Обработка на онлайн поръчки до 2 работни дни
Добавете ценово известие

Инвестиционното злато блести в текущата финансова криза в САЩ

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Лични финанси на 27.03.2023
Цена злато (XAU-BGN)
4198,83 BGN/oz
  
+ 7,26 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
52,86 BGN/oz
  
+ 0,14 BGN
Инвестиционно злато, златна монета Виенска филхармония

Фалитите на три банки в САЩ, действията на регулаторите и сривът и продажбата на швейцарския гигант Credit Suisse през последните две седмици изстреляха търсенето на инвестиционно злато

От краха на първата от тях – Silvergate на 8 март, до момента на писане стойността му в щатски долар се увеличи с над 10%. По време на търговията миналия понеделник, 20 март, тя надхвърли 2003 долара за тройунция. 

Това е най-високата цена на златото от над една година, когато жълтият метал проби 2000 долара за тройунция след началото на войната в Украйна. 

Въпреки че от тогава премина през корекция от 30 долара за тройунция (до 1969,04 долара за тройунция към момента на писане), то все още е с над 7% над стойността си от преди началото на финансовите проблеми.

Вижте повече по темата: Кои активи съхраняват най-добре покупателната способност при кризи

Златото е традиционно средство за запазване на покупателната способност по време на несигурност. То се представя добре при икономически рецесии, както се случи и при предишната финансова криза. 

Разликата между тогава и сега е, че през 2007 г. металът първоначално прекара няколко месеца на спад – между края на февруари и октомври. Когато през декември 2007 г. Голямата рецесия в САЩ стартира, вече се , при който цената на златото нарасна с над 150%.

Вижте повече по темата: Как ще изглежда следващата рецесия в Европа и как да се предпазим от нея

Ако същият темп на растеж се повтори, цената на златото може да достигне 5 хил. долара за тройунция. 

През миналата седмица ръководителят по стратегиите за активи към Wells Fargo Джон Лафорж коментира, че в “най-лошия” вариант стойността му ще се удвои от началото на текущия суперцикъл до 3 хил. долара за тройунция. Прогнозата му е, че пред метала тепърва предстоят поне шест години на растеж.

Бъдещият растеж на цената на златото ще е подпомогнат от факта, че Федералният резерв започна яростно печатане на валута. Създаването на необезпечени пари е инфлация, т.е. централната банка ще обезцени щатския долар и ще тласне цените още по-високо. 

Тя покачи основния лихвен процент през март, но даже да не го увеличава повече, гарантирано ще вкара икономиката в следваща криза

За разлика от последната, по всичко личи, че настоящата ще е съпроводена от висока инфлация. Но както преди петнадесет години, и идващата стартира с проблеми във финансовия свят. 

Тук ще коментирам как и защо се стигна до тях. Ще акцентирам на по-важното – как ще се отразят действията на регулаторите върху личните финанси.

Нова финансова криза?

От началото на месеца в САЩ, а след това и в Европа, виждаме „първите изстрели“ на финансова криза. На 8 март, сряда, Silvergate Bank, втората най-голяма банка, обслужваща компании за криптовалута, прекрати операции след загуби по кредитното портфолио. 

Два дни по-късно, в петък, след класическа банкова паника, фалира и опериращата с технологични компании и стартъпи Sillicon Valley Bank. Към този момент тя беше шестнадесетата най-голяма банка по активи в страната. В неделя към тях се присъедини и най-голямата банка, обслужваща криптокомпании – Signature.

Таблица: Активи към момента на фалита

Банка Активи (млрд. долара)
Sillicon Valley Bank 209
Signature Bank 118
Silvergate Bank 11,2

Проблемите се разпространиха и сред други компании. В реално време коментирах във Facebook групата “Приказки за икономиката и златото” за ликвидните затруднения на First Republic Bank. Посочих, че най-вероятният сценарий е четвърти фалит. 

Дни по-късно и след финансова инжекция от по 30 млрд. долара от единадесет други щатски банки, това продължава да е съдбата, към която тя се насочва. Властите в САЩ вероятно също ще я финансират съвсем скоро.

Искам да акцентирам, че случващото се не е събитие „черен лебед“. Преди почти две години коментирах, че следваща финансова криза е неизбежна, точно по причините, които се развиват пред очите ни:

С толкова висока задлъжнялост, глобалната икономика ще имплодира, ако лихвените проценти се увеличат. Балансите на банките, включително централните ще се окажат залети от облигации с категория „боклук“. Резултатът ще е рухване на цялата финансова система.

