Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Търсенето, мотивите и цената на златото при закупуването му зависят от множество фактори. Съществуват множество пазари за злато, респективноразлична е цената на пазара му. Влияние оказва и инвестирането в злато.
Както сме посочвали не веднъж, един от тези фактори е очакваното обезценяване на фиатните пари.
Друг фактор е представянето на останалите активи, използвани с цел инвестиции.
Съпоставката между златото и останалите алтернативи е важна за инвеститорите, тъй като в крайна сметка те са на пазара, за да постигнат позитивна доходност (т.е. печалба).
Ако един вариант не им помага за постигането на такава, те се насочват към други опции.
Една от разглежданите като сигурни облигации са тези на САЩ, заради идеята, че правителството на страната винаги ще плати задълженията си.
Участниците на пазарите обаче вече не се ловят толкова лесно на въдицата, че просто ще получат някакви долари. Те знаят, че това е пътят към изчезването на печалбата им.
Затова се насочват към традиционно една от най-сигурните инвестиции, а именно златото.
В тази статия ще видим защо инвестирането в злато е толкова популярно и как влияе върху цените му.
Ниските реални лихви са идеален момент за купуване на злато
Както се вижда от графиката по-долу, съществува ясна обратнопропорционална зависимост между реалната лихва по тримесечните облигации и промените в цената на златото.
Данните по-долу за всички категории са в края на месеца. Поради тази причина някои ценови пикове са изгладени.
Графика: Реална лихва по тримесечните облигации и промяна в цената на златото на годишна основа (лява скала, в проценти) и цена на златото (дясна скала, в долари)
Източник: Федерален резерв
От графиката ясно се вижда, че има обратнопропорционална зависимост между реалната лихва по облигациите на САЩ ицената на златото.
Президентът Никсън къса връзката между златото и долара през 1971 г. През петте десетилетия, които следват, винаги когато тримесечните съкровищни бонове носят отрицателна реална доходност, цената на златото се покачва.
Поне към момента всичко сочи, че отрицателната ѝ реална доходност ще продължи да се влошава.
Това навежда на мисълта, че сега може би е един от най-добрите моменти за купуване на злато.
Причината е, че реалната лихва, която държавните облигации с падеж след три месеца на САЩ носят, се понижи до най-ниската си стойност от април 2008 г. досега.
През април лихвата по тях спадна до почти -2%, а през май понижаването ѝ продължи.
Почти същата зависимост се наблюдава и при бенчмарковите десетгодишни облигации.
Реалната лихва по тях също е в отрицателна територия от края на 2019 г. насам.
Разликата между двете инвестиционни категории обаче е, че тримесечните съкровищни бонове са много по-ясно свързани със спот цената на златото, тъй като в очите на инвеститорите те носят почти непосредствена доходност (или загуба, какъвто е случаят).
Поглеждайки към Европа, много от най-значимите правителствени облигации също носят отрицателна доходност през последните години.
Те обаче нямат толкова голямо отражение върху пазарите глобално, респективно и върху цената на златото.
Докато дългът на САЩ се разглежда като „сигурен актив“ и се купува от централни банки и частни инвеститори глобално, включително защото доларът е резервна валута, ценните книги от Стария континент нямат чак такова търсене.
Реална срещу номинална лихва
Когато видим лихвения процент на определен актив, например на депозит, той не ни показва реалната доходност, която получаваме.
Причината е, че парите, в които получаваме тази доходност, имат промени в стойността. Когато те са фиатни, обикновено динамиката им е негативна, т.е. те губят покупателна способност.
Затова лихвата, която виждаме, е номинална. За да получим реалната, от нея трябва да извадим обезценяването на валутата, в която получаваме съответната сума.
Тази калкулация обикновено се извършва посредством индекса на потребителските цени (ИПЦ). Той не е добър измерител на обезценяването на валутата, а резултатите, които показва, са силно манипулирани.
През май щатският долар се обезцени най-бързо от 2008 г. насам, като ИПЦ достигна 5% на годишна основа, а милиардерът инвеститор и основател на Hayman Capital Кайл Бас например посочи, че реалното му обезценяване е с 10%.
Даже и като използваме него, разликата между номиналния и реалния лихвен процент е явна.
Ако използваме тримесечните облигации на САЩ, тя изглежда по следния начин:
Графика 2: Реална и номинална лихва по тримесечните облигации на САЩ
Източник: Федерален резерв
Както ясно се вижда, обикновено реалната лихва по тримесечните щатски облигации е по-ниска от номиналната.
Причината е именно във факта, че индексът на потребителските цени, спрямо който двете се коригират, е отрицателна стойност.
Затова, макар към април 2021 г. те номинално да носят „доходност“ от 0,02%, в реално изражение те генерират загуба на притежателите си от -1,61%.
През май и юни ножицата се отваря още по-широко.
Случайна корелация или причинно-следствена връзка?
Лесно е да се наложат двете графики една върху друга и да се каже, че съществува „закономерност“. Но корелацията между две величини не означава, че между тях има причинно-следствена връзка.
Затова е важно да се обясни логиката между двете.
Тя е следната – както стана ясно, златото и тримесечните облигации на САЩ традиционно се разглеждат като сигурни активи.
Но, както очевидно е ясно, доходността, която правителствените ценни книги носят, още от средата на 2019 г. (т.е. преди кризата) е в отрицателна територия.
Това означава, че инвеститорите генерират загуби от тях. Нещо повече, очакванията за инфлацията през целия този период се повишават, а лихвата по съкровищните бонове става все по-негативна.
Логично е, че когато това се наблюдава това, пазарите се насочват към други сигурни алтернативи, каквато е златото. Затова новото търсене се превръща и в един от факторите, който води до нарастване на цената.
Борсово търгуваните фондове доказват зависимостта за купуване на злато
Тази динамика се видя много по-ясно през 2020 г. Тогава търсенето на злато се понижи до най-ниската си стойност за последните 11 години.
До това се стигна заради затварянето на икономиката, което нанесе удар върху сватбите и индустрията.
Но ако погледнем само към сегмента на инвестиционното злато, неговото търсене се повиши с впечатляващите 40%.
Причините за това са именно обезценяването на фиатните пари и рухването на доходността на инструменти като правителствените облигации.
Така въпреки понижаващото се търсене за бижута, цената на златото постигна най-високата си стойност в историята.
Конкретно сегментът на златните борсово търгувани фондове постигна рекорд.
Те бяха нетен купувач на злато в размер на 877,1 тона, с което запасите им достигнаха невижданите до момента 3,7 хил. тона за обща сума от 228 млрд. долара.
Графика 3: Увеличаване на запасите от злато на борсово търгуваните фондове (зелени колонки, лява скала, в тона годишно) и стойност на златото, съхранявано от тях (синя крива, дясна скала, в млрд. долара)
Казано иначе, когато доходността на една инвестиционна алтернатива се понижава, ти поглеждаш към друга, която е още по-сигурна и която не може да се манипулира от централните банкери.
Затова исторически инвеститорите заменят правителствените облигации със злато. Точно това виждаме още по-ясно и през последните две години.
Коментари