Чехия увеличава запаса си от злато с 1000%

Чехия е поредната държава от Централна Европа, планираща значително увеличение на запаса си от злато. Наскоро това направиха също Унгария, Сърбия и Полша (повече за техните действия – по-долу). Политиките им не са изненадващи в контекста на рекордната инфлация в Европа.

В коментар пред местното издание Ekonom, бъдещият гуверньор на Чешката народна банка Алеш Михл посочи, че под неговото управление институцията ще увеличи резервите си от жълтия метал десетократно. Според последните данни на World Gold Council, институцията притежава 10,9 тона. Ако Михл, който встъпва в длъжност в началото на юли, осъществи плана си, за няколко години тя трябва да разполага с над 100 тона злато. Това ще е ръст от 1000%.

Златната чешка крона – най-стабилната валута преди век

Увеличаването на златните запаси в настоящето не е изненадващо, тъй като Михл е вдъхновен от първия министър на финансите на страната – Алоис Рашин. След Първата световна война и независимостта от Австро-Унгария, през 1919 г. Рашин е отговорен за загърбването на австрийския дукат и създаването на използваната и днес чешка крона.

Алоис Рашин на възпоменателна монета чешка крона, емитирана през 2019 г.

През следващото десетилетие тя се превръща в „най-стабилната валута на Европа, след като Рашин свива паричното предлагане (т.е. извършва дефлация) и обезпечава значителна част от новата чешка крона ѝ със злато и сребро. Затова страната се възстановява относително по-добре от други в региона, даже като се има предвид, че и те правят опити да се върнат към златен стандарт. В края на десетилетието икономиката на Чехословакия се свива заради Голямата депресия, но първоначално не толкова тежко, колкото тази на Австрия например, където парите имат значително по-ниско покритие.

Инфографика: Икономически и финансови показатели на Чехословакия

Едва когато кроната губи златното си покритие през 1931 г., стопанството се насочва надолу, за разлика от другите в региона. Но това няма да е първият път, в който страната се разделя със своето злато.

Кратка история на чешкото злато след комунизма

За разлика от България, която през 60-те години предава златния си резерв на Москва, за да покрие част от външния дълг, през 90-те години Чехия разполага със злато. Между 1995 и 1998 г. централната ѝ банка използва малки части от запасите си основно за сечене на монети – дейност, която продължава и до днес.

Вижте повече по темата: Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Но през втората половина на десетилетието тогавашното ръководство на институцията продава по-голямата част от запаса, възлизащ на 56 тона. Първата сделка в размер на 25 тона е реализирана през 1997 г., а още 21 тона са продадени година по-късно. В бележка се посочва просто, че: „Бордът на директорите е на мнение, че обемът на резервите от злато на Чешката централна банка не съответства на целите за резервите в международна валута.“ Сходни сделки със златните си резерви правят и други страни в региона, включително Швейцария.

В изследване на Чешката централна банка за продажбата от 1998 г., публикувано през 2019 г., се посочва:

Към този момент златото не посрещаше нуждите от ликвидност, сигурност и доходност на централната банка.

Парадоксалното е, че днес страната ще увеличи драстично своя запас от злато по точно обратната причина – за да си осигури по-голяма ликвидност, сигурност и доходност. Само че докато преди четвърт век институцията е продавала при цена на злато от под 400 долара за тройунция, в бъдеще тя ще купува на цена от 1800 или повече долара за тройунция.

Защо Чехия ще увеличава своя златен резерв?

Целта, която Михл си поставя освен понижаването на високата инфлация, е активите на централната банка да бъдат управлявани по доходоносен начин, който ще изгради богатство на нацията отвъд неговия шестгодишен мандат. По думите му:

Всички значими промени на икономиката в миналото са предшествани от непредвидими събития. Вместо да предричаме нов крах е много по-лесно да стигнем до заключението, че една страна, нация, бизнес или компания може да понижи по-лесно ефектите от трагедиите, ако разполага със спестявания и богатство, вместо купища дълг.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Михл явно разглежда централната банка като институция, която трябва да управлява активно портфолиото си. Той изчислява, че при резерви в международна валута от 3,8 трлн. крони, институцията ще може да реализира доходност от над 5%, което ще осигури дивидент от „над 100 млрд. крони годишно, които могат да се използват за попълване на дефицитите в пенсионната система.“

Сходен подход прилага и Швейцарската национална банка, която обаче инвестира основно в акции и облигации. По отношение на доходността от злато, пред банките, включително централните, има две възможности:

• Отпускане на злато под наем

В този сценарий централната банка получава доходност от лихвения процент.

