Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Седмицата на централните банки – Фед под светлината на прожекторите
Публикувано от Tavex в категория Анализи на 12.06.2018
Споделете
Цена злато (XAU-BGN)
4936,28 BGN/oz
- 78,55 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
56,94 BGN/oz
- 0,88 BGN
На фона на новините, свързаните с политическите рискове около търговските преговори на срещата на Г7, тази седмица ще бъде наситена и откъм финансови събития. Трите най-влиятелни централни банки в световен мащаб – Фед, ЕЦБ, Японската централна банка (ЯЦБ), ще обявят решенията си за паричната политика.
Докато ЯЦБ се очаква да запази без изменение мащабната си стимулираща програма, ЕЦБ ще бъде обект на особен интерес предвид последните сигнали, че е напът да проведе дискусии за прекратяване на стимулите. Пазарните прогнози сочат, че темпът на изкупуване на активи в размер на 30 млрд. евро месечно ще бъде намален до нула до края на тази година като повишение на лихвите не се очаква до средата на 2019.
Отвъд Океана курсът на затягане на паричната политика се очаква да продължи със следващо повишение на лихвите по федералните фондове в диапазон 1,75-2,00% и потвърждение на заяките за още 2 повишения до края на годината. Подобен ход ще даде тласък на долара, който прекъсна тази седмица серията си на повишение от последните 7 седмици.
Основно опасение обаче се откроява кривата на доходността, чиято все по-плоска форма (индикатор, който обикновено се разчита като сигнал за забавяне на икономиката или дори повод за спекулации за навлизането й в рецесия) започва да буди притеснение и сред някои централни банкери.
Последният път, когато наблюдавахме подобна промяна на кривата на доходноста ни връща към 2005 година, когато начело бе бившият председател на Фед Алън Грийнспан.
Графика 1: Спред между доходността между 10-годишните и 2-годишните държавни облигации. Източник: FRED
Председателят на Фед за Сейнт Луис Джеймс Булард прогнозира, че обръщане на кривата на доходността може да се случи в края на тази година или началото на 2019, реферирайки, че Фед не е необходимо да бърза с темпа на повишаване на краткосрочните лихвени проценти. Председателят на Фед за Далас Робърт Каплан също сигнализира, че централната банка ще следи много внимателно промените при този показател с оглед на последващи решения за хода на паричната политика.
В контекста на макроикономическите данни, безработицата в САЩ падна до 18 годишно дъно и ниво от 3,8% през май. Годишният ръст на средното почасово заплащане в частния сектор от 2,7% обаче остава по-нисък спрямо предкризисните си темпове на растеж. В същото време, свободните работни места нарастват до рекордните 6,7 млн. през април, а ревизираните данни за март сочат, че за първи от 2000 насам броя на новоткритите работни места надвишава броя на безработните. Разликата между тях нараства от 48 хил. през март до 352 хил. души през април и се предполага, че ще продължи да се разширява.
Като червена лампа за пазарните участници се запазват опасенията, свързани с по-бързо ускоряване на темпа на инфлация, но изглежда, че на този етап отстъпват крачка назад. В протокола от заседанието на Фед през май и реториката на няколко представители на институцията става ясно, че Фед може да толерира годишна инфлация малко над 2% за определен период от време, което се очаква да укрепи дългосрочните инфлационни очаквания на ниво, съответстващо на инфлационния таргет.
Графика 2: Инфлационни очаквания. Източник: FRED
До голяма степен ефектите от следващо повишение на лихвите са калкулирани вече от пазара, но дългосрочният проблем с натрупаните дисбаланси остава. Според анализатори големият риск, който може да отключи следващата рецесия и финансова криза, е спукването на огромния балон при студентското кредитиране. Изчисления на Schiff Gold показват, че студентският дълг е напът да достине почти 3,3 трлн. долара през следващото десетилетие, а средната загуба или непокритата част от гаранцията по студентски дълг, достигаща 750 млрд. долара, надвишава почти двойно тази по време на кризата с второкласните ипотечни заеми.
Графика 3. Размер на студенския дълг. Източник: FRED
Коментари