Голямото зануляване

Голямото зануляване, наричано още и великото зануляване, е конспиративна теория, която твърди, че ООН има план за намаляване на населението на света. 

Няма да притежавате нищо и ще сте щастливи.

Обещанието е на Световния икономически форум (СИФ, WEF) – неправителствена организация, създадена през 1971 г. от Клаус Шваб. 

В следващите редове говорим за голямото зануляване във връзка с парите и политиките, свързани с емитирането на пари. 

По какъв начин правителствата могат да се борят с прането на пари и укриването на данъци и в същото време да генерират печалби за хазната? 

Лесно – просто трябва да извадят парите от обращение.

Легален грабеж, при който парите, които в момента се намират във вашия джоб могат бързо да загубят част или цялата си стойност чрез един прост държавен указ. 

Това е още един удар срещу легитимността на това, което наричаме “законно платежно средство”.

Хартиените пари са платежно средство поради две основни причини. Първо, обществото е склонно да приеме банкноти като средство за размяна. 

И второ, институциите, които ги емитират приемат задължението да подкрепят легитимността им като поддържат техния статут на законно платежно средство.

Ако обществото откаже да приема тези банкноти, или издателят им откаже да си изпълни задължението и да ги откупи, банкнотите нямат стойност. Добре дошли в света на демонетизацията.

В много редки случаи обществото ще откаже да приеме държавните законни банкноти. Ерата на банкнотите подкрепени с твърди активи (злато или сребро) отдавна отмина. 

Ето и малко данни, които доказват това. До 60 – те години на миналия век, държавната хазна на САЩ е издавала Сребърни сертификати, които са можели да се откупят срещу сребро при поискване. 

Тези банкноти в наши дни са изцяло заменени от банкнотите на Федералния резерв, които са “законно платежно средство” само и единствено поради държавен декрет и склонността на обществото да ги приеме като такова.

Наскоро, през декември 2016 г., се появи информация, че Резервната банка на Зимбабве емитира нова валута, наречена “облигационни ноти”. 

Това се случи след период на хиперинфлация, довел до емитирането на банкноти с деноминация до “100 трилиона зимбабвийски долара”. 

И докато облигационните ноти са “законно платежно средство” с указ на държавата, горчивият опит на обществото е довел до ситуация, в която новата валута почти не се ползва. 

Основната причина е, че гражданите на Зимбабве не могат да забравят, че тяхната бивша валута беше изцяло демонетизирана.

След период на брутална хиперинфлация, Резервната банка на Зимбабве просто реши да спре да изплаща стойността на собствените си банкноти. 

По онова време това бе удобен прийом за защита на държавните валутни резерви. В дългосрочен план, обаче, се оказва, че е много по-трудно за държавата да емитира нова валута. Обществото просто няма доверие на държава и централна банка, които демонетизират.

Много държави, чиито валути наричаме “твърди”, следват една стабилна и дългосрочна традиция да не извършват демонетизация.

Това вдъхва доверие във валутата и обществото е по-склонно да я приеме. 

Добри примери в това отношение са щатските, канадските, австралийските и новозенландските долари, както и британският паунд – все валути, които могат да бъдат откупени срещу пълната си номинална стойност, независимо от датата на тяхното емитиране.

Поразително е, че дори най-ранните щатски хартиени банкноти могат да бъдат откупени до ден днешен, включително тези, които са на 200 и повече години. 

Канадските долари, емитирани от 1867 г. до наши дни могат да бъдат откупени и същото се отнася дори за австралийските паунди (банкнотите, в употреба преди преминаването към австралийския долар). 

Тези държави са твърдо обвързани със своите валути и уважават стойността на своите валути във всяка една ситуация. Именно тази силна обвързаност ги прави “твърди валути”. 

В рамките на стотици години на гражданите на тези страни е било демонстрирано, че те могат да напъхат тези банкноти в своите матраци и да не се притесняват дали винаги ще могат да ги употребят като валута.

Колко сигурни са парите под матрака?

Би било грешка да допуснем, че повечето големи институции, емитиращи валути, не демонетизират. 

