Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

Споделете тази статия

Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

 

Когато говорим за златото, обикновено сравняваме представянето му спрямо фиатните пари, емитирани от централните банки. В тази статия ще разберем какво е състоянието им в нашето съвремие и през какви динамики премина паричното предлагане в разгара на настоящата криза

Историческото представяне на фиатните пари, които представляват необезпечени с нищо парични средства, е изключително слабо. Причината за това е, че тази форма на парични средства зависи изцяло от желанията на политиците и гуверньорите на централните банки, а същевременно няма „котва“ или физически актив, срещу който фиатните пари са обменими, която да ограничи въпросните институции, каквато на теория до 1971 г. е било златото.

През последния над век централните банки, способни на парична политика, по правило осъществяват силно про-инфлационна такава. Не бива да забравяме, че дефиницията за „инфлация“ е увеличаване на паричното предлагане, а покачването на цените на потребителските стоки – феноменът, който повечето хора си представят, когато чуят „инфлация“, – е само едно от следствията на печатането на пари.

За целта ще разгледам различни метрики на паричното предлагане и ще обясним защо инфлацията, изразяваща се в печатане на пари, не се отразява толкова бързо върху крайните потребителски стоки и стандартът на живот не се срива пред очите ни, както това се е случвало в други исторически контексти.

Печатането на долара и случаят на САЩ

От 1913 г. досега доларът е изгубил 99,6% от покупателната си способност, показват данните на Федералния резерв на Сейнт Луис, който съответно е поделение на централната банка на САЩ. Защо тази конкретна е толкова важна? Защото тогава е основан самият Федерален резерв, а представянето му показва, че в малко над стогодишната си история той напълно се е провалил в една от основните си функции, наричани още „мандат“ – да съхранява покупателната способност на долара.

Подриването на покупателната способност на американците, а и на всички хора, използващи долара, който е резервна валута глобално, се постига чрез постоянно увеличаване на паричното предлагане, от една страна, и чрез загърбване на златния стандарт, от друга. Последното формално се случва през 1971 г., когато президентът Ричард Никсън затваря „златния прозорец“, но на практика почти никой не е обменял долари срещу злато във Федералния резерв, което е позволило на уж „независимата“ централна банка поддържа висок темп на инфлация.

Графика 1: Парично предлагане в САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Напълно умишлено графиката изключва най-новата история на паричното предлагане в САЩ, тъй като то ще бъде разгледано по-долу. Както се вижда от графиката, от 1913 г. до края на 2019 г. инфлирането на долара преминава през четири периода (до 1975 г., до 1990 г., от 1995 до 2009 г. и от 2011 г.), при почти всеки от които скоростта на увеличаване на паричното предлагане е по-висока, отколкото в предхождащия.

Преди да разгледам кризата, стартирана през 2020 г., трябва да въведа някои определения. Паричното предлагане М2 представлява както физическите банкноти и монети и депозитите до поискване, така и спестовните и някои срочни депозити, ценните книжа на пазарите, плащанията на туристите и взаимните фондове.

Реалното парично предлагане (TMS) е измерител, създаден през 80-те години от икономистите Мъри Ротбард и Джозеф Салерно, включващ М2, от който се изваждат пътническите плащания, срочните депозити и средствата в паричните фондове, но се добавят депозитите на хазната и правителството във Федералния резерв. Индикаторът се изчислява от Ludvig von Mises Institute.

Действията на Федералния резерв и кризата от 2020 г.

Преди настъпването на 2020 г. се очакваше тя да бъде несигурна за САЩ, основно заради президентските избори и нарастването на фондовите пазари, но когато управляващите затвориха икономиката, те я хвърлиха в хаос, а политиците решиха да отговорят на това с изстрелване на правителствените разходи. Всъщност то беше толкова бомбастично, че през фискалната 2019-2020 г. властите събираха от данъци едва около 50% от средствата, които похарчиха.

Щедрите пакети на стойност трилиони долари трябваше да се осигурят по някакъв начин и Федералният резерв с неговата неограничена печатна преса беше насреща. Така паричното предлагане M2, което в края на 2019 г. възлизаше на 15,3 трлн. долара, към края на 2020 г. вече надвишаваше 19 трлн. долара. Казано иначе, в рамките само на година централната банка успя да напечата 25% от цялото съществувало преди това парично предлагане.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

103 лв.Продайте: 95 лв.

