Добавете ценово известие

Боян Рашев: Реалистично за европейската Зелена сделка

Публикувано от Tavex в категория Анализи на 17.11.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3340 BGN/oz
  
- 11 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
43 BGN/oz
  
+ 1 BGN

Текста на анализа можете да чуете и като епизод на подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа.

 

Европейска Зелена сделка е стратегията на ЕС, „която има за цел превръщането на съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, където през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси“. Това може да се постигне само при пълна декарбонизация – преустановяване на добива и използването на въглища и силно ограничаване на потреблението на нефт и газ. Те трябва да бъдат заменени от електричество, биогаз и водород във всичките си приложения. Точно в тази посока е и законодателният пакет „Готови за 55“, който бе представен от ЕК през лятото на 2021 г.

Всичко това звучи прекрасно, обаче просто няма как да се случи. Тук изброявам някои причини, свързани с реалните факти и процеси в европейското общество и икономика, които ме карат да съм скептичен към целите на Зелената сделка в толкова кратки срокове. Накрая ще коментирам някои позитивни тенденции и от какво наистина има нужда съюзът.

Декарбонизацията е изключително бавен процес

ЕС достига пика на потреблението на въглища и енергийните си СО2 емисии през 1979 г. За 40-те години оттогава те намаляват само с 29% и всеки следващ процент надолу е все по-труден. Най-голям принос за пониженото потребление на въглища имат:

  • ядрената енергия през 80-те и газът в последните години;
  • фалитът на комунистическите икономики и сривът на индустрия през 90-те години;
  • изнасянето на тежката индустрия от ЕС след 2000 г.;
  • увеличаването на енергийната ефективност;
  • чак най-накрая идват огромните инвестиции, субсидии и високото проникване на ВЕИ в Европа през последните дванадесет години.

Лесните победи обаче отдавна вече са постигнати – в периода 2014 – 2018 г. ЕС не е намалил енергийните си СО2 емисии дори и с грам. През 2020 г. най-сетне се отчита спад, но той се дължи преди всичко на икономическия срив. През 2021 г. ЕС отчете ръст на СО2 емисиите от около 8%, който се дължи основно на скока в потреблението на въглища за електропроизводство. Тази година въглищата отново ще направят шокиращ скок на фона на спада на потреблението на екстремно скъпия газ.

Електрификацията е бавна за европейската Зелена сделка

В резултат на огромните инвестиции във ВЕИ, електроенергийният микс на ЕС позеленява. Но за да има това ефект върху общите СО2 емисии, отоплението, транспорта и много индустриални процеси също трябва да се електрифицират. Днес са почти 100% зависими от фосилни горива. Всъщност през последните месеци все повече предприятия преминават към употребата на дизел или горивни масла като алтернатива на много скъпия газ.

Вижте повече по темата: Скъп или евтин дизел ни очаква през зимата

Делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е само 20% и едва крета нагоре. За това има много причини. Тъй като няма ефективен начин да се складира и пренася надалеч – токът е вързан към жицата, а загубите са функция на разстоянието, – електричеството е и ще си остане локална стока за ограничен брой приложения. Наличните технологии за съхранение на ток в батерии или добив на водород са безкрайно далеч от нужните мащаби.

Таблица: Дял на електричеството в общото крайно потребление

Година Европа Свят
2000 18,6% 14,2%
2005 19,5% 17,3%
2010 20,4% 18,75%
2015 21,3% 20,2%
2021 21,3% 20,4%

Източник: World Energy and Climate Statistics

Електрификацията не напредва и в Европа. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС-27 (без Великобритания; с нея е още по-нисък) е нараснал само от 18% до 22% в периода 1990-2019 г. След 2014 г. даже се наблюдава спад, който е най-изявен във водещи страни като Германия и Дания. Това едва ли учудва някого, като се имат предвид ужасяващите крайни цени на тока там. Въпреки ръста в продажбите на електромобили, тази година ще бъде още по-зле.

