Глобализацията на една валутата е дълъг и многоетапен процес.

След кризата от 2008 г. в международната икономика се наблюдава известен спад в господстващата позиция на долара. От друга страна, Китай е във възход и постепенно се опитва да намали зависимостта си от американската валута, а също така и да обсъди възможностите юанът да се превърне в основна валута, използвана при международните търговски сделки в бъдеще.

Заплаха ли е това за хегемонията на долара? Както отбелязват няколко изследователи, парична хегемония се постига не само по принуда, но и чрез консенсус между всички участващи страни. Нужен е динамичен баланс между сила и съгласие.

От историческа перспектива

Нека разгледаме историята на американската парична хегемония. В края на Втората световна война споразумението от Бретън-Уудс затвърждава централната позиция на Съединените щати на международнародните финансови пазари. На практика всички валути са вързани към долара, а самият долар е фиксиран към златото. Поради една или друга причина Бретън-Уудс се разпада през 1971 г., когато тогавашният президент на САЩ, Ричард Никсън спира конвертируемостта на долара в злато. На практика от тогава до ден днешен паричната система е основана на плаващи.

Този акт е известен като „Шокът Никсън“, защото президентът взима това решение без да се консултира с членовете на международната валутна система и дори със собствения си Държавен департамент. Съединените щати продължиха да емитират основната валута на международната търговия без никакво външно ограничение (злато), тъй като вече нямаше нужда от поддържане на фиксирана към официалната цена на златото местна валута.

Промяната, направена от Никсън, означаваше излизане на златото от международната парична система и запазване на зависимостта на световния икономически пазар (както беше преди) от долара – или по-скоро от американските банки. Този сценарий предизвика спекулации през 70-те години, чиято кулминация доведе до обезценяване на щатския долар спрямо другите валути. Това накара Съединените щати да проведат “силна доларова дипломация” през 1979 г., повишавайки лихвените проценти и намалявайки валутата си на международния пазар с цел да овладеят уязвимостта си и да привлекат инвестиционен капитал от целия свят. Тази политика доведе до поскъпване на американската валута и консолидиране на американския паричен стандарт.

Този исторически сценарий ясно демонстрира големия капацитет на Съединените щати да координират световната икономика според своите интереси. Дори след кризата от 2008 г., която привлече вниманието на света към слабостите на американската икономическа система („доларовата дилема“), този икономически ред не се промени. Инвеститорите се обърнаха към американските държавни облигации, които запазиха централната си позиция в световната икономическа система. Това доведе до представа за надеждна икономика, предоставяща сигурно убежище за инвеститорите, увеличавайки и утвърждавайки концепцията за долара като универсално средство за спестяване, поради решаващата роля на американската държава.

През последните години

Ръстът на Китай през последните години повдигна въпроси за централната роля на долара в международната икономика.

Според Банката за международни разплащания (БМР) от 2010 до 2013 г. доларът увеличава дела си от общите валутни транзакции от 84,9% на 87%, класирайки се на първа позиция, следван от еврото, което спада от 39,1% на 33,4%. , бразилският реал се повишава от 0,7% на 1,1%, а юанът нараства от 0,9% до 2,2%. Според Международния валутен фонд (МВФ) през 2014 г. 61% от идентифицираните международни резерви са деноминирани в щатски долари.

Ръстът на икономиката на Китай през последните години и в същото време кризата от 2008 г. повдигнаха въпроси относно централната роля на долара в международната икономика. МВФ прави преглед на кошницата на валутите на всеки пет години. През 2010 г. се появи възможност за включване на юана в кошницата, но в крайна сметка това не се случи. При ревизията през 2015 г. въвеждането на новата валута беше планирано за следващата година. През октомври 2016 г. юанът стана част от кошницата на резервните валути на МВФ, заедно с щатския долар, еврото, лирите стерлинги и йената. Можете да видите пропорциите в индекса на интернационализация на основните световни валути по-долу (данните са от 2014 г.):

Този факт представлява признанието от страна на глобалната финансова система на напредъка, постигнат в Китай през последните години с реформата на неговата парична и финансова система. Китайски анализатори смятат, че това допълнение към валутната кошница на МВФ е голям успех за юана, правейки го петата най-използвана валута в света. Но, въпреки че има темп на растеж на интернационализацията над 85% в сравнение с други валути като долара и еврото, юанът все още има да извърви дълъг път:

[…] Процесът на интернационализация на RMB е все още в начален етап и степента на интернационализация е далеч по-ниска от тази на някои други международни валути като долар, евро и йена. Затова процесът на интернационализация на RMB все още изисква по-нататъшно насърчаване и подобряване.

Няма място за прекален оптимизъм

Интернационализацията на валутата е дълъг, многоетапен процес, който включва утвърждаването на нейната роля като средство за осъществяване на сделки и транзакции с чуждестранни валути, използването и като единица за определяне на цените на стоките и накрая, функционирането и като резервна валута. За да бъде валутата международна, тя трябва да отговаря на набор от изисквания.

Сред тези изисквания са доверието в бъдещата стойност на валутата, високата и степен на ликвидност и шансът и за приемане от другите, гарантиран чрез определено влияние върху транзакционната мрежа. На политическо равнище е особено важно в страната, която емитира международната валута, да има вътрешна политическа стабилност и ефективно управление. Колкото повече приятели и съюзници има тя, толкова по-голяма е готовността на другите страни да използват валутата и.

Международните банки биха купували юани, само ако могат свободно да прехвърлят парите си в Китай и навън.

Важно е да се отбележи, че доларът има история. Доларът е признат за международна валута не само заради размера на американския пазар, но и заради неговата история в международните договори и преговори, които търсят сближаване на взаимните интереси в международната търговия. Юанът все още има да извърви дълъг път в тази посока.

За да може юанът да бъде следващата международна валута, може би китайската комунистическа партия ще трябва да намали влиянието си. Китайското правителство вероятно знае това, но изглежда, че иска да го отложи колкото е възможно повече. Международните банки и институционалните инвеститори ще искат да натрупат резерви в юани, само ако ще могат свободно да прехвърлят парите си в Китай и от Китай и при условие, че банките са достатъчно силни, за да се справят с вълните на пазарно ориентирана икономика. Това означава, че има много променливи, които трябва да се вземат предвид, преди промотирането на юана до статута на основна международна валута.