Как покупките на централните банки влияят върху цената на златото: Инфографики

Централните банки по света продължават да са нетни купувачи на жълтия метал и през юли, сочат последните официални данни на Международния валутен фонд. Тук ще разгледаме как техните действия се отразяват върху цената на златото глобално и дали продължаването на придобиването му означава непременно ръст на търсенето.

Вижте повече по темата: Централните банки ще продължат политиката на изкупуване на злато

Също така ще се спрем на различните канали, по които централните банки се сдобиват с благородния метал. Те са от значение, защото не винаги те въздействат на глобалните пазари, даже и да регистрират увеличаване на запасите си.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 164 164,00 181 181,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Последните покупки на злато от централните банки

През юли централните банки са купили брутно 34,3 тона, продали са 4,2 тона (Катар 2,2 тона и Полша 1,9 тона), респективно нетните им запаси от злато са нараснали 30,1 тона. Почти толкова беше и търсенето им през юни. От началото на 2021 г. те са придобили нетно 346,6 тона спрямо 263,8 тона през 2020 г.

Инфографика: Покупки на злато от страна на централните банки

Най-големите купувачи са Тайланд, Япония, Унгария, Бразилия, Индия и Узбекистан. Лидерът сред продавачите е Филипините. Германия, Русия и Обединените арабски емирства също продават злато, макар и в доста умерени количества.

Вижте повече по темата: Дали все по-активното изкупуване на злато от централните банки влияе върху неговото търсене и цена?

От значение е, че продажбите за първите седем месеца на годината (51,4 тона) са значително по-малко от покупките (398 тона). Централните банки не търгуват единствено помежду си, а се обръщат и към външните пазари (сделки на пазара или on-market) или директно към други продавачи (сделки извън пазара или off-market). С това навлизаме в мъглявата територия на търговията със злато от страна на този вид институции.

Как централните банки купуват злато

Потайният лидер Тайланд

Най-големият купувач на злато от началото на годината е Тайланд, които придобиват 90,2 тона през април и май. Но освен самите количества, които не бяха разгласени в медиите, не е ясно точно под каква форма са се случили те, къде се съхранява златото, дали е отпуснато като кредит от централната банка или дали то е под формата на стандартизирани кюлчета.

Доклад на World Gold Council отбелязва просто „покупки“, без да даде повече информация.

Япония: Малко повече яснота

През февруари Япония закупи 81 тона злато, с което резервите ѝ се покачиха до 765,2 тона. Те все пак формират малка част от общите запаси на Bank of Japan, възлизайки на едва 3,1% от всичките ѝ активи.

Покупката им се е случила извън пазара, което означава, че централната банка е придобила златото в уредена транзакция с други институции. Казано иначе, нейният ефект върху общото търсене на злато е нулев, тъй като на практика не става дума за ново търсене.

Унгария харесва физическото злато

Унгария утрои запасите си от злато през април, след като ударно придоби 63 тона от благородния метал. Това се случи под формата на кюлчета, отговарящи на стандарта „добра доставка“ на London Bullion Market Association. От централната банка на страната не посочиха кой е продавачът, но вероятно продажбата се е случила с участието на Bank of England.

Във всеки случай, тя е „на пазара“, т.е. покупката на въпросното количество вероятно е оказало ефект върху цената на физическото злато. Все пак това беше най-голямата сделка от 2019 г., когато Полша купи 100 тона злато на пазара.

Вижте повече по темата: Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Можем да спекулираме, че унгарското злато се съхранява в страната, след като през 2018 г. тя върна запаси в размер на 28,4 тона от Лондон в Будапеща.

Пълната мъгла в Бразилия

За закупуването на злато от страна на централната банка на Бразилия, което се случи през април, май и юни, се знае също толкова малко, колкото за тази от Тайланд. Тоест освен „заглавието“, че институцията е придобила 62,3 тона, не е известно на практика нищо – нито откъде, нито под каква форма, нито къде се съхранява.

Възможно е поне част от метала да е купен от местните минни компании, тъй като Бразилия е сред най-големите производители на злато в света, заемайки 15-а позиция. В този случай цената на благородния метал няма да се повлияе. На същия принцип оперират и Русия, и Китай (макар че втората е активен участник и на международните пазари). Купувайки вътрешното си производство, те не оказват пряко въздействие върху глобалните пазари.

Финансов отчет на централната банка на Бразилия от юни тази година показва, че тя притежава „парично злато“ в размер на 6,8 млрд. долара. Но това със сигурност не разкрива пълната история, защото финансов отчет показва, че към 2002 г. тя е отпускала по-голямата част от притежаваното от нея злато като депозити в САЩ и Канада.

По въпроса за съхранението на новопридобитите тонове от метала, картинката също може да бъде открита от по-стари счетоводни отчети на централната банка. Такъв от 2010 г. показва, че част от физическото злато на централната банка е било съхранявано в Bank of England. Друг документ от 2018 г. разкрива, че страната е реализирала суап с Банката за международни разплащания, за да адаптира запасите си от злато към международните стандарти (т.е. към чистота над 99,5%).

(Не чак толкова) тъмна Индия

Индия увеличава резервите си през всеки месец, с изключение на март, и придобива общо 34,6 тона злато. Според последния финансов отчет на Централната банка на Индия, между юни 2020 и юни 2021 г. институцията не е съхранявала злато на депозити. Цялото количество от новозакупения метал от началото на годината е поставено на съхранение в Bank of England.

Все пак централната банка на Индия не се дели от останалите подобни институции, тъй като и тя не разкрива какво точно злато е купила и от кого, макар че може да се спекулира, че покупката е станала с участието на Bank of England, защото тя е традиционен партньор на централната банка на Индия.

Доколко покупките на централните банки влияят върху цената на златото

Увеличаването на златните резерви на централните банки може да означава и ръст на търсенето на физическо злато. Както стана ясно, то не е непременно толкова голямо, колкото са нетните им покупки, защото понякога те не купуват на пазарите, не разкриват как осъществяват транзакциите си или какво точно злато купуват. Друг съществен компонент е, че обикновено те оповестяват покупките си след като са ги извършили, т.е. действията им рядко могат да се използват за спекула.

Трябва да се има предвид също, че търговията с хартиеното злато на борсите в Лондон и Ню Йорк (COMEX), а не с физическото злато, играе по-важна роля за определянето на крайната цена на златото. Респективно наблюдаващото се изкупуване на злато от централните банки има ограничено въздействие върху стойността на благородния метал, макар и не напълно нулево.

Когато разглеждаме данните, два фактора са по-важни от голите числа: причините, поради които централните банки купуват злато, и начините, по които те го правят. Първият се споменава спорадично. Например в случая на Сърбия, президентът Вучич посочи, че:

В дългосрочен план, златото е най-значителният защитник и гарант срещу инфлационните и други финансови рискове.

Вижте повече по темата: Сърбия планира да увеличи запасите си от злато с 40%

Вторият е доста по-мистериозен. Няма правила, изискващи от централните банки да оповестяват как точно придобиват златото си и какво правят с него, след като го закупят. Начинът, по който това се случва, би могъл да ни ориентира колко голямо е тяхното въздействие върху цената на златото. Но докато те по-скоро умишлено прикриват операциите си върху златните пазари, няма как да се посочи точно колко влияят върху стойността на благородния метал, освен да се каже, че ефектите от техните политики на изкупуване на злато, не променят значително цената му.