От тогава досега финансовото състояние на държавите в Европа например продължава да се влошава.

Защо банките в САЩ фалираха?

По медиите може да чуете, че до банкрутите се стигна, тъй като банките са управлявани лошо, влагали са в нестабилни активи или няма достатъчно регулации. Слабото управление на риска е сред причините. 

По отношение на другите фактори, истината е по-различна. Портфолиото на тези институции съдържаше инструменти, които регулаторите разглеждат като толкова безрискови, колкото и парите в брой. Те включват правителствени облигации и обезпечени с ипотеки инструменти. Тоест банките влагаха в това, което според големия обем регулации са сигурни активи.

Както се вижда от инфографиката, към края на миналата година акциите, обезпечени с ипотеки, и правителственият дълг съставляват огромна част от ликвидните (което означава, че е възможно да бъдат продадени бързо срещу пари) активи на Silicon Valley Bank – общо над 50% от тях. 

Това са точно инструментите, които според регулаторите са сигурни. Друг голям дял формират отпуснатите от банката кредити, но те не са ликвидни.

Инфографика 1: Активи на Silicon Valley Bank към края на 2022 г.

Технологичният и криптосекторът, съставляващи основната част от вложителите във фалиралите банки, имаха и вероятно ще продължават да изпитват значителни проблеми. 

Когато нуждаещите се от пари в брой компании отидоха, за да изтеглят своите депозити, банките се оказаха длъжни да продават активи – въпросните облигации или обезпечени чрез ипотеки инструменти.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата?

Но покачването на лихвите, случващо се през последната година, унищожи цената на въпросните облигации. Това е особено вярно за ценните книги, съхранявани до падежиране, какъвто беше случаят на Silicon Valley, но и не само на нея. 

Когато трябва да се продадат по текущата им цена, те носят по-малко приходи, отколкото е счетоводната им стойност. Затова до момента на сделката банките, държащи правителствени облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа, имат нереализирани загуби. В момента, в който те ги продадат на открития пазар, загубите се реализират.

На 8 март Silicon Valley беше принудена да продаде облигации за 21 млрд. долара, за да изплати средствата на вложителите си. Така тя реализира загуба от 1,8 млрд. долара. От тук нататък нещата се развиха много бързо за банката. 

В същия ден тя оповести, че ще предложи нова емисия от акциите си, с която се надяваше да набере средства, чрез които да компенсира осъществената загуба. 

Инвеститорите обаче разбраха, че тя има сериозен проблем и стойността на акциите ѝ се срина с 60% до 9 март, а ден по-късно банката беше в несъстоятелност, след като инвеститорите ѝ изтеглиха 42 млрд. долара.

Отново сме в 2008 г.

В САЩ депозитите на стойност до 250 хил. долара са гарантирани от Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC). В случай на фалит на банка, вложителите трябва да получат средствата до тази сума. 

Вложителите в Silicon Valley и Signature обаче са основно компании. Техните акции нараснаха значително, когато Федералният резерв потискаше изкуствено лихвите. 

Болшинството от тези бизнеси имат депозити над границата от 250 хил. долара. На 12 март Федералният резерв, министерството на финансите и FDIC де факто спасиха милиардери от Силициевата долина, не “средностатическия американец”, чрез въвеждане на изключение в съществуващите правила. 

Те гарантираха изплащането на пълния обем на депозитите в двете банки, даже и за сумите над 250 хил. долара.

Създадоха и нова програма за финансиране на банки – Bank Term Funding Program (BTFP). С нея финансовите компании ще могат да получат кредит от Федералния резерв, обезпечен от правителствени облигации и ипотечни акции, оценени по номиналната им стойност. 

Да се върнем няколко параграфа нагоре. Ако банките продават ценните книги по тяхната реална понижена стойност на пазарите, те щяха да реализират загуби. 

Но централната банка ще ги приема като гаранция по тяхната значително по-висока номинална стойност. Срещу правителствените облигации и ипотечните ценни книжа Федералният резерв ще осигурява заеми при преференциални условия за срок до една година. 

По този начин стартира петата програма за количествени улеснения, точно като тази от 2008 г., въпреки че властите в САЩ всячески бягат от това определение.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

Откъде ще дойдат средствата за нея? Както посочих и в началото на анализа, Федералният резерв вече ги печата от нищото. Днес централната банка на Шрьодингер твърди, че едновременно се бори срещу високата инфлация и създава още и още от нея. 