Ако погледнем паричното предлагане М1, данните са още по-фрапиращи, защото само между началото на март 2020 г. и началото на февруари 2021 г. централната банка е увеличила размера на физическите пари и депозитите до поискване с невъобразимите и исторически рекордните 344,5%.

Графика 2: Увеличаване на паричното предлагане М1 в САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както стана ясно от по-горе, метриката М2 прикрива цялата картина, защото тя не включва депозитите на властите във Федералния резерв. Като се добавят и те, картинката става още по-мрачна, въпреки че и без това от началото на затварянето на икономиката Федералният резерв инфлира долара по начин, по който мерките от Голямата рецесия от 2008 г. изглеждат просто като нищожно увеличаване на разходите на властите.

Графика 3: Депозити на правителството и хазната във Федералния резерв

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както се вижда, централната банка през миналата година е монетизирала дълговете на федералното правителство, затова и неговите депозити в нея са достигнали напълно безпрецедентната сума от над 1,7 трлн. долара. Така между началото на март 2020 г. и началото на февруари 2021 г. сумите, които хазната и управляващите на САЩ съхраняват в банките от системата на Федералния резерв, е нараснала с бомбастичните 333%.

Затова при сравнение на M2 и TMS става ясно, че увеличаването на инфлацията, което на годишна база за януари 2021 г. възлиза на малко над 25% според индикатора M2, в действителност е от впечатляващите 38,6%, когато се измери през призмата на TMS. Както се вижда, реалното парично предлагане от началото на 2020 г. изобщо е два пъти по-високо от данните, до които достигаме с конвенционалните инструменти.

Графика 4: Реално парично предлагане (черна линия) и М2 (оранжева линия): процентно изменение спрямо същия месец на миналата година

Източник: Федерален резерв; Ludwig von Mises Institute

Случаят на Европа

Еврото, разбира се, няма вековната история на щатския долар, но от създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) през 1998 г. неговата съдба е на практика идентична с тази на американския му събрат. Разликата е, че то се обезценява значително по-бързо. Докато на долара му отнема „цели“ 33 години, за да се обезцени двойно, то от 2000 г. досега еврото се е разделило с 40% от покупателната си способност.

Графика 5: Покупателна способност на еврото

Източник: Statista; ЕЦБ

Тази динамика не е учудваща на фона на това, че паричното предлагане, точно както и в САЩ, продължава да расте. Нещо повече, 2020 г. беше рекорд по печатане и от ЕЦБ, като от края на 2019 г. до края на януари 2021 г. (последният месец, за който банката е публикувала информация), нарастването е от 16,8%.

Графика 6: Парично предлагане М2 в еврозоната

Източник: ЕЦБ; Tradingeconomics

Тук обаче има една уловка. В случая на САЩ федералното правителство е едно и то държи средствата си на депозит във Федералния резерв. Правителствата в еврозоната държат 630 млрд. евро в ЕЦБ, но немалка част от останалите им депозити са депозирани в собствените им централни банки.

Казано иначе, TMS за еврозоната е доста по-труден за изчисляване, а данните, които ЕЦБ предлага, са изрично без съдържанието на правителствените депозити, но както и в случая на САЩ реалното парично предлагане е несъмнено значително по-високо.

Представа за монетизацията на държавния дълг на членовете на валутния блок може да се добие от счетоводния баланс на ЕЦБ, който в рамките на 2020 г. нарасна с впечатляващите 52% и в края на декември възлизаше на 6,9 трлн. евро. От края на декември 2020 г. до края на февруари 2021 г. той продължи да расте и вече възлиза на 7,1 трлн. евро. Излишно е да се казва, че всяка една от тези стойности е исторически рекорд за банката. За сравнение – след Голямата рецесия той се покачи с 25%, но за период от четири години.

Графика 7: Счетоводен баланс на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ; Tradingeconomics

Също в рамките на календарната година категорията в счетоводния баланс на ЕЦБ „Ценни книжа, държани за целите на паричната политика“, т.е. държавен дълг, която формира половината от целия баланс на банката, нарасна с 55%, а от началото на 2021 г. продължава да се покачва, което означава, че централната банка продължава да печата пари, които да дава на правителствата.

Къде е инфлацията?

Въпреки, че в САЩ паричното предлагане се изстрелва с почти 40% само през януари на годишна основа, а в еврозоната то нараства с над 16% в рамките на една година, данните на Евростат показват инфлация на крайните потребителски цени от само 0,9% във валутния съюз през януари 2021 г. и прогнозират същата стойност за февруари. Къде е разликата?

