените проценти и държавните разходи, в начина, по който финансовите пазари възприемат стойността на валутите.

По този начин, всяка форма на държавна намеса, независимо дали говорим за изкуствено определяне на лихвените проценти, предоставянето на държавни заеми или просто заемане на заем за инфраструктура или военни разходи, всички те влияят на начина, по който пазарите реагират по отношение на стойността на валутата, издадена от тази държава.

Поради тези постоянни форми на намеса, които изкривяват обективната стойност на валутите, ние не знаем как изглежда истинският режим на плаващ валутен курс. Въпреки това, дори и с тези косвени намеси, можем със сигурност да посочим предимствата на тази система.

Предимствата на плаващия валутен курс

Има няколко важни предимства за всяка държава с плаващ валутен курс. Тези предимства са:

• Няма нужда от високи валутни резерви в централната банка – чрез плаващ валутен курс централната банка не трябва да се намесва с чуждестранна валута, за да „коригира“ стойността на своята валута
• Независимост на паричната политика – централната банка може да взема собствени решения за паричната политика, без да се налага да разчита на субект, чиято цел е да контролира отделна държава или няколко държави
• Намален риск от валутни спекулации – като се позволи на пазарните сили да определят цената на една валута в друга валута, шансовете за високи нива на повишаване или понижаване на стойността в краткосрочен план са ниски
• Корекции на търговските дисбаланси – ако финансовите пазари смятат, че дадена валута е твърде скъпа, износът на тази страна ще се разглежда като по-скъп, което ще доведе до това потребителите да купуват повече стоки и услуги от страни с по-евтин износ поради по-евтините валути.
• Отразява фискалната безотговорност – когато правителството харчи повече, отколкото печели и създава постоянни бюджетни дефицити, инвеститорите ще се стремят да намалят притежанията си на съответната валута, защото тя постоянно се обезценява чрез кредитна експанзия и печатане на пари.

Общата идея зад предимствата на плаващия валутен курс е конкуренцията. Валутите се конкурират. Разбира се, тъй като нямаме напълно свободни, неповлияни пазари, конкуренцията в момента се нарушава от правителствени намеси.

“Рисковете” на плаващия валутен курс

Когато става дума за най-често цитираните рискове на режима с плаваща валута, икономистите винаги споменават риска от волатилност. Поради постоянните промени във валутния курс, разходите или печалбите, деноминирани в други валути, създават несигурност.

Например, ако печелите доходите си в евро, но инвестирате на американския фондов пазар, по-ниската стойност на американския долар ще доведе до по-ниска възвръщаемост в евро. По-конкретно, да кажем, че инвестирате 100 евро в S&P500, при валутен курс EUR/USD 1,15. Това означава, че сте инвестирали 115 долара в американската фондова борса.

Ако обаче за една година валутният курс на EUR/USD стане 1,17, а печалбата ви от тези 115 долара е 10 долара, това ви оставя с:

Доходност в долари = 10/115 * 100 = 8,7%

Стойност на портфолиото в долари след една година = 125 USD

Стойност на портфолиото в евро след една година = 125/1.17 = 106,8 EUR

Доходност в евро = 6,8/100 * 100 = 6,8%

В действителност, вие получавате само 6,8% възвръщаемост на инвестицията си, а не 8,7%. Всеки път, когато правите инвестиция или заемате в различна валута, трябва да изчислите доходност или разходите си във валутата, в която печелите доходите си.

Разбира се, 6,8% годишна доходност в евро изобщо не звучи лошо. Но какво ще стане, ако вземете назаем в друга валута? Балканите правят това преди финансовата криза от 2008 г. Поради много високите национални лихвени проценти хората заемат ипотеки в евро или швейцарски франкове. Но след като кризата настъпва в края на 2008 г. – началото на 2009 г., националните валути бързо се обезценяват, което означава, че хората трябва да плащат повече от доходите си, за да обслужват същото количество дълг в чуждестранна валута.

Но посочването на волатилността като причина за фиксиран валутен курс не е достатъчно. Единствената константа в живота е промяната. Това важи и за финансовите пазари. Нашето намерение да контролираме пазари за трилиони долари е напразно.

