20 френски франка златна монета Гениус

История

Ангел, изобразен на златната монета от 20 френски франка

Дизайнът на обратната страна на тази монета е създаден през 1791 г. от известния френски гравьор Огюстен Дюпре. Мотивът с изобразения „ангел“ понякога се нарича още „ангел на късмета“, „гений на свободата“ или „Гениус, ангел-пазител на Франция“. Причина за многото имена е богатата история на монетата, свързана с френския фолклор, както и съмнителната интерпретация на произведенията на Дюпре. Когато управляващата аристократична династия е свалена от власт по време на Френската революция през 1789 г., се появява необходимост от нова монета, която да прокламира новия ред. Това дава на художниците и гравьорите много по-голяма творческа свобода, тъй като на предишните монети най-често са се изобразявали управляващите владетели. Дюпре, чиято работа е вдъхновена от символизма на античността, печели конкурса за дизайн на новата валута.

Смята се, че „ангелът“ на Дюпре е „гений“ (гениус), древен символ на божествеността, който произлиза от античната римската религия, където е съществувало вярването, че всяко човешко същество или нещо с колективна природа (хора, природа, животни) притежават божествена същност или душа. Изобразеният „гений“ върху гърба на новата златна монета от 20 франка може би е бил начинът на Дюпре да символизира „душата или духа на Френската революция“. 

Независимо от това, наименованието „гений“ за изобразения „ангел“ възниква тогава, когато се разпространява една история, свързана със самия Огюстен Дюпре. Той успял да се спаси от екзекуция по време на режима на терора – един период на насилие, последвал след Френската революция, защото „ангелските монети“, които носел в джоба си, спасили живота му. Гравьорът бил осъден на екзекуция с гилотина по време на Френската революция. Според легендата обаче Дюпре успял да подкупи пазача си с монетата Гениус, която носел в джоба си, и успял да избяга. Тази история продължила да се разказва през годините и така се създала легендата за монетата, която носела късмет. Тази легенда за невероятните свойства на монетата била толкова убедителна, че успяла да промени световната история. Говори се, че Наполеон Бонапарт винаги носел една от първите френски монети Гениус в джоба си, докато не я изгубил в нощта преди съдбоносната битка при Ватерло. Поражението му в тази битка слага край на неговото управление като император.

Въпреки че нито едно от тези твърдения не може да се приеме за сигурно, това, което със сигурност е вярно, е, че благодарение на красивия си и мистичен дизайн златната монета от 20 франка френски Гениус се е превърнала в една от най-признатите и търсени златни монети от серията Наполеон. Златната монета от 20 франка френски Гениус е емитирана през три различни периода: 1848-1849 г., 1871-1898 г. и 1899-1906 г.

Произход на френския златен франк

Забележителната история на тези златни монети започва през 14ти век, повреме на Стогодишната война. Това е било поредица от конфликти между Франция и Британия и по време на битката при Поатие през 1356 г., френският крал Йоан II бил пленен от английските си врагове. Англичаните поискали откуп за френския крал, точно 3 милиона златни монети. След като условията били договорени крал Йоан II бил освободен. Завръщането му от плен било ознаменувано с въвеждането на златна монета, наречена “franc”, “което на френски означава “свободен”. Въпреки че след това новият златен фрак бил използван в търговията в цяла Европа, често бил обект на проверка за еднородност и еднаквост. Това се променило, когато в началото на 19ти век Наполеон Бонапарт дошъл на власт.     

Златната френска 20 франкова монета е била узаконена от Наполеон Бонапарт

Наполеон Бонапарт, считан за един от най-знаменитите военноначалници, много обигран и в политиката, в края на Френската революция успял да се утвърди като първия консул при новия френски консулски режим. Верен поддръжник на златото, през 1803 г. той узаконява стандартизирането и създаването на златната монета “Наполеон”. Първоначално новата монета била сечена в две деноминации – 20 и 40 франка. Деноминациите от 5, 10, 50 и 100 франка са въведени по-късно и са били сечени в различни моменти, но най-популярната и постоянно сечена била златната монета от 20 франка. Златният “Наполеон” от 20 франка тежи 6.45 грама и съдържа  90% злато, т.е. 5.805 грама злато. Тази еднаквост се задържа повече от век и допринася за набирането на все по-голямото му признаване и популярност като надеждна и точна златна монета. Макар че дизайнът и изобразяваният лик са се променяли, деноминацията и еднаквостта на монетите са се запазили през целия 19ти век. Съответно всички златни монети от 20 франка, сечени през 19ти и 20ти век са наричани “Наполеони”.

