В понеделник рейтинговата агенция S&P Global понижи кредитните рейтинги и ревизира перспективите си за няколко американски банки. Същото направи и Moody’s, който по-рано този месец намали кредитния рейтинг на десет банки. И двете институции посочват главно по-слабата рентабилност и рисковете за финансирането.

S&P понижи кредитния рейтинг на следните банки:

· AssociatedBanc-Corp (ASB.N)

· ValleyNationalBancorp (VLY.O)

· UMB Financial Corp (UMBF.O)

· Comerica Bank (CMA.N)

· Keycorp (KEY.N)

· S&T Bank

· River City Bank

За да разберем мащаба на тези банки, нека разгледаме Associated Bank, която е най-голямата банка със седалище в щата Уисконсин. Тя има активи на стойност 41 милиарда долара, 200 офисa в различни щати и над 4000 служители. Има статут на национална банка и е член на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите и на Федералния резерв на САЩ в Чикаго.

Moody’s предупреди други шест големи американски кредитни институции, които са застрашени от понижаване на перспективата пред рейтинга си. Това са Bank of New York Mellon, U.S Bancorp, State Street, Truist Financial, Northern Trust i Cullen/Frost BankersInc.

Когато кредитна агенция понижи рейтинга на банка, обикновено нейните разходи започват да растат. Причината е, че за кредитните агенции в общия случай това означава, че банките ще е прогресивно по-трудно да изплащат задълженията си. Инстурменти като застраховките и други продукти от типа на кредитните суапове стават по-скъпи за тях.

Високата лихва натежава на американските банки

Резкият скок на лихвените проценти през последната година натежава върху ликвидността, финансирането и балансите на американските банки. Друг проблем за банките е спадът на общия брой на новите кредити, които американските потребители изтеглят; през май тази година той достигна най-ниското си ниво за последните две години.

Американския банков сектор е в тежко положение, тъй като колапсът на Silicon Valley Bank и Signature Bank по-рано тази година доведе до криза на доверието. Последва поредица от „банкови паники” и клиентите масово започнаха да изтеглят депозитите си от множество средно големи банки в САЩ, въпреки уверенията на правителството, че секторът е стабилен и здрав.

Прочетете повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Разбира се, има много разлики, когато се сравни ситуацията от 2008 г. и какво доведе до банковия крах тогава с това какво доведе до фалити на банките през 2023 г. Но, основната причина защо сривът на банките тази година не беше по-тежък е бързата реакция на Федералния резерв и на централните банки по света. Централната банка замете проблема с финансовия сектор на САЩ, като просто инжектира повече средства в банките.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Действията на Федералния резерв – предлагане на ликвидност, гарантиране на депозитите и принудително придобиване на банки, могат в краткосрочен план да предотвратят банковия колапс. Но в дългосрочен план само надуват финансовия балон и засилват моралния риск, който води до подобни сривове.

Моралният риск във финансовата система

Когато банките се впуснат в изключително рискови начинания (например като отпускат рискови кредити), те знаят, че Федералният резерв чака зад ъгъла, за да ги спаси, ако същите се окажат неуспешни. Те знаят, че централната банка ще покрие разходите, а единствените губещи в тази ситуация са потребителите и данъкоплатците, които ще трябва да платят цената на банковия крах.

В момента между американските банки има интензивна конкуренция за привличане на депозити след банковите фалити по-рано тази година. Но много хора са предпазливи при влагане на средствата си в нестабилни/ниско ликвидни банки. Затова и при фалитите по-рано през годината мнозина насочиха средствата си към инвестиционно злато, както показваме в статията по-долу. Във всеки случай, стимулите, предоставени от Федералния резерв, превръщат гиганти като JP Morgan в единствени победители в тази ситуация, тъй като спадат към категорията „твърде големи, за да фалират.”

Вижте повече по темата: Инвестиционното злато блести в текущата финансова криза

Инвеститорите и гражданите знаят, че правителството никога няма да позволи банковите гиганти да фалират, което на практика ги насърчава да държат парите си в тях. Това води до спирала, в която банковите гиганти растат, а по-малките и средно големите банки губят. Като цяло, това намалява конкуренцията на пазара и засилва моралния риск за по-големите играчи.

Тази тенденция продължава вече 25 години. Американският банков сектор от десетилетия е в състояние на консолидация, а общият брой на банките в САЩ намаля приблизително наполовина през последните 25 години. Все още има над 4000 банки в страната, от които само няколко десетки се считат за „малки” или „средно големи.”

Заключение

Банковият срив от 2008 г., който бе предизвикан от изкуствено занижените лихвени проценти и масивната кредитна експанзия, последвани от увеличаване на основния лихвен процент, бе

„преодолян” чрез количествени облекчения (т.е. печатане на пари) и огромни държавни разходи. Системните проблеми, довели до кризата, не бяха разрешени.

Имайки предвид, че практиката на кредитната експанзия чрез изкуствено занижени лихвени проценти продължи и след 2008 г., няма да е преувеличено да се предположи, че подобна ситуация може да се повтори и в бъдеще, особено като в момента наблюдаваме най-бързото увеличаване на лихвите в американската история.