Великата търговия със златото на Япония от 1859-та

Споделете тази статия

В момента цената на златото е около $1300 за унция. Но представете си, ако имаше някое място в света – да речем Япония – където можете да си купите унция злато на по-ниска цена, например $450. Чрез износа и продажбата му на световния пазар лесно бихте спечелили $850 за унция. Може да звучи прекалено хубаво, за да е истина, но точно това се е случило в Япония през 1859 г. Това била най-невероятната възможност за огромни печалби от търговия със злато, съществувала някога.

За да разберем как са се подредили събитията, създали тази възможност, нека се върнем в годините, които са ги предхождали.

Два века изолация

В продължение на повече от двеста години Япония била изолирана от останалия свят. В началото на 17-ти век управляващият клан Токугава възприел политика, забраняваща на чужденци да влизат в страната. Единствената точка за контакт със Запада бил холандският търговски пункт Деджима, изкуствен остров в пристанището на Нагасаки. Но западните сили, по-точно САЩ, имали силното желание да започнат да търгуват с Япония. И така, през 1853 г. американският военноморски офицер Матю Пери бил изпратен в Япония с цел да договори търговско споразумение.

Използвайки заплаха със сила, Пери успял да накара шогуните на Токугава да седнат на масата за преговори. През 1854 г. Пери осигурил отварянето на пристанищата на Шимода и Хакодате за морските съдове на САЩ. Това било споразумение за товарене въглища: то позволявало само снабдяването и презареждането на параходите. Договарянето на истински търговски сделки е трябвало да почака.

Едно от усложненията, с които се сблъскал Пери, било да се договори, как американските кораби да правят плащанията за въглищата. В продължение на векове международната търговия била доминирана от испанския сребърен долар (известен още като мексикански долар, пиастър, осем реала или осмак), който бил сечен в Мексико и в няколко други южноамерикански монетни дворове.

Но в изолираната от света Япония, испанските долари не били популярни. Тя имала свой уникален набор от монети и номинали. Цените били определяни в рио, бу и шу, като 1 рио = 4 бу = 16 шу. Риото било представено от златна монета, наречена кобан. Сребърната монета се наричала ичибу и била със стойност едно бу, съответно 4 ичибу били равни на 1 рио, или на 1 златен кобан.

Било необходимо да се определи обменен курс между долара и японските монети. За да плати за зареждането на корабите си в новооткритото пристанище Хакодате, Пери в крайна сметка приел курса, предложен от неговите японски домакини: 1 мексикански долар за 1 ичибу. Тъй като 4 ичибу били равни на 1 златен кобан, това означавало, че един мексикански долар струвал 1/4 кобан.

Основните монети на Токугава – златен кобан (горе вляво) и сребърно ичибу (горе вдясно). Източник: Уикипедия
Основните монети на Токугава – златен кобан (горе вляво) и сребърно ичибу (горе вдясно). Източник: Уикипедия

Това споразумение не задоволявало американците. Мексиканският долар тежал около 3 пъти повече от японското ичибу. Всеки долар съдържал 25 грама сребро, докато 1 ичибу съдържало само една трета от това – 8.5 грама сребро. Обмяната на 1 мексикански долар за 1 ичибу означавала, че американците са давали две трети от сребърното съдържание на долара безплатно или поне така им се струвало.

Тъй като Пери нямал достатъчно влияние на острова, Таунсенд Харис – първият генерален консул на САЩ, назначен в Шимода – бил натоварен със задачата да убеди японците напълно да отворят страната си за международна търговия. В допълнение към преговорите за търговски договор с шогуната на Токугава, Харис трябвало да се заеме и с оспорването на обменния курс. Харис стигнал до извода, че ако валутният курс се постави на база тегло за тегло, то тогава 1 мексикански долар ще бъде еквивалентен на 3 ичибу. По този начин съдържанието на сребро в двете разменни монети ще бъде приравнено, което му изглеждало като единственото справедливо решение.

Още с пристигането си през септември 1856 г. Харис започнал да изпраща протестни писма до официалните лица срещу вече установения обменен курс 1 ичибу към 1 долар (Hanashiro, 1999). Но той не могъл да постигне голям напредък. От своя страна, японците имали достатъчно добри причини да предпочитат курса 1 ичибу към 1 долар. Под натиска на Пери и Харис японските служители обяснявали, че ичибу не е като мексиканския долар, който се оценява според съдържанието на сребро. По-скоро, ичибу е токен – символична монета, стойността на която се определя според различни от стойността на металите в нея критерии.