В изявлението за новите програми министърът на финансите и бивш председател на Федералния резерв Джанет Йелън каза:

Никаква част от програмите няма да бъде понесена от данъкоплатците.

Нищо не е по-далеч от истината. Новосъздадената инфлация ще подрине покупателната способност на американците. При първия рунд на количествени улеснения от ноември 2008 г. Федералният резерв започна да печата валута при инфлация от 1,1%. 

Днес тя се връща към печатане при официална инфлация от 6%, а реално цените растат много по-бързо. Въпросът не е просто човек да получи средствата си, а каква реална покупателна способност ще му донесат те.

Печатането на щатски долар тепърва започва

Новият рунд на количествени улеснения създава голям морален риск и ще понижи конкуренцията в сектора. Фалиралата Silicon Valley Bank вече беше придобита от First Citizens Bank. 

А силно инфлационният характер на програмите на Федералния резерв и щатското министерство на финансите е моментално видим. Само за две седмици централната банка напечата от нищото над 400 млрд. долара. 

За сравнение, заемите на Федералния резерв към финансовия сектор бяха 130 млрд. долара през март 2020 г. В началото на предишната финансова криза те бяха под 50 млрд. долара.

Темпът на печатане през изминалия половин месец е съпоставим с безпрецедентното инфлиране от началото на пандемията през март на 2020 г.


Разбира се, макар и да се вижда в данните, този ефект няма да се усети от потребителите веднага. Но рано или късно гарантирано ще тласне цените нагоре, като вероятно първо ще се отрази върху стойността на финансовите активи.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация?

Това е само началото на печатането. В момента нереализираните загуби на банките в САЩ са над 620 млрд. долара. Стойността им сега е почти десет пъти по-голяма, отколкото беше през Голямата рецесия. Затова и говоря за финансова криза, а трябва да имаме предвид, че мрачните облаци далеч не са се разсеяли.

Инфографика 3: Нереализирани загуби по вид актив в САЩ

Властите не са решили дали ще осигурят временно гарантиране на всички депозити на стойност над 250 хил. долара. Общият им размер е към 7 трлн. долара, при обща стойност на депозитите в страната от над 19 трлн. долара. 

Ето две данни, за да добием представа за мащабите на инфлацията, която може да залее САЩ:

  • целият правителствен дълг е 31 трлн. долара;
  • към края на миналата година във фонда за гарантиране на влоговете в САЩ разполага със средства в размер на 128 млрд. долара.

Парадоксално, самият Федерален резерв от септември до днес е реализирал загуба от почти 30 млрд. долара. Очаква се до края на 2023 г. тя да нарасне до 80 млрд. долара и това да е първата година с оперативна загуба на централната банка от 1915 г. насам. 

Но реализираните загуби са нищо в сравнение с нереализираните загуби по счетоводния баланс на Федералния резерв, които към септември миналата година са 1,1 трлн. долара. Централната банка ще печата пари, за да покрие както своите загуби, така и за да рефинансира банковата система.

Какво се случва в еврозоната и Швейцария?

Credit Suisse се намираше в тежко състояние далеч началото на годината. Освен плеядата от обвинения, включително за подпомагане на пране на пари в България, тя регистрира загуба от над 1 млрд. долара и отлив на депозити от 110 млрд. швейцарски франка през четвъртото тримесечие на 2022 г. 

Въпреки че според ръководството ѝ през януари отливът на средства беше спрян, през март той започна отново. В средата на месеца ситуацията с вековната швейцарска банка се разви много бързо. 

На 15 март Саудитската национална банка, един от големите акционери в Credit Suisse, обяви, че няма да инжектира средства в нея. Финансовата институция се обърна за подкрепа към Швейцарската национална банка и получи помощ, но акциите ѝ вече се бяха сринали с 30% в рамките на търговския ден. 

От тогава те спаднаха с общо над 60% от стойността си, а банката беше продадена на местния конкурент UBS.

Рухването на Credit Suisse беше сред причините банковият индекс EURO STOXX Banks Index, включващ акциите на най-големите финансови институции на Стария континент, да заличи 17% oт стойността си от 8 март до момента. 

Междувременно най-голямата германска банка – Deutsche Bank, също изпитва трудности. Нейните акции се сринаха с 23% в същия времеви период. 

А след като предсрочно изплати падежиращи облигации за 1,5 млрд. долара в петък, суаповете за защита от фалита ѝ (credit default swaps или CDS) се изстреляха до най-високата си стойност от четири години насам. Предстои да видим дали ще се превърне в следваща плочка.

Препоръчваме Ви да прочетете още