Добавете ценово известие

До какво може да доведе лидерството на Китай в глобалната търговия

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 28.09.2021
Цена злато (XAU-BGN)
3335 BGN/oz
  
+ 10 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
43 BGN/oz
  
+ 0 BGN

В предишната статия разгледахме как Китай се превърна в глобален лидер в износа на стоки. В тази ще разгледаме дали това е изцяло позитивен феномен.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в световния експортен хегемон

Страната постигна тази позиция основно чрез производство и експорт на относително по-евтини стоки. Така тя позволява на развитите икономики, които напоследък печатат значително количество новонапечатани фиатни пари, да внасят евтини блага. Резултатът е, че на Запад стандартът на живот продължава да се покачва, както обикновено се случва при свободна търговия.

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

Смислен съвет при управлението на личните финанси е да не се залага само на един актив. Това се нарича диверсификация. Причината е, че ако единственият инструмент, на който залагаме, се обезцени, няма да има какво да ни задържи „над водата“. Същият принцип може да се приложи и при международната търговия. Защото когато си зависим от един водещ партньор при стокообмена, проблеми при него неминуемо ще се отразят и върху теб.

Можем да разделим потенциалните рискове на три категории: ситуационен, политически и кредитен. Последният е следствие от факта, че Китай изнася не само стоки, но и финансиране, особено към други развиващи се икономики.

Не на последно място, Поднебесната империя може и използва колосалния брой потребители в страната като търговски лост за налагане на своите геополитически и културни виждания глобално. Когато се прилагат те, обикновено потърпевшите са западни частни компании.

Ситуационният риск

В тази категория попада рискът от спирането на производството в Китай. Това се случи в разгара на коронакризата. Спирането на заводите на Изток създаде дефицити в Европа и срина веригата на доставки. Резултатът беше вторичен шок върху производството и в останалата част от света и допълнително увеличаване на цените на стоките.

Вижте повече по темата: Китай – всичко върви по план до момента, в който нищо не върви по план

Предвид покачващата се зависимост на много държави от Китай като производител и износител, ситуационният риск също расте. След 2020 г. спирането на фабриките в страната се отрази много по-тежко върху останалия свят, отколкото би се усетило през 2010 г. например. Ако настоящите тенденции продължат да се наблюдават, ударът от подобно затваряне на производството върху останалите държави през 2030 г. ще е много по-тежък, отколкото беше през миналата година.

Политическите рискове от износа на Китай

Властите в Пекин осъзнават колко важен лост контролират чрез позицията си на международните пазари. През последните години те показват, че не се страхуват да го използват, за да въздействат върху страните, конфронтирали се с доктрините на Китайската комунистическа партия.

Значима демонстрация беше търговската война със САЩ. Крайният ефект от нея беше негативен и върху двете страни. По-малко известна е търговската война с Австралия. Само с няколко забрани и квоти Китай срина въгледобивната промишленост, винопроизводството, добивът на калмари и някои сектори на земеделието и животновъдството в страната.

Вижте повече по темата: Юанът и „китайската заплаха“ за световната икономика

Австралийците може да понесат още по-силен удар, ако Китай реши да спре не само вноса, но и износа си. Както става ясно от графика 2, в момента Поднебесната империя е водещ износител за континента. Прекратяване на търговските отношения ще доведе до дефицити и сериозно поскъпване на редица стоки. Политиките, които бяха използвани срещу Австралия, могат да се насочат и към всички останали страни.

Доминантната позиция на Китай при редките минерали

Трябва да имаме предвид, че Китай почти разполага с монопол върху производството на редки земни елементи. Въпреки че тя притежава 35% от запасите, на Поднебесната империя се пада 70% от добива им глобално. А страната контролира и мини за такива елементи в чужбина.

Графика 1: Доказани залежи на редки елементи

Източник: US Geological Survey

Редките метали са ключови за производството на електромобили, развити технологии, преход към възобновяеми енергийни източници и други важни за съвременния живот дейности. Необходимостта от тях ще расте, точно поради ролята им във високите технологии. А Китай не ги предлага, следвайки принципите на свободната търговия.

През 2010 г. например страната понижи квотата за износа си от 31 хил. тона годишно до 14 хил. тона годишно. Резултатът беше удвояване на цените им, докато САЩ не спечели дело срещу Китай в Световната търговска организация, заради което квотата беше върната почти на предишната си стойност.

Износът на Китай – търговски или държавен

Опасенията са, че частните компании си сътрудничат с властите в Китай. Именно близостта на частния сектор и управляващите в Пекин беше сред причините САЩ да ескалира търговската война срещу страната.

Тя не приключи със загубата на президентската позиция от Тръмп. След слизането му от власт към списъка на министерството на отбраната на САЩ, включващ китайски компании, работещи съвместно с военните, бяха добавени още бизнеси. Към настоящия момент сред популярните имена в него са Huawei, Xiaomi, конгломерата Norinco и Semiconductor Manufacturing International.

Западни компании също работят по военни проекти. Но не на много места по света те са толкова близки с властите и армията, колкото в Китай.

Кредитният риск

Китай постепенно се превръща в основен източник на финансиране за много малки страни по света. Това се случва по следния начин: те осигуряват евтини услуги, включително инфраструктурни проекти, реализирани от китайски компании. Финансирането за тях също идва от Китай, под формата на кредит.

