Черните лебеди на 2017

В книгата си “Черният лебед” Д-р Насим Талеб популяризира идеята за “черния лебед”. Концепцията има множество интерпретации, но основната идея е, че черният лебед е непредвидено събитие, което изненадва участниците на пазара и има значими и дълбоки последствия. Впоследствие се популяризира идеята да се публикуват статии и анализи, подобни на този, в които се описват потенциални черни лебеди през предстоящия период. Строго погледнато, предсказване на черен лебед е абсолютно невъзможно, тъй като по дефиниция това е “непредсказуемо” събитие. Затова малко след Насим Талеб, аз въведох концепцията за “сивия лебед”, който описва несигурно събитие, което е малко вероятно да се случи и почти неочаквано за множеството от участниците на пазара, макар и събитието да е възможно и реално, даже очаквано от експерти в областта. Често пъти шансовете, тези събития да се случат в рамките на една година, са нищожни, но много вероятни в рамките на десетилетие или две. Това са твърде несигурни събития, чиято вероятност е трудно да се определи за конкретен кратък период. Подобен пример в природата са земетресенията.

      Може да дадем стотици примери от историята за черни или сиви лебеди. Така например, Втората световна война изненадва почти всички участници на пазара. Подобен е случаят с Великата депресия от 30-те години на миналия век. Почти никой не допуска катастрофалния срив на борсата през 1987 година – макар и някои участници да са подготвени за корекция, на практика никой не очаква размера на срива, който в процентно изражение е неколкократно по-голям от предходните. Класически пример за черен лебед са терористичните акции от 11 септември 2001 година. Особено подходящ пример за сив лебед е Глобалната финансова криза от 2008 година. За мнозинството от икономически експерти в кабинета на Буш, както и за мнозинството от анализатори, кризата дойде като гръм от ясно небе. В същото време редица свръхерудирани експерти, като Питър Шиф и Марк Фабер, които биват осмивани заради свръхмрачните им прогнози, които за съжаление се оказват съвсем точни. Особено абсурдна е ситуацията с Леман Брадърс, чийто  банкрут “изненада” финансовия свят, макар че акциите на компанията се сриват близо десетократно в рамките на година, а медиите постоянно обсъждат финансовите им проблеми. Как е възможно една инвестиционна банка да бъде в епицентъра на финансовите новини в продължение на месеци, а впоследствие банкрутът ѝ да се окаже “изненадващ”? В тази статия се опитваме да предложим няколко потенциални подобни събития, които може да разклатят световните борси.

Лебед 1: Китай

      От години насам Китай е центърът на финансово-икономическите новини. Стабилността на Китай е несъмнено най-спорната икономическа тема. От едната страна стоят защитниците на гения на Китайската комунистическа партия, която бе в състояние да измъкне Китай от немотия и мизерия до втората икономическа и военна сила в света. Принос за това е мъдрото ръководство и дирижиране на икономиката и дългосрочното планиране, което напълно отсъства в типичната демократична държава, подчинена на краткосрочието, наложено от изборния цикъл. Десетки са аргументите “за” Китай. И резултатите са несъмнено налице – свръхмодерни градове, внушителна инфраструктура, световен лидер в индустриалното производство и експорта.

      От другата страна стоят скептиците. Жилищният балон е изумителен. Подобни чудовищни размери не са регистрирани в никоя държава по света – развита или развиваща се. Оценки поставят балона с цени от 3-4 пъти по-високи спрямо пика на жилищните балони в Европа или САЩ. Ръстът на ипотечните кредити за последните 12 месеца е 76%. Ръстът на жилищните цени в Шенджен, Шанхай и Пекин са в порядъка на 28-34% за една година. Нивото на достъпност на цените е съпоставимо с рекордните нива на Хонг Конг и елитните квартали на Лондон. Над 60% от всичките кредити на домакинствата са ипотеки за покупка на жилище.

      Размерът на кредитната система в Китай дори надхвърли размера на кредитната система в САЩ. Темповете на ръст на кредитите в Китай надхвърлят многократно всякакви прецеденти от миналия век, които впоследствие са довели до финансова или икономическа криза.

Безпрецедентен е ръстът на брутния кредит през последните 20 години от 100% от БВП до над 300% от БВП в началото на 2016 година. Корпоративният кредит нараства от 2008 година до 2016 година от 4.5 трилиона долара до 17 трилиона долара – почти учетворяване едва за 8 години.  Далеч по-притеснителен е кредитният ръст през последните 12 месеца от 4.5 трилиона долара – това е астрономическа цифра. Този ръст на кредита в Китай надхвърля съвкупния ръст на кредит в САЩ, Европа и Япония взети заедно за същия период. Броят на лошите корпоративни кредити се оценява над 20%, тоест състояние, съпоставимо с окаяните банкови системи на Гърция или Италия.