Дори един от най-големите световни банкови центрове – Швейцария, често демонетизира своята валута. Много хора инвестират в швейцарски франкове на базата на мита, че Швейцария е стабилен и честен икономически център. Изненада. Тези, които са държали парите си в швейцарски франкове (както чужденци, така и местни граждани) през 20-ти век са установили, че когато се опитат да кешират своите франкове или да направят покупка с по-стари банкноти, техните пари нямат никаква стойност.

През световните войни много хора обменят своята местна валута в швейцарски франкове, за да защитят стойността на своите спестявания. 

Години след тези войни, през 60 – те, 70 – те и 80 – те, а и до ден днешен, такива стари швейцарски банкноти се откриват вкъщи, в сейфове и дори заровени под земята. 

Хората, които откриват тези стари банкноти се надяват, че ще могат да ги обменят за нови, обаче когато ги занесат, при която и да е швейцарска банка единственото, което получават е учтива усмивка и любезно обяснение, че тези банкноти са напълно демонетизирани.

Швейцария използва своята добра репутация, за да стимулира хората да инвестират в нейната валута, но в крайна сметка не предоставя никаква възвръщаемост на тези валутни инвеститори.

Това представлява само и единствено една инжекция кеш в швейцарската икономика, която е за сметка на тези късметлии, които се оказват в притежание на стари и вече демонетизирани банкноти.

Целта на гореизложения пример не е да атакува приятните усмихващи се швейцарци. Европейският съюз също е пълен с примери на държави, прибегнали до демонетизация на валутата си. 

Нека анализираме политиките на различните централни банки в ЕС през последните години след създаването на еврото и да видим какво са направили с бившите си валути (графика 1).

Добрите примери позволиха на инвеститорите да обменят своите стари банкноти без никакви ограничения. 

Немски марки, ирландски паунд и испански песети могат да бъдат обменени за ново евро по всяко време, без краен срок. 

Някои страни, обаче, решиха да демонетизират своите бивши валути след изтичането на определени срокове, през които гражданите можеха да ги обменят за евро.

В наши дни нито един евроцент няма да бъде обменен за френски франкове, гръцки драхми, финландски марки, италиански лири и най-различни други бивши валути. 

Въвеждането на еврото, заедно с изкарването от употреба на старите валути доведе до натрупването на доста добри печалби за много национални хазни. 

Всички бивши национални валути и монети, които не бяха обменени в рамките на законните срокове, бяха демонетизирани. 

Тази политика оказа положителен ефект в рамките на милиарди евра върху най-различни държавни хазни из Европа.

Италианският случай

Най-лошият пример от всички страни-членки в еврозоната се оказа Италия. Нито една друга демонетизация в ЕС не беше толкова хитра и подмолна, колкото тази на Италианската централна банка.

Тя заложи определен времеви лимит и краен срок за обмяна на всички италиански лири в новата единна валута. Много хора се съобразиха с този график, но не се забързаха да обменят своите лири за евро.

И тук централната банка реши, че е по-добре да задържи рестото и реши да спре да обменя евро за лири три месеца преди изтичането на обявения краен срок. 

Това се случи след като даде на гражданите 24 – часово предупреждение за това решение.

Беше очевидно заграбване – изключително нечестен и безпрецедентен ход от страна, на която и да е европейска държава.

На практика цялата стойност (близо EUR 1.3 милиарда) на необменените лири беше депозирана в държавната хазна. 

Италианският конституционен съд наскоро беше сезиран по отношение на тези непочтени действия и той отсъди срещу законността на тази внезапна демонетизация. 

Беше отсъдено, че тя е била незаконна конфискация на граждански активи от страна на държавата. На Италианската централна банка беше наредено да обърне тази демонетизация и да приеме да обмени всички лири, които са били демонетизирани поради нейното решение да съкрати обменния период. 

В типичния си стил, при изпълнението на решението на съда, централната банка наложи условия, които направиха осъществяването на подобен обмен почти невъзможен.

В момента всеки, който иска да обмени своите лири за евро трябва по някакъв начин да докаже, че е имал намерение да ги обмени в рамките на тримесечния отменен период, който е бил първоначално обявен – една почти напълно невъзможна задача. 