 

Токени срещу монети

Читателите на тази статия най-вероятно са „на ти“ с токените. Това е така, защото всички съвременни монети са символи(токени). Монетата от 1 евро например, тежи 7,5 грама, от които 75% са мед, 15% – никел и 10% – цинк. Пазарната стойност на този метал е около 0,05 евро, далеч по-малко от номиналната стойност на монетата от 1 евро. Тази разлика от 0,95 евро между стойността на продукта-монета и нейната номинална стойност е това, което квалифицира монетата от 1 евро като токен.

Представете си например, че извънземно се спуска на земята и предлага следната сделка на някой парижанин: то ще изкупи всички 7,5-грамови  монети от по 1 евро на парижанина, давайки му същото количество мед-никел-цинкови дискове, всеки с тегло от 7,5 грама. Дали парижанинът ще приеме това предложение? Разбира се, че не.

По същия начин, по който парижанинът не би искал да приеме дисковете на извънземното, японците, разбираемо, не са склонни да търгуват техните ичибута на база тегло за тегло. Подобно на евро-монетата, стойността на ичибуто не е подкрепена от съдържанието на сребро в него, а от обещанието на властите да го приемат по курс, който далеч надхвърля стойността на ценния метал. Продажбата на ичибута на американците на база тегло за тегло е означавала драстичното им подценяване, точно както продажбата на евро-монети на извънземния за метални дискове би подценила еврото.

Възможно е Харис и неговите американски колеги просто да не са разбирали концепцията за символичните монети. По това време сребърните монети в САЩ вече са надминали стойността на ценния метал. Или може би съзнателно са пренебрегвали статута на ичибуто като символ. Какъвто и да е случаят, Харис продължавал да притиска правителството на Токугава, докато накрая то не се подчинило на исканията му. В сключения през 1858 г. Договор за приятелство и търговия японците приели обменния курс на база тегло за тегло между двата вида монети или 3 ичибу за 1 долар.

Тази нова връзка между двете валути унищожила символичния статус на ичибуто. И не само това – тя създала чудесна възможност за арбитраж между мексиканския долар и златния кобан, като по този начин положила пътя на златната мания от 1859 година.

 

Възможността за арбитраж между среброто и златото

При валутния курс отпреди Харис – 1 ичибу за 1 долар, нямало арбитражна възможност между мексиканските долари и японските кобани. Американски търговец можел да обмени 4 долара за 4 ичибу, които на свой ред можели да бъдат разменени по официалния курс на шогуната Токугава за 1 златен кобан. Кобанът съдържал около 6.3 грама жълт метал (Bytheway & Chaiklin, 2016).

След разтопяване на кобана и износа му, търговецът можел да продаде тези 6.3 грама злато за сребро по международния курс сребро-злато 15.5: 1, като се сдобие с 98 грама сребро. Тъй като 1 мексикански долар съдържал 24,5 грама сребро, 98 грама са еквивалент на 4 мексикански долара. Така, първоначално харчейки 4 мексикански долара в Япония, американският търговец получавал накрая пак 4 долара. Нямало никаква печалба от такава търговия. По-долу отляво е илюстрирано как се балансират нещата.

Рентабилност на продажбата на мексикански долари в Япония
Рентабилност на продажбата на мексикански долари в Япония

Обменният курс тегло за тегло на Харис от 1859 г. драстично наклонил сметките в полза на американската страна. Докато преди американският търговец е можел да обмени 4 долара само за 4 ичибу, сега той вече имал право да получи 12 ичибу. Тези 12 ичибу на свой ред можели да бъдат разменени за 3 кобана, които общо съдържали 19 грама злато (по 6,8 грама всеки). На международния пазар тогава 19 грама злато са стрували 294 грама сребро, или 12 мексикански долара (294 грама разделени на 24,5 грама на монета).

Така, при новия обменен курс американските търговци можели магически да превърнат 4 мексикански долара в 12 мексикански долара. И чрез непрекъснат процес на обмяна на сребро и злато между световния пазар и Япония, теоретично е било възможно да се правят безкрайни печалби. (Рентабилността на тази търговия е илюстрирана по-горе вдясно). По-долу музеят на Банката на Япония е представил ясна картина на тази търговия.