Европа иска Зелена сделка, но не желае ядрена енергия

Пряко сравнение между региони с високо проникване на ядрена енергия (Онтарио, Франция и Швеция), от една страна, срещу региони с високо проникване на слънчева и/или вятърна енергия (Дания, Великобритания, Калифорния, Южна Австралия, Германия), от друга страна, ясно показва, че ниско-въглеродна енергетика е възможна само с висок дял на ядрената енергия.

Обаче Европа се страхува и масово се отказва от ядрената енергия – водещи страни като Германия, Белгия, Швейцария, Испания имат планове за закриване на централите си. Ако европейската Зелена сделка не доведе до рязка промяна на тази политика, тя няма как да постигне целта си. Последните изяви на ЕК по темата все пак ни дават поводи за надежда.

Европа не желае да добива и произвежда метали

Практическото осъществяване на Зелената сделка се нуждае от огромни количества метали за слънчеви и вятърни паркове, електромобили, зарядни станции и тотална електрификация. Според всички проучвания на консултантски фирми и институти, светът просто няма как да ги осигури с очакваната скорост.

Вижте повече по темата: Как добивът на злато ни прави богати

Ако трябва да постигнем прогнозираното търсене през 2035 г., ще ни е необходим почти десет пъти повече литий, отколкото добиваме днес. Но в Европа се наблюдава тотална шизофрения по темата – искаме енергиен преход, но не искаме да виждаме нито една нова мина или металургия. Сред последните примери за това е Сърбия. В началото на 2021 г. лицензът за добив на литий на Rio Tinto от мината „Ядар“ беше отнет, след референдум. Така Зелена сделка няма как да стане.

Енергийната бедност расте

В Европа се наблюдава исторически ръст на цената на тока през последните 10 г., който през 2022 г. достигна унищожителни за икономиката нива. Зелената сделка залага на драстично повишаване на данъчното облагане и съответно цените на всяка форма на потребление на енергия и горива, но това вече се случва и видимо увеличава енергийната бедност на континента.

Инфографика: Енергийна бедност в Европа


Постигането на единение в ЕС по въпроси, свързани с допълнително облагане на енергията в условията на тежка криза, ще бъде основна пречка пред Зелената сделка. Увеличаването на данъците, което така или иначе ще настъпи, защото страните ще имат нужда да финансират растящите си правителствени разходи, ще понижи икономическия растеж в Европа.

Декарбонизацията не води до нулево замърсяване на въздуха

Покрай опитите за декарбонизация в Европа се наблюдават две уникални явления с общ корен – масово преминаване към все по-мръсна енергия. Никъде другаде в света няма подобен скок в потреблението на дизел за транспорт и твърда биомаса за отопление, с всички последствия за качеството на въздуха и здравето на хората и горите.

Това вече се признава и от официалните източници: Според доклад Европейската агенция по околна среда (публикуван през декември, 2019 г.) ръстът на ВЕИ в ЕС е довел до емитирането на 145 хил. тона повече ФПЧ2,5 през 2018 г. в сравнение с 2005 г. Тоест, благодарение на повсеместното изгаряне на биомаса, което дължим на климатичните политики, през 2018 г. Европа „се радва“ на допълнително замърсяване с фин прах, равно на 5,6 пъти по цялото годишно замърсяване в България.

Този допълнителен ръст е равен на 11% от всичките емисии на ФПЧ2,5 в ЕС през 2018 г. Това означава, че можем да асоциираме с него смъртта на 44 хил. души от всичките около 400 хил. жертви на мръсния въздух на година в ЕС. През 2022 г. потреблението на дърва за огрев експлодира дори в най-богатите страни на Европа.

Кръговата икономика често работи в обратната посока

Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху целта за нулеви емисии на СО2. Но Зелената сделка се опитва едновременно и да промени модела на използване на суровини в ЕС. Промяната към кръгова икономика означава всичко да се уреди така, че продуктите да имат дълъг живот, материалите да се въртят максимално дълго в кръг, да се формират минимални количества отпадъци за депониране и по този начин да се намали нуждата от добив на първични суровини и зависимостта от внос на такива.

