Злато или фондови борси – кое расте повече във времето

Представянето на активи като злато, акции и други инвестиционни активи, е смислено да се разглежда в дългосрочен план. По този начин се елиминират краткосрочните тенденции и може да се направи екстраполация – очаквания за динамиките в бъдещ период, основаващи се на миналото.

Но при ретроспективен преглед на данни може да се изпусне контекста. „Голите“ числа биха прикрили например регулации от миналото или структурата на финансовата система. Например може да изглежда, че през известни периоди на комунизма няма инфлация. Анализ единствено на цените ще пропусне, че те са били централно контролирани от държавата, дефицитите на стоки и тяхното често ниско качество.

Вижте повече по темата: България три пъти изпада във фалит по време на комунизма – ето защо

Същото е вярно и при сравнението на различни инвестиционни категории. Не е правилно те да се „изваждат“ от конюнктурата, в която са се развивали. Добър илюстрация е графиката по-долу. Тя сравнява промените на водещите индекси на щатския фондов пазар и цената на златото и среброто през последния един век.

Графика: Ръст на фондовите пазари през последния век

Стойностите показват, че за този период борсовите индекси са нараснали със завидния темп от 47350% в случая на S&P 500 и 33235% при Dow Jones. Златото е нараснало със „само“ 8469%, а среброто – с едва 2835%. Да видим дали това е така.

Цена на злато при финансовите системи през XX в.

Не трябва да забравяме, че през първите две трети от XX в. САЩ са в състояние или на златен стандарт, или на някаква негова разновидност. До 1933 г. една тройунция злато струва 20,67 долара. След като президентът Франклин Рузвелт конфискува златото на американците, щатската валута е моментално обезценена със 70% и тройунция злато се равнява на 35 долара.

Вижте повече по темата: Конфискацията от 1933 г.: Началото на нарастващата цена на златото

След Втората световна война е въведена системата от Бретън-Уудс. При нея водещите западни валути са свързани към долара, а той остава фиксиран при постоянен курс от 35 долара за тройунция към златото. Системата просъществува до 15 август 1971 г., когато президентът Ричард Никсън къса връзката на щатския долар със златото. Във всеки случай, до началото на 70-те стойността на златото е фиксирана.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Това означава, че, измерен в щатската валута, жълтият метал не може да поскъпва или спада по административни причини. След като стойността на един актив няма как да се променя, а борсовите индекси могат да се движат свободно, не е коректно да се прави съпоставка между тях. Това е еквивалентно на сравняване на ябълки с круши.

Злато и фондов пазар – кой расте повече?

От „временното“ затваряне на златния прозорец в средата на 1971 г. благородният метал може да се движи свободно спрямо долара. Затова е правилно да се разгледат динамиките им от този момент до днес.

Вижте повече по темата: Колко всъщност е цената на златото?

Как се променя цената на златото и борсовите индекси от тогава до днес?

• S&P 500 е средно 100 пункта през август 1971 г. и от тогава расте с 3856%;
• Dow Jones е 850 пункта и се покачва с 3624,2%
• Златото е 35 долара и расте до 4777,1%
• Среброто струва 1,6 долара за тройунция, поскъпвайки с 1023,2%.

Когато сравняваме съпоставими категории, картината се променя много различно. Откакто цената на метала не е обвързана с тази на долара, златото нараства повече от двата водещи борсови индекса. Ако индексираме стойностите им към края на 1970 г. (т.е. в края на декември разглежданите категории са равни на 100 пункта), картинката ще изглежда по следния начин:

Инфографика: Борси и злато – ръст през изминалите 52 години

Правилните статистики и данни са в основата на добрите решения. Това не означава, че един актив може само да расте. Всички инструменти имат силни и слаби периоди. Важно е да знаем това и да разбираме причините за измененията на цените.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация – какво се случва при ръст на лихвата

Данните показват, че през изминалите 52 години златото се представя малко по-добре от борсовите индекси. Необезпечените пари рано или късно достигат до своята присъща стойност – 0. Предвид това и икономическата история, можем да очакваме в бъдеще цената на златото да продължава да се покачва и металът да служи като добро средство за защита на покупателната ни способност.