Джеймс В. Ларк III е професор в университета на Вирджиния. Той е председател на Борда на директорите на застъпници за самоуправление. Д-р Ларк е работил като посещаващ изследовател в Центъра за изследване на публичния избор във Вирджиния Тек. Бил е посещаващ член на Центъра за изследвания в държавна политика и бизнес в университета по мениджмънт в Рочестър. Бил е председател на Либертарианската партия през периода 2000-2002г. и секретар през част от периода 2012-2014г.

Стоян Панчев: Бяхте ли изненадан от резултатите от президентските избори в САЩ и как според вас успя да спечели Доналд Тръмп?

Джеймс Ларк: Мисля, че има няколко причини. Сред най-значителните преди всичко е фактът, че Хилъри Клинтън беше наистина лош кандидат. Много американци имаха чувството, че на нея в крайна сметка не може да се има доверие. И аз определено смятам така. Дори в тези ситуации, в които нейните действия не бяха точно криминални или нелегални, те все пак бяха съмнителни. Освен това, много от гласоподавателите си спомнят, че нейният съпруг, тогава президент, също беше склонен да се държи, меко казано, съмнително. В тази страна има много хора, които смятат, че Хилъри Клинтън на практика е крони капиталист, че тя до голяма степен клони към една елитистка политическа перспектива.

Също така мисля, че победата на Тръмп е реакция на много хора срещу това, което те виждат като политическа коректност – нещо, което през последните няколко години виждаме все повече и повече в САЩ. Например, идеята, че ако носиш сомбреро на едно парти на някое студентско сдружение на Cinco de Mayo, това по някакъв начин е расизъм. Най-различни неща, които повечето американци не биха счели за обидни, сега се считат за такива. И в много случаи властта на държавата се използва, за да се наказват хора за действия, които според тях не са престъпни въобще, действия с напълно невинен характер.

Накратко: отхвърляне на политическата коректност, отхвърляне на Хилъри Клинтън като кандидат. Също така мисля, че друг важен фактор, е че г-н Тръмп говореше за имиграция и идеята, че търговските сделки са лошо нещо за САЩ. Видно е, че в най-различни краища на САЩ има хора, които едно време са имали работни места, които те са считали за много добри. Тези работни места обаче са били изгубени в контекста на международния пазар. Някои хора обвиниха свободната търговия за това. Ние, разбира се, нямаме истинска свободна търговия в тази държава, но може би сега имаме по-свободна такава, отколкото в миналото. За съжаление, много хора, виждайки загубата на своята работа, загубата на работни места за своята общност, заключват, че това някак си е по вина на свободната търговия. И това може би е вярно в някои случаи, но други фактори също оказват влияние.

Мисля, че в страната има и много хора, които много добре чуха коментарите на Тръмп относно нелегалната имиграция. Имаше няколко известни случая в САЩ, при които лица, които на практика са нелегални имигранти, бяха замесени в убийства. Мисля, че имаше достатъчно нашумели случаи от този тип, които да дадат оправдание на гражданите да гледат на нелегалните имигранти като на лоши хора, които не трябва да се допускат в страната.

С: Какво мислите за това, че Хилъри Клинтън спечели популярния вот?

Л: В Съединените щати ние всъщност нямаме само едни президентски избори, а имаме 51 различни такива, поради електоралната колегия. Не съм сигурен дали твърденията, че Хилъри Клинтън е спечелила популярния вот, са верни. Това, което аз разбрах е, че тя може би е спечелила мнозинството от преброените гласове. Но е възможно бюлетините на някои от гласоподавателите извън граница да не са били преброени, така че не съм сигурен дали някога ще разберем, дали тя наистина е спечелила по-голямата част от вота. Във всеки случай популярният вот не най-важното. Най-важният фактор е електоралната колегия и сега е очевидно, че Тръмп я е спечелил, така че освен, ако нещо наистина неочаквано не се случи (смее се), той ще е президентът на САЩ от януари 2017 г.

Но връщайки се към въпроса, мисля, че много фактори оказаха влияние върху този резултат на изборите. Много хора в прогресивната общност в САЩ смятат, че изборният резултат се дължи на расизъм или сексизъм. Не знам, това може би е вярно донякъде – възможно е да има хора, които не мислят, че една жена може да е президент. Честно казано, моята интуиция е, че дори това да е вярно донякъде, то се отнася само за изключително малка част от населението. Също така е възможно някои да са намерили за привлекателна идеята, че Тръмп представлява завръщане към Америка от 50-те години на миналия век. Предполагам има хора, които смятат, че САЩ се движат в грешната посока през последните десетилетия и виждат социалното издигане на афро-американците, жените и латиносите като нещо лошо. Всичко това е възможно, но не мисля, че тези обяснения са задоволителни. Просто не мисля, че издържат, ако ги подложим на един критически анализ.