Как могат собствениците на лири да докажат своите намерения? Да не би да трябва да предоставят снимка с точна дата, за да демонстрират, че са били в клон на Италианската централна банка в рамките на въпросните три месеца? 

Да не би да трябва да предоставят запис от телефонен разговор, за да докажат, че са се обадили в клон на банката в рамките на тези три месеца?

Тази лудост е само още един начин, чрез който държавата избягва да плати своите задължения към гражданите. 

Странно е как една от големите европейски държави, уповаваща се на принципите на върховенството на закона, може да извърши такава непочтена демонетизация. 

Това води до ерозия в доверието на обществото към банковите институции и поставя Европа на нивото на политиките в страни като Зимбабве.

Без пари няма инфлация

Към края на 80 – те години бразилският президент Фернандо Колор де Мело, след няколко години на непрекъсната хиперинфлация, направи едно знаменито изказване: “Без пари няма как да има инфлация!”. 

Затова той инструктира Бразилската национална банка да не позволява изтеглянето на пари от която и да е банкова сметка за определен период от време, за да може по този начин да се стабилизира бразилската валута. 

Тази “банкова почивка” елиминира инфлацията, но и същевременно елиминира спестяванията на гражданите. 

Докато парите не могат да бъдат теглени от банковите сметки, с напредъка на времето инфлацията унищожава по-голямата част от тяхната стойност.

Това е просто още един държавен трик, много креативен и напълно легален, който е в духа на демонетизацията. 

С увеличаването на задлъжнялостта на държавите по цял свят, правителствата са принудени да измислят все повече и повече подобни схеми. 

Демонетизацията винаги е лесна и ефективна опция. Забравете етиката – правителствата трябва да направят каквото могат, за да намалят своите задължения. 

Парите в обращение са именно такова задължение. Така че, в духа на изказването на бразилския президент, може да се каже, че “без банкноти няма как да има задължения!”. 

Държавите са се научили, че могат да направят така, че физическите задължения във формата на пари да изчезнат чрез демонетизация – и да направят така, че парите на сметка да изчезнат чрез затваряне на достъпа до банкови тегления.

Всеки грък и кипърец може да потвърди това на базата на скорошния опит в неговата страна. Драхмите на горките гърци бяха демонетизирани, а достъпът до техните банкови сметки наскоро ограничен. Парите им на практика се изпариха безвъзвратно.

Елиминиране на корупцията – или на пазарната икономика?

Изваждането на парите от обращение винаги се нуждае от някакво прикритие. Парите не може просто да бъдат демонетизирани без никакво обяснение. 

В общия случай, когато нови банкноти биват издадени, много държави използват възможността да демонетизират старите банкноти, тъй като те вече няма ежедневно да се ползват за търговия. 

Тази мярка е нормална и широко приета по цял свят. Обикновено кратък обменен период бива въведен за обмяната на старите банкноти в нови, след което идва крайният срок, а след него обмяната на старите банкноти не е възможна. 

Каквито и стари банкноти да бъдат открити след изтичането на обменния период, те нямат никаква стойност, колкото и тъжно да е това.

Друг тип по-агресивна демонетизация се постига в името на борбата с прането на пари. 

В Индия например, наскоро се проведе внезапно изваждане от обращение на банкнотите с най-висока деноминация- 500 ($7.5) и 1000 ($15) рупии. 

Но преди да разгледаме случая на Индия, нека обърнем внимание на това какви видове режими са налагали подобни мерки, за да унищожат черния пазар. 

Един от най-известните такива случаи от началото на 90 – те години на миналия век в Съветския съюз е под режима на Горбачов, когато на гражданите бе даден едноседмичен срок да депозират своите рубли от най-едрите номинали (50 и 100 рубли) в банките в замяна на по-дребни банкноти. 

След тази една седмица тези банкноти станаха безполезни. По времето на Съветския съюз 100 рубли са били огромна сума пари и повечето съветски граждани много рядко са виждали банкноти от 50 или 100 рубли в обращение.

В страна, където един автобусен билет е струвал само няколко копейки, една банкнота от 100 рубли трудно намира употреба в ежедневието.

