Дериватни финансови инструменти: значение и видове

Когато мислим за инвестиции, разглеждаме акции, облигации, недвижими имоти, суровини и т.н. Стратегията ни разчита на притежаването им за определен период от време с цел получаване на печалби от повишаването на цените на тези активи или на пасивен доход под формата на дивиденти, наем или лихва.

Повече по темата тук: Златото се изкачи до втория любим актив на американците

Но какво ще стане, ако някой от тези активи загуби стойността си, без да знаете за това? Със сигурност ще загубите и инвестицията си. Защо обаче има огромни финансови структури, които са успели да стигнат до това, което са сега? 

Отговорът се крие в хеджирането на техните рискове. Дори и това да са огромни финансови институции, те не знаят какво ще се случи след една година. И затова те се възползват от финансовите деривати.

В тази статия ще представя какво представляват финансовите деривати, какви видове деривати има и какви са ползите и рисковете от тях.

Какво представляват финансовите деривати?

Институтът CFA, най-важната и уважавана институция за финансови познания в света, дава просто определение на финансовите деривати:

Дериватът е финансов инструмент, който извлича своите резултати от резултатите на базовия актив.

В общи линии дериватът е инструмент, който ви позволява да се възползвате от колебанията в цените на определен актив, но без да е необходимо да купувате актива. По този начин не сте изложени на текущите колебания на цените. Дериватите имат и някои съществени недостатъци, които ще обясня малко по-късно.

В световен мащаб, според оценката на Александра Станкова, администратор на Лондонското училище по икономика за Югоизточна Европа, дериватите се оценяват на над 1 квадрилион долара. В цифри това означава повече от 1 000 000 000 000 000 долара.

Най-често срещаните видове финансови деривати

Въпреки че пазарът се оценява на един квадрилион долара, в употреба са ограничен брой финансови деривати. Най-често срещаните такива деривати са форуърдни и фючърсни  договори, суапове и опции.

Нека разгледаме какво означава всеки от тях и какви други видове финансови деривати се използват в световен мащаб.

Форуърден договор

Форуърдните договори – или просто форуърди – са споразумение, което се сключва в момента и според което купувачът на договора се съгласява да купи базовия актив на бъдеща дата на предварително определена цена.

По този начин, ако смятате, че цената на даден актив ще се повиши в бъдеще, можете просто да сключите форуърд с друга страна, която смята обратното. Ако цената, на която се договорите, в крайна сметка се окаже по-ниска от тази, на която ще закупите, вие реализирате печалба. 

Форуърдните договори са нестандартизирани договори, което означава, че условията на договора се уреждат директно между купувача и продавача. Това включва цената, датата на сетълмента и количеството на актива, който трябва да бъде доставен. По този начин, в сравнение с други деривативни финансови инструменти, форуърдите се търгуват само на извънборсови пазари (OTC), между две страни, които се познават.

Фючърсен договор

Фючърсите са подобни на форуърдите, тъй като и при двата има базов актив, който ще бъде закупен в бъдеще. Но това е почти цялата прилика между двата вида финансови деривати.

Ако форуърдните договори се уреждат между две страни, които се познават, то при фючърсните договори нещата не стоят по този начин. Това е така, защото фючърсните договори се търгуват на регулирани борси, като другата страна на всяка сделка е централен контрагент – наричан още клирингова къща.  

По принцип има посредник, който е продавач за всички купувачи и купувач за всички продавачи. По този начин търговията с фючърсни договори може да се извършва по всяко време до падежа на договора. За да се случи това, фючърсните договори са стандартизирани, така че инвеститорите да знаят през цялото време характеристиките на договорите. 

Друга съществена разлика e възможността за маржин търговия с фючърси. Маржин търговията се изразява в инвестиране само на част от стойността на договора. Останалата част от сумата се получава чрез заем, наричан още ливъридж. Инвестираната част се нарича маржин.

Маржин на фючърсите

При фючърсните договори има два вида маржин, които трябва да се финансират както от купувачите, така и от продавачите на договорите: 

• Първият маржин се нарича „първоначален маржин“. Това е парична сума, която е необходима за сключването на фючърсен договор.
• Вторият вид маржин се нарича „поддържащ маржин“. Това е най-малката сума, която винаги трябва да бъде в сметката на притежателя на фючърса. Когато действителният маржин на търговеца е под „поддържащия маржин“, се инициира маржин изискване (call). 

Маржин изискването е процедура, при която клиринговата къща уведомява търговеца да допълни сметката си с допълнителни средства. Ако търговецът допълни сметката си, фючърсът все още е негова собственост. 

Ако търговецът не отговори на поканата за допълнително обезпечение, клиринговата къща има право да затвори всички позиции на търговеца, докато действителните маржин покрития са по-високи от поддържащия маржин. 