Френската златна монета от 20 франка – златният стандарт на Европа

По ирония на съдбата Наполеоновата 20 франкова златна монета е постигнала повече в обединяването на Европа по отношение на монетната система и оттам в търговията и постигане на просперитет, отколкото Наполеон е целял да постигне чрез сила. И докато завладяните от него територии скоро били загубени, със златния франк се случва точно обратното. Той надделява и се утвърждава като основа на първия голям европейски паричен съюз, наречен “Латински монетарен съюз”. Съюзът първоначално бил сформиран през 1865 г. между Франция, Белгия, Италия и Швейцария в опит да обедини валутите на съответните държави в единна еднаква валута. Безспорната еднаквост на златния френски франк и привлвкателността на сравнително голямата френска икономика са стимулирали основаването на нова “евро” валута.

Членовете-учредители приемат франка и се договарят свободно да разменят помежду си своите ззлатни и сребърни монети паритетно, без значение на това дали са с различен дизайн или мотив. Също така стандартизират съотношението между двата ценни метала, като 4.5 грама сребро е било равно на .290322 грама злато, съотношение 15.5 към 1. Стандартизацията улеснява и опростява търгивията между страните членки, изглежда доста привлекателна идея и подтиква други страни също да се присъединят. The standardisation facilitated. Съюзът има много грешки, като например някои държави издават повече банкноти от определенто в разрез с фиксираното съотношение между банкноти и монети, но това e по-скоро в следствие на грешна човешка преценка, а не поради провал на унифицирането на самите монети. Независимо от това съюзът продължава да се разширява до настъпването на Първата световна война и официално се закрива 10 години по-късно през 1927 г.

Популярността на златния франк е факт и днес

Златните “Наполеони” са били широка разпространени в европа и по цял свят през 19ти и 20ти век. Франция контролирала голяма част от Европа в началото на 19ти век и достигнала своята колониална мощ в началото на 20ти век. Златният 20 франков “Наполеон” улеснявал търговията и инвестициите и се превърнал в предпочитан избор заради стабилната си еднородност/еднаквост и надеждност.  Повечето “Наполеони” били изсечени след 1850 г., което съвпада с  разширяването на Латинския монетарен съюз и възхода на френската колониална империя. Производството им приключва в началото на 20ти век с последния им вариант “Петел“ (Мариана). Макар и да не се произвеждат вече, популярността им е жива и всъщност и днес те са една от най-търгуваните залатни монети в няколко европейски страни, включително и Франция.

Наполеон III отразен на френската златна монета от 20 франка

Роденият в Париж през 1808 г.Шарл Луи-Наполеон (III) Бонапарт, е племенник на Наполеон I. Израсъл е в изгнание поради отстраняването на Nаполеон I от власт през 1815 г. и последвалото сваляне на династията му от Франция.  В зряла възраст по време на изгнанието си, той през цялото време крои планове как да възстанови правата си на законен наследник на бившата Наполеонова империя.

През 1848 г. му се представя такава възможност, когато с резулт на февруарската революция е свален от власт френския крал Луи Филип. Шарл Луи-Наполеон се връща във Франия и успява на последвалите общи избори да спечели болшинството от гласовете. Съответно полага клетва като президент на новата Френска република. В началото на мандата си той управлява като президент, но тъй като по конституция има право на само един мандат, той извършва преврат, провъзгласява се за император на Франция и оттам нататък продължава да управлява като диктатор.  

