Често коментираме темата за икономиката Турция и турската лира. Причината е, че страната премина през значителни промени в паричната и фискалната политика, включително изкуствено занижени лихвени проценти, разпродажба на валутни резерви и постоянно печатане на пари. Наред с природните бедствия и политическата нестабилност, в резултат на тази комбинация от фактори инфлацията достигна почти 90% през есента на 2022 г. (в момента е към 40%) и доведе до рекордно обезценяване на турската лирата спрямо други валути.

Повече за икономиката на Турция тук: Защо инфлацията в Турция надхвърли 80%

След като основният лихвен процент е потискан изкуствено от 2019 г. насам, Турция отново е в заглавията на вестниците, но по обратната причина – управляващите повишават лихвените проценти. Нека видим дали турската лира все още може да бъде спасе.

Политиката около лихвените проценти в Турция

След втория тур на президентските избори на 28 май, спечелен от Реджеп Ердоган, турската лира поевтиня спрямо основните валути. Това се случва след години на обезценяване на самата турска валута. От 2010 г. насам лирата загуби над 92% от стойността си спрямо щатския долар и над 95% спрямо златото.

Основните причини за обзценяването ѝ са:

Лихвените проценти, които се поддържат изкуствено ниски;
Печатането на пари – паричната база е седем пъти по-висока от тази в началото на януари 2020 г.;
Продажба на валутни резерви с цел намаляване на предлагането на турски лири на международните FOREX пазари, което доведе до по-нататъшен спад на доверието в турската лира от страна на инвеститорите и корпорациите, тъй като резервите на централната банка се свиха драматично, което допълнително намали стойността на лирата;
Политическата нестабилност, белязана от подкрепата на Русия и последните президентски избори;
Натрупването на трилиони лири дълг от страна на правителството.

Въпреки всичко това, Ердоган, който е президент на Турция от 2014 г. насам, продължава принудителното потискане на лихвените проценти. Затова, в комбинация с нарастващото парично предлагане (т.е. инфлация), стойността на турската лира спада както спрямо стоките и услугите, така и на валутните пазари.

Повече за политиката на Ердоган тук: Турската лира: хроника на един предизвестен крах

Президентът обаче настоява, че ниските лихвени проценти водят до по-ниска инфлация. В интервю за CNN Ердоган заяви през май тази година:

В тази страна инфлацията ще се понижи заедно с лихвените проценти, така че ще достигнем до момент, в който хората ще бъдат облекчени. Казвам това като икономист. Това не е илюзия.

Предвид политиките му, не е изненадващо, че инфлацията не само не е спаднала, но и виждаме рекорден спад на турската лира. Противно на обичайния подход за Турция, в петък Турската централна банка почти удвои основния лихвен процент от 8,5 % на 15 %. В сравнение с политиките на Ердоган до неотдавна, това е сериозна промяна във визията му за икономиката на страната.

Инфлация и лихвен процент в Турция

Данните за май показват, че индексът на потребителските цени от 39,59%. В сравнение с повишението на лихвения процент до 15% през миналата седмица, усилията за забавяне на инфлацията изглеждат напразни. Финансовата ситуация в Турция наподобява инфлационния период в САЩ през 80-те години на ХХ век.

Тогава председателят на Федералния резерв Пол Волкър повиши основния лихвен процент до над 19%, тъй като по това време инфлацията достигна 14,6%. Въпреки това бяха необходими три години, за да се намали инфлацията до целевото равнище на Фед от 2%. Така че, за да се намали инфлацията, лихвените проценти трябва да са по-високи от темпа на инфлация. В противен случай разликата между инфлацията и лихвените проценти ще действа като нетно увеличение на паричното предлагане, допринасяйки за по-нататъшно нарастване на цените (респективно обезценяване на местната валута).

Инфографика 1: Индекс на потребителските цени в Турция

Все пак трябва да се отбележи, че Турската централна банка обеща тепърва допълнително увеличаване на лихвените проценти.

Турция наподобява много и на ситуацията в еврозоната. И в двата случая лихвените проценти бяха изкуствено понижени, като по този начин централните банки сигнализираха, че има достатъчно ликвидност за кредитиране. Тези действия доведоха до илюзорен икономически растеж, но и до значително увеличение на цените, особено на трайните потребителски стоки.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Въпреки това, само чрез увеличаване на паричното предлагане, като се има предвид, че производителността на труда намалява, данните за “икономическия растеж” вече не са релевантни в такъв контекст.