Мисля, че основните причини Хилъри Клинтън да загуби са: 1) тя беше лош кандидат, който представяше лоши идеи и 2) Доналд Тръмп беше много по-харизматичен оратор. Ентусиазмът на неговите избиратели беше много голям. Доналд Тръмп, който в интерес на истината си е част от елита – в смисъл, че е много, много богат. Той със сигурност има сериозни връзки на високо равнище, но беше много успешен в опитите си да се представи за кандидат, който се бори срещу досегашния елит, което бе привлекателно и за двете страни на политическия спектър. И демократи и републиканци гледаха много неодобрително на Хилъри Клинтън поради нейния статус на “вътрешен човек” на политическия елит.

С: След като Тръмп вече е избран за президент, какво според вас е бъдещето на двете партии?

Л: Мисля, че и двете партии ще претърпят промяна. Част от нея ще се дължи на смяната на поколенията. В Демократическата партия има голям брой млади демократи, които са по-леви. Те са по-склонни на подкрепят реформи, които биха дали повече власт на държавата във всяка сфера на човешкия живот. Има възможност, че една демократична партия, която е извън власт, както в Президентството, така и в Конгреса и Сената отново ще осъзнае важността на това държавната власт да бъде ограничена – особено по отношение на следенето на личния живот на гражданите.

Разбира се, Барак Обама, следвайки стъпките на Джордж Буш, страшно много разшири правомощията на изпълнителната власт. Ще е интересно да видим дали демократите сега изведнъж ще решат, че това не е толкова добра идея. Републиканците са разделени и тези избори са трудни за тях, защото много републиканци подкрепиха Доналд Тръмп само защото не можеха да понасят Клинтън. Мисля, че първоначално те ще минат през един “меден месец” с Тръмп, през който напълно ще му съдействат, ако той наистина се опита да премахне Обамакеър, ако се опита да лимитира ексцесиите на Агенцията за защита на околната среда и на държавата като цяло. Има слухове, че Тръмп дори може да се опита да премахне Министерството на образованието.

С: Ще помогне ли това на Тръмп да спечели на своя страна републиканците в Конгреса и Сената?

Л: Ако той наистина направи тези неща, той ще намери подкрепата на доста републиканци. Той може би дори ще промотира една про-пазарна гледна точка, противно на това, което много от неговите критици либертарианци му приписват. Аз лично се надявам това да се случи. Надявам се, че той ще премахне по-голямата част от реформите, въведени от Барак Обама и Джордж Буш. Надявам се и че няма да позволи на различните регулаторни агенции да прехвърлят границите на своята власт. Надявам се, че ще премахне Обамакеър. Като цяло мисля, че републиканците трябва да изчакат и да видят какво ще се случи.

Мисля, че Републиканската партия се намира в много сериозна дилема. В някои отношения вероятно по-сериозна от тази на демократите, защото коалицията, която Роналд Рейгън сформира в 70-те и 80-те години на миналия век, според мен, беше съставена от либертарианци, социални консерватори и републиканци от средите на мащабния бизнес. Тази коалиция беше строшена. По-голямата част от либертарианците ги няма вече, което оставя републиканците от бизнес средите, които са гръбнакът на партията и консерваторите, които също формират част от ядрото на Републиканската партия. А тези две фракции никога не са се разбирали много добре. Затова мисля, че пред Републиканската партия предстои период на несигурност. Ако Тръмп наистина намали размера и правомощията на държавата, мисля, че има възможност тези две фракции да се съгласуват, за да го подпомогнат в това начинание. Ако обаче той разочарова в това отношение, това може да доведе до война между републиканците от бизнес средите и консерваторите, което означава, че Доналд Тръмп би бил президент само за един мандат и Републиканската партия вероятно би понесла сериозна загуба на изборите през 2020. За изборите през 2018 не съм сигурен, но изборите през 2020 биха били много разочароващи за републиканците.

С: Понеже вече започнахме да говорим за неговите политики и предполагам сте видели програмата на Тръмп за първите 100 дни, в която говори за Агенцията за защита на околната среда, съкращаване на данъците, но какво мислите относно имиграцията? Мислите ли, че той сега прави обратен завой по отношение на обещанията, които даде по време на кампанията си, защото някои хора твърдят, че точно това се случва по отношение на Обамакеър, например. Или може би просто заема една по-мека позиция по отношение на имиграцията?