      Китай е класическият “сив лебед”. Световноизвестни експерти отдавна ни предупреждават за балона в Китай. Десетки хедж фондове се присъединиха към тях. Проблемите изглежда са доста назрели щом неотдавна дори Международният валутен фонд предупреди за опасенията си от развитието на финансовата система в Китай. През октомври 2016 година дори кредитната агенция S&P Global Ratings официално предупреди Китай с “жълт картон” за понижаване на кредитния рейтинг на страната. Постепенно започва да се оформя консенсус, че кризата в Китай е неизбежна; единствено остава въпросът точно кога и как. Далеч по-предсказуема е реакцията на правителството – държавата ще рефинансира и капитализира банковата система с “кух” кредит, който почти със сигурност ще доведе до срив на китайската валута със съответните добре известни сътресения от валутна девалвация.

Лебед 2: Европейски банки

      Нестабилността на Европейската банкова система е непрестанна тема през последните 5 години и сетивата ни вече са доста притъпени към този проблем. Кандидатите за “лебеди” са много и присъстват ежедневно във финансовите новини. Проблемите им са добре известни и не изискват особено специален коментар. Заостряме вниманието на читателя с кратък обзор на най-важните банки, които може да доведат до финансов трус.

Несъмнено най-уязвимата банкова система в Европа е италианската. Тук концентрацията на риск е най-висока; най-много са и лошите кредити.  Само за 6 години, от 2010 до 2016 година, просрочията се удвоиха (официален ръст от 85% за 2010-2015) и към края на май 2016 година надхвърлиха 360 милиарда евро. Това се равнява на около 20% от кредитния портфейл и е над 10 пъти повече от текущите просрочия на американската банкова система. За сравнение, в дъното на кризата от 2008-2009 година, проблемните кредити достигнаха „едва” 5%. В рамките на борсово търгуемите банки в еврозоната, близо 50% от лошите заеми са концентрирани в италианската банкова система. Тоест, в италианската банкова система се генерират повече лоши заеми, отколкото в останалата част на Еврозоната, взети заедно. Интересно е, че Брекзит през юни 2016 рязко влоши положението на италианските банки.  Доверието бързо се разклати, а акциите се сринаха за броени дни. Особено приложима изглеждаше в случая народната приказка: „Къде го чукаш, къде се пука?”. Смущаващо е неравномерното разпределение на лошите кредити: това ще рече, че някои банки са далеч по-закъсали от другите. Медиите непрестанно коментират третата по големина банка в Италия – Монте дей Паски ди Сиена, с рекордните 35-36% просрочени заеми. Над 10 са банките, които по официални данни имат над 5% просрочия. В общи линии, банка с над 5% просрочия, се смята за „сериозно закъсала” и като буре с барут може да взриви  цялата банкова система.  В подобни ситуации черният лебед може да се появи от произволна банка, когато има правителствена или конституционна криза, липса на работещо правителство, референдум, избори, неспособност да се сформира правителство, преходен период между правителства, социални размирици или други политически проблеми, които не биха позволили на правителството да спаси своевременно закъсалата банка.

     Немската банкова система също има проблемни банки. Дойче банк е вече от година във фокуса на медиите. Това е една от най-големите банки в света, а банката е най-големият играч на пазара за деривативи – най-опасният и рисков финансов сектор, където катастрофални загуби могат да се акумулират само за броени дни или седмици.  Подобно на Леман Брадърс, акциите на Дойче банк се сриват неумолимо от 3 години насам. За последната година цената е паднала близо тройно. Това вещае сериозен крах за елитната немска банка. Дори Международният валутен фонд предупреждава, че това е най-важната системна банка в света. Проблемът с банката е нейният размер. Немското правителство е джудже в сравнение с банката, а политически ще има сериозен отпор за спасяването на глобална банка със загуби, акумулирани по глобалните пазари. Европейският съюз също би се опитал да блокира подобно спасение така, както Германия блокираше преди това спасяването на гръцки и/или италиански банки. Черният лебед може да се окаже банкова криза, която бързо да се изроди в политическа криза с непредвидими последствия.