Подходът се прилага най-интензивно в Африка и Азия, но вече се вижда и в Южна Америка и даже Европа. Китайските вложения в Африка до момента са огромни – над 150 млрд. долара, с което Китай е водещият инвеститор на континента.

Графика 2: Кредит, отпускан от Китай към африканските страни

Източник: МВФ, различни отчети, собствени изчисления

Това финансиране по държавната инициатива „Пътя на коприната“. Тя цели увеличаване на сътрудничеството и търговията, но очевидно към момента постига по-негативни цели. Кения вече поиска разсрочване на кредита за железопътната линия между Момбаса и Найроби. Тя беше изградена с финансиране от 3,6 млрд. долара от Exim Bank of China. Преди да фалира по дълга си към китайската финансова институция, железопътната линия губеше по 9,2 млн. долара месечно. При все този фалит, само в рамките на миналата година задълженията на Кения към Китай се увеличиха с впечатляващите 135%.

През 2020 г. Замбия също фалира по свои еврооблигации. Две години по-рано Етиопия стана първата африканска държава, предоговорила дълг към Китай за 4 млрд. долара, също изтеглен за железопътна линия.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Както сме коментирали многократно, увеличаването на задлъжнялостта дестабилизира икономиките. Това е вярно, независимо какъв е източникът му. Разбира се, голяма е вината на местните управляващи, готови да получат финансиране за понякога икономически неефективни проекти, преследвайки политически цели.

Културният риск

Политиката в Китай може и оказва въздействие върху западната култура. Ако властите в страната не искат Тайван да бъде признат за независима държава, те просто блокират организациите, които по някакъв начин нараняват сензитивността на партията. Ако някой издигне глас например срещу репресиите на уйгурите, те спират достъпа на компаниите до местния пазар. Така Китай подрива самите устои на западния свят.

Когато шведският моден гигант H&M, Nike и Burberry посочиха, че се опасяват за използването на робски труд при производството на памук, властите в Пекин блокираха достъпа им до страната. Местните наемодатели и рекламните им лица прекратиха контрактите си с тези брандове, а продуктите им бяха свалени от водещите платформи за електронна търговия.

NBA също за малко да се окажат блокирани от китайския пазар, след като мениджърът на Houston Rockets Дарил Мори туитна, че подкрепя независимостта на Хонконг. В крайна сметка от баскетболната асоциация, която годишно има около 640 млн. зрители в Китай и договор с Tencent за 1,5 млрд. долара, заяви, че няма да цензурира играчи и отбори. В отговор, Китай спря да излъчва баскетболни мачове от NBA. Blizzard спря да допуска професионални играчи по електронни спортове, подкрепящи Хонконг. Даже един от тях изгуби паричната си награда.

Kогато звездата Джон Сина „по инерция“ спомена Тайван, той се оказа принуден да се извинява, за да не блокират филмите му на китайския пазар, защото това би сринало хонорарите му. В над едноминутното видео на мандарин той даже не каза за какво точно се извинява на китайските си фенове, но посочи:

Допуснах грешка. Толкова много, много съжалявам за грешката си. Съжалявам, съжалявам, съжалявам толкова много. Трябва да разберете, че обичам и уважавам Китай и народа ѝ. Съжалявам.

Така, благодарение на търговската мощ на Китай, политиките и решенията за цензура на Китайската комунистическа партия могат да се разпространяват по света.

Какво може да направи Европа?

През 2020 г. рисковете от търговската позиция на Китай и негативните последици от това станаха толкова явни, че в САЩ и ЕС заговориха за връщане на веригата на доставки. Това обаче не може да се постигне с политически декрет, директива или централно планиране. Единственото, до което те ще доведат, е обратни ефекти.

Но има надежда да се достигне до подобен ефект. Правилна стъпка в тази посока включва Европа да премахне регулациите, поради които местният бизнес бяга от Стария континент към Китай от десетилетия. Подобна реформа може да започне с понижаване на корпоративните данъци и осигурителната тежест и премахването на мерките, които действат като спирачки на пазара на труда, включително минималната работна заплата.

За жалост, ЕС върви точно в обратната посока. Напоследък чуваме идеи за въвеждане на минимален корпоративен данък от 15%, затягане на регулациите, централно планиране от Брюксел и издигане на бариери пред свободните пазари. Затова не е учудващо, че проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай откри, че:

  • Европейските компании са по-заинтересовани в китайския пазар от всякога­ – 91% от компаниите не планират да пренасочат инвестициите си от Китай за други пазари. Това е рекордна стойност откакто изобщо стартира проучването на настроенията им през 2012 г.;
  • Огромно болшинство от компаниите искат да увеличат инвестициите си в Китай – 60% от компаниите планират да направят това. Стойността също е рекордна за проучванията. Само 22% от бизнесите не планират да увеличават дейността си в страната.

Колкото по-тежки са регулациите в Европа, толкова по-зависим търговски ще става съюзът и толкова повече компаниите ще изнасят реалното си производството. Отрицателните феномени от това станаха ясни през 2020 г. През следващата криза вероятно те ще са по-тежки.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още