Л: Винаги я има тази тенденция, когато политиците провеждат кампания и постоянно комуникират с електоралната си база, те да се фокусират върху теми, които са най-важни за тези гласоподаватели. И съответно има тенденция обещанията да надхвърлят това, което наистина могат да направят. Освен това, аз не мисля, че Доналд Тръмп е добре запознат с функционирането на държавата, възможно е дори да не разбира какви са лимитите на властта на Президентството. Възможно е да няма никаква представа какво би могъл и какво не би могъл да направи. До каква степен може да бъде блокиран от държавните бюрократи? Има предположения, че в Агенцията за защита на околната среда има бюрократи, които биха направили всичко възможно, за да предотвратят каквато и да е реформа в тяхната сфера в посока обратна от тази, поета от администрацията на Обама.

Но да се върна на основния въпрос. Мисля, че имаше естествено преувеличаване от страна на Тръмп по отношение на това, какво наистина би бил способен да направи като президент. Лесно е да говориш за това какво би направил с властта, когато все още нямаш тази власт, когато обаче вече имаш необходимата власт и ти се налага да се изправиш пред определени прегради и предизвикателства, за да постигнеш определена цел, тогава ще имаш трудности при осъществяването на тази цел. В момента той осъзнава, че в много отношения е много по-лесно да си кандидат за президент, отколкото да си президент. Така че не съм изненадан, че започва да възприема по-мек тон, защото вероятно ще му се наложи да отстъпи от някои от своите обещания. Но също така е възможно това да е тактически ход. Може би Тръмп се опитва да избегне ескалация на протестите, като сигнализира на своите опоненти, че няма нужда да харчат много ресурси, за да му се противопоставят, защото няма да е толкова лош, колкото първоначално очакваха.

С: Може ли да поговорим за някои от добрите и лошите аспекти на неговата програма? Нека започнем с неговите търговска и данъчна политики и от там нататък може да продължим към другите аспекти, които намирате за важни.

Л: Когато стана ясно, че Тръмп е новоизбраният президент, моята първоначална реакция беше, че това е добра новина в някои отношения. Повтарям, Обама беше много лош президент поради факта, че даде сериозна свобода на регулаторните агенции на практика да правят каквото си поискат. Мисля, че в крайна сметка много от решенията, които в момента тези агенции имат право да взимат, трябва да се решават от Конгреса – регулаторните агенции не би трябвало да имат законотворчески права. Но трябва да отбележим, че и Конгреса носи вина за тази ситуация, защото те позволиха сериозното разширяване на правомощията на някои от тези регулатори. Може би тези решения, властта на регулаторните институции да бъде разширена до такава степен, най-накрая ще бъдат ревизирани.

Някои от нещата, които Агенцията за околната среда се опитва да прави, наистина би трябвало да са неща, които се гласуват от представителите на гражданите в Конгреса. Също така мисля, че ако президентът Тръмп изпълни обещанието си да се отърве от Обамакеър, това ще е голям позитив в дългосрочен план. Разбира се, остава въпросът с какво да замести Обамакеър? Ако се върнем към предишната система, това няма да е подобрение. Това, от което се нуждаем, е истинска свобода в сферата на здравеопазването. Трябва ни истински застрахователен пазар в здравеопазването. И ако Тръмп наистина се опита да постигне това – казвам “ако” – много е лесно да каже – “Ще го направя”. Въпросът е дали ще го направи на практика? Дали наистина ще инвестира своите усилия и политически капитал в постигането на тази цел?

С: Вие мислите ли, че ще го направи?

Л: По отношение на темата с климатичните промени се надявам, че той просто ще каже, че няма да ги отрича. Мисля – впрочем позволи ми да направя една крачка назад и да разясня – аз се намирам в умереното крило по този въпрос. Това са хората, които смятат, че съществува глобално затопляне и е вероятно човешката дейност да оказва влияние върху това, но същевременно не са убедени, че затоплянето ще е толкова сериозно, колкото повечето климатични модели предсказват. Моята позиция е, че просто не знам какво ще се случи. Поради това мисля, че една голяма част от регулаторните усилия на Агенцията за защита на околната среда и администрацията на Обама са погрешни. Мисля че просто нямаме достатъчно сигурна информация, за да оправдаем типа регулации, които биват наложени от тази администрация. Затова се надявам, че Тръмп ще натисне спирачките в това отношение. Много от тези регулации не биха забавили климатичните промени. Климатът се променя, така или иначе, и не е сигурно, че множеството регулации, които администрацията на Обама и Агенцията се опитват да прокарат, биха имали реален позитивен ефект. Почти сигурно е обаче, че биха имали огромна цена. Затова се надявам, че президентът Тръмп ще спре прибързаното въвеждане на още регулации.