Единствената цел на банкноти с такава висока стойност е да служат за съхранение на стойност в домовете на хората, вместо в банките. Така че, чрез това изваждане от обращение, всичките “черни пари” се озовават в официална банкова сметка.

За тези с малко банкноти това не е проблем. Но за истинските играчи на черния пазар е немислимо да отидат до банката с купища такива банкноти без ясно обяснение и осчетоводяване на подобни суми. 

Затова в рамките на една седмица централната банка на Горбачов с голяма лекота изтрива една голяма част от физическите пари в обращение в страната.

Графика 2: Какви банкноти индийска рупия има в обращение

Сега е време Индия и Венецуела да изиграят същата игра. И двете страни извадиха банкнотите си с най-голяма деноминация от обращение в края на 2016 г. 

След това дадоха на собствениците им един месец да ги депозират в банкови сметки, след което те ще бъдат демонетизирани напълно или ще бъде позволено да се теглят само под много строги условия. 

В Индия това действие на държавата провокира масова паника. Правителството там никога преди не е предприемало такива действия и хората бяха шокирани.

В Индия почти всички транзакции се случват в кеш, а най-употребяваните банкноти са тези от 500 и 1000 рупии, които представляват 86% от стойността на банкнотите в обращение. (графика 2)

След внезапната демонетизация, по-малките номинали, като тези от 100 рупии, бяха напълно недостатъчни да обслужват кешовата икономика на страната. 

Клоновете на банките и банкоматите бяха изпразнени от всички налични по-дребни банкноти и това доведе до невиждан недостиг на банкноти, с които хората могат да извършват ежедневни транзакции (графика 3). 

Ситуацията бе пълна каша. Появиха се предупреждения, че понеже икономиката на Индия се базира основно на кешови транзакции и търговия, недостига на банкноти ще доведе до понижаване на годишния икономически растеж на страната с няколко процентни пункта. 

В случая по-важното е, че в по-дълъг план всичко това води до пълна загуба на доверие в местната валута и стимулира употребата на чуждестранна.

И по този начин индийската рупия, която преди беше много уважавана, на практика загуби цялата си добра репутация и доверие за един ден.

Като страничен ефект, изваждането от обращение на банкнотите от висока стойност вреди най-много на законните собственици на индийска валута. 

Огромното население от индийски имигранти в останалата част на Азия, Африка и Близкия Изток, които държат в своите кешови баланси огромни количества рупии за напълно законна работа и дейност нямаха възможност да обменят своите банкноти. 

Централната банка на Индия няма клонове извън страната и освен това по закон физически лица могат да внасят обратно в страната максимум 5,000 рупии в рамките на едно пътуване. Това се равнява на по-малко от 100 долара.

Графика 3: Банкноти в обращение в Индия

На практика всички рупии в чужбина се оказват в капан. Обменните бюра в Хонг Конг реализираха невиждани печалби благодарение на този факт, като обменят рупии за половин стойност и използват услугите на контрабандисти, за да ги транспортират обратно в Индия.

Така на практика индийските граждани, съобразяващи се със закона, губят 50% от стойността на своите пари, а контрабандистите (приятелски настроени хора от черния пазар) трупат богатства. 

И така войната на индийското правителство срещу черния пазар води до неговото разрастване.

Заключение

Демонетизацията със сигурност е един от демоните, който се крие в настоящата монетарна система. 

Правителствата издават банкноти, които представляват задължения към гражданите и след това намират начин да се измъкнат от тези свои задължения. 

На държави, които демонетизират, не може да се има доверие. За съжаление, все повече и повече са държавите, които демонетизират своите валути. 

Тази практика става все по-популярна сред централните банки и обществото трябва да е нащрек по отношение на тази тенденция.

Демонетизацията може да продължи доста дълго време или да се реализира светкавично бързо, както се случи в Индия. 

Може да се спори по отношение на това дали демонетизацията, като цяло е добър или лош ход от страна на монетарните власти, но в крайна сметка най-важното е ОБЩЕСТВОТО ДА БЪДЕ НАЩРЕК. 

Няма гаранция, че с хартиените банкноти, които носите в джоба си ще можете да си купите каквото и да било в бъдеще.

Джеймс Пикеринг
www.e-worldbanknotes.com