Това се доказва съвсем скоро от валутния курс EUR/RON. Националната банка на Румъния се опитва да обезценява бавно румънската лея. Валутният курс изобщо не се променя между септември 2023 г. и май 2025 г., като се движи около  стойността 4,97.

Въпреки това беше напълно неустойчив валутен курс. С бюджетни дефицити от 9%, инфлация два пъти над средната за еврозоната и постоянни търговски дефицити, няма начин 4,97 леи за едно евро да бъде обективен, пазарно определен валутен курс. И това се доказва на 7 май 2025 г., когато леята се обезценява спрямо еврото с повече от 2% в този ден.

Оттогава валутният курс не е преминавал под психологическата граница от 5 леи за 1 евро.

Фиксирани валутни курсове

Според Института за корпоративни финанси фиксираният валутен курс:

е валутен курс, при който валутата на една страна е свързана с валутата на друга страна или с често търгувана стока като злато или петрол.

Както нашите читатели вече знаят, няма истински златен стандарт от август 1971 г., когато доларът вече не е прикрепен към златото. Няма и валути, свързани с петрола.

Въпреки това, има десетки валути, прикрепени към американския долар.

Най-честата причина, поради която държавите установяват фиксиран валутен курс между националните си валути и долара, е стабилността. Фиксираният валутен курс позволява:

• да няма търговски колебания, причинени от движения на валутните курсове
• закотвяне на инфлацията
• по-сигурна доходност на инвестициите

Но както обяснихме по-горе, това е само илюзия. Технически това, което се случва, е, че централният орган – централната банка – казва, че стойността на националната валута (която включва работата на всеки служител и работодател, възможностите за нови инвестиции, съществуването или липсата на правителствени фискални и парични отговорности и т.н.) е равен на х количество американски долари или евро. Освен това централните банки установяват, че този процент не може да се промени, дори ако се промени заетостта, инвестициите се колебаят, правителствата се сменят и т.н.

Както Насим Никълъс Талеб пише в книгата си “Антикрехкост: Как да извлечем полза от хаоса”:

стабилността не е добра за икономиката: фирмите стават много слаби по време на дълги периоди на постоянен просперитет, лишени от неуспехи, а скритите уязвимости се натрупват тихо под повърхността, така че забавянето на кризи не е много добра идея.

По отношение на предимствата и недостатъците на фиксирания валутен курс – те са обратното на предимствата и недостатъците на режима на плаващия валутен курс.

Заключения

Разликата между плаващ и фиксиран валутен режим е, че първият се определя от пазарните сили, докато вторият предполага намесата на държавен орган (централна банка или валутен съвет), за да “коригира” пазарните сили.

В днешно време обаче повечето страни по света използват една от формите на двата режима. Централните банки създават т.нар. тунел, в който националната им валута може да се колебае спрямо основните валути. Това е форма на ограничена намеса. Тя обаче не отразява обективната реалност, определена от силите на търсенето и предлагането.

Често задавани въпроси

Какво представлява режимът на плаващ валутен курс?

Режимът на плаващ валутен курс е система, при която обменният курс на дадена валутна двойка (например EUR/USD) не се контролира от никакъв държавен орган. Понастоящем такава напълно свободна система не съществува, тъй като всяка форма на държавна намеса – независимо дали чрез паричната или фискалната политика на централната банка – оказва влияние върху стойността на дадена валута спрямо други.

Какво представлява режимът на фиксиран валутен курс?

Режимът на фиксиран валутен курс е система, при която курсът на дадена валутна двойка (например EUR/USD) се определя от паричен орган – централна банка или паричен съвет (какъвто беше случаят в България до присъединяването ѝ към еврозоната). При такава система стойността на националната валута е фиксирана спрямо международна валута. В случая с българския лев обменният курс между еврото и лева е фиксиран на 1,95583 лева за едно евро.

Кой режим на валутен курс е най-разпространен в света?

Тъй като и двата режима носят рискове, паричните власти по света често предпочитат комбинация от двата. Най-често се срещат режими, при които обменният курс между две валути се определя в рамките на диапазон с минимална и максимална стойност. Когато курсът се доближи до или надхвърли тези прагове, паричната власт се намесва, за да го върне към по-стабилни стойности.