По отношение на външната политика една голяма част от естаблишмента вижда американските интервенции навсякъде като добро нещо. Да се промени тази гледна точка, която се споделя от много хора в Конгреса, от населението на САЩ: това ще е много по-трудно. Аз бих се зарадвал, ако САЩ спрат да се опитват да бъдат полицията на света. Не знам дали това ще се случи по време на президентството на Тръмп обаче. Може да се случи и обратното. Мисля, че някои от неговите коментари индикират, че той ще предприема по-малко интервенции. Други негови коментари обаче индикират, че ще предприемаме още повече интервенции в определени места по света. С времето ще разберем.

С: В отговор на резултатите от изборите имаше протести, публични личности казаха, че ще се местят в Канада и т.н. В тази ситуация вие песимист или оптимист сте по отношение на бъдещето на щатите?

Л: Има една стара шега, която харесвам. Въпросът е дали си песимист или оптимист, ако смяташ, че няма как нещата да станат по-зле? В дългосрочен план аз съм оптимист. Мисля, че идеите на Либертарианството просто са по-добри. Мисля, че обществата, изградени върху тези идеи, ще са по-добри. Ще са по-богати. Ще са по-добри и в социален аспект – хората ще са по-склонни да се грижат за своите съседи, защото така е правилно, а не защото някой е насочил оръжие срещу тях и ги принуждава да го правят. Мисля, че бихме имали много по-състрадателно и по-отговорно общество.

В краткосрочен план, честно казано, не знам. Нямам особено високо мнение за Доналд Тръмп. Той е извършил много неща, които аз смятам, че заслужават порицание. Но никога не знаеш. Аз съм склонен да му дам шанс. В общи линии аз съм съгласен с някои от неговите политически позиции или поне дори да не подкрепя точно това, което аз искам, той може да прокара политики, които ще придвижат САЩ в една по-либертарианска посока. И мисля, че това е чудесно, ако е склонен да го направи.

По отношение на отчаянието, в което някои американски либерали са изпаднали, мисля че те виждат това като една възможност. Това, което би се случило, ако Клинтън беше избрана е, че тя вероятно щеше да циментира много от политиките на Барак Обама, най-вече Обамакеър. Тя би направила провеждането на субстантивни промени в бъдещето много, много трудно. Дори да не премахнеш Обамакеър, ако проведеш сериозни реформи, ти би могъл да смекчиш най-лошите аспекти на програмата и може би да го превърнеш от реален проблем в просто дребен дразнител. Много либерали просто искрено не харесват Тръмп и затова не им харесва идеята, че трябва да търпят неговата надутост поне четири години и аз не ги виня за това. В това отношение аз споделям чувствата им.

Но мисля, че много от тях искаха една по-голяма, по-агресивна държава. Те искаха голяма държава. Те гледаха на себе си като хората, които са ръкоположени от Бог да управляват тази страна. И те съзряха личността (Клинтън), която на практика би им дала възможност да се окажат в позиция, в която тяхната перспектива е доминантната, вероятно за сметка на обмислянето на каквито и да било алтернативни идеи. Сега те виждат как някой, който артикулира една визия коренно различна от тяхната, идва на власт. И не само че Доналд Тръмп е президент, но и републиканците имат мнозинство, както в Сената, така и в Конгреса.

По отношение на Сената, там мнозинството е много тънко и при положение, че малцинството има способността да използва филибъстър (на англ. “filibuster”) – това е много важен фактор, между другото. Вероятно ще чувате тази дума, “филибъстър”, доста често в близкото бъдеще, защото републиканците ще трябва да решат – дали искат напълно да се отърват от филибъстъра като механизъм, който в миналото се е използвал, за да се защитят правата на малцинството. Той също така се използва, за да се забави законодателният процес в ситуации, в които мнозинството иска да прокара определено предложение. Републиканците в Сената ще трябва да решат – искат ли да се отърват от този инструмент, за да прокарат аджендата на Тръмп? Или искат да запазят механизма от уважение към традицията и правата на малцинството? Това може да се превърне в най-важния казус, който ще се дебатира в Сената на САЩ.

Мисля, че до голяма степен се намираме в период на несигурност. Аз, честно казано, нямам представа какво Доналд Тръмп ще се опита да направи. Нямам и представа какво ще направят Сената и Конгреса под контрола на републиканците. Надявам се, че Доналд Тръмп ще изпълни своите добри обещания и ще се отърве от лошите. Надявам се, че републиканците в Сената и Конгреса ще направят добри неща, че ще се отърват от твърде голямата, твърде експанзивната и твърде скъпата държава, или поне с част от нея. Но съм бил свидетел на много случаи, в които дадени хора се издигат на власт, обещавайки много добри неща, и след това разочароват много сериозно. Така че моята позиция е, че просто не знам.