Банкиране с частичен резерв: Легитимни ли са неалокираните депозити в злато?

Споделете тази статия

Банките, търгуващи със злато могат да създават златен кредит (неалокирани златни депозити), точно както търговските банки създават депозити в процеса на кредитиране. Обикновено, балансът на една банка търгуваща със злато се състои от неалокирани задължения(депозити), подкрепени от обещания за изплащане на злато.

„Но това звучи като измама“ – чувам ви да казвате. Ето един пример от практиката, който може да промени мнението ви:
Представете си един опростен пазар на злато, където има четити участника: Златодобивна компания(мина), Рафинерия, Банка и Инвеститор.

Мината доставя необработено злато на Рафинерията за рафиниране. Поради конкуренцията в бранша, понастоящем е прието рафинерите да плащат на мините след като анализът за чистотата на златния материал е завършен. Това обикновено е няколко дни преди Рафинерът да е в състояние действително да рафинира златния материал. Анализът показва, че златото съдържа 12 унции от чисто злато и Рафинерията определя възмутителната (но лесна за изчисленията за целите на примера) такса от 2 унции за рафиниране.

Тъй като Рафинерията не притежава злато, с което да плати на Мината, тя иска от Банката заем от 10 унции злато. Банката се съгласява да направи това със скандалнен(на фона на последните години) лихвен процент от 10% и създава неалокиран златен депозит буквално от нищото. В този момент балансът на банката изглежда така:

Актив – 10 унции даден заем на Рафинерията
Пасив – 10 унции неалокиран депозит на Рафинерията

След това Рафинерията инструктира Банката да прехвърли неалокираното злато по сметка на Мината, като плащане за необработеното физическо злато, което е вече при нея. Обикновено тази транзакция се извършва чрез т.н. loco swaps – локални суапове – сделка, при която две страни се споразумяват да обменят помежду си злато, което имат на различни места (locos). В случая Рафинерията разменя неалокираното си злато в Банката за физическо злато, което Мината и е изпратила за рафиниране. Счетоводният баланс на Банката сега изглежда така:

Актив – 10 унции даден заем на Рафинерията
Пасив – 10 унции неалокиран депозит на Мината

Забележете че, докато Банката не притежава и една унция физическо злато (тук чувам още повече викове „измама“), Рафинерията има физическо злато, което обезпечава кредита в банката. Мината има по-голяма нужда от пари, отколкото от злато, за да може да изплаща заплати и други разходи, така че влиза на пазара, за да продаде „златото си“. Както обикновено се случва, намира се Инвеститор, който е заинтересован да притежава някакво (неалокирано) злато. Отново чувам викове „не“ от нашата публика, „не знаете ли, че хартиеното злато е зло, не се доверявайте на банкерите“. Нашият Инвеститор игнорира тези предупреждения и договаря цена с Мината. Мината дава указания на Банката да прехвърли златото на Инвеститора. Счетоводният баланс на Банката сега изглежда така:

Актив – 10 унции даден заем на Рафинерията
Пасив – 10 унции неалокиран депозит на Инвеститора

Междувременно Рафинерията работи усърдно, за да превърне необработеното злато в 99.99% чисти златни кюлчета от 1 унция. След една година (много неефективен процес), Рафинерията доставя 11 х 1 унция златни кюлчета на Банката, 10 за погасяване на заема и 1 – за погасяване на лихвата от 10%. Счетоводният баланс на Банката сега изглежда така:

Актив – 11 унции от физически златни кюлчета
Пасив – 10 унции неалокиран депозит на Инвеститора
Собствен капитал – 1 унция неразпределена печалба (печалба от лихви)

Мнозина са убедени, че описанят процес е донякъде измама, но какво бихте казали, ако Рафинерията издаде на Мината складова разписка за 11 унции злато и Мината я дисконтира в Банката за 10 унции злато? Двата процеса са абсолютно идентични и имат един и същ краен резултат.

Процесът на създаване на кредит в злато по-горе, според мен, е напълно легитимна функция на банките, която улеснява производството и дистрибуцията на злато, като го дава в ръцете на инвеститорите. И всички бихме се съгласили, че това е нещо хубаво. Инвеститорът в нашия пример спестява в злато и финансира индустрията чрез неалокирани депозити и отлагане във времето на нуждата си от физическо злато.

Нашият пример може да бъде разширен до много повече участници, като дистрибутори на кюлчета и други подобни. Всъщност в случая на Пърт Минт(където работя), повечето от големите търговци на злато, плащат за доставката на физически монети чрез неалокирани депозити(сметки). Пърт използва неалокираното злато, за да плаща златния материал от златодобивните компании с който по-късно се правят монетите. Така се получава един непрекъснат поток. Проф.

Фекете обяснява защо този вид банкиране с частични резерви е ОК (а банкирането със 100% резерв е погрешно):
„Ако бъдем честни, идеята, че обещанията(пасивите) на банката я принуждават да има 100% запас от физическо злато, равняващо се на общата сума на нейните депозитни задължения, произтича от фундаменталното объркване между понятията за наличност и потоци. Обещанието на една банка, както и на всеки друг бизнес, се отнася до потоците, а не до наличностите. Обещанието е честно, стига бизнесът да прави всичко по силите си потоците да не прекъсват. В случая с банката обещанието е честно, докато банката се занимава само със самоликвидиращи се ценни книжа(кредити на база злато), в портфейл с активи, гарантиращи задълженията за покритие на нейните пасиви или депозити в злато.“

Преди някои gold-bugs да започнат да имат когнитивен дисонанс, че някой толкова уважаван, колкото професор Фекете, одобрява това, за което им е казано, че е лошо, бих насочил вниманието им към последното изречение в този цитат. Банковата търговия със злато е легитимна единствено „докато банката държи само злато и самоликвидиращи се ценни книжа (т.е. кредити към златната индустрия), за да покрие емисията на неалокирани депозити. По този начин тя не променя нито предлагането, нито търсенето на кредити в злато.

Проблемът е, че голяма част от активите, които притежават банките, не отговарят на тази дефиниция, тъй като те не достигат до превръщането им във физическо злато в кратък срок. По мое предположение, банките изпълняват напълно легитимна и полезна за златната индустрия функция само с малка част от активите си, докато по-голямата част от неалокираните краткосрочни депозити се използват директно за финансиране на спекулативни къси продажби или много по-дългосрочно финансиране (т.е. с голям матуритетен риск). Можете да се отпуснете спокойно и да продължите да „мразите“ хартиеното злато.

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2484.26 BGN/1Oz + 0.05 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.8189 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2484.26 BGN/1Oz + 0.05 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.8189 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