Личните автомобили са най-материалоемкото движимо имущество на хората. Ако искаме да постигнем целите за кръгова икономика, трябва да ползваме всеки произведен автомобил възможно най-дълго – точно както се случва в бедни страни като България. Да, обаче намаляването на СО2 емисиите изисква бързо да подменим всички коли с по-ефективни и да не спираме да го правим, докато всички не караме само коли с нулеви емисии – точно както се случва в много богати страни като Норвегия. Мисля, че противоречието е очевидно.

Енергийната зависимост на ЕС расте

Енергийната независимост е един от най-често използваните аргументи за нуждата от енергиен преход от фосилни горива към ВЕИ. Той се случва от началото на века в ЕС. Междинните резултати обаче показват, че 57% от енергията на ЕС е внос, като ръстът на дела на вноса е около 9% от 2000 до 2018 г.

С оглед на политически-ускорения преход от въглища към газ и биомаса в тези години, особено тревожен е ръстът на зависимостта от вносен газ (от под 50% през 2000 г. до 75% днес), а даже и от вносна биомаса. Страни като Великобритания, Италия и Дания вече внасят над 90% от биомасата, която изгарят, замествайки въглищните си централи със „зелени“ такива.

Не, европейската политика през XXI в. съвсем не осигурява енергийна независимост и сигурност на Европа и нейните граждани. Всъщност се случва точно обратното – затварянето на местните въглищни мини и централи и спирането на всякакви опити за добив на местен нефт и газ водят до все по-силна зависимост от внос, както от Русия и Арабския свят, така и от САЩ. През 2022 г. страдаме особено силно от тази политика.

Европа планира Зелена сделка сама

Светът не участва в планираната Зелена сделка. За да предотврати процеса на загуба на енергоемки индустрии, Европейската комисия залага на въглеродни мита, с които да облага вноса от „мръсни“ трети страни. Това практически означава, че ЕК ще се опита да издигне търговски бариери пред вноса на ток от Турция и на всякакви стоки от Китай, САЩ, Русия (примери). Не ми се струва особено реалистично.

Вижте повече по темата: Протекционизъм под прикритие

Колкото и да не ни се иска, въглищата си остават най-евтиният източник за контролируемо и надеждно производство на ток в големи количества почти навсякъде по света. Неслучайно, в исторически план те захранват всяка индустриална революция – от Англия през XIX в., през Германия, САЩ, Русия, Япония, Китай до Индия днес и Африка утре. Да, добивът и изгарянето им водят до значими екологични въздействия, но в относително по-слабо развити икономики това не е от водещо значение. Освен това, в много страни въглищата са единственият значим местен енергиен ресурс, а енергийната независимост никога не е била и няма да бъде тривиален въпрос.

Европа няма нужда от Зелена сделка, а от Стратегия за бърз растеж

Енергията е в основата на всичко, което имаме и правим – подобряването на качеството ни на живот е пряка функция от относителното намаление на разходите ни за енергия. Европа не само не напредва – тя се връща назад в енергийната еволюция и покрай този процес всички европейци страдаме. ЕС отдавна вече не е световен център на инвестициите, развитието и производството на иновативни енергийни технологии. Тук се говори, но всичко се случва много по-бързо и ефективно в САЩ и Китай. Анемичният икономически ръст от последните години пък поставя под въпрос способността на ЕС да прави каквито и да е скъпо струващи експерименти, а това е вероятно най-точното описание на Зелената сделка в наличния формат.

Вижте повече по темата: Още по-високи цени – ударът на огромната производствена инфлация започва

Има и добра новина – към този момент Зелената сделка е само политическо послание, израз на добри намерения, който се сблъсква с бруталната реалност на свят, в който енергията се използва като оръжие. Процесът на приемане на реалните законодателни и икономически промени, нужни за осъществяването ѝ, ще бъде дълъг и труден. Той може да бъде насочен в правилната посока, ако се мисли и действа разумно. Накрая просто трябва да ограничим описанието на сделката до „която има за цел превръщането на съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика“.

Препоръчваме Ви да прочетете още