     Аналогично е състоянието на Барклис във Великобритания. Това е най-голямата и системна банка във Великобритания. Банката е вече доста закъсала, но опре ли ножа до кокала, няма никакво съмнение, че правителството ще я спаси. Опасенията и тука, подобно на Китай, са, че едно подобно спасение може да разклати доверието в британската лира, която претърпя исторически крах след Брекзит и вече е сериозно компрометирана. Това е една от петте световни валути и валутна паника на световна валута би имала непредвидими последствия сред световните финансови центрове.

     Ако Барклис е сивият лебед на британската финансова система, то черният лебед може да се окаже РБС (RBS, Royal Bank of Scotland).

Историята на банката е доста интересна и поучителна. Използваме казуса на банката в курсове по “Пари, банки и кредит” и по “Управление на риска”. За съвсем кратък период от време миниатюрната шотландска банка се разраства след серия от сливания и поглъщания до внушителен гигант на глобалните финансови пазари, а впоследствие и до един от най-внушителните банкрути във финансовата история на развитите икономики (най-голямата банкрутирала банка в света).  Вместо да бъде разфасована и разпродадена на части (на парче), банката бе спасена и продължи да оперира, страдайки от все същите симптоми на гигантизма, които веднъж доведоха до нейния провал: разнородни операции, разнородни пазари, липса на единна стратегия, свръхамбициозни филиали, липса на консолидиран контрол на риска, липса на разбиране на рисковите експозиции, както и агресивно масово свръхрисково кредитиране.

      Що се отнася до истински черен лебед в банковата система, то той несъмнено би дошъл от швейцарската банкова система. Това е една от най-реномираните и най-стабилните банкови системи по света: доказана история, дълъг опит, отлично управление, минимални кризи, стабилна валута. Несъмнено това е най-добрата банкова система в света; несъмнено това е и най-стабилната. Едва ли може да ни изненадат. За съжаление, това вече не е така. Старите швейцарски банки са на отживяване, а новите се управляват подобно на Дойче банк и Леман Брадърс. Модерните мениджъри са завършили същите модерни училища, използват същите модерни принципи, те са също така агресивни и алчни. Модерните швейцарски банки може и да наподобяват модерните немски, френски, британски и американски банки, но швейцарското правителство е все така консервативно. Ако един ден се стигне до банкрут, реакцията на правителството би била неясна, неясна би била и реакцията на пазара. Представете си какъв ще бъде психологическият удар върху доверието, ако падне голяма “стабилна” швейцарска банка. А кандидати има: МВФ предупреди за Кредит Суис (Credit Swiss), добре известни са и проблемите на ЮБС (UBS, United Bank of Switzerland).  Акциите и на двете компании са паднали наполовина за последните 18 месеца и подсказват, че може и да има закътани проблеми там, където никой не подозира и не се съмнява.

Лебед 3: Сирия

      Войната в Сирия е вече в разгара си много години. Русия и САЩ са основните задкулисни участници. Медиите бълват ежедневно за провокации и разрастващи се проблеми. Главните участници са правителството на Сирия и Ислямска държава, но да не забравяме и Турция, кюрдите и Саудитска Арабия. Участниците са много, обвързванията са сложни, а ситуацията е трудно разгадаема дори за експертите. По всичко личи, че подобно на гражданската война в Ливан, която продължи десетилетия, подобна ситуация се оформя и в Сирия.

     Някои авторитетни геополитици интерпретират войната в Сирия като началото на Третата световна война. Именно тук се крие поредния сив лебед: мнозинството от анализаторите и политиците смятат конфликта за регионален без рискове да се разрасне, а следователно и без сериозни последствия за финансовите пазари. Ситуацията може да се промени за няколко седмици и трябва да се следи изкъсо за разгаряне на конфликта.

Лебед 4: Нефтопроизводители

       Цената на нефта се срина само за 18 месеца от 110 долара за барел до 26. Това бе сериозен финансов шок за повечето производители на нефт. Тука става въпрос за две различни категории от производители: (1) държави и (2) компании. И двете категории са сериозно закъсали при текущите цени.

    Що се отнася до първата категория, смята се, че повечето от страните членки на ОПЕК не могат да си вържат финансите при текущата цена от 50 долара, необходими са им около 100 долара.

Малка държава, износител като Кувейт, не би била сериозно засегната, а ефектът от малка закъсала държава ще бъде по всяка вероятност минимален. Далеч по-големи и по-значими са Саудитска Арабия и Русия. От финансова гледна точка, Русия не представлява толкова сериозен риск, понеже оперира на плаващ валутен курс, който се адаптира прогностично и обира шоковете в системата с течение на времето.