Една от причините за това разминаване се състои във факта, че винаги има времеви лаг между моментите на напечатването на парите и на увеличаването на крайните потребителски цени. Той несъмнено ще е по-кратък от този, който се наблюдаваше през 2008 г., защото в момента държавите в еврозоната трупат дълг, изкупуван от ЕЦБ срещу новонапечатани пари, а със средствата финансират директно плащания към отделните индивиди. Последните съответно използват парите за насъщото си потребление. Преди над десет години основни бенефициенти на новите средства бяха банките и задлъжнелите държави.

На второ място, не всички новонапечатани средства се насочват към крайно потребление. Част от тях се използват за търговия с акции например чрез различни дигитални платформи, а това не се отразява директно на потребителската инфлация. Друга част от сумите се разходва от държавите за финансиране на системите за здравеопазване, което също не се отразява пряко на „инфлацията“, мерена от Евростат.

Трети фактор, който трябва да се има предвид, е, че инфлацията е просто статистическа средна величина между много стоки и услуги, които хората потребяват. Така докато индексът отчита малко покачване през всеки месец, цените на жилищата в еврозоната например са нараснали с 25%, а фондовите пазари прегряват, движени от неограниченото печатане на пари. Други категории потребителски стоки, при които се наблюдава растеж, са хранителните продукти, които поскъпват значително над „инфлацията“.

B някои cтpaни нeвъзoбнoвимитe cтoĸи и ycлyги пocĸъпнaxa тpиĸpaтнo пoвeчe, oтĸoлĸoтo ни ĸaзвaт oфициaлнитe дaнни зa инфлaциятa. Цeнитe нa нaeмитe и жилищaтa cъщo нe oтpaзявaт aдeĸвaтнo oфициaлнaтa инфлaция. Ocoбeнo пpитecнитeлнo e, чe пapичнaтa пoлитиĸa cтимyлиpa нeпpoдyĸтивнитe paзxoди и cвpъxпpoизвoдcтвoтo. Toвa вoди дo пo-ниcъĸ pacтeж нa пpoизвoдитeлнocттa, т.e. дo пo-ниcĸи peaлни зaплaти в бъдeщe.

Така докато централните банкери твърдят, че „няма инфлация“, като същевременно печатат исторически рекордни количества евро и долари, а официалната статистика прикрива поскъпването на цените, в действителност животът за обикновените хора поскъпва осезаемо и значително повече от статистическите данни. Това е нещо, което скорошно изследване на Алберто Кавальо от Harvard Business School също доказа.

Заключение

Исторически централните банки, изгубили ограниченията, налагани им от златото, винаги подриват покупателната способност на фиатните пари, защото изкушението за политиците да харчат много повече, отколкото могат да съберат от данъците, е силно. Но случващото се от 2020 г. насам е безпрецедентно в историята. Имаме примери на страни като Ваймарска Германия, Зимбабве, Венецуела и други, но те са били ограничени до единични държави в конкретен контекст.

Инфлацията обаче вече е повсеместен феномен и тя расте с невъобразим темп, което означава, че покупателната способност на фиатните пари ще започне да изчезва все по-бързо от всякога, което, разбира се, е и еманация на грандиозният провал на всяка една централна банка по света, както показват графиките по-горе.

Нещо повече, печатането на необезпечени пари е изключително труден за обръщане курс, даже и да имаше политическа воля за него. Фактът е обаче, че политиците по света всъщност искат да харчат още повече – например в САЩ тепърва ще бъде подписан пакет в размер на 1,9 трлн. долара, а в еврозоната продължават множество програми.

Казано иначе, политиците по целия свят (защото същото се наблюдава в Япония, Китай, Русия и т.н.) са натиснали до ламарината педала на печатните преси и подриват покупателната способност, без да е ясно кога ще пожелаят да спрат. А когато това все пак им хрумне, едва ли ще бъде възможно по редица причини. Истината е, че икономиките се пристрастяват прекалено лесно към „евтините пари“.

Това означава, че покупателната способност на хората в развитите икономики в бъдеще има само една посока – стремглаво надолу в състезанието към дъното, в което сред лидерите в момента са Аржентина и Венецуела. Фиатните пари днес не са това, което са били по времето на златния стандарт и което всъщност никога повече не са били след 1971 г.

Автор: Даниел Василев

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2864.27 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
41.4985 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2864.27 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
41.4985 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