Как реагира турската лира на повишаването на лихвените проценти?

В разрез с опитите на централната банка да стабилизира валутата, през последния месец турската лира поевтиня с повече от 23% спрямо щатския долар.

Въпреки че неспоредствено след назначаването на новия управител на Централната банка на Турция лирата се стабилизира при курс от 23,5 лири за долар за около две седмици, след повишаването на основния лихвен процент до 15% тя отново се срина, този път до 25 лири за долар. Казвам, че се “стабилизира”, защото преди това събитие обменният курс също спадаше значително. Само между 28 май, когато Ердоган беше преизбран за президент, и 8 юни, когато Еркан пое поста на гуверньор на Турската централна банка, лирата се обезцени спрямо долара с повече от 15%.

В сравнение със златото лирата е загубила повече от 21% от стойността си само през последния месец.

Инфографика2: Турска лира – в щатски долари и злато

При тези динамики турската лира губи стойност, тъй като турците плащат повече от своята валута за един долар или унция злато.

Как реагират турците на инфлацията?

При толкова висока волатилност на местната турска лира и бясна инфлация, която унищожава всички форми на спестявания, турците се насочиха към инвестиционното злато, купувайки пет пъти повече инвестиционни златни кюлчета и монети през първото тримесечие на тази година в сравнение с първото тримесечие на 2022 г.

Повече по темата тук: Банкови кредити: Какво е кредит и какво трябва да знаем за него?

Обезценяването на лирата продължава да оказва поредица от негативни ефекти върху местното население и кредитен пазар чрез:

Печатане на пари – инфлация
Кредитна експанзия
Манипулиране на лихвените проценти
Девалвация на валутите.

Тези политики намаляват покупателната способност на всички, които нямат възвръщаемост на инвестициите, по-висока от равнището на инфлацията.

Какво може да се направи?

Изглежда, че въпреки всички действия на Турската централна банка за възстановяване на стойността на лирата, валутата реагира в обратна посока.

През последните три години валутните резерви на Турция се движат като на влакче на ужасите. Централната банка продаде половината от резервите си, само за да финансира разходите по пандемията COVID-19.

От втората половина на 2021 г. до края на 2022 г. Централната банка на Турция закупи значителни количества чуждестранна валута, като удвои стойността на резервите спрямо 2020 г. Но само за половин година тя продаде над 30% от резервите си, в неуспешен опит да поддържа стойността на турската лира. Това е причината пазарите да реагират негативно на опитите за стабилизиране на валутата чрез увеличаване на основния лихвен процент – валутните резерви се изпаряват, а лихвите по турския длъг нарастват, което означава, че страната може да се озове в дългова криза. Респективно доверието в нейната валута на международните пазари продължава да се понижава.

В светлината на всичко това за Централната банка на Турция ще е много трудно да поддържа стойността на лирата, който ще отнеме години. Дотогава предстои да видим дали Турция ще се придържа към подобна парична политика и ще възстанови стойността на лирата.

Кои са новият министър на финансите и новият управител на Централната банка на Турция?

Ердоган не само промени възгледите си за паричната политика, но и назначи двама души с опит в тази област – Мехмет Шимшек за министър на финансите и Мехмет Шимшек за министър на финансите и Хафизе Гайе Еркан за управител на Централната банка на Турция.

Това беше неочакван ход от страна на Ердоган, ако се съди по досегашните му опити да уволнява служители на централната банка заради желанието им да повишат лихвените проценти, за да намалят инфлацията.

Мехмет Шимшек е на политическата сцена от 2007 г. насам. Образованието и основният му опит са:

диплома по икономика от университета в Анкара
Магистърска степен от университета в Ексетър, Великобритания
Работил е като главен икономист и стратег за развиващите се пазари в Европа, Близкия изток и Африка в “Марил Линч” в Лондон
Старши икономист в посолството на САЩ в Анкара в продължение на четири години
Министър на финансите през 2009 г.

Хафизе Гайе Еркан е нова фигура в турската политика, тъй като е поканена да заеме поста губернатор само месец преди официалното си назначение, което я прави първата жена на този пост. Нейното образование и опит предполагат:

Завършва индустриално инженерство в университета в Богазичи, Турция.
Докторска степен по изследване на операциите и финансово инженерство от университета Принстън.
Завършила е програмата за напреднал мениджмънт на Harvard Business School
Завършва Станфордското висше бизнес училище
Директор на Групата за анализ и стратегия на финансовите институции в Goldman Sachs
Съуправител на First Republic Bank.