Илюстрация на голямата търговия със злато. Източник: Банка Япония
Илюстрация на голямата търговия със злато. Източник: Банка Япония

Тактики на забавяне

Договорът за приятелство и търговия между САЩ и Япония влязъл в сила на 4 юли 1859 година. Но голямата търговия със злато все още не била толкова популчрна. Предвиждайки че много чужденци ще започнат да се тълпят да разменят долари за еднакви по тежест японски сребърни монети, което от своя страна ще доведе до големи потоци от злато, напускащо страната, японците внезапно въвели нова монета – нишу-джин. Те внимателно калибрирали спецификациите на нишуто, така че 2 нишу да тежат колкото 1 мексикански долар. Оттук нататък вече, съобразно договора на Харис за обмяна на база тегло за тегло, японските чиновници започнали да обменят 2 нишу за 1 долар, вместо 3 ичибу.

Източник: Банка Япония
Източник: Банка Япония

На нишуто е дадена номинална стойност от 2 шу. Това означавало, че докато са били нужни само 4 ичибу, за да се получи 1 златен кобан, то вече ще са необходими 8 нишу, за да се получи 1 кобан (1 кобан = 1 рио, и 16 шу = 1 рио). Въвеждането на нишу ефективно възстановило обменния курс отпреди идването на Харис. 4-те мексикански долара на американския търговец вече можели да бъдат превърнати в 8 нишу, а 8-те нишу в 1 кобан. Но количеството злато в 1 кобан струвало само 4 мексикански долара на световния пазар, което било първоначалното количество долари, изразходвани за закупуването на нишу. По този начин, след като премахнали печалбата от обмяната, японските чиновници прекъснали голямата търговия със злато.

Американците реагирали на това със силно възмущение, така че предпазливите японци изтеглили нишуто от пазара само няколко седмици след въвеждането му. В опитите си да прекъснат голямата търговия със злато, те започнали да прилагат други тактики. Например, японските власти издали постановление, че се забранява на местните жители да продават златни кобани на чужденци. Но това не проработило, тъй като кобаните били лесни за скриване. Те също така направили опит да ограничат количеството на наличните ичибу. В резултат на това обаче, пред официалните японски обменни бюра се извили огромни опашки, тъй като чужденците заявявали искания за обмяна на големи количества долари в ичибу. А търговците започнали да използват „мулета“ и фалшиви имена, за да избегнат отпуснатите им квоти:

„През октомври 1859 г. Томас Ескриг е кандидатствал за обмяна на 315 милиона долара от името на Messers Bank, Rake, Nelly, Smell-bad и No-nose… В друга петиция просто се казвало: „Моля, днес да обмените от мое име 250 000 000 долара, много ще ви бъда задължен.“ (Фрост, 1970)

Към есента на 1859 г. златната мания била в разгара си. Кораби тръгвали от Китай към Япония, натоварени със сандъци, пълни с мексикански долари и ги връщали, пълни с кобани. По-долу е даден списък на корабите, изпратени от Jardine, Matheson & Company – голяма британска търговска фирма – включително и количеството изнесени кобани (Източник – McMaster, 1960).

Оценките за общото количество кобани, изнесени от Япония, варират в доста широки граници. Според Bytheway & Chaiklin (2016), японски анализатори  са установили, че  изнесените кобани са в диапазон от 100 000 (0,63 тона злато) до 20 милиона (126 тона). Да предположим, че са били изнесени 25 тона злато. 25 тона злато може би не са толкова много в наши дни, но през 60-те години на 19 век това е било доста голямо количество. Към 1860 г. общото добитото злато в света било около 7 000 тона, а годишното производство е било едва 190 тона (Turk, 2012). Така че, количеството кобани, напуснали Япония, представлява значителен дял от тази годишна продукция.

 

Краят на спекулациите

Няколко месеца по-късно японските власти все пак успели да сложат край на тази мания. Чужденците все още можели да обменят своите долари на база тегло за тегло и 4 ичибу все още е можело да бъдат разменени за 1 кобан. Но самата монета кобан била променена. Новият кобан дебютирал в началото на 1860 г. и съдържал вече само една трета от златото, което съдържал старият. На изображението по-долу е показана разликата в размерите на двете монети. Тази парична реформа довела до значително намаляване на количеството злато, което можело да бъде закупено с 1 долар, като по този начин намалила печалбата от двупосочното пътуване между Китай и Япония. Голямата търговия със злато приключила.

Намаляването на размера на златната монета кобан от 1860 година. Източник: Уикипедия
Намаляването на размера на златната монета кобан от 1860 година. Източник: Уикипедия
Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2678.21 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.5837 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2678.21 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.5837 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