Опции 

Опционните договори са споразумение между две страни, според което купувачът на договора има правото, но не и задължението, да купи или продаде базовия актив. Опционните договори са финансови деривативни инструменти, които могат да се търгуват както на регулирани борси, така и на извънборсови пазари. 

За да може някой да сключи договор за опции, той трябва да плати „премия“, която също така представлява максималната загуба, която инвеститорът може да претърпи. Тази премия е малка сума пари, считайте я за такса, която позволява на купувача да сключи договор за опции.  

В зависимост от вида на опциите, купувачът може или да продаде опцията на регулиран пазар преди падежа на договора, или да упражни правото си да купи или продаде базовия актив на падежа на договора. Но ако търговецът реши да запази договора до падежа, а цената на базовия актив няма да бъде достатъчно висока, за да покрие разходите за първоначално платената премия, купувачът не губи нищо друго. Договорът просто се изчиства без допълнителни разходи. 

В глобалния финансов свят съществуват две основни категории опции:

• Американски опции;
• Европейски опции. 

Разликата се състои в това кога купувачът на договора може да упражни правото си да купи или продаде базовия актив. При американските опции това може да се направи във всеки един момент до падежа на договора. Европейските опции позволяват такива действия само на падежа на договора.

Суапове

За разлика от горепосочените договори, които имат само една дата на сетълмент, суапът се различава по това, че има няколко такива дати. Суапът е договор за финансов дериват, въз основа на който две страни се съгласяват да си платят определени парични потоци в определени моменти от бъдещето. 

Обикновено всеки от тези парични потоци се основава на две мерки, едната от които се нарича фиксирана мярка, а другата – плаваща или променлива мярка. Само за пример, най-често използваните суапове се наричат лихвени суапове (IRS). 

Представете си, че две страни се договарят за условията на суапов договор за период от една година. Едната от страните се съгласява да плаща на другата фиксиран лихвен процент от 3% върху условна сума от един милион евро. Условната сума е стойността на договора, съгласувана от двете страни. Другата страна по сделката се съгласява да плати на своя контрагент променлив лихвен процент, базиран например на EURIBOR3M. 

EURIBOR3M е пазарен лихвен процент, който показва средния лихвен процент, по който 26 европейски търговски банки заемат средства една от друга за период от три месеца. Това е плаващ лихвен процент.  

Повече по темата тук: Какво е лихва?

В рамките на тази една година от суаповия договор, двете страни се споразумяват да обменят парични потоци всеки месец. Тъй като единият от лихвените проценти е фиксиран, а другият е променлив, е много трудно да се предвиди точно каква ще бъде нетната сума, която всяка от двете страни ще получи от другата. Размерът на паричните потоци ще бъде равен на лихвения процент, който всяка от страните трябва да плати, и условната сума, договорена в началото.

Точно за това помагат суаповете. Ако очаквате лихвените проценти да се повишат в средносрочен и дългосрочен план, можете да сключите суапов договор, в който да платите фиксирана лихва, например 1%. Другата страна ще плаща променлив лихвен процент, който е пряко свързан с лихвения процент, определен от централната банка. След като лихвените проценти започнат да се увеличават, вашите приходи от другата страна ще започнат да се увеличават и в края на периода ще получите печалба. 

В повечето случаи само нетната сума между двата лихвени процента се плаща от страната, която има по-висок лихвен процент, без да е необходимо да се извършват две транзакции. 

Други финансови деривати

Представените четири финансови деривата са най-разпространените в световната финансова система. Но те не са единствените. 

Финансовата криза от 2008 г. донякъде беше причинена от финансови деривати. Инструменти като ценни книжа, обезпечени с ипотеки, обезпечени дългови задължения и суапове за кредитно неизпълнение спомогнаха за задълбочаването на катастрофата. 

Ипотечни облигации 

Ценните книжа, обезпечени с ипотека, са финансови деривативни инструменти, при които базовият актив е ипотека. Тези деривати са разработени по такъв начин, че рискът от необслужвани ипотеки да бъде прехвърлен от банките, отпускащи заемите, към инвеститорите. 

В общи линии си представете, че сте търговска банка. Отпускате сто ипотеки. Имате риск някои от длъжниците да не могат да изплатят заемите си. Затова, за да хеджирате този риск, продавате заемите си на голяма инвестиционна банка. 

След като попаднат в портфейла на инвестиционната банка, всички ипотечни кредити се обединяват и получават наименованието „ипотечни облигации“. Те вече се считат за инвестиционни инструменти и могат да се продават на инвеститори. 