Макар и да управлява авторитарно, Наполеон III се оказва добър лидер и внася значими положителни промени във френското общество. По време на двадесет годишното му управление Франция просперира както икономически, така и в социално отношение. Неговите по-важни социални реформи включват даването на работниците право на стачка и на организиране, а на жените – по-широк достъп до общественото образование. Икономическите му политики включват отваряне на френската икономика чрез намаляване на митата, като та е стимулирана търговията. Той инвестира големи суми в инфраструктурата на Франция, построени са железопътни линии, канали, пътища, пристанища. При неговото управление френската флота става втората най-голяма след британската. Също така значително се увеличават промишлената и селскостопанската продукция и за пръв път от векове насам заплахата от глад намалява.

Въпреки че Наполеон III се радва на широка подкрепа сред френския електорат, то се сблъсква ис нарастваща вътрешна политическа опозиция. През 1870 г. той е пленен, когато армията губи решителна битка срещу силите на Прусия. Победена в битката франция се предава  и губи Френско-Пруската война. Политическите врагове на Наполеон III се възползват от отслабената позиция на страната, от неговото отсъствие, и му отнемат правомощията на император на Франция. Той е освободен след подписването на мирния договор между Франция и Прусия. Марар и свободен, той не можел да се върне в страната тъй като бил лишен от политически позиции и заради все още разгорещения обществен гняв за загубената война. Шарл Луи-Наполеон Бонапарт решава да се премести заедно със съпругата си в Британия, където остава до смъртта си през 1973 г.

Сечене на френските 20 франкови златни монети

С разширяването на Френската империя необходимостта от златни и сребърни монети се увеличила. За да бъдат задоволени нарастналите нужди, златните франкове са били сечени в няколко монетни двора, и с годините след въвеждането на “Наполеоните” – в над 20 френски, а също и в монетни дворове в страни под управлвнието на Франция. Всеки монетен двор, който произвеждал 20 франковите златни монети, бил задължен да поставя уникален знак на всяка монета, за да се знае точният й произход и да бъде лесно проследяема. Знакът можел да бъде буква, символ или монограм. Например, буквата “А” съответствала на Парижкия монетен двор, докато буквата “R”, символизираща короната, била знакът на Римския монетен двор. Въпреки че производството им било ширако разпространено я цяля Франция и Европа, по-голямята част от тях били предимно сечени от монетния двор на Париж,  the Monnaie de Paris. Той е основан през 864 г. от френския крал Карл Плешивия и е най-старият френски монетен двор, а също и най-старата френска институция. Макар че като държавна институция е отговарял за сеченето на фрнските монети в оборот, той е споделял тази отговорност в продължение на над 1000 години и с други френски монетни дворове и оттам са различните маркировки на залтните “Наполеони”. През 1878 г. получава изключителното право да бъде единственият производител и днес е единствен производител на официалните френски евро монети.

С разрастването на Френската империя, нуждата от злато и сребро се увеличава. За да задоволи огромното търсене, златни франкове започват да се секат в няколко монетни двора. През годините, в които тази златна монета се предлага, тя се произвежда в повече от 20 френски монетни двора, а също и в страните под френско управление. Всеки монетен двор, който произвеждал златни франкове, бил задължен да добавя уникален идентификационен знак на всяка монета, така че произходът на златния франк да бъде по-лесно проследим. Знакът може да е буква, символ или монограм. Например буквата „А“ обозначавала Парижкия монетен двор, докато буквата „R“, или символът на короната, били знаци на Монетния двор на Рим. Въпреки че производството на златни франкове е широко разпространено в цяла Франция и Европа, по-голямата част от тези златни монети били изсечени именно от Парижкия монетен двор (Monnaie дьо Paris). Основан през 864 г. от френския крал Карл Плешивия, Парижкият монетен двор е най-големият и най-старият монетен двор във Франция и също така най-старата френска институция. Въпреки че монетният двор е държавна институция и отговарял за изсичането на френските монети в обращение, той споделял тази отговорност в продължение на почти едно хилядолетие с други френски монетни дворове, от където произтичат многото различни маркировки върху златната монета Наполеон. 

През 1878 г. Парижкият монетен двор получава изключителната привилегия единствено той да произвежда монетите в обращение и днес е главният монетен двор и единствен производител на официалните френски евро монети.