     Далеч по-интересен е случаят със Саудитска Арабия, която е с фиксиран курс към долара, а от своя страна редица други държави са вързани към саудитския реал. Финансовата система на Саудитска Арабия е достатъчно значима, така че една девалвация (със/чрез скок) да доведе до хеджиране, изтичане на капитали, както и спекулиране, които са особено дестабилизиращи в подобни условия. Образец за сценария е девалвацията на тайландския бат през 1997 година, което доведе до разразяването на Азиатската финансова криза, засягайки Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Южна Корея, като впоследствие кризата се пренесе в Русия, Латинска Америка и кулминира с фалита на LTCM (Long Term Capital Management).  По природа, фиксираните валутни курсове са особено коварни, придавайки привидна стабилност в годините на бума, период на затишие пред буря и унищожителен ураган, последващ неизбежната девалвация.

     Що се отнася до втората категория, оценява се, че нефтопроизводителните компании са заели над 1 трилион долара, като голяма част от тези компании са вече сериозно закъсали при цени на нефта от 30-50 долара. Повечето от тези компании няма да оцелеят и може да отнеме месеци, или дори години, докато се изясни кои банки са се “набълбукали” най-много с тези заеми. Банките кредитори са твърде разсеяни и не е ясно коя и как ще закъса и как това би се отразило на подобни банки. Ситуацията е твърде неясна, трудно предсказуема, а именно и подходящ кандидат за сив лебед.

 Лебед 5: Доналд Тръмп

      Несъмнено Доналд Тръмп изненада политическото статукво. Символизиращ копнежа за промяна в американската политика и икономика, надеждите и очакванията от него са големи. Президентството му може да поднесе серия от изненади. Първо, огромен процент от поддръжниците на Хилъри Клинтън са тотално съкрушени. Мнозинството от тях мразят Тръмп от дъното на душата си – някои заради милиардите му, но най-вече заради отношението му към жените. Още първия следизборен ден бе изпълнен с протести, включително палежи, грабежи и насилие. Оформят се групировки за отпор. Заражда се революционно настроение. Второ, неясно е доколко реформите му ще засегнат интересите на елита. Напълно възможно е да бъде премахнат чрез политическо убийство, подобно на президента Кенеди, което бързо да доведе до политическа и конституционна криза особено преди изготвянето на кабинет и установяването на вицепрезидент, който да поеме ръководството на държавата. Подобна би била ситуацията при мозъчен удар или друг здравословен проблем, който би го възпрепятствал да управлява държавата. Трето, големият следизборен шок дойде от облигационния пазар. Облигациите се сринаха, а лихвите излетяха; загубите се изчисляват на стотици милиарди долара за няколко часа в изборния ден. Допълнително 100 милиарда долара бяха загубите на следващия ден. Грандиозните планове на Тръмп за харчене, около 5 трилиона долара, изплашиха пазарите, при това съвсем основателно. Кой и как ще финансира тези дефицити при условие, че Америка има най-ниското ниво на спестявания от последните 200 години насам? Инфлационните очаквания подскочиха. Четвърто, особено неясна е политиката на Федералния резерв, който ужким щеше да вдига лихвите през декември. Тръмп отново им дава поредното оправдание да отложат поредното покачване на лихвите. Понеже вече цяла година се кълнат, че ще ги вдигнат, съответно, ако отложат –- рискуват да загубят доверието на пазарите; ако пък вдигнат – рискуват да детонират пазара за облигации. Федералният резерв може да се окаже в цугцванг. Пето, управлението на Тръмп може да започне с политическото блокиране на административната машинария на Вашингтон и парализиране на държания апарат. Достатъчно е демократите да саботират на общо основание законодателните му инициативи.

 Лебеди-Лебеди

     Потенциалът за черни лебеди е безкраен – от унищожителни природни бедствия до ядрени катаклизми, подобни на Фукушима, от невинни грешки на военни пилоти, до военни саботажи и подстрекателство за война. Хакери успяха да “сринат” интернет за броени часове в множество щати на САЩ, което доведе до тотална “паника”, така че е въпрос на време интернет да бъде “спрян” в по-големи региони на света с рискове от финансова паника. Също така въпрос на време е хакери да “заличат” банка или да блокират временно банковата система или пък световната платежна система. Европа също изглежда пред ръба на разпад. Имигрантската криза се задълбочава сериозно, както в Европа и Великобритания, така и в САЩ. Потенциалните кризи са много и могат да се появят отвсякъде. Най-важната смислена защита в подобна ситуация е пари в брой и злато, скътани на сигурно място извън банковата система, както и недвижим имот и/или банков депозит, или банков сейф в чужда държава.

д-р Красимир ПЕТРОВ