• Суап със злато

При тях златото се разменя срещу друг актив, обикновено чуждестранна валута, на конкретна цена. Институциите са длъжни на бъдеща дата да сключат обратната сделка на предварително фиксирана цена. По своята същност това е репо транзакция или сделка с обратно изкупуване. Преди време активна в този обмен беше Банката за международни разплащания, наричана централната банка на централните банки.

Тепърва предстои да видим дали под управлението на Михл Чешката централна банка ще извършва подобни транзакции, или просто ще съхранява физическите кюлчета като инструмент за стабилност на местната валута.

Централна Европа залага на злато

Предвид философията на бъдещия управител на централната банка, тя ще се присъедини към другите централни банки от региона. Преди три години Унгарската централна банка също увеличи запаса си от злато с 1000% – от 3,1 до 31,5 тона. През миналата година тя купи още 63 тона злато, с което резервите ѝ нараснаха с нови 200%.

По повода, от местната централна банка коментираха, че:

Tъй ĸaтo нe нocи ниĸaĸви ĸpeдитни pиcĸoвe или pиcĸoвe зa ĸoнтpaгeнтитe, злaтoтo yĸpeпвa дoвepиeтo в дaдeнa дъpжaвa във вcичĸи иĸoнoмичecĸи ycлoвия, ĸoeтo вce oщe гo пpaви eдин oт нaй-вaжнитe peзepвни aĸтиви в cвeтa. B cъoтвeтcтвиe c иcтopичecĸaтa poля нa злaтoтo, тo ocтaвa eдин oт нaй-бeзoпacнитe инcтpyмeнти в cвeтa, ĸoйтo дopи пpи нopмaлни пaзapни ycлoвия дeмoнcтpиpa cтaбилнocт. Poлятa нa злaтнитe peзepви в нaциoнaлнaтa и иĸoнoмичecĸaтa cтpaтeгия ce oцeнявa вce пo-виcoĸo, дoĸaтo ĸaĸтo пpитeжaвaнeтo, тaĸa и yвeличaвaнeтo нa блaгopoднитe мeтaли в цялaтa cтpaнa изглeждaт peшaвaщa мeждyнapoднa тeндeнция.

Вижте повече по темата: Унгарски форинт: История на най-инфлираната валута и спасяването ѝ чрез злато днес

През 2019 г. Полша увеличи своите с „по-скромния“ темп от над 100%, закупувайки 125 тона злато на два транша през 2018 и 2019 г. Полската централна банка върна в страната и 100 тона от злато, се съхраняваха в Bank of England. Преди година управителят на институцията Адам Глапински изтъкна, че в бъдеще институцията ще иска да закупи още „поне 100 тона“ злато.

Вижте повече по темата: Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Също с две покупки през 2019 и 2020 г. Сърбия удвои запаса си от благородния метал, който към момента на писане възлиза на почти 38 тона. Тя притежаваше най-голямото количество злато на Балканския полуостров (изключая Турция), преди Българската народна банка да купи 11,1 хил. тройунции преди година. Както и останалите, страната планира да увеличава резервите си още. Централната ѝ банка ясно посочи, че с това се опитва да се защити от още по-висока инфлация:

В дългосрочен план, златото е най-значителният защитник и гарант срещу инфлационните и други финансови рискове.

Запазването на кроната: чешкото отношение към местната валута

Ориентирането към златото и акциите не е единственият ход, с който Чешката централна банка опитва да предпази валутата си и да постигне доходност. Преди Голямата рецесия от 2008 г. страната искаше да загърби кроната и да приеме еврото. След няколко прибързани опита, които самите финансови министри определяха като „нереалистични“, в крайна сметка Чехия изостави плановете за влизане в еврозоната.

По този повод, тогавашният премиер Петр Некас каза:

Към този момент е ясно, че разходите за запазването на чешката крона са по-ниски, отколкото тези за приемането на еврото. Това ще е така много дълго време.

Предвид историческите и модерните опити за търсене на стабилна валута, може би чехите показаха важен финансов урок преди малко повече от десетилетие.