 Вие, първоначалната банка, вече не сте изложени на кредитен риск, инвестиционната банка получава 2 % комисиона при секюритизацията на ипотеките – превръщайки ги в търгуеми инвестиции – а инвеститорите имат постоянен паричен поток от притежателите на ипотеки с относително нисък риск, тъй като инструментът е диверсифициран към сто семейства.

Но какво се случва, когато лихвените проценти са твърде ниски – в резултат на манипулациите на централните банки – и всички купуват жилища? А какво става, ако всички купуват повече от едно жилище? Видяхме резултатите от това.

Обезпечени дългови задължения (CDO)

Обезпечените дългови задължения (CDO) са много подобни на ценните книжа, обезпечени с ипотека. Разликата е в активите, които са в основата на дериватите.

За разлика от обезпечените с ипотеки ценни книжа (MBS), които се състоят само от ипотеки, обезпечените дългови задължения (CDO) включват всички видове дългови инструменти – ипотеки, кредити по кредитни карти, облигации, заеми за автомобили, студентски заеми и др.

Това прави обезпечените дългови задължения не само по-рискови, но и по-привлекателни, защото генерират по-висока възвръщаемост. Отново, в среда на ниски, централно установени лихвени проценти, всеки е склонен да заема повече. 

Както виждате, съществува пряка връзка между промяната в дълга на домакинствата и лихвения процент, определян от Федералния резерв на САЩ. 

Повече по темата тук: Какво е инфлация?

Това се случва, защото когато лихвените проценти са ниски и всички вземат заеми, покупателната способност на валутата намалява по-бързо от обикновено. Когато това се случи, цените започват да растат. За да се пребори с това, централната банка увеличава лихвените проценти, за да забави процеса на обезценяване на валутата. 

Договори за разлика (CFD)

С все по-голямата достъпност на инвестиционни възможности за обикновените инвеститори, платформите за търговия започнаха да предлагат специфичен клас инструменти, известни като договори за разлика (CFD). 

Макар че CFD може да напомня на фючърсите, тъй като и двете позволяват търговия с ливъридж, всъщност това са деривати, чиято стойност се базира на фючърсни договори. По същество, CFD представлява залог върху това дали цената на даден фючърсен договор ще се повиши или понижи. Контрагентът при тези сделки е платформата за търговия, която предлага тези инструменти.

Търговията с CFD е много рискова, тъй като не само че не притежавате базовия актив, но и съществува вероятност да загубите значителни суми пари. Поради тази причина всички платформи за търговия, които предлагат CFD, са задължени да информират потребителите за средния процент на клиентите, които губят пари от тези инструменти.

В региона на Балканите средният процент на загубили клиенти е около 75-80%. Затова е силно препоръчително да избягвате търговията с такива високо рискови инструменти и да се насочите към по-традиционни инвестиции, като акции или суровини. 

Ползи и рискове от финансовите деривати

Всеки от финансовите деривати, представени по-горе, има своите ползи и рискове. Тук ще изброя тези, които са общовалидни за всеки от тях.

Ползи:

• Управление на риска – управление на риска, наложен от базовия актив.
•  Информация за бъдещата цена – състоянието на финансовите деривати върху конкретни активи може да даде на инвеститорите по-добра представа за бъдещото възможно развитие на цената на базовия актив.
• Пазарна ефективност – възможност за извличане на ползи от надценени или подценени активи.
• Оперативни предимства – по-ниски транзакционни разходи и такси в сравнение със спот пазара. 

Рискове:

• Високо ниво на спекулация – високите нива на ливъридж при фючърсите и другите финансови деривати могат да бъдат много опасни.
• Липса на прозрачност – както и преди финансовата криза от 2008 г., инвеститорите могат да се окажат инвестиращи в сложни инструменти, които дори те не разбират.
• Базисен риск – големи разлики между спот цената на базовия инструмент и стойността на договорите за финансови деривати.
• Риск от контрагента – среща се главно на извънборсовия пазар, може да се окажете с контрагент, който не изпълнява задълженията си, преди дериватът да достигне своя падеж.
• Системен риск – прекомерният ливъридж може да доведе до финансови затруднения, както стана ясно през 2008 г.
• Липса на подходящо регулиране – деривативните инструменти са задбалансови инструменти, които не са регулирани, като например акциите, облигациите и стоките. 

Заключение

Финансовите деривати са сложни инструменти, които позволяват на инвеститорите да се възползват от базовите активи, без да е необходимо да инвестират в тях. Както видяхме, това може да донесе както предимства, така и недостатъци.

За човек, който сега навлиза в света на инвестициите, е по-препоръчително да инвестира в традиционни инструменти, като акции и суровини. Това се дължи не само на високорисковия профил на дериватите, но и на факта, че трябва да разбирате както пазара на деривати, така и този на базовите инструменти.