Вход

Добавете ценово известие

Най-скъпите златни монети на Япония - спасение за инвеститорите, главоболие за BoJ

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 05.08.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 315 BGN/oz
  
+ 2 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
38 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Можете да чуете анализа за императорските златни монети и като епизод на нашия подкаст. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа:

Златото е може би най-добрият спасител на покупателната способност. През 90-те години, въпреки спада на цената му, металът продължава да блести като правилния избор за населението на Япония и региона като цяло.

Да видим как Bank of Japan се забърква в един от най-интересните проблеми в паричната история и предоставя златен билет за инвеститорите, в контекста на финансовите кризи в Югоизточна Азия от края на миналия век. Разбира се, политиките ѝ продължават да създават предизвикателства пред икономиката на страната и днес, но тях ще разгледаме в друг анализ.

Златните монети на император Хирохито

През 1986 г. японският монетен двор отсича златни и сребърни монети, които са законно платежно средство, ознаменуващи 60-тата година от възкачването на престола на император Хирохито. Юбилеят му е важен за страната, защото монархът, който ще почине само три години по-късно, е най-дълго управлявалият владетел в цялата история на Япония. Същевременно това са първите златни монети, произведени в Страната на изгряващото слънце, от Втората световна война. Те привличат милиони японци, които чакат пред банките, за да си купят монетата. Интересът е толкова голям, че повечето банки ги продават на томбола.

Вижте повече по темата: Френски франк – златната монета, движила европейската търговия

Предвид значимостта на повода, централната банка емитира монетите с много висока номинална стойност. Пуснати в обращение през 1986 г., златните монети, съдържащи 20 грама злато с чистота от .999 хилядни, имат номинал от 100 хил. йени, докато сребърните монети със същото тегло и чистота са деноминирани по 10 хил. йени. Това е най-високият номинал за японска монета, която не е била в обращение.

По това време японската йена е още по-евтина, отколкото е днес (133 йени за долар). Средният ѝ курс за годината е към 150 йени за долар. При средна цена на злато от над хиляда долара за тройунция през същата година, стойността на метала в монетите почти се равнява на тяхната номинална стойност.

Японският император Хирохито по време на коронацията си.

От монетите са произведени огромни количества. Само през 1986 г. са отсечени 10 млн. броя. Като се включат и монетите със същия номинал, ознаменуващи възкачването на трона на император Акихито през 1989 г., общият им брой надхвърля 13 млн. Монетите са продавани от Bank of Japan с много високата ценова премия от 30%, от които е очаквала печалба от около 500 млрд. йени.

Вижте повече по темата: Инвестиране в злато част 1 – инвестиционно злато

Въпреки че обикновено инвестиционното злато се продава с премия от около 2-4% над спот цената на златото, възпоминателните монети за юбилея на Хирохито са изключително популярни. Каква е причината за това?

Инвеститорите се спасяват с императорските златни монети

Купувачите на японските златни монети не били никак глупави. Плащайки много високата надценка от 30% за продукт, чиято номинална стойност и стойност на златото са почти равни, те са се възползвали от златна възможност.

От тяхна гледна точка те са инвестирали в инструмент, наподобяващ това, което във финансите се нарича пут опция. Тя е вид застраховка, която дава възможността (но не задължението) на притежателя си да продаде конкретен актив на предварително договорена цена. Идеята е, че ако цената на този актив се понижи, инвеститорът може да се възползва от своята пут опция и да продаде на по-високата цена, договорена в нея. В обратния вариант – покачване на цената на актива, той просто ще го продаде на по-високата пазарна цена.

Вижте повече: Какво е инвестиционно злато

С много високата си номинална стойност, на която могат да бъдат продадени обратно на Bank of Japan, златните монети, емитирани в Япония, застраховат инвеститорите от спад на цената на жълтия метал. Такъв се наблюдава през 90-те, като цената на златото се понижава до 455 долара за тройунция през август 1999 г. Това е спад от 58% спрямо средната ѝ стойност през 1986 г.

Златна монета, емитирана през 1986 г., ознаменуваща 60-тата годишнина от възкачването на трона на император Хирохито.

Той е съпроводен от финансовата криза в Азия от 1997 г. Започвайки от Тайланд, тя се разпространява в Южна Корея, Индонезия и Япония. С времето малко или много засегнати са всички държави в региона. Валутите им понасят сериозен удар. Тайландският бат например губи 50% от покупателната си способност между май и декември на 1997 г.

Вижте повече: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Страните в Югоизточна Азия традиционно влагат в злато, но заради рухването на валутите властите в някои от тях молят населението да продава запасите си срещу долари. Така някои от тях държавите, които традиционно са нетни купувачи, се превръщат в нетни продавачи, което допринася за понижаването на цената на метала.

Но даже и без молби, притежателите на възпоминателната златна монета за юбилея на Хирохито я продават обратно на Bank of Japan. Сделката не се случва при цена на златото от 455 долара за тройунция, а пo номинала от 100 хил. йени. Предвид поскъпването на японската йена спрямо долара (през април 1995 г. един долар се равнява на 82 йени), те на практика получават над 1200 долара за монетите си. Златните монети не просто предпазват портфолиото им, но генерират печалба от малко над 10%, въпреки понижаващата се цена на златото.

Проблемите за Японската централна банка

Продажбите на златните монети от притежателите им започват още в края на 80-те. Тогава цената на благородния метал на световните пазари се понижава до под 900 долара за тройунция. Докато цената на златото в една монета спада до около 74 хил. йени, номиналната ѝ стойност като законно платежно средство остава 100 хил. йени.

Привлечени от възможността за печалба, мнозина започват да фалшифицират монетата, понякога изработвайки копията също от чисто злато. Още в началото на 1990 г., т.е. преди третата емисия на монетата, в Япония са засечени над 100 хил. фалшификата на обща стойност над 70 млн. долара. Това е най-големият скандал с фалшиви златни монети в историята на Япония и един от най-големите на света изобщо.

Много от тях са толкова добри, че са изкупени от самата Bank of Japan по номиналната им стойност. Разследването на случая ще установи, че първите фалшификати са влезли в страната още през 1988 г. Но към този момент Японската централна банка вече има други главоболия с монетите.

Вижте повече: Абеномиката на негативните лихви в Япония

Както казах, цената на златото се понижава през 90-те и много инвеститори продават монетите на банката по тяхната номинална стойност, реализирайки печалба. Bank of Japan обаче не просто не осъществява прогнозираната печалба от половин трилион йени, а е изправена пред дилема. Ако остави монетите като актив в счетоводния си баланс, те ще трябва да присъстват със значително надценената си номинална стойност от 100 хил. йени. Но претапянето на монетите би ѝ струвало загуба от около 300 млрд. йени.

В края на миналата година бордът за одити на финансовото министерство на Япония обвини централната банка, че съхранява твърде много злато под формата на възпоминателни монети. Затова можем да заключим, че институцията е избрала първия вариант. Въпреки това, днес тя може да продаде златото на печалба. Към момента на запис една тройунция злато е 234 хил. йени, а цената на златото в монетите – 150 хил. йени.

Урокът от действията на Bank of Japan се помни и до днес. В следващ анализ ще коментираме в подробно защо номиналните стойности на съвременните златни монети остават значително по-ниски, отколкото е цената на законните платежни средства от юбилея на император Хирохито. А, както обикновено, златото служи добре на тези, които му се доверяват.

Препоръчваме Ви да прочетете още