20 германски марки Вилхелм II

История

За да разберем стойността на монетата от 20 германски марки „Вилхелм II“, трябва да разгледаме не само живота на кайзера, но и историята на германската парична система. Пътят към създаването на тази монета започва далеч по-рано - в период на силно раздробена Германия, разделена на множество валутни зони, които възпрепятстват търговията и икономическия напредък.

Преди обединението - разделена парична система

До 1871 г. днешна Германия е съставена от множество независими държави и княжества - Прусия, Бавария, Саксония, Баден, Вюртемберг и др. 

Всяко от тях има собствени монети, различни стандарти за тегло, проба, дизайн и номинал. Валутите се обменят по фиксирани курсове, което затруднява търговията, банковия обмен и индустриалното развитие.

Обединението и създаването на Германската империя (1871 г.)

След победата във Френско-пруската война (1870-1871 г.) е прокламирана Германската империя. Създава се единна парична система, базирана на злато. За първи път в историята си Германия въвежда златен стандарт, което е силен сигнал за икономическа модернизация.

В обръщение са пуснати златни монети с номинали 10 и 20 марки, носещи портрета на първия кайзер - Вилхелм I, дядо на бъдещия кайзер Вилхелм II. Така Германия се превръща в третата държава в света (след Англия и Португалия), която изгражда паричната си система върху физическо злато.

История и значение на монетата 20 германски марки

Монетата 20 германски марки Вилхелм II възниква като резултат от паричната реформа след обединението на Германия през 1871 г. и създаването на Германската империя. 

С цел въвеждане на единен и стабилен стандарт, правителството приема Монетния закон от 1873 г. (Münzgesetz von 1873), който определя в детайли параметрите на новата златна валута - германската марка (ℳ). Именно тогава е въведена монетата с номинал 20 марки, създадена като официално платежно средство и средство за съхранение на стойност.

Стандартът е строго фиксиран: 7.965 g общо тегло, 7.168 g чисто злато, проба 0.900 и диаметър 22.5 mm. Благодарение на тази стандартизация монетата може да бъде лесно идентифицирана, претеглена и търгувана на международните пазари. Това поставя Германия сред водещите държави, които изграждат паричната си система на реално златно покритие.

Сеченето на 20-те марки се осъществява в няколко държавни монетни двора, разпознавани по буква, поставена под бюста на кайзера:

• A - Берлин;
• D - Мюнхен;
• F - Щутгарт;
• G - Карлсруе;
• J - Хамбург.

Сред най-разпространените и предпочитани от инвеститорите днес са монетите от Берлин (A) и Хамбург (J), тъй като имат висока серийност и по-лесно се търгуват.

Монетите с лика на Вилхелм II се секат от 1888 до 1914 г. - периода на неговото управление. Той е последният германски кайзер, и след Първата световна война монархията е премахната. Това прави неговите монети своеобразна „финална глава“ на имперската епоха. 

Важна особеност е, че тези монети не са създадени като колекционерски, а като реално платежно средство, използвано за международна търговия, банкови операции и лично съхранение на богатство. 

Край на златния стандарт и стойността на златните германски марки днес

С началото на Първата световна война (1914 г.) златният стандарт е прекратен. Сеченето на монети спира след 1914 г. Голям процент от екземплярите се събират от банките, складират се или се претопяват за финансиране на войната. Така оцелелите монети с Вилхелм II постепенно стават редки, което значително увеличава стойността им в наши дни.

Днес монетата 20 германски марки Вилхелм II се възприема като сигурно средство за запазване на стойността, исторически артефакт от края на европейските монархии и инвестиционно злато с потенциал за нумизматична премия. Търсенето ѝ остава високо, ликвидността е отлична, а рядкостта - нарастваща с всяка изминала година.