Опасността от износа на Китай II: Рисковете за Европа и света

Споделете тази статия

В предишната статия разгледахме как Китай се превърна в глобален лидер в износа. В тази ще разгледаме дали това е изцяло позитивен феномен.

Вижте повече по темата: Опасността от износа на Китай I: Раждането на глобалния експортен хегемон

Позицията на Китай като хегемон в глобалната търговия позволява на развитите икономики, които произвеждат повече новонапечатани фиатни пари, отколкото стоки и услуги, да внасят евтини блага. Но статуквото води и до негативни ефекти.

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

Търговските рискове могат да се разделят на две категории: ситуационни и политически. Последната произтича от факта, че Пекин може – и прави – това, което в бизнеса се нарича злоупотреба с господстващо положение. След това се наблюдава и кредитният риск. Защото Китай не изнася само стоки и услуги, а и финансиране.

Не на последно място, Поднебесната империя може и използва колосалния брой потребители в страната като търговски лост за налагане на своите геополитически и културни виждания глобално. Когато се прилагат те, обикновено потърпевшите са западни частни компании.

Ситуационният риск

В тази категория попада рискът от спирането на производството в Китай. Това се случи в разгара на коронакризата. Спирането на заводите на изток създаде дефицити в Европа и срина веригата на доставки. Резултатът беше вторичен шок върху производството и в останалата част от света и допълнително увеличаване на цените на стоките.

Вижте повече по темата: Китай – всичко върви по план до момента, в който нищо не върви по план

Предвид зависимостта на Китай като производител, ситуационният риск расте постоянно, а не се свива. Казано иначе, през 2020 г. спирането на фабриките в страната се отрази много по-тежко върху останалия свят, отколкото ако се беше случило през 2010 г. Ако настоящите тенденции продължат да се наблюдават, ударът от подобно затваряне на производството върху останалите държави през 2030 г. ще е много по-тежък, отколкото беше през миналата година.

Политическите рискове от износа на Китай

Властите в Пекин прекрасно осъзнават колко важен лост контролират чрез позицията си на международните пазари. През последните години те показват, че не се страхуват да го използват, за да блокират страните, конфронтирали се с Китайската комунистическа партия.

Най-голямата демонстрация беше търговската война със САЩ. Нетният ефект от нея беше негативен и върху двете страни. По-малко известна е търговската война с Австралия. Само с няколко забрани и квоти Китай срина въгледобивната промишленост, винопроизводството, добивът на калмари и някои сектори на земеделието и животновъдството в страната.

Вижте повече по темата: Юанът и „китайската заплаха“ за световната икономика

Австралийците може да понесат още по-силен удар, ако Китай реши да спре не само вноса, но и износа си. Както става ясно от графика 2, в момента Поднебесната империя е водещ износител за континента. Подобен ход ще доведе до дефицити и сериозно поскъпване на много стоки. А потенциално заплашени са не само жителите на Австралия, а тези по целия свят.

Не на последно място, Китай има де факто монопол върху производството на редки земни елементи. Въпреки че тя притежава 35% от запасите, на Поднебесната империя се пада 70% от добива им глобално. А страната контролира и мини за такива елементи в чужбина.

Графика 1: Доказани залежи на редки елементи

Източник: US Geological Survey

Редките метали са ключови за производството на електромобили, развити технологии, преход към възобновяеми енергийни източници и други важни за съвременния живот дейности. А Китай не ги предлага глобално, следвайки принципите на свободните пазари. През 2010 г. например страната понижи квотата си за износа от 31 хил. тона годишно до 14 хил. тона годишно. Резултатът беше удвояване на цените им, докато САЩ не спечели дело срещу Китай в Световната търговска организация, заради което квотата беше върната почти на предишната си стойност.

Износът на Китай: търговски или държавен

Не на последно място, при износа на Китай винаги има възможност Китайската комунистическа партия да е намесена в крайния продукт, който потребителите получават. Включително риска от изтичане на данни. Именно близостта на частния сектор и управляващите в Пекин беше в основата на търговската война между САЩ и Китай.

Тя не приключи със загубата на президентската позиция от Тръмп. След слизането му от власт към списъка на министерството на отбраната на САЩ, включващ китайски компании, работещи съвместно с военните, бяха добавени още бизнеси. Към настоящия момент сред популярните имена в него са Huawei, Xiaomi, конгломерата Norinco и Semiconductor Manufacturing International.

Западни компании също работят по военни проекти. Но не на много места по света те са толкова близки с властите и армията, колкото в Китай.

Кредитният риск

Китай постепенно се превръща в основен източник на финансиране за много малки страни по света. Това се случва по следния начин: те осигуряват евтини услуги, включително инфраструктурни проекти, реализирани от китайски компании. Финансирането за тях също идва от Китай под формата на кредит.

Системата се прилага най-интензивно в Африка и Азия, но вече се вижда и в Южна Америка и даже Европа. В континента китайските вложения до момента са огромни – над 150 млрд. долара, с което Китай е водещият инвеститор на Африка. Основният им рецепиент през годините е Ангола.

Графика 2: Кредит, отпускан от Китай към африканските страни

Източник: МВФ, различни отчети, собствени изчисления

Това финансиране не е без последствия за рецепиентите си. Кения вече поиска разсрочване на кредита за железопътната линия между Момбаса и Найроби, финансирана с 3,6 млрд. долара от Exim Bank of China. През 2020 г. Замбия пък фалира по свои еврооблигации.

Осигуряването на финансиране за вечно живеещите на ръба на фалита африкански и латиноамерикански страни е инструмент за доближаването им все повече до орбитата на Китай. Респективно за загуба на позиции на частните компании от Европа и САЩ в съответните региони на света.

Културният риск

Политиката в Китай може и оказва въздействие върху западната култура. Ако властите в страната не искат Тайван да бъде признат за независима държава, те просто блокират организациите, които по някакъв начин нараняват сензитивността на партията. Ако някой издигне глас например срещу репресиите на уйгурите, те спират достъпа на компаниите до местния пазар. Така Китай подрива самите устои на западния свят.

Когато шведският моден гигант H&M, Nike и Burberry посочиха, че се опасяват за използването на робски труд при производството на памук, властите в Пекин блокираха достъпа им до страната. Местните наемодатели прекратиха контрактите си с брандовете, знаменитостите, които ги рекламираха на пазара, също, а продуктите им бяха свалени от водещите платформи за електронна търговия.

NBA също за малко да се окажат блокирани от китайския пазар, след като мениджърът на Houston Rockets Дарил Мори туитна, че подкрепя независимостта на Хонконг. В крайна смфетка от баскетболната асоциация, която годишно има около 640 млн. зрители в Китай и договор с Tencent за 1,5 млрд. долара, заяви, че няма да цензурира играчи и отбори. В отговор, Китай спря да излъчва баскетболни мачове от NBA. Blizzard спря да допуска професионални играчи по електронни спортове, подкрепящи Хонконг. Даже един от тях изгуби паричната си награда.

Kогато звездата Джон Сина „по инерция“ спомена Тайван, той се оказа принуден да се извинява, за да не блокират филмите му на китайския пазар, защото това би сринало хонорарите му. В над едноминутното видео на мандарин той даже не каза за какво точно се извинява на китайските си фенове, но посочи:

Допуснах грешка. Толкова много, много съжалявам за грешката си. Съжалявам, съжалявам, съжалявам толкова много. Трябва да разберете, че обичам и уважавам Китай и народа ѝ. Съжалявам.

Така, благодарение на търговската мощ на Китай, цензурата на Пекин се разпространява и в западния свят.

Какво може да направи Европа?

През 2020 г. заплахите от експортната хегемония на Китай и негативните последици от това станаха толкова явни, че в САЩ и ЕС заговориха за връщане на веригата на доставки. Това обаче не може да се постигне с политически декрет, директива или централно планиране. Единственото, до което те ще доведат, е обратни ефекти.

Макар проблемът и аспектите му да са разнообразни, това, което Европа може да направи, е да елиминира регулациите, поради които местният бизнес бяга от Стария континент към Китай от десетилетия. Добри сфери за начало на подобна реформа са понижаването на корпоративните данъци и осигурителната тежест и премахването на мерките, които действат като спирачки на пазара на труда, включително минималната работна заплата.

За жалост, ЕС върви точно в обратната посока, включително чрез последните опити за въвеждане на минимален корпоративен данък от 15%, затягане на регулациите, централно планиране от Брюксел и пречки пред свободните пазари. Затова не е учудващо, че проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай откри, че:

  • Европейските компании са по-заинтересовани в китайския пазар от всякога­ – 91% от компаниите не планират да пренасочат инвестициите си от Китай за други пазари. Това е рекордна стойност от началото на проучването през 2012 г.;
  • Огромно болшинство от компаниите искат да увеличат инвестициите си в Китай – 60% от компаниите планират да направят това. Стойността също е рекордна за проучванията. Само 22% от бизнесите не планират да увеличават дейността си в страната.

Колкото по-тежки са регулациите в Европа, толкова по-зависима ще става тя от Китай. Отрицателните феномени от това станаха ясни през 2020 г. През следващата криза те ще са по-тежки. А дотогава Поднебесната империя ще има още повече икономически лостове, с които да контролира геополитиката глобално.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

Препоръчани

Пътят на златото

Златото – спасителят на покупателната